РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VI състав в открито
съдебно заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като
разгледа докладваното от съдията ДИМИТРОВА
адм. дело № 222 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във
връзка с Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г. (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.).
Постъпила е жалба от „Дунав ленд агро“
ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 72,
представлявано от управителя М.Н.С. чрез процесуалния представител адв. Г.Ч.,
против Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/682 от 15.02.2019 г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г. за Кампания 2017 г. в размер на 70 362,10
лева, в частта, с която е отказано
подпомагане на стойност 43 113,81 лева по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично растениевъдство“ по заявление за подпомагане с УИН 18/170517/78582.
Жалбоподателят
счита акта за незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона.
Твърди се, че в оспорената част писмото е „нищожно, незаконосъобразно,
немотивирано и издадено в противоречие с материалния закон“. Иска се от съда да
отмени обжалваното уведомително писмо в оспорваната част, както и да присъди
направените поделото разноски.
Ответната страна по делото – Заместник-изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител - главен юрисконсулт Л.Ж.
в хода на делото по същество излага становище за неоснователност на жалбата.
Иска се съдът да отхвърли жалбата като присъди юрисконсултско възнаграждение.
Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
съобрази становищата на страните, и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Не
е налице спор по делото, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител
в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален
регистрационен номер (УРН) 570970 и за кампания 2017 г. е подал заявление за
плащане до Държавен фонд "Земеделие", Разплащателна агенция с УИН 18/170517/78582
от 22.04.2017 г. (л. 19 от преписката). Със заявление от 15.05.2017 г. (л.
25-39 от преписката) жалбоподателят е заявил искането си за плащане по мярка 11
„Биологично земеделие“ (Мярка 11), направление „Биологично растениевъдство“ за пет
парцела – БЗС 16674-965-1-2 с площ 32,59 ха, БЗС 36703-3-1-1 с площ 38,51 ха, БЗС
36703-184-1-1 с площ 39,59 ха, БЗС 36703-184-2-1 с площ 20,70 ха и БЗС
65509-809-6-1 с площ 29,59 ха като всички парцели са заявени с код за
„Биологично растениевъдство в преход“ – съответно БРП 1 за парцелите с люцерна и
БРП 3 за един парцел с лешници. Не се спори между страните също така, че 2017
г. е трета година от поет от жалбоподателя ангажимент по посочената мярка за
подпомагане като през първата година (2015 г.) за подпомагане са одобрени два
парцела с люцерна – с площ 38,31 ха и с площ 39,31 ха (общо 77,62 ха), а през
втората година (2016 г.) одобрените парцели са пет (четири с люцерна и един с
лешници) с обща площ 160,98 ха, включително двата от предходната година, но с
площи 39,59 ха и 38,51 ха. По заявлението за подпомагане са извършени всички
административни проверки на основание чл. 37 от Закона за подпомагане на
земеделските производители,
при които е установено, че 8,62731 ха от БЗС 16674-965-1 излизат извън площите,
подходящи за подпомагане за ДПП, а така също, че жалбоподателят е заявил пет
парцела в преход по мярка 11, т.е. всички заявени по тази мярка парцели, за
които след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство не се получава
подпомагане (л. 39-40 от преписката). Към заявлението са представени
изискуемите документи, в това число и Договор за сертификация, сключен между
жалбоподателя и CERES GmbH
– Германия. На 14.06.2017 г. земеделският производител е извършил редакция на
подаденото заявление като в частта на заявените за подпомагане парцели по мярка
11 е налице само една промяна и тя касае БЗС 16674-965-1-2 с площ 32,59 ха,
който вече е деклариран с № на БЗС 16674-965-1-4. Извършените отново
автоматични проверки на подаденото заявление за корекция са показали същите
несъответствия, както и на първоначално подаденото заявление (л. 104 от
преписката). Изготвена е таблица на заявените площи по направления и дейности
по мярка 11 „Биологично земеделие“, ПРСР 2014-2020 г. (л. 106 от преписката),
от която е видно, че както през 2016 г., така и през 2017 г. заявените по тази
мярка площи са 160,98 ха, от които 128,39 ха по направление Биологично
растениевъдство с код БРП 1 и 32,59 ха с код БРП 3.
С оспореното Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11
„Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. с изх. №
02-180-2600/682 от 15.02.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" жалбоподателят бил уведомен, че оторизираната
субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 е 70 362,10 лева
(л. 21-30 от делото). В уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана
сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки
на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя
заявление като тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се в регистрите на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП,
както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл. 49 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба №
4/2015 г.). Конкретните мотиви за определяне на този размер на субсидията,
представляващ фактически частичен отказ за подпомагане, са посочени в табличен
вид на стр. 2 от Уведомителното писмо, като поясненията към колоните на
таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ отказва изцяло или частично (в
случая частично) финансово подпомагане при съответните констатирани
несъответствия. От съдържанието на коментираната таблица на стр. 2 от
уведомителното писмо (л.22 от делото) се установява, че за три от заявените пет
парцела по мярка 11 е налице разлика между декларираната площ и допустимата за
подпомагане площ.
За парцели
36703-184-1-1 и 36703-3-1-1, заявени за подпомагане с код БРП 1 (Биологично
растениевъдство в преход – за полски култури, включително фуражи) площта на
парцелите е намалена съответно от 39,59 ха на 0,28 ха и от 38,51 ха на 0,20 ха
като намалението е отразено в колона 10 на таблицата с наименование „Площ на
парцела след намаления за неспазени базови и други изисквания (ха)“. В
поясненията към тази колона е вписано, че в колоната се посочва площта на
парцела след намаление за неспазени базови и други изисквания, различни от
размера на декларираните площи, за съответното направление. Неспазването на
базовите изисквания е било установено чрез извършена административна проверка
или проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция.
При констатирано неспазване на базово и друго изискване, същото е описано в
таблица „Площи с неспазени базови и други изисквания“. Тази таблица се намира
на стр. 4 от уведомителното писмо (л. 24 от делото). В нея чрез отметки „да“ и
„не“ е отразено наличието на 15 констатации, представляващи наименования на
колони от 3 до 17. За процесните два парцела – 36703-184-1-1 и 36703-3-1-1, всички
отговори в таблицата на стр. 4 са положителни с изключение на колона 11, където
с „не“ е отговорено на въпроса спазено ли е изискването да не се надвишават
минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от наредба № 4/2015 г. В
поясненията под таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо е посочено,
неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършена
административна проверка или проверка на място от Технически инспекторат към
Разплащателната агенция като в контролният лист от извършената проверка на
място са посочени конкретните неспазени базови изисквания и за резултатите от
проверката на място и за базовите изисквания, които не са били спазени
кандидатът е уведомен с уведомително писмо. В случая по заявлението на
жалбоподателя няма данни, а и не се твърди от страните, да е извършвана
проверка на място, поради което съдът приема, че отразените в оспореното
уведомително писмо констатации са направени въз основа на извършена
административна проверка. Допълнително в поясненията към тази таблица е посочено,
че проверката за спазване на изискването да не се надвишават минималните
периоди на преход се извършва чрез различни административни проверки – съгласно
чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и съгласно Методика за намаляване
и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020,
утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите, след изтичане на минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл. 36, параграф 1, чл. 37, параграф 1 и чл. 38 от
регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, не се предоставя финансово подпомагане
за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност
за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения
размер се изключва от избираемия за подпомагане.
На
следващо място в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо за парцел
16674-965-1-4, заявен за подпомагане с код БРП 3 (биологично растениевъдство в
преход – трайни насаждения, лозя и маслодайна роза), е установена разлика между
декларираната и установената площ на парцела (наддекларирана площ) в размер на
1,1 ха, отразена в колона 9 от тази таблица. Установената площ на парцела е
31.49 ха, отразена в колона 7 като площ на парцела след извършени
административни проверки. В поясненията към тази колона е посочено какво представляват
административните и кръстосаните проверки като изрично е отразено, че
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2017 г. е одобрен от
Министъра на земеделието, храните и горите със Заповед № РД 46-139/28.02.2018
г. и на основание чл. 16а, ал . 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. и чл. 43, ал.
3, т. 6 от ЗПЗП фондът отказва частично или пълно плащанията на площ, тъй като
кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой „Площи, допустими
за подпомагане“ за 2017 г. В тази част уведомителното писмо не е оспорено с
подадената пред съда жалба. Единствено в хода на делото (в с.з. на 11.06.2019
г. – виж протокол от заседанието на л. 60) жалбоподателят твърди, че процесната
площ от 1,1 ха попада в специализирания слой, но това твърдение е неотносимо
към предмета на спора, заявен с жалбата, а именно оспорване на уведомителното
писмо само в частта, с която е намалено поисканото подпомагане по направление
„Биологично растениевъдство“ със сумата от 43 113,81 лв. чрез
санкциониране на заявена площ от 77,62 ха, т.е. площта единствено на парцели
36703-184-1-1 и 36703-3-1-1.
Въз
основа на данните от коментираните до тук две таблици – на стр. 2 и на стр. 4
от уведомителното писмо, в същото се съдържа и таблица с изчисление на
финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ – на стр. 6
от уведомителното писмо (л. 26 от делото). В тази таблица за дейност с код БРП
1 е отразена заявена площ 128,39 ха (на четири от петте заявени за подпомагане
по мярка 11 парцела), от която установената площ е 50,77 ха, а санкционираната
е 77,62 ха. Съответна на санкционираната площ е и сумата 43 113,81 лева,
посочена в колона 15 на таблицата в раздела за санкции и редукции на субсидията
в лева. Оторизирана е сума по дейност с код БРП 1 е 28 200,06 лева,
съответстваща на установената площ от 50,77 ха. В неоспорената част, по дейност
с код БРП 3 от заявената площ 32,59 ха (парцел 16674-965-1-4) е установена площ
31,49 ха и наддекларирана площ от 1,1 ха или 3,49 %, при което санкционираната
площ е определена на 2,2 ха. Установената площ е намалена със санкционираната
такава и субсидията по дейност с код БРП 3 е определена за площ от 29,29 ха в
размер на 42 162,04 лева.
Неразделна
част от оспорения акт са и таблица "Оторизирани суми (в лева)" и
таблица "Извършени плащания (в лева)", видно от които по направление
"Биологично растениевъдство" исканата сума е 118 226,16 лева, която
е намалена със сумата 47 864,06 лева и е оторизирана и изплатена сума в
размер на 70 362,10 лева.
По
делото не се твърди, а и не се установява да са извършвани проверки на място на
земеделския производител относно спазването на базисни изисквания по Наредба №
4/2015 г.
По делото е представена Заповед № РД
09-233/12.03.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите (л. 4 от
преписката), с която е изменена Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. на същия
министър като е наредено утвърдената с изменяната заповед Методика за
намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие"
от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. да се прилага и за кампания 2017 година. Заповедта
за утвърждаване на методиката е издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. В заповедта от 2017 г. е разпоредено Методиката да се
прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г., а със заповедта от 2018
г. – и за заявления от кампания 2017 година.
В хода на съдебното производство е назначена
и съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на следните въпроси: 1. Кои парцели или
части от парцели, с които бенефициентът е кандидатствал по мярка 11 „Биологично
земеделие'' от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2015 г. - като номер, местонахождение и площ, са били установени като недопустими
за подпомагане при извършените
административни проверки на площите в заявлението на жалбоподателя и
какви са причините за недопустимостта по отношение на всеки един от тях? 2. Попадат ли извън предадения от МЗХ
специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2017, одобрен със Заповед №
РД 46-139 от 28.02.18 г. на МЗХГ, определените
от РА като недопустими парцели/части от парцели? По отношение на площите на
жалбоподателя ДФ „Земеделие" коректно ли е приложил определения от МЗХ
специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане" за кампания 2017? и 3. Какъв
е общият размер на недопустимата площ
по подаденото от жалбоподателя заявление, какъв е общият размер на установената площ след извършените
административни проверки, както и какъв е процентът на наддеклариране и съответно санкционираната площ, по
мярка 11 „Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2017 г. - съгласно РА и според вещото лице?
В отговор на поставените въпроси вещото
лице посочва, че при извършените административни проверки на площите в
заявлението на жалбоподателя за 2017 г. Като недопустими за подпомагане са
установени следните парцели: по мярка БРП 1 – 36703-184-1-1 с декларирана площ
39,59 ха и 36703-3-1-1 с декларирана площ 38,51 ха, като причината за това е че
2017 г. е трета година на заявяване като парцели в преход; по мярка БРП 3 – от
парцел 16674-965-1-4 с декларирана площ от 32,59 ха недопустимата площ е 1,1
ха, които остават извън слоя „Площи, допустими за подпомагане“, при коректно
прилагане на утвърдения от министъра на земеделието, храните и горите слой. Площта
от 1,1 ха представлява 3,49 % от декларираната площ на парцела.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване е
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони 2014 – 2020 г. за кампания 2017 г., с изх. № 02-270-2600/682 от 15.02.2019
г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с
което оспорващият е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11
"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., съгласно подадено
заявление за подпомагане с УИН 18/170517/78582 и Приложение за кандидатстване
по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. в размер на 70 362,10
лева. Жалбоподателят оспорва единствено частта от уведомителното писмо, с която
фактически му е отказано подпомагане в размер на 43 113,81 лв., т.е. това
са само отказаните суми по дейност с код БРП 1, по която са установени
несъответствия в парцели 36703-184-1-1 и 36703-3-1-1. В тази част писмото не
само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси
на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Видно от известие за доставяне (л. 31 от делото)
уведомителното писмо е връчено на неговия адресат на 15.03.2019 г., поради
което жалбата, подадена на 25.03.2019
г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореното
уведомително писмо е издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие“.
Изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" съгласно чл. 20а от ЗПЗП, организира и
ръководи дейността и на Разплащателната агенция (РА) и я представлява.
Изпълнителният директор притежава правомощия по отношение одобряването или
отхвърлянето на проекти по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика,
които може да делегира, съгласно чл. 20а ал. 3 и 4 от закона. Със Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017 г. (л. 17 от преписката), Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор Петя
Славчева, права да издава и подписва Уведомителни писма от вида на процесното.
Уведомителното писмо е издадено от материално компетентен орган, в
писмена форма, при която са изложени мотиви, позволяващи да бъде извършена
преценка относно правилното приложение на материалния закон.
В процесния случай
фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за
финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се
съдържат в табличен вид в самия акт, включително и разясненията по колони на
самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо,
административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже частично финансово
подпомагане, с данните в колона 10 от таблицата на страница 2 от уведомителното
писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови и други изисквания.
Поясненията към тази колона, цитирани по-горе, по съществото си и според
утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на
отказа. В конкретния случай административният орган е посочил, че по отношение парцели
36703-184-1-1 и 36703-3-1-1 е констатирано неспазване на базови и други изисквания,
различни от размера на декларираните площи, като досежно конкретните причини административният
орган е посочил, че същите са отразени в друга таблица, съдържаща се в
уведомителното писмо – тази на стр. 4, озаглавена Площи с неспазени базови и
други изисквания. В тази таблица като неспазено е посочено единствено
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11,
ал. 4 от Наредба № 4/2015 г.
Съгласно
посочения чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или
административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства
или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2,
минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита
съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за
биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от
министъра на земеделието, храните и горите.
На това основание
Министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД
09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на
плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020 (Методиката),
която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления,
подадени през кампания 2016 г., а по силата на последваща заповед № РД
09-233/12.03.2018 г. е определено същата Методика да има приложение и за
кампания 2017 година. В Методиката – Раздел V, б. а. „Направление „Биологично
растениевъдство“ – А) Базови изисквания, е посочено, че: при неспазване на
базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената
площ на парцела. Когато е констатирано неспазване на поне едно базово
изискване, установената площ на парцела се счита за неизбираема за подпомагане
и се изключва от избираемата площ, без да се счита за наддекларирана. Парцели,
за които е установено неспазване на базовите изисквания, посочени в приложение
№ 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., се считат за площи, за
които земеделският стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на
помощта, различен от тези, които засягат размера на площите. Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция може да намали размера на финансовата помощ
със сумата, изчислена за установената площ на парцела без тя да е
наддекларирана, когато биологичната дейност за даден земеделски парцел се
различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел –
бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице
предостави информация, че е биологичен или в обратния случай.
Видно е,
че приложената от административния орган методика не съдържа определяне на
базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по
мярка 11 площи по направление „Биологично растениевъдство“. И това е логично с
оглед визираната в нормата на чл. 13 от Наредба № 4/2015 г. делегация, според
която министърът утвърждава методика, определяща намаленията, включително тези,
които по съществото си са откази изцяло за подпомагане, и начинът на тяхното
определяне, когато е констатирано неспазване на базови изисквания, т.е. на
министъра не е предоставена възможност да определя тези базови изисквания.
Същите са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба
№ 4/2015 г. и неспазването им се установява чрез административни проверки или
проверки на място. По отношение на биологичното растениевъдство тези изисквания
са диференцирани в три групи с оглед вида на площите като за всички площи се забранява пряко и непряко отвеждане на вещества от
Списък I и Списък ІI в подземните води; земеделските стопани следва да спазват
Правилата за добра земеделска практика с цел опазване на водите от замърсяване
с нитрати от земеделски източници на заявения парцел. За обработваеми земи се забранява
и изгарянето на стърнищата; за трайни насаждения е задължително да се запазват
и поддържат съществуващите полски граници (синори) в блока на земеделското
стопанство и/или земеделския парцел; съществуващите трайни тераси в блока на
земеделското стопанство и/или земеделския парцел; за постоянно затревени площи
е задължително е да се запазват и поддържат съществуващите полски граници
(синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или
земеделския парцел; постоянни пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана
растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.),
айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa). За постоянно затревени
площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене по
смисъла на чл. 4, параграф 1, буква
"в", подт. ii) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, трябва да бъде
приложена поне една от следните минимални дейности: подрязване на тревата и/или
премахване на плевели и храсти.
В
настоящия случай, съобразно данните от таблицата на стр. 2 от уведомителното
писмо се касае за неспазени базови и други изисквания (според наименованието на
колона 10). Какви точно са неспазените изисквания следва да се изведе от
съдържанието на таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо. Самата таблица,
както вече се посочи от наименованието й, включва както базови, така и други
изисквания. Видно е, че цитираните по-горе базови изисквания по Приложение № 2
към Наредба № 4/2015 г. са спазени. Като неспазено е посочено изискване за
ненадвишаване на минималните периоди на преход съгласно по чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4/2015 г. За неспазването на това изискване административният орган
се е позовал отново на Методиката. Съдът намира, че такова позоваване е
неотноснимо. По силата на цитирания вече чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., на
министъра на земеделието, храните и горите е предоставено правомощие да издаде
методика за отказ или намаляване на плащанията за биологичните дейности, но
само в случаите на установено неспазване на три групи изисквания – базовите
изисквания по Приложение № 2 към наредбата, минималните изисквания за торене и използване на продукти
за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление (по
Глава V от наредбата). В нито една от тези три групи
обаче не попада посоченото от административния орган като неизпълнено изискване
за ненадвишаване на минималните периоди на преход.
По
делото няма спор, че процесните два парцела 36703-184-1-1 и 36703-3-1-1 са
заявени от жалбоподателя за подпомагане за трета поредна година (макар и с
минимална разлика в площта им). Като недопустима е определена именно тази площ,
който е заявявана в трите поредни години по направление „Биологично
растениевъдство“ с дейност БРП 1 – биологично растениевъдство в преход за
полски култури, включително фуражи, в случая за отглеждане на люцерна. Съгласно
чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично
производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински
продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху
производството и етикетирането (отм.), но приложима за периода на кампания 2017
г. (Наредба № 1/2013 г. – отм.), преходният период към биологично производство
при отглеждане на растения и растителни продукти при спазване на разпоредбите
на чл.
23 е най-малко две
години при ливади или площи с многогодишни фуражни култури. Административният
орган е приел, че е налице несъответствие и се е позовал на чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4/2015 г., според която плащания по ал. 1 (за преминаване към
биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица
за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично
производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола.
Правилата
за осъществяване на биологично производство са регламентирани с нормите на
Регламент (ЕО) №843/2007 относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91. Регламентът
въвежда термина „преход“ (чл. 2, б. „з“), според който това е преход от небиологично към биологично
земеделие в рамките на определен срок, по време на който са прилагани
разпоредбите относно биологичното производство. Както вече се посочи, съгласно чл. 11, ал. 4
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г, плащания по ал. 1 - за преминаване към биологично земеделие
(периода на преход), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не
надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО)
№ 889/2008
за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008
г.). А съгласно чл. 36, ал. 1 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008, за да се
считат растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за
производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия регламент и,
по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в глава 6 от
настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в преходен
период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с
многогодишни фуражни култури — поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури,
различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични
продукти. В тази норма е разписано правилото по
отношение на растенията и растителните продукти, изискващи преходен период „поне“, в смисъл на най-малко, посочения
в нормата за отделните видове култури, т.е. срока е минимален, но не фиксиран. Изобщо
подходът на европейската комисия е за определяне на минимално изискуемия
времеви период на преход (видно от изложените мотиви в съображения 23, 24, 27
от преамбюла на регламента), а не на абсолютен по размер преходен период, включително
и чрез абсолютното му фиксиране. Същият е логичен и в съответствие с целта на
закона – минималното време на преход е необходимо с оглед спецификата на всяко
производство и необходимото време земята или животните да се изчистят от
небиологични препарати, с които е възможно да са третирани. Това минимално
време гарантира чистота на производството. Увеличаването на периода, в който
производството е в преход, може да е в резултат на обективни причини и
допълнително гарантира крайния целен резултат – произвеждане на биологична
продукция, тъй като преходът към метод на биологично производство
изисква определени периоди на адаптация на всички използвани средства. В този смисъл по-краткия период на преход е във вреда на
земеделския стопанин, тъй като продукцията му не може да бъде реализирана като
биологична и ще противоречи на целта на регламента (закона). Следователно принципно
период на преход към биологично производство, по- кратък от определения с дял II, глава 5 от Регламент №
889/2008
на Комисията води до нарушаване на разпоредбата на чл. 36, параграф 1 от същия,
докато по-дълъг не е в нарушение, поради което не представлява и основание за
отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление Биологично земеделие.
Това е така, и тъй като подпомагането по
мярка 11 „Биологично земеделие“ съгласно чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013
относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета, се предоставя на
хектар земеделска площ, на земеделски стопани или групи земеделски стопани,
които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да
поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент
(ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски стопани по смисъла на член 9 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, така както се прилага в съответната държава членка.
Според § 3 на чл. 29 ангажиментите по тази мярка се поемат за период от пет до
седем години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично земеделие
държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период, съответстващ
на преходния период. Сравнителният анализ на цитираните до тук правни норми сочи,
че всяка държава-членка има право да определи в рамките на периода на поетия
ангажимент за прилагане на биологично земеделие, период на преход към такова
земеделие, който период е по-кратък от периода на поетия ангажимент, но не
по-малък от посочените в Регламент (ЕО) № 889/2008 периоди на преход (за полски
култури, включително фуражи – не по-малко от две години).
Съпоставянето на чл. 36, ал. 1 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 г. и нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба
№ 4 от 24.02.2015 г., както и на нормата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/
07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни
и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и
храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.,
ДВ бр. 75 от 11.09.2018 г., в сила от 12.11.2018 г.) сочи, че във вътрешното
право срокът е регламентиран като фиксиран. След отмяната на Наредба №
1/07.02.2013 г. при пряко приложение на чл. 36, ал. 1 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008, преходният период към биологично растениевъдство за площи
с многогодишни фуражни култури, е не по-малко от две години, и който ред на
Регламента следва да се приложи. Съдът намира, че целта на закона - на
Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, е чрез по-високия размер
на финансирането на земеделските стопанства в преход да се осигури
безпрепятствено осигуряване на периода на адаптация към биологично производство
и земеделие. Щом това е така, очевидно
е, че незавършилият период на преход, който, разбира се, следва да бъде разумен
като продължителност, ще е основание за по-високо/по-ниско по размер плащане, а
не за отказ за плащане. По тези съображения и разпоредбата на чл.11, ал.4 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., с която ответникът по жалбата обосновава
оспореният отказ за плащане, противоречи на целта на Регламент (ЕО) № 834/2007
и Регламент (ЕО) № 889/2008, доколкото цитираната норма a priori ограничава размера
на плащанията до минималния двугодишен срок на преход. Поради установеното
противоречие с регламент на ЕС тя не следва да се прилага, на основание чл.5,
ал.1 от АПК и чл.15, ал.2 от ЗНА.
В случая
по настоящия казус жалбоподателят действително е заявил за подпомагане за трета
година от поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие, направление
Биологично растениевъдство, два парцела с код БРП 1 - биологично
растениевъдство в преход – за полски култури, включително фуражни. От
представения по делото сертификат от контролиращото лице (л. 10-11 от делото)
се установява, а това не се и оспорва от ответника, че процесните парцели са
засяти с култура „люцерна“ и статусът им е „3-та година в преход“ като
преходният период трябва да приключи на 17.05.2018 г. При това положение
всъщност не е налице несъответствие между декларираните от земеделския
производител данни и данните от контролиращото лице, което е посочило, че за
жалбоподателя въведените данни в електронната система по чл.49 от Наредба
4/2015г са за състояние “в преход“. Административният орган е приел, че
посочването на състояние на парцелите „в преход“ за трета година не отговаря на
изискванията на Наредба № 4/2015 г., но при постановяване на отказа се е
позовал на неизпълнение на базови и други изисквания, каквото установеното
несъответствие не е. Както вече се посочи, Методиката, издадена от министъра на
земеделието, храните и горите не обхваща подобни несъответствия, тъй като
липсва такава законова делегация в разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 4/2015
г. Дори и в Методиката, на която се основава оспореният административен акт, се
посочва, че намаление или отказ за подпомагане се прави при несъответствие
между декларираните от заявителя данни и данните от контролиращото лице по
отношение на статуса на заявените за подпомагане площи, а в случая не е налице
такова разминаване в данните на заявителя и на контролиращото лице. Налице е
неправилно квалифициране от административния орган на установените факти и
съответно неправилно приложение на материално правните норми.
С оглед на
изложеното съдът счита, че административният акт, в оспорената му част досежно
допустимата за подпомагане площ на парцели 36703-184-1-1 и 36703-3-1-1, се
явява незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалноправните
норми.
Това
налага отмяната на Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/682 от 15.02.2019 г.
на Зам. изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, гр.София, в частта с която е
отказано подпомагане за площта от 77,62 ха от БЗС 36703-184-1-1 и БЗС
36703-3-1-1, респективно за сумата от 43 113,81 лв. Доколкото
административното производство е започнало по заявлението за подпомагане,
подадено от жалбоподателя, административният орган дължи ново произнасяне по
това заявление, поради което преписката следва да му бъде върната. При новото
разглеждане на заявлението за подпомагане, органът следва да прецени наличието
или липсата на фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по
Наредба № 4/2015 г. по отношение на БЗС 36703-184-1-1 и БЗС 36703-3-1-1 като съобрази
изложените в настоящото производство мотиви относно продължителността на
периода на преход.
Доколкото
с жалбата не е заявено оспорване на процесния административен акт в частта, с
която е отказано подпомагане в размер на 4 750,25 лв. за парцел
16674-965-1-4, съдът счита за неотносими както възражението на жалбоподателя,
че 1,1 ха от този парцел попада в специализирания слой „Площи, подходящи за
подпомагане“, така и събраните доказателства в обратна посока чрез приетата по
делото СТЕ, поради което съображения относно тези факти, не следва да бъдат
излагани.
При този
изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите според данните по делото
възлизат на 2 050 лева, от които 2 000 лв. – договорен и заплатен в
брой адвокатски хонорар (л. 19) и 50 лв. – държавна такса. Съдът намира, че в
конкретния случай възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно и на жалбоподателя следва да се
присъди само сумата от 1 824 лв. за адвокатски хонорар, определена по реда
на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения при материален интерес от 43 113,81 лв.
Настоящото дело не се характеризира фактическа сложност, доколкото въобще не е
налице спор по фактите и те се установяват още от събраните от административния
орган доказателства. От правна страна също не се касае за комплициран случай.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Дунав ленд агро“
ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 72,
представлявано от управителя М.Н.С., Уведомително писмо изх. № 02-180-2600/682
от 15.02.2019 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 -
2020 г. за Кампания 2017 г. в размер на 70 362,10 лева, в частта, с която е отказано
подпомагане в размер на 43 113,81 лв. за площ от 77,62 ха, представляваща
част от БЗС 36703-184-1-1 и БЗС 36703-3-1-1 по заявление за подпомагане с УИН
18/170517/78582.
ВРЪЩА делото като преписка на административния
орган - Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие”, гр. София за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН 18/170517/78582 на „Дунав ленд агро“ ООД и приложение за
кандидатстване по Мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., в отменената част, съобразно указанията по приложението
на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ гр. София – разплащателна агенция да заплати на „Дунав ленд агро“
ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цар Освободител“ № 72,
ЕИК *********, представлявано от управителя М.Н.С. сумата от 1 874,00 (хиляда
осемстотин седемдесет и четири) лева разноски под делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: