М О
Т И В И
Към Присъда
№ 260003 от 10.02.2021 г. по НОХД № 120/ 2019 г.
по
описа на Районен съд гр. Луковит
Районна прокуратура гр. Луковит е внесла обвинителен акт, с който
срещу В.Х.К. са повдигнати следните обвинения:
- за това, че на 22.11.2018 г., около 17.10 часа на ПП 1-3, км. 137+930, в
землището на гр. Луковит, област Ловеч, в посока гр. Луковит, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с
peг. № ********, собственост на Т. П . К.от гр. Луковит, след употреба на
наркотични вещества - метамфетамин и марихуана /канабис/ съдържаща
тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред чрез химическа
/токсикологична/ експертиза - изх. № И-776/ 24.01.2019 г. на ВМА – София -престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК, и
- за това, че на 22.11.2018 г., около 17.10 часа, на ПП 1-3 км. 137+930, в
землището на гр. Луковит, област Ловеч, посока гр. Луковит, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ********,
собственост на Т. П . К.от гр. Луковит, без да притежава съответно свидетелство
за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за такова деяние с НП № ******* от 20.03.2017 г. на
Началника на РУ Луковит, влязло в законна сила на 27.01.2018 г. - престъпление
по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Представителят на прокуратурата изцяло поддържа
внесените обвинения срещу подсъдимия К., сочейки, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че той е осъществил състава на деянието
по чл. 343в, ал. 2 НК и деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, доколкото обвиненията
са доказани по несъмнен и безспорен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат
за виновен по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и
8 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ за това престъпление в размер на 1500 лева.
Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението за престъпление
по чл. 343в, ал.2 НК, и му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим,
както и „глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл. 23 НК моли да бъде
определено едно общо наказание по отношение на двете деяния извършени от
подсъдимия К..
Прокурорът излага становище, че няма основание да се отложи изтърпяването
на така наложеното общо наказание с изпитателен срок, а същото следва да бъде
изтърпяно реално и да не намери приложение разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК.
Сочи, че от справката за съдимост на В.К. е видно, че същият има 9 на брой
осъждания, като 5 от тях са групирани в едно общо наказание, а именно 1 година
и 6 месеца „лишаване от свобода“, което е отложено с изпитателен срок от 4
години. Има наложено и административно наказание по реда на чл. 78а НК „Глоба“
и остават още 3 осъждания, които не са включени в процесната обща група, тъй
като тези осъждания са се намирали в рецидив спрямо осъжданията, включени в
групата, не защото прокуратурата не си е свършила работата, а защото на
практика е невъзможно да бъде определено общо наказание между всички 8
осъждания на лицето. Налице е едно общо наказание „лишаване от свобода“ за 1
година и 6 месеца, отложено за изпитателен срок 4 години и три отделни
наказания „пробация“. За да може да бъде реабилитирано лицето, се прилага
разпоредбата на чл. 88а НК указваща, че за да бъде реабилитирано лицето е
необходимо по ал. 4 да са изтекли предвидените срокове в чл. 82, ал. 1 НК за
всички осъждания на лицето. И ако за наказанията „пробация“ може да се приеме,
че лицето е реабилитирано към датата на деяние, това не важи за наказанието от
1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ отложено с изпитателен срок 4 години,
която реабилитация настъпва съгласно чл. 88 ал. 3 НК - Срока предвиден в чл.
82, ал. 1 НК започва да тече от деня от който изтича изпитателния срок.
За да обоснове твърденията си, на първо място прокурорът сочи, че
определението, с което са групирани няколко осъждания на подсъдимия, влязло в
законна сила на 07.10.2011 г. изпитателният срок от 4 години е изтекъл на
07.10.2015 г., на второ, че съгласно чл. 82, ал. 1 НК, тъй като наказанието
„лишаване от свобода“ е по-малко от 3 години, а срока за реабилитация е 5
години, то затова осъждане подсъдимият К. ще бъде реабилитиран на 07.10.2020 г.
И на последно място сочи, че настоящите деяния са извършени на 22.11.2018 г., и
именно поради това подсъдимият не е реабилитиран за предходните осъждания,
поради което не е налице възможност да се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на общото наказание „лишаване от свобода“.
Защитникът на подсъдимия В.К. от една страна
излага становище, че фактическата обстановка описана в обстоятелствената част
на обвинителния акт е такава, както е описана, но от друга пледира, че
обвиненията не са доказани, за което излага подробни доводи. Не приема
становището на представителя на прокуратурата, че подсъдимият не е
реабилитирано лице, като също излага подробни доводи в тази насока.
Защитникът пледира
съда да наложи справедливо наказание на подсъдимия В.Х.К., което да бъде
отложено за определен срок, тоест да бъде осъден при условията на условното
осъждане, тъй като няма никаква пречка.
Подсъдимият К. в личната си
защита заявява, че поддържа изложеното от своя защитник. С последната си дума
моли за условна присъда и изразява критичност към извършеното от него.
Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият В.Х.К.
е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, не е женен, не
работи, с ЕГН **********. Същият е осъждан осем пъти за
престъпления от общ характер, които нямат значение за квалификацията на деянията
по настоящото производство.
На името на подсъдимия било издадено свидетелство за
управление на МПС /СУМПС/ № ******** на 04.06.2007 г., с придобити категории:
В, М, АМ, валидно до 04.06.2017 г., но съгласно Заповед за прилагане
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № ******от 06.11.2008 г., влязла в
сила на 11.12.2008 г., издадена от Началник сектор ПП-КАТ, при ОД на МВР гр.
Ловеч, на основание чл. 171, т. 4, вр. с чл. 157, ал. 4 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, същото му било иззето, поради изгубване на всички контролни
точки, респ. придобитата правоспособност /л.47 ДП/.
На 22.11.2018 г. подсъдимият К. управлявал МПС - лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № ********, като се движел по
път ПП 1-3, в посока гр. Луковит. По същото време свидетелите Х.Д.П., Д.Й.Д. и М.С.М.,
полицейски служители при РУ гр. Луковит, били на смяна и се намирали на входа
на гр. Луковит, откъм гр. Плевен, при бившето заведение „Петте бора“. Същите
били получили оперативна информация, че подсъдимият К. се прибира към града от
посока от гр. Плевен управлявайки лек автомобил Фолксваген Голф.
Около 17.10 часа полицейските служители възприели лекия
автомобил марка Фолксваген, модел Голф, с peг. № ********, който се движел от
гр. Плевен в посока гр. Луковит и го спрели за проверка. Автомобилът бил
управляван от подсъдимия К. като при проверката същият им заявил, че е с отнето
свидетелство и не представил такова, а представил само свидетелството за
регистрация на МПС.
В хода на извършената проверка било установено, че подсъдимият
К. е неправоспособен водач, след което бил отведен в сградата на РУ Луковит,
където бил тестван с техническо средство „Drug Check 3000“ с № ******за
употреба на наркотични вещества и техни аналози, който отчел положителен
резултат - метамфетамин. На обвиняемия били съставен два АУАН за
нарушения по чл. 150а от ЗДвП и по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и му бил връчен
талон за изследване № ****** /л.26 ДП/, в който той собственоръчно отразил
/изписал/, че не приема показанията на теста. Подсъдимият К. бил отведен до ФСМП намиращ се в МБАЛ Луковит, където му били
взети проби от кръв и урина, за изследване употребата на наркотични вещества и
техните аналози – за което бил съставен Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техните аналози съставен на 22.11.2018 г. в 19.20 часа /л.24 ДП/.
В хода на разследването било установено, че с
Наказателно постановление № НП № ******* издадено на 20.03.2017 г. от Началник
РУ гр.Луковит /л.44 ДП/, влязло в законна сила на 27.01.2018 г., на К. било
наложено административно наказание „глоба", за извършено нарушение на чл. 177,
ал. 1, т. 2, пред. 2-ро от ЗДвП, за управление на МПС без съответно
свидетелство.
От приложената по досъдебното производство справка за лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № ******** /л.40 ДП/ е видно,
че същият е собственост на Т. П . К.от в гр.Луковит, ул. „Г. Й. “ № **, който
адрес съвпада с адреса на който живее подсъдимия.
От приложената справка за нарушител/водач /л.37 ДП/ е
видно, че В.Х.К. е бил притежавал СУМПС № ********, с придобити категории: В,
М, АМ, издадено на 04.06.2007 г., валидно до 04.06.2017 г. със статут: отнето.
От същата справка е видно, че в периода 2006 г. до 22.11.2018 г. на К. са били
наложени с влезли в сила наказателни постановления общо 30 административни
наказания за нарушения по ЗДвП.
Съгласно заповед № ******от 06.11.2008г., влязла в
сила на 11.12.2008г., на Началник сектор ПП-КАТ, при ОД на МВР гр. Ловеч, на
основание чл. 171, т.4, във вр. чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, същото му било иззето, поради изгубване на всички контролни
точки, респ. придобитата правоспособност /л.47 ДП/.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-химическа /токсологична/ експертиза /л.19-22 ДП/, неоспорена от
страните, която съдът възприе като пълна, ясна и обоснована, е видно, след като
вещите лица извърши изследване на биологични проби кръв и урина, взети от В.Х.К.
за наличие на наркотични вещества, то полученият резултат от изследването
установил употребата на две наркотични вещества от списък 1, а именно:
метамфетамин и тетрахидроканабинол, като доказаната употреба се анализирала от
резултата от кръвната проба дадена от подсъдимия.
От показанията на свидетелите М.С.М. *** на длъжността
младши автоконтрольор, Д.Й.Д. *** на длъжността младши полицейски инспектор и Х.Д.П.
*** на длъжността полицейски инспектор пътен контрол, на които съдът дава вяра
като обективно и безпристрастно дадени, се установява, че на 22.11.2018 г.
тримата били дневна смяна, като в късния следобед, привечер, получили
оперативна информация, че подсъдимият В.К. се прибира към града от посока от
гр. Плевен управлявайки лек автомобил Фолксваген Голф. Вечерта около 17.10
часа, на ПП I-3, на изхода на гр. Луковит, при бившето заведение „Петте бора“,
същите спрели за проверка лек автомобил Фолксваген Голф с водач подсъдимия В.К.,
който се движел от гр. Плевен в посока гр. Луковит. При проверката същият им
заявил, че е с отнето свидетелство и не представил такова. След това К. ***,
където бил тестван с техническо средство „Drug Check 3000“ за употреба на
наркотични вещества и техни аналози, който отчел употреба на метамфетамин. След
като го изпробвали с техническо средство на К. бил издаден талон за медицинско
изследване. На същия били съставени 2 броя АУАН за нарушения по чл. 150а от ЗДвП и по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В подкрепа на изложените от свидетелите факти са приобщените
писмени доказателства – АУАН бл. № 233945 съставен на 22.11.2018 г. /л.5 ДП/, Протокол
от 22.11.2018 г. за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества
/л.7 ДП/, талон за медицинско изследване № ******, Протокол за медицински
изследване и вземане на биологични проби, както и приобщените в хода на ДП писмени
доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от
правна страна следното:
Съдът намира, че с действията
си, от обективна страна, подсъдимият В.Х.К. е осъществил състав на престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като на 22.11.2018 г., около 17.10 часа, на ПП 1-3,
км. 137+930, в землището на гр.Луковит, област Ловеч, в посока гр.Луковит,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с peг. № ********, собственост на Т. П . К.от гр.Луковит, след употреба
на наркотични вещества - метамфетамин и марихуана/канабис/ (съдържаща
тетрахидроканибинол), установено по надлежния ред чрез Химическа
/токсикологична/ експертиза, изх. № И-776/ 24.01.2019 г. на ВМА – София.
Престъплението по чл. 343б,
ал. 3 НК е такова на просто извършване, тоест не предвижда настъпването на
нарочен престъпен резултат. Изпълнителното му деяние се изразява в действие –
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Именно след употреба на метамфетамин и марихуана /канабис/ съдържаща тетрахидроканабинол К. е управлявал лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“ на 22.11.2018 г. на ПП 1-3, км. 137+930, в землището на
гр.Луковит, движейки се от гр. Плевен в посока гр.Луковит.
Авторството на деянието се
установява пряко от показанията на свидетелите М.С.М., Д.Й.Д. и Х.Д.П., талон
за медицинско изследване № ****** и Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Подсъдимият е дал биологичен материал за
лабораторно изследване, за което е съставен протокол от медицински специалист в
ФСМП в гр. Луковит, като в случая са били спазени приложимите разпоредби на чл.
6, чл. 11-15 от Наредбата. Биологичният материал /пробите/ заедно с талона за
изследване и протокола по чл. 14, ал. 2 съгласно изискванията на разпоредбата
на чл. 20 от Наредбата, са били изпратени за изследване в специализираната
химико-токсикологична лаборатория при ВМА, където е извършено химико-токсикологичното
лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Ето защо съдът намира, че от
обективна страна престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК се явява доказано, тъй като
са налице категорични доказателства, че подсъдимият К. е управлявал МПС след
употребата на наркотични вещества – метамфетамин и марихуана /канабис/.
От
субективна страна подсъдимият К. е действал при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е
общественоопасните му последици /управление на МПС след употреба на наркотично
вещество/ и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на деянието се
установява по убедителен начин от доказателствените материали, от които следват
и обективните признаци на деянието.
На
следващо място, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с
действията си, от обективна страна, подсъдимият В.Х.К. е осъществил и състав на
престъпление и по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като на 22.11.2018 г., около
17.10 часа, на ПП 1-3 км.137+930, в землището на гр.Луковит, област Ловеч,
посока гр.Луковит, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген", модел „Голф", с peг. № ********, собственост на Т. П .
К.от гр.Луковит, без да притежава съответно свидетелство за управление на
моторно превозно средство, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за такова деяние с Наказателно постановление № ******* от
20.03.2017 г. на Началника на РУ МВР - Луковит, влязло в законна сила на
27.01.2018 г.
Престъплението е
формално и е довършено с осъществяване на престъпния състав.
Несъмнено на посочената дата и място подсъдимият е управлявал МПС. Същият не е
притежавал СУМПС и е бил наказван за същото деяние, като престъплението е
извършил в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова
деяние. Последното се установява от Наказателно постановление № НП № *******
издадено на 20.03.2017 г. от Началник РУ гр. Луковит, връчено лично на К. на
19.01.2018 г. и влязло в законна сила на 27.01.2018 г. Отчитайки, че настоящото
деяние е извършено преди изтичане на едногодишния срок от влизането в сила на
това НП, същото е било връчено лично на подсъдимия, то съдът приема, че
подсъдимият е имал знание, че в рамките на една година е бил санкциониран за
управление на МПС без СУМПС.
От
субективна страна, деянието по чл. 343в, ал. 2 НК е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК. Подсъдимият е съзнавал, че
управлява МПС без да притежава съответното СУМПС, че е наказван за същото
нарушение по административен ред, както и че не е изтекъл едногодишният срок от
наказването му по административен ред към момента на инкриминираното деяние. Субективната
страна на деянието следва по несъмнен начин от доказателствените материали,
отбелязани по-горе, от които се установява и обективната му страна.
Съдът, счита че по
отношение на подсъдимия К. не е настъпила реабилитация по закон на основание чл.
88а, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК по следните съображения:
От приложената по
делото справка за съдимост на подсъдимият В.Х.К. се установяват следните
осъждания за извършени престъпления от общ характер:
1. По
НОХД № 1314/ 2007 г. с Присъда № 84/ 18.06.2007 г. на Районен съд Плевен, в
сила от 03.07.2007 г., за деяние извършено на 15.02.2007 г., му е наложено
наказание „пробация“, което било изтърпяно на 06.02.2008 г.
2.
По НОХД № 120/ 2010 г. с Присъда № 32/ 26.05.2010 г. на Районен съд Луковит, в
сила от 11.06.2010 г., за деяние извършено на 11.01.2010 г., му е наложено
наказание „пробация“, което изтърпяно на 17.03.2011 г.
3.
По НОХД № 489/ 2010 г. с Присъда № 2/ 26.01.2011 г. на Районен съд Луковит, в
сила от 11.02.2011 г., за деяние извършено на 24.06.2010 г., му е наложено
наказание 1 една година лишаване от свобода, с изпитателен срок от 3 три години
и 6 шест месеци.
4.
По НОХД № 85/ 2011 г., със Споразумение № 4/ 15.02.2011 г. на Районен съд
Луковит, в сила от 15.02.2011 г., за деяние извършено на 25.06.2010 г., му е
наложено наказание 1 една година лишаване от свобода, като на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен
срок от 3 години и 6 месеца.
5.
По НОХД № 442/ 2010 г. със Споразумение № 6/ 18.02.2011 г. на Районен съд
Луковит, в сила от 18.02.2011 г., за деяние извършено на 16 срещу 17 април 2010
г., му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от
4 години.
6.
По НОХД № 487/ 2010 г., със Присъда № 3/ 03.02.2011 г. на Районен съд Луковит,
в сила от 22.02.2011 г., за деяние извършено на 25.05.2010 г., му е наложено
наказание „пробация“ с продължителност на пробационните мерки от 1 година.
7.
По НОХД № 106/ 2011
г. със Споразумение № 10/ 02.03.2011 г. на Районен съд Луковит, в сила от
02.03.2011 г. за деяние извършено на 05.12.2010 г., му е наложено наказание
лишаване от свобода от 1 година и 6 месеца, с 4 години изпитателен срок.
Определение
№ 74/ 15.06.2011 г. по ЧНД № 229/ 2011 г. на Районен съд Луковит са
групирани наложените на осъдения В.К. наказания по НОХД № № - 442/ 2010 г.,
487/2010 г., 489/2010 г., 85/2011 г. и 106/ 2011 г. всички по описа на
Луковитския районен съд, като е наложено за изтърпяване най-тежкото от тях, това
по НОХД № 106/ 2011 г. от 1 година и 6 месеци лишаване от свобода, с изпитателен
срок от 4 години, за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
С
Решение № 114/ 07.10.2011 г. по ВЧНД № 339/ 2011 г. на Ловешкия окръжен съд,
влязло в сила на 07.10.2011 г., е потвърдено Определение № 74/ 15.06.2011 г.
постановено по ЧНД № 229/ 2011 г. на Районен съд Луковит, в частта, с която са
групирани наказанията.
От
справката за съдимост е видно, че на 17.12.2013 г. е изтърпяно наказанието
пробация, което изпълнение било прекъсната за периода от 16.06.2011 г. до
15.03.2012 г.
Последното осъждане
на подсъдимия К. е по НОХД № 382/ 2012 г. със Споразумение № 27/ 14.02.2013 г.
на Районен съд Ловеч, в сила от 14.02.2013 г., за деяние извършено на
22.04.2011 г., по което му е наложено наказание „пробация“, което е изтърпяно
на 23.06.2015 г.
Съдът
намира, че по отношение на първото осъждане по НОХД № 1314/ 2007 г., не е била
настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 2 от НК, независимо, че в приложената по
делото справка за съдимост е отбелязана такава реабилитация на посоченото
основание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 НК Реабилитацията настъпва по право в
следните случаи: т. 2. когато лицето е осъдено на лишаване от свобода до три
години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е
извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание.
По първото осъждане по НОХД № 1314/
2007 г., на К. му е било наложено наказание „пробация“, което той е изтърпял за
времето от 06.08.2007 г. до 06.02.2008 г. Осъждането на подс. К. по НОХД № 120/
2010 г. с Присъда № 32/ 26.05.2010 г. на Районен съд Луковит, в сила от
11.06.2010 г., е за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, което той е извършил на
дата 11.01.2010 г. За това престъпление към момента на извършване на деянието
се е предвиждало наказание лишаване от свобода до две години.
След като К. е изтърпял наказанието
„пробация“ на 06.02.2008 г., а е извършил деянието по второто осъждане на
11.01.2010 г., без да е бил изтекъл изискуемия тригодишен срок, то съдът
намира, че по отношение на първото осъждане по НОХД № 1314/ 2007 г., по отношение
на осъдения К. не е била настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 2 НК.
Реабилитация по отношение на първото
осъждане /по НОХД № 1314/ 2007 г./ по отношение на К. не е била настъпила и по
привилегирования ред с приложение на разпоредбата на чл. 88а НК.
Съгласно
тази разпоредба - Когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен
на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление
от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода,
осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг
закон или указ. По отношение на изтеклите срокове от изтърпяване на наказанието
по първото осъждане и времето на извършване на престъплението по второто
осъждане, също следва да се отбележи, че не е бил изтекъл изискуемия срок за
заличаване на последиците от осъждането. В случая не е бил изтекъл изискуемият
двегодишен срок на основание чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, тъй
като по първото осъждане К. е изтърпял наказанието „пробация“ на 06.02.2008 г.,
а е извършил деянието по второто осъждане на 11.01.2010 г.
В
приложената справка за съдимост са отбелязани още шест осъждания на К. – по
НОХД № № 442/ 2010 г., 487/2010 г., 489/2010 г., 85/2011 г. и 106/ 2011 г.
всички по описа на Луковитския районен съд, по които с Определение № 74/
15.06.2011 г. по ЧНД № 229/ 2011 г. на Районен съд Луковит е постановено да
изтърпи най-тежкото от тях - това по НОХД № 106/ 2011 г. от 1 година и 6 месеци
лишаване от свобода, с изпитателен срок от 4 години, за извършено престъпление
по чл. 343в, ал. 2 НК. Относно така
направеното групиране на наказанията, определението на Луковитския районен съд
е влязло
в сила на 07.10.2011 г., въз основа на Решение № 114/ 07.10.2011 г. по ВЧНД №
339/ 2011 г. на Ловешкия окръжен съд.
Последното
осъждане на подсъдимия К. е по НОХД № 382/ 2012 г. със Споразумение № 27/
14.02.2013 г. на Районен съд Ловеч, в сила от 14.02.2013 г., за деяние
извършено на 22.04.2011 г., по което му е наложено наказание „пробация“.
Деянието по това осъждане е извършено след влизане в сила на всички предходни
осъждания, по които наказанията са били групирани с цитираното определение РС
Луковит, влязло в сила на 07.10.2011 г., въз основа на Решение № 114/
07.10.2011 г. по ВЧНД № 339/ 2011 г. на Ловешкия окръжен съд.
Предвид
множеството осъждания на К., за да се прецени дали същият е осъждан, следва на
основание чл. 88а, ал. 4 НК, сроковете по чл. 88а НК да са изтекли за всяко от
осъжданията. Разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 НК гласи: Когато лицето е извършило
две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и
последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи
срокове за всички осъждания. Тази алинея препраща към ал. 1 от същата
разпоредба и хипотезите посочени в ал. 1 на чл. 82 НК. При извършеното групира
на наказанията му, описано по-горе, е постановено той да изтърпи най-тежкото от
тях - това по НОХД № 106/ 2011 г. от 1 година и 6 месеци лишаване от свобода, с
изпитателен срок от 4 години, като изпитателният срок е започнал да тече от
момента на влизане на определението в сила - 07.10.2011 г. Изпитателният срок е
изтекъл на 07.10.2015 г., но от този момент /датата 07.10.2015 г./ не е бил
изтекъл петгодишният срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК за реабилитация по този
ред, тъй като К. е извършил деянията по настоящето на дата 22.11.2018 г.
Ето защо съдът намира, че моментът на
извършване на деянията по настоящето дело – датата 22.11.2018 г., подсъдимият К.
не е бил реабилитирано лице – то ест е бил осъждан.
По
вида и размера на наказанията:
Обществената
опасност на престъплението по чл. 343б ал. 3 НК, следваща от предвидената в
закона наказуемост, е относително ниска – предвидено е налагане на наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и
петстотин лева. Същевременно, престъпленията по транспорта – и конкретно тези
по чл. 343б НК, се отличават с актуална и завишена обществена опасност към
настоящия исторически момент, което ясно проличава и от последното
законодателно изменение в санкционната част на разпоредбата /ДВ бр.74 от
2015г./, при което беше увеличен както размера на наказанието лишаване от
свобода, така и този на кумулативно предвиденото наказание глоба. Следователно,
независимо от формално ниската наказуемост на деянието, по същество
обществената му опасност се определя като умерена, в подкрепа на който извод е
и относително високия специален минимум на наказанието лишаване от свобода –
една година.
Обществената
опасност на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК, следваща от предвидената в
закона наказуемост, също е относително ниска – предвидено е налагане на
наказание лишаване от свобода лишаване от свобода от дена до три години и глоба
от петстотин до хиляда и двеста лева. Тук са напълно относими изложените в
предходния абзац съображения за актуалност на обществената опасност на този вид
деяния.
Личната
обществена опасност на подсъдимия К., следваща от приобщената справка за
съдимост, е относително умерена. Същият е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК,
налице са и осем осъждания с налагане на наказанията пробация и лишаване от
свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 НК. В тази връзка се налага да бъде
подчертано, че цялата предходна съдимост на К. е свързана с извършване на
престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК, едно по чл. 343б, ал. 1 НК и едно по чл.
343, ал. 3, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК – то ест престъпления против
транспорта. Отделно от това, видно от изисканата справка за нарушител/водач,
налице са общо 30 влезли в сила Наказателни постановления, за извършени от
страна на К. нарушения по ЗДвП, глобите по които, впрочем, преобладаващо не са
платени. Следователно, съвкупно преценено, личната обществена опасност на дееца
действително следва да се прецени като умерена.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства, по делото не се установяват.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът взе предвид наличието на
множество предходни влезли в сила административни наказания за нарушения на
ЗДвП и наличието на осем предходни осъждания.
Съдът
намира, че е налице умерена обществена опасност на деянията по чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 343в, ал. 2 НК, като наличието на отегчаващите отговорността
обстоятелства разкриват подсъдимия К. като лице, проявяващо очевидна склонност
да не съобразява поведението си с правилата за движение по пътищата, за което
красноречиво свидетелстват не само тридесетте влезли в сила Наказателни
постановления, но също предходната съдимост отново за престъпления против
транспорта. Нещо повече, видно е, че не само е налице изявена склонност за
незачитане правилата за движение по пътищата в страната, но и своего рода –
липса на поправяне и превъзпитание у дееца, независимо от многократното
въздействие както със средствата на административнонаказателната, така и на
наказателната репресии. И всичко това – при актуална и завишена обществена
опасност на престъпленията против транспорта в настоящия исторически момент.
Следователно, в случая е наложителен строг санкционен подход, който да обезпечи
интензивно въздействие на наказателната репресия върху личността на подсъдимия,
с оглед надлежното постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК. В този
смисъл, на първо място, за всяко от престъпленията следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода и глоба в размер около средния за престъплението
по чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 343в, ал. 2 НК.
В съответствие с изложените дотук съображения, съдът
призна подсъдимия В.Х.К., за виновен, в това, че на 22.11.2018 г., около 17.10
часа, на ПП 1-3, км. 137+930, в землището на гр.Луковит, област Ловеч, в посока
гр.Луковит, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № ********, собственост на Т. П . К.от
гр.Луковит, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин и
марихуана/канабис/ (съдържаща тетрахидроканибинол), установено по надлежния ред
чрез Химическа /токсикологична/ експертиза, изх. № И-776/ 24.01.2019 г. на ВМА
– София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 54 НК го осъди на
1 година и 6 лишаване от свобода и глоба от 700 лева.
На следващо място, призна подсъдимия В.Х.К., за
виновен, в това, че на 22.11.2018 г., около 17.10 часа, на ПП 1-3 км.137+930, в
землището на гр.Луковит, област Ловеч, посока гр.Луковит, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф", с
peг. № ********, собственост на Т. П . К.от гр.Луковит, без да притежава
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за такова деяние с
Наказателно постановление № ******* от 20.03.2017 г. на Началника на РУ МВР -
Луковит, влязло в законна сила на 27.01.2018 г., поради което и на основание
чл. 343в, ал. 2, вр. с чл. 54 НК го осъди на 1 година и 6 лишаване от свобода и
глоба от 700 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, на подсъдимия В.Х.К.
беше определено едно общо, най-тежко наказание измежду така наложените, а
именно – 1 година и 6 лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 3 от НК към така определеното
общо най-тежко наказание, беше присъединено наказанието глоба в размер на 700
/седемстотин/ лева.
Не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за
отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като подсъдимият към момента на извършените
деяния е бил осъждан за престъпления от общ характер, за което по-горе бяха
изложени подробни мотиви и не е необходимо да се преповтарят - поради което съдът
постанови определеното общо наказание, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимият да изтърпи ефективно при първоначален „общ“ режим.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия В.Х.К. да заплати по
сметка на Районен съд гр.Луковит сумата от 100.00 лева, представляващи разноски
по делото, както и да заплати по сметка на ОД МВР гр.Ловеч сумата от 285.76,
представляващи разноски на досъдебната фаза.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: