Определение по дело №15274/2019 на Софийски градски съд

          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мария Райнкинска

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  Цвета Желязкова

                                                                                                         Елена Радева                                  

като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 15274 по описа на СГС за  2019 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 143740/21.11.2019 г. по описа на СГС, депозарана от Н.Й.Н. - взискател изп.д. № 2019380402639 срещу акт на ЧСИ М.Б.– предявено на 24.10.2019 г. разпределение на събраните по изпълнителното дело суми след извършена публична продан от 03.09.2019 г. до 03.10.2019 г. на апартамент Б-14, находящ се в сграда в гр. София, м. Карпузица, район Витоша. Жалбоподателят намира, че обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно предвид следните съображения: Взискателят сочи, че е конституиран като такъв по изпълнителното дело въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражно решение по арб. дело № 1901/2019 г. по описа на Софийски арбитражен съд при Асоциацията за вътрешен и международен арбитраж в Република България, с което длъжникът в изпълнителното производство бил осъден да му заплати 226 166.88 лева, от които 173 380 лева – стойност на извършени от взискателя подобрения върху продавания имот и сумата 52 786.88 лева – лихви за забава до датата на исковата молба, както и законната лихва върху вземането за подобрения от 15.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението по посоченото арбитражно дело било признато и право на задържане върху продавания имот в полза на Н.Н. въз основа на възражение за неизпълнен договор до заплащане от страна на длъжника по изпълнителното дело „Х.К.Р“ ООД на сумата 266 166.88 лева, представляващи стойност на извършени в имота подобрения. Сочи още, че с „Х.К.Р“ ООД били страни по договор за наем, в който било договорено, че Н.Н. може да прави подобрения в имота, като същите ще бъдат за сметка на „Х.К.Р“ ООД. От 01.07.2007 г. до януари 2008 г. в имота били направени подобрения, а на 25.04.2019 г. длъжникът прекратил сключения договор за наем. Жалбоподателят не освободил имота, тъй като наемодателят не му заплатил направените подобрения. Направил възражение за освобождаването на имота и поискал признаване на правото му на задържане на основание чл. 91, ал. 1 ЗЗД до заплащане на подобренията върху имота, предмет на публичната продан.

 Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ незаконосъобразно постановил н авзискателя „Банка Пиреос България“ АД да бъде разпределена сумата 260 320.50 лева в качеството му на ипотекарен кредитор и на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. В реда по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД ЧСИ неправилно не признал привилегия на Н.Н., като не признал вземането му за подобрения, извършени върху имота и признатото му право на задържане. Намира, че като взискател с право на задържане на имота за стойността на разноските за подобрения, направени за същия имот, има привилегията преди субектите по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД.

Моли да бъде отменено атакуваното разпределение, предявено на 24.10.2019 г.  и да бъде разпоредено жалбоподателят да бъде удовлетворен в реда по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД. Моли да му бъдат присъдени разноски.

Взискателят по изп.д. № 2019380402639 „Банка „Пиреос България“ АД (сега след универсално правоприемство заместен от „Юробанк България“ АД) е депозирал писмени възражения е срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД може да се ползва само добросъвестният или приравнен на него владелец относно подобренията, направени в недвижим имот, а не и държателя, какъвто е взискателят Н.. Моли обжалваното разпределение да бъде потвърдено като правилно.

Другите страни в изпълнителното дело – присъединените взискатели „С.“ ЕООД, НАП и Столична община, както и длъжниците „Х.К.Р“ ООД и М.М.С., не са депозирали възражения.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.Б.е представил мотиви, в които излага подробни съображения за неоснователност на депозираната жалба, като основно сочи, че държателят, какъвто е взискателят Н. не може да се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД, а от нея се ползва само добросъвестният владелец, на когото в процес, имащ за цел отнемане на владението върху недвижим имот от собственика, добросъвестният владелец противопоставя възражение за право на задържане.

Софийският градски съд, след като се запозна с доказателствата по делото, намира, че жалбата на Н. Н. е допустима, но е преждевременно изпратена за произнасяне от съда. Същата не се установява да е връчвана на присъединените взискатели НАП и Столична община, съответно – не им е дадена възможност да изложат възражения по нея. Производството пред съда следва да бъде прекратено, а жалбата върната на ЧСИ М.Б.за връчване на преписи от нея на присъединените взискатели НАП и Столична община с възможност за възражение в тридневен срок, след което администрираната жалба следва отново да бъде изпратена на СГС за произнасяне.

Воден от изложеното, Софийският градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 15274/2019 г. на VІ ТО.

ВРЪЩА жалбата на Н.Й.Н. на ЧСИ М.Б.по изп.д. № № 2019380402639 за администрирането й съгласно мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                                 1.

                                                                                                                                 2.