Р Е Ш Е Н И Е
№198
гр. Хасково, 17.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ХАСКОВО, в публично заседание на трети февруари, през две
хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева,
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №949/2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.64, ал.4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по жалба на Община Димитровград,
представлявана от И.Д., в качеството му на кмет, срещу
Решение № РД-02-36-824/09.09.2022г. за отказ за верификация на суми в общ
размер на 37 202.68 лева по постъпило искане за плащане №4 (окончателно) по договор за безвъзмездна финансова
помощ №BG16RFOP001-1.032-0003-C01, за проект „Преустройство на бивше общежитие
на химически техникум „Проф. д-р Асен Златаров“ в Център за временно
настаняване, находящ се в УПИ I, кв. 129 по плана на гр.Димитровград, община
Димитровград“, издадено от зам. министър и ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.
Жалбоподателят оспорва решението като
незаконосъобразно, необосновано и издадено в противоречие с процесуалните
правила. Никъде в административния договор за безвъзмездна финансова помощ или
Общите условия към него не било изрично и изчерпателно посочено кои разходи
били допустими по проекта, не били определени техните рамки, за да можело да се
установи недопустимост. Липсвало разграничение, посочване или изброяване на
недопустимите разходи. Така, на бенефициента по договора били вменени
задължения, които не се съдържали и извличали от АДБФП, а от Насоки за
кандидатстване. Отбелязва се, че в последните– в раздел „Допустими и
недопустими разходи“, изчерпателно изброяване на недопустимите разходи или
характеристиките им не било налице, а и същите касаели „етап кандидатстване“.
На следващо място и във връзка с горното се изтъква, че на база дългия период
между изготвянето на инвестиционния проект през 2013г. и започването на
строителството през 2019г., и след множество констатации на възложителя и
строителния надзор, били възникнали непредвидени СМР по време на строителството
и такива с надвишаващо количество. В посочения период настъпили и промени в
нормативните изисквания за обектите от вида на преустроения, с което
управляващият орган бил запознат. Обширни съображения жалбоподателят излага в
подкрепа на твърдение за липса на надлежни мотиви в оспорения акт. Същите били
бланкетни, като от тях не ставало ясно как и на база на какво ръководителят на
УО преценил нецелесъобразност на разходите и определил същите като недопустими,
въпреки че те били навременни, полезни, стопански ефективни и социално
оправдани. Направените разходи напълно отговаряли на предвиденото в чл.57, ал.1
от ЗУСЕФСУ и били изцяло свързани с проекта и социалната услуга, асоциирана с
него. Сочи се, че от относимите в случая нормативни разпоредби ставало ясно, че
за да се извърши междинно или окончателно плащане следвало при условията на
кумулативност да били налице две предпоставки по чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ, а
именно: верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и
наличие на физически и финансов напредък на проекта. В чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ
били посочени допустимите разходи. Предвид приложимите норми, нямало как да не
се направи извод, че визираните от ръководителя на УО причини за неверифициране
на заявените разходи били в противоречие с местното и европейско
законодателство. В решението не били обсъдени всички релевантни по случая
обстоятелства.
По изложените съображения се иска съдът да
отмени оспорения административен акт в частта на отказа за верифициране на
разходи, и да присъди разноски по делото. Доводите в жалбата се преповтарят в
писмена защита.
Ответникът – Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. и заместник
министър на регионалното развитие и благоустройство, чрез процесуален
представител в писмен отговор на жалбата, оспорва същата като неоснователна и
моли за отхвърлянето ѝ от съда. Счита процесния административен акт за
правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Между Министерство на регионалното развитие
и благоустройството, като Управляващ орган (УО) на Оперативна програма „Региони
в растеж“ (ОПРР) 2014-2020г., и Община Димитровград, като бенефициент, е бил сключен
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР
2014-2020г., процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.032 „Изпълнение
на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Димитровград“,
част от процедура BG16RFOP001-1.039 „Изпълнение на интегрирани планове за
градско възстановяване и развитие 2014-2020, № от ИСУН –
BG16RFOP001-1.032-0003-С01, №РД-02-37-134/26.11.2019г.
Предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален
размер – 626 769.20 лева, за изпълнение на проектно предложение
№BG16RFOP001-1.032-0003 „Преустройство на бивше общежитие на химически техникум
„Проф. д-р Асен Златаров“ в Център за временно настаняване, находящ се в УПИ I, кв. 129 по плана на гр.Димитровград,
Община Димитровград“, със срок за изпълнение 24 месеца, като е определен ред и
начин на усвояване на средствата. Предвидено е плащанията да са: авансово,
междинни и окончателно, като е посочен срок на извършването им. Регламентирано
е (чл.20, ал.4), че на верификация подлежат само допустимите разходи.
Не е спорно, а и от данните по делото се
установява, че от Община Димитровград е било подадено Искане №4/25.11.2021г. на
стойност 196 238.64 лева – за окончателно плащане по договор за БФП
№BG16RFOP001-1.032-0003-С01, №РД-02-37-134/26.11.2019г.
След извършена проверка на представените
документи по искането за окончателно плащане, с писмо №99-00-6-768/04.02.2022г.
(вж. 2. Уведомление_99-00-6-768 от ел.носител – USB флаш памет) ръководителят на УО на
ОПРР 2014-2020г. отправил искане за допълнения/пояснения до кмета на община
Димитровград относно сключения договор за БФП. Съответните искания са подробно
описани в писмото.
На 04.03.2022г. от Община Димитровград до
ръководителя на УО е било изпратено писмо (Становище _ИСУН
BG16RFOP001_1.032-0003-C02_M58.rar),
към което в било приложено общо становище – от ръководителя, счетоводителя и
инвеститорския контрол по проекта. В писмото били представени и допълнителни
документи, сред които и становища на част изпълнителите на дейности, свързани с
проекта (Допълнителни документи М058.rar). Писмото било изпратено в отговор на
писмо №99-00-6-768/04.02.2022г.
На 17.03.2022г. със Заповед №РД-02-36-341/17.03.2022г.
(3. КП_Заповед_Доклад.rar) главен директор на Главна дирекция „Стратегическо
планиране и програми за регионално развитие” (СППРР) е наредил да бъде
извършена планирана проверка на място съобразно Годишен план за проверки на
място за 2022г. по ОПРР 2014-2020г., и във връзка с искане за окончателно
плащане по проект на бенефициент Община Димитровград по договор за БФП
№BG16RFOP001-1.032-0003-С02 „Преустройство на бивше общежитие на химически
техникум „Проф. д-р Асен Златаров" в Център за временно настаняване,
находящ се в УПИ I, кв. 129 по плана на гр.Димитровград, Община Димитровград“,
финансиран по ОПРР 2014-2020г. Предвиденият със заповедта обхват на проверката
е: изпълнение на проектните дейности в съответствие с утвърдения график и цели
на проекта; посещение на обектите на интервенция по проекта и проверка на
изпълнени СМР и доставки; системи за финансово управление и контрол; оригинални
разплащателни документи; плащания към изпълнителите; договори с изпълнителите и
продукти от услуги; допустимост на разходите; публичност; съхранение на
документацията, както и проверка за наличието на капацитет на бенефициента за
изпълнение на проекти по ОПРР 2014-2020г.
В изпълнение на заповедта, в периода
07.04-08.04.2022г. служители на СППРР извършили проверка на място, за която на
15.04.2022г. е бил изготвен доклад. В него са описани пропуски, открити по
време на проверката на място, и са направени препоръки за отстраняването им.
Визираните в доклада за проверка на място констатирани несъответствия и дадени
препоръки, са подробно описани в доклада – раздел V, Приложение 10.5-6 и
Приложение 10.5-6.
Във връзка с резултатите от проверката на
място, на 15.04.2022г. от ръководителя на проекта от страна на Община
Димитровград, като приложение към уведомително писмо с рег.индекс
РД-22-77/15.04.2022г. (6. Становище_ИСУН_BG16RFOP001-1.032-0003-C02-M063.rar), е било изпратено становище до УО,
съдържащо информация за извършените коригиращи действия по констатациите от
проверката. С това становище до УО са били изпратени и други документи и
материали (Коригиращи дейности М063.rar), сред които: становище за непредвидени
СМР по време на строителството в протокол от 08.07.2021г. (вж.
6.Становище_ИСУН_BG16RFOP001-1.032-0003-C02-M063.rar, Коригиращи дейности М063.rar,
папка Констатация №6, и л.178 от делото); становище от старши експерт „ИОТ“ при Община Димитровград; становище от
„Лидер конструкт“ ЕООД; становища от арх.Николай Тодоров – лице с проектантска
правоспособност относно мебелите и оборудването в изпълнения по проекта обект и
др.
С оспореното Решение №
РД-02-36-824/09.09.2022г., на основание чл.60, ал.1, чл.62, ал.1, ал.2 и ал.3,
чл.63, чл.1, т.1 и чл.64, ал.1, ал.3 и ал. 4 от ЗУСЕФСУ, както и на основание
чл.9, ал.2 и чл.19, ал.3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018г. за определяне на
правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните
програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (Наредба № Н-3
от 22 май 2018г.) и във връзка със Заповед № РД-02-14-790 от 17.08.2022г. на
министъра на регионалното развитие и благоустройството, Ръководителят на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. и
заместник министър на регионалното развитие и благоустройство, не извършил верификация и плащане на: 1. разходи в размер на 32 361.70
лв., отчетени в Искане за окончателно плащане №4 поради липса на предвидените в
чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ условия (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022г., приложима
на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) и на основание чл.23, ал.5 във
връзка с чл.23, ал.2 и ал.3 от АДПБФП №BG16RFOP001-1.032-0003-C02; 2. разходи в размер на 1 955.64
лева, отчетени в Искане за окончателно плащане №4, поради липса на предвидените
в чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ условия (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022г.,
приложима на основание §70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с чл.82, ал.1, т.10 и
чл.84 от Общите условия към сключения АДПБФП №BG16RFOP00L-1.G32-0003-C02; 3. разходи в размер на 480.00 лева,
отчетени в Искане за окончателно плащане №4, поради липса на предвидените в
чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ условия (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022г., приложима
на основание §70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с чл.82, ал.1, т.4 и чл.84 от
Общите условия към сключения АДПБФП №BG16RFOP001-1.G32-0003-C02; 4. разходи в размер на 320.72 лева,
представляващи БФП, отчетени в Искане за окончателно плащане №4, поради липса
на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ условия ред.
ДВ бр.39 от 27 май 2022г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на
ЗУСЕСИФ, във връзка с чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022г.,
приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с чл.7,
ал.3 от Постановление №189 от 28.07.2016г. на Министерски съвет за определяне
на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани
от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 -
2020г.; 5. разходи в размер на
874.16 лева, представляващи БФП, отчетени в Искане за окончателно плащане №4,
поради липса на предвидените в чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ условия (ред. ДВ
бр.39 от 27 май 2022г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ)
във връзка с чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май
2022г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ), във връзка с
чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189 от 28.07.2016г. С т.6 от решението разходи в размер на 1 210.46 лева от Искане
за плащане №3 (междинно) от 05.11.2021г., са определени за недопустими на
основание чл.57, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39
от 27 май 2022г., приложими на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) и чл.
7, ал. 3 от ПМС №189 от 28.07.2016г., и в тази връзка недължимо платени на
основание чл.35, ал.1, т.2 и ал.3 от Наредба №Н-3 от 22.052018г., във връзка с
чл.62 от Закона за публичните финанси по реда на чл.166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, поради което е посочено, че разходите
стават дължими за възстановяване от бенефициента, с оглед на което е отчетено
вземане към него в размер на така определения недопустим разход. С т.7 от решението е извършено прихващане
на сумата от 1 210.46 лева от одобрената за плащане сума в Искане за
плащане №3, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.35, ал.1, т.2 от Наредба
№Н-3 от 22.05.2018г. Всички суми са с ДДС.
В решението са изложени мотиви, поотделно за
всяка точка от него. Посоченото в т.1 от
разпоредителната част на решението се
обосновава от фактическа страна с това, че в протокол за приемане на извършени
СМР от 08.07.2021г. (представляващ Акт обр.19 №2 от 08.07.2021г. за
извършването на СМР (Акт 19-2.pdf)) били актувани и заплатени непредвидени СМР.
Посочено е, че във връзка с депозирано искане за окончателно плащане, в периода
07-08.04.2022г. била осъществена проверка на място от екип на РО ЮЦР на
основание заповед РД-02-36-341/17.03.2022г., след която било изискано становище
от инвеститорския надзор, строителния надзор и строителя. След проверка на
документацията, получена след извършената проверка на място от служители на РО
ЮЦР, екипът приел, че част от извършените СМР към момента на разработване и одобряване
на проектите обективно можело да бъдат предвидени. Подробно, в отделни точки,
са описани непредвидените и нови СМР и стойността им. В т.1.1. е посочено, че след проверка на получената документация било
прието, че извършените СМР към момента на разработване и одобряване на
проектите обективно можело да бъдат предвидени. Неверифицираната и неплатена
сума е 8489.96 лева без ДДС. По т.1.2.
е прието, че дейностите: мазачески и бояджийски работи, към момента на
разработване и одобряване на проектите обективно можело да бъдат предвидени.
Неверифицираната и неплатена сума е 6476.66 лева без ДДС. Относно т.1.3. е записано, че след проверка на
получената документация е прието, че извършените СМР – околно пространство и
предвидената рампа за инвалиди, са с по-голям наклон от допустимия. Към момента
на разработване и одобряване на проектите обективно можело да бъдат предвидени,
тъй като проектите били изготвени през 2013г. и трябвало да се спазват
изискванията на Наредба №4 от 1 юли 2009г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, включително за хората с увреждания. Неверифицираната и неплатена
сума е 7291.42 лева без ДДС. За т.1.4. се
посочва, че към момента на разработване и одобряване на проектите обективно
също можело да бъдат предвидени настилки от злинолит или линолеум в
преддверията на обекта. Неверифицираната и неплатена сума е 1083.02 лева без
ДДС. По т.1.5. – възможно било и
предвиждане към момента на разработване и одобряване на проектите на СМР по
полагане на същите видове настилки в коридорите към стълбищтната клетка.
Неверифицираната и неплатена сума е 319.61 лева без ДДС. В т.1.6. е посочено, че предвиждане било възможно и на бойлери за
две от стаите, съответно съпътстващите това СМР и необходими консумативи –
неверифицираната и неплатена сума е 1358.25 лева без ДДС. В т.1.7 е записано, че било възможно и предвиждане на подмяната на
клозетна седалка с ниско казанче – неверифицирана и неплатена сума 320.40 лева
без ДДС. С мотиви за липса на представено становище и документи не са
верифицирани платени разходи на стойност 0.76, 178.00 и 1 450.00 лева – за
водосточни тръби от поцинкована ламарина, монтаж на стенни табла с капак на
стена и доставка на табло ГРТ (т.8. 9 и
10). Общо неверифицираните разходи по т.1: 26 968.08 лева без ДДС,
32 361.70 лева с ДДС.
Относно т.2 от решението се посочва, че
бенефициентът представил доказателства за частично отстраняване на
констатираните несъответствия по време на проверка на място, но не се приемат
за изпълнени констатираните несъответствия – такива неотговарящи на условието
по чл.82 (1) т.10 от Общите условия към сключения АДПБФП, а именно: т.2.1. – Мерките за осигуряване на
достъпна среда на населението, включително за хора с увреждания, тъй като
санитарният възел не покривал изискванията на наредбата – коритото било
монтирано в непосредствена близост до мивката и възпрепятствало достъпа на
инвалидна количка; не били монтирани всички предвидени ръкохватки; монтираната
хоризонтална ръкохватка била под минималния размер от 1,10 м. и била монтирана
под изискуемата височина от 90 см.; горният ръб на тоалетната чиния не бил на
височина от 50 см. от нивото на пода; горния ръб на мивката не бил на
разстояние 80 см. от нивото на пода; долния ръб на огледалото над мивката не
бил на височина не повече от 100 см. от нивото на пода. Във връзка с
направената констатация било представено становище от строителния надзор по
проекта „Мултиплекс инженеринг“ ЕООД. След проверка на получената документация
от бенефициента за изпълнените мерки за достъпна среда в това число в
санитарния възел, екипът от проверката на място приел препоръката за
„изпълнена“. Във връзка с гореизложеното неверифицираната и неплатена сума е
1210.00 лева без ДДС; т.2.2. –
Налице било немонтиране, несглобяване или привеждане в експлоатация на част от
доставеното оборудване – ръкохватка за умивалник, подвижна ръкохватка, душ
седалка. Доказателства за изпълнение на дейностите липсвали. Неверифицираната и
неплатена сума е 354.50 лева без ДДС; т.2.3.
– Липсвало становище от бенефициента, както и допълнително разяснение и
документи за доставените за обекта 20 бр. гардероби. Направен е извод, че бил
доставен един малък гардероб в повече. За сметка на липсващ по-голям, но със
същата функционалност. Неверифицираната и неплатена сума във връзка с това е
36.90 лева без ДДС, представляваща разлика в единичната цена между малък и
голям гардероб; т.2.4. – Не бил
представен коментар или допълнителни доказателства относно установена липсваща
„поставка за РС“ – неверифицирана и неплатена сума 28.30 лева без ДДС. Общо
неверифицираните разходи по т.2: 1 629.70 лева без ДДС, 1955.64 лева с ДДС.
Фактическите основания по т.3 от решението се отнасят до
установена липса на доказателства – снимков материал за 2бр. пресконференции,
част от мерките за публичност и визуализация на проекта (от общо четири
предвидени подобни събития). Липсвали и отчетни документи, индикиращи
провеждане на самостоятелни събития. Предвид това общо неверифицираните и
неплатени разходи по т.3 са 400.00 лева без ДДС, 480.00 лева с ДДС.
Решението в частта му по т.4 се обосновава с установено
надвишаване на максимално допустимия размер на разходите за публичност и
визуализация. Допустим в случая бил разход в размер от 4 132.73 без ДДС –
1 % от общите преки допустими разходи, посочени като определени в Насоките за
кандидатстване по процедурата, а извършеният бил 4 400 лева. Надвишаването
е установено предвид разходите по договора с „Пилева Пи Ар“ ЕООД. Общо
неверифициран и неплатен разход по т.4 – 267.27 лева без ДДС или 320.72 лева с
ДДС, по фактура №**********/04.01.2021г.
В мотивите за т.5 от оспорения акт се описва установено надвишаване на максимално
допустимия размер на разходите за одит. Допустими в случая били 5025.84 лева
без ДДС (1 % от общите преки допустими разходи, посочени като определени в
Насоките за кандидатстване по процедурата), а реално извършените били
5 900 лева без ДДС – надвишаване с 874.16 лева. Надвишаването, което е
неверифицирано и неплатено, е установено предвид разходите по договора с „Факт“
ЕООД, платени по фактура ********** от 11.10.2021г.
По т.6
от мотивите на акта също се посочва установено надвишаване на максимално
допустимия размер на разходите – за организация и управление на проекта.
Допустими в случая били 8 265.47 лева без ДДС (2 % от общите преки допустими
разходи, посочени като определени в Насоките за кандидатстване по процедурата),
а реално извършените били 9 475.93 лева без ДДС – надвишаване с 1210.46
лева. Описаната категория разходи били верифицирани в междинно искане за
плащане №3, като сумата от 1 210.46 лева била недължимо платена и поради
това в решението е отчетена като подлежаща на възстановяване (вземане на
основание чл.35, ал.1, т.2 и ал.3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018г.).
Предвид посоченото в т.6, с т.7 от решението е извършено
прихващане на сумата от 1 210.46 лева от одобрената за плащане сума в
Искане за плащане №4.
Надвишаванията по т.4-6 са били установени
след проверка за спазване на максимално заложените нива на съответната
категория разходи, определени в Насоките за кандидатстване по процедура за
директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-1.001-039
„Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие
2014-2020”.
Решението е обявено в УСУН 2020 на 09.09.2022г.
и е било приложено към писмо (уведомление) относно приключване на
процедура по одобрение на искане за плащане №4, адресирано до кмета на община
Димитровград, заведено с рег.индекс РД-22-192#2/12.09.2022г. (л.58).
По делото в електронен вид са представени следните
документи: фактури, издадени „Пилева Пи Ар“ ЕООД, „Лидер конструкт“ ЕООД и
„Факт“ ЕООД и „Аква – 3“ ЕООД, с получател Община Димитровград, съответно за
предоставени услуги във връзка с публичност и визуализация на проекта, доставка
и монтаж на обзавеждане и оборудване, извършен одит и за извършени СМР; Акт
обр.19 №2 от 08.07.2021г. за извършването на СМР; становища: на инвеститора
(становище екип), на ръководителя на проекта, на изпълнителя на дейностите по
оборудване, съоръжения и обзавеждане, на експертите, подписали Акт
обр.19 №2 от 08.07.2021г. и др. Представени са също и: договори, сключени между
Община Димитровград и „Мултиплекс инженеринг“ ЕООД (строителен надзор),
„Аванград дизайн“ ЕООД (авторски надзор и др.), „Факт” ЕООД (одит), „Пилева Пи
Ар“ ЕООД (публичност и визуализация), „Лидер конструкт“ ЕООД (оборудване,
съоръжения и обзавеждане) и „Аква – 3„ ООД (СМР); публикации в ел. издания
относно начало на СМР и официално откриване на обекта; приемо-предавателни
протоколи; фактури; други документи и материали, свързани с реализацията на
проекта.
В Акт обр.19 №2 от 08.07.2021г. за
извършването на СМР са описани стойностите на „непредвидени СМР надвишени
количества“ и „непредвидени СМР нови СМР“.
При така установеното от фактическа страна
съдът от правна страна приема следното:
Жалбата е подадена срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна, имаща
правен интерес от оспорването, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл.9, ал.5, изр. първо от ЗУСЕФСУ, управляващите органи
отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата,
както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности,
включително за извършването на финансови корекции. Разпоредбата на чл.5, ал.1,
т. 10 от Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството предвижда, че министърът организира, координира и контролира
дейността на управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“
2007 – 2013г. и на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020г.,
съгласува и определя състава на Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Региони
в растеж“ 2014 – 2020г. и Тематичната работна група за разработване на
Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027г. Съгласно чл.60, ал.1
от ЗУСЕФСУ, управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни
плащания въз основа на искане на бенефициента. Според чл.9, ал.5, изр. второ и
трето от ЗУСЕФСУ, Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията
или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по
този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В случая по
преписката е представена Заповед № РД-02-14-790/17.08.2022г. (л.15) на
министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на
оспореното решение – заместник министър на РРБ Д. Г., е била определена за ръководител на
УО на ОПРР 2014-2020г.
Обжалваното решение е в предписаната от
закона писмена форма и съдържа предвидените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити,
сред които фактическите и правни основания за издаването му.
Не се установява при издаване на решението
да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение спазването на материалния
закон, съдът съобрази следното:
Производството по верификация на разходи е
уредено в чл.60 - чл.68 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл.60, ал.1 и чл.62, ал.1 от
закона междинни и окончателни плащания се извършват въз основа на искане на
бенефициента, съответно след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на
извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта.
Според чл.62, ал.2 от ЗУСЕФСУ, чрез междинни и окончателни плащания се
възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.
Съгласно чл.62, ал.3 от ЗУСЕФСУ, управляващият орган извършва верифициране на
разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за
плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Административното
производство по издаване на оспорения акт е протекло съгласно посочените
разпоредби, но в несъответствие с други относими материалноправни разпоредби.
По т.1 от решението:
В случая, както се установява от
съдържанието на т.1 от атакувания административен акт, верификацията и
плащането на разходи в размер на 26 968.08 лева без ДДС за извършени СМР
(32 361.70 лева с ДДС) се отказва поради липса на предвидените в чл.57,
ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ условия (приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на
ЗУСЕСИФ) и на основание чл.23, ал.5 във връзка с чл.23, ал.2 и ал.3 от АДПБФП
№BG16RFOP001-1.032-0003-C02, като е прието, че тези разходи е могло да бъдат
предвидени към момента на разработване и одобряване на проектите (но това не
било сторено).
Не е спорно по делото, че неверифицирането
се отнася до разходи, извършени за приключили СМР.
Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ
(приложима
на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) предвижда, че разходите се считат
за допустими, ако попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в
одобрения проект категории разходи.
Според чл.26, ал.1 от СУСЕФСУ, ръководителят
на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за
всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за
кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Визираните от
последната разпоредба „насоки и/или друг документ“ в случая представлява Насоки
за кандидатстване по процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по процедура №BG16RFOP001-1.001-039
„Изпълнение
на интегрирани планове за градско възстановяване и развитите 2014-2020г.
(достъпни и на интернет адрес: https://www.eufunds.bg/bg/oprd/node/6510),
/по нататък Насоките за кандидатстване/. В т.5.4.8. (т.5.4.8.1. и т.5.4.8.2.)
от Насоките за кандидатстване са описани допустимите и недопустимите разходи по
процедурата.
Съгласно чл.23, ал.2 от АДПБФП
№BG16RFOP001-1.032-0003-C01 (погрешно изписан в АА „C02“), „в случай, че е
извършена промяна/замяна на определен вид материал в конкретна позиция от КСС,
то такава промяна/замяна е допустима, само в случай, че качеството/техническите
характеристики на новия вид материал са по-добри, а единичната цена за
съответната позиция остава същата или е по-ниска, от съответната цена по
договора с изпълнителя. Според ал.3 на чл.23 от АДПБФП, „в случаите, когато в
съответните Насоки за кандидатстване по конкретната процедура за предоставяне
на БФП или въпросите и отговорите към тях е посочено изрично, че са допустими
непредвидени разходи в КСС (в размер до 10% от стойността на СМР, финансирани
от БФП по проекта) и в договора с изпълнителя на СМР има включена клауза,
касаеща третирането на непредвидени разходи, тези разходи (в размер до 10% от
стойността на СМР, финансирани от БФП по проекта) се отчитат на окончателно
плащане. Непредвидените разходи могат да се отчитат и при искане за междинно
плащане само в случай, че СМР дейностите са напълно приключили. С цел
верифициране на непредвидените разходи бенефициентът следва да представи
отделен протокол за приемането им или отделна част от протокола, придружен от
необходимите документи, обосноваващи изпълнението им. На верификация подлежат
само разходи, които попадат в следната хипотеза: „Непредвидени разходи за
строителни и монтажни работи са разходите, свързани с увеличаване на заложени
количества строителни и монтажни работи и/или добавяне на нови количества или
видове строителни и монтажни работи, които към момента на разработване и
одобряване на технически или работен инвестиционен проект обективно не са могли
да бъдат предвидени, но при изпълнение на дейностите са обективно необходими за
въвеждане на обекта в експлоатация. Разходите, които биха могли да бъдат
верифицирани като непредвидени, следва да отговарят на условията за допустимост
на разходите по процедурата, в рамките на която е сключен договорът.“.
Според чл.25, ал.5 от АДПБФП, „отчитането на
допустимите изменения на сключените от бенефициента договори за СМР се извършва
в съответствие с Указанията за изпълнение на договори за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“
2014-2020г. При непредставяне на пълна отчетна документация и/или неизпълнение
на горепосочените условия, УО има право да не верифицира направените от
бенефициента разходи.“.
Не е спорно между страните, че описаните в
т.1 от решението разходи не са били предвидени към момента на разработване и
одобряване на проектите.
В случая неверифицираните разходи по т.1 -
от т.1.1 до 1.7., от оспорения акт се отнасят за извършени и актувани СМР. Като
се имат предвид горецитираните регламентирани изисквания, от една страна следва
да се съобрази, че в Насоките за кандидатстване (л.73) изрично се посочва, че
допустими са преки разходи за СМР, като в рамките на общата стойност на СМР
могат да се включат и непредвидени разходи до 10% от общата стойност на СМР,
финансирани от БФП по проекта. От друга страна, в договора между
изпълнителя на СМР – „Аква-3“ ООД, и възложителя – Община Димитровград, има
включена клауза, касаеща третирането на непредвидени разходи, като е посочено,
че „изпълнителят приема да изпълни възникнали в хода на изпълнението на договора
видове работи, които представляват „непредвидени разходи за СМР“. Съгласно този
договор, допустимите 10 % непредвидени разходи за СМР са включени в сумата за
всички СМР по договора, възлизаща на 503 365.31 лева с ДДС (или максимално
допустими „непредвидени разходи за СМР“ 50 336.53 с ДДС). Видно от Акт
обр.19 №2 от 08.07.2021г. за извършването на СМР са описани дейности на обща
стойност 503 365.31 лева (по КСС), като в тази стойност са включени суми
за „непредвидени СМР надвишени количества“ и „непредвидени СМР нови СМР“.
Документът е подписан от възложителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и
изпълнителя – следователно описаните в него разходи са одобрени от тези лица,
съобразно предписаното в чл.2, ал.3 от сключения договор за СМР. Коментираните
разходи не надвишават 10% от общата стойност на СМР, финансирани от БФП по
проекта. Конкретно описаните в посочените графи СМР са на
стойност 25 339.31 лева без ДДС (30 407.17 лева – по малко от 10 %).
Следва да се отбележи също, че в чл.8 от
АДПБФП е предвидено, че всеки непредвиден в проектното предложение разход или
различен от предвидения, който възникне при изпълнението на проекта, и който не
е включен в бюджета на проекта посредством допълнително споразумение, се счита
за недопустим и не подлежи на верификация. С тази клауза е предвидено
изключение за разходите за строително-монтажни работи. Т.е. дори и разходите за
СМР да не са били предвидени, по смисъла на чл.8 от АДПБФП, може да са
допустими.
От горното следва, че в случая не е налице
твърдяната в оспорения акт недопустимост на разходите по т.1 – от т.1.1 до 1.7.
Същите са допустими както по силата на предвиденото в Насоките за
кандидатстване, така по повелята на договореното в чл.2, ал.2 и ал.3 от
договора за СМР, сключен между възложителя и изпълнителя, и извършването им е
предвидено като възможност в чл.8 от АДПБФП. В подкрепа на последното е и
практиката на касационната съдебна инстанция, изразена в Решение № 11113 от
5.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7928/2022 г.
Освен това, следва да се посочи, че
извършването на дейностите по позициите, визирани в т.1, от т.1.1 до т.1.7. е
подробно обосновано в представеното пред органа становище от
Община Димитровград (вж. 6.Становище_ИСУН_BG16RFOP001-1.032-0003-C02-M063.rar,
Коригиращи дейности М063.rar,
папка Констатация №6, и л.178 от делото).
Ето защо съдът приема, че разходите за
описаните в Акт обр.19 №2 от 08.07.2021г. СМР за дейности, на позиции 9, 10 – в
графа „непредвидени СМР нови СМР“, и на позиции 3, 4, 5, 21, 37, 6, 23, 25, 29,
39, 40, 102, 121, 149, 183, 185 и 196 – в графа „непредвидени СМР надвишени
количества“, неправилно на са били верифицирани на посочените в оспорения акт
фактически и правни основания по т.1, от т.1.1 до т.1.7.
Относно неверифицирането на разходи по т.1 –
т.1.8. (позиция 60 от Акт обр.19 №2), т.1.9 (позиция 126) и т.1.10 (позиция
105), административният орган се обосновал от фактическа страна с това, че за
позиция №60 не било представено становище, а за позиции 126 и 105 бенефициентът
не представил изискуемите му документи. Предвид посоченото в т.1, ясно е, че се
има предвид непредставени становище и документи, касаещи извършените СМР.
Относно посочените точки съдът приема, че от
оспорения акт в тази му част не стават ясни мотивите за необходимостта от
наличието на становище за позиция №60. От така изложеното в акта е невъзможно
да се установи и кои са изискуемите от Община Димитровград документи, съответно
кои не са били представени пред УО. Не се установява посоченото от
административния орган в обсъжданите точки да е било обект на комуникация между
страните.
Дори да се приеме, че становището относно
т.1.8. е изискано и че е ясно кои са изискуемите документи по т.1.9. и т.1.10.,
то не е ясно на какви правни основания е извършен отказ за верификация на
разходите по тези точки. Посочените в разпоредителната част на акта по т.1
норми, както и тези в мотивната част за същата точка, не предвиждат като
санкция неизвършване на верификация на заявеното плащане в резултата непредставено
становище и „изискуеми“ документи.
Предвид горното съдът приема, че процесното
решение, в частта му по т.1 – т.1.8., т.1.9. и т.1.10., е немотивирано. Мотиви
за неверифициране на разходите, описани в т.1.8., т.1.9. и т.1.10. не се
съдържат и в преписката по издаване на оспорения акт. Налице
е фактически и правно необосновано твърдение за нарушение на нормативни
изисквания за допустимост на разход. Липсата на ясно аргументирани от фактическа
страна основания и непосочването на относими правни основания не позволява на
съда да провери законосъобразността на волеизявлението на административния
орган в посочената част на решението.
По гореизложените съображения, т.1 от
оспореното решение следва да се отмени.
По т.2 от решението:
Отказът за верификация на разходите по тази
точка е обоснован от правна страна с разпоредбите на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.82, ал.1, т.10 и чл.84 от Общите условия (към АДПБФП).
Съгласно приложимата редакция на чл.57,
ал.1, т.3 от ЗСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 май 2022г., приложима на осн. § 70 от
ЗИД на ЗУСЕСИФ), разходите се считат за допустими, ако са за реално доставени
продукти, извършени услуги и строителни дейности. Според чл.82, ал.1, т.10 от
Общите условия на АДПБФП, „УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на
декларираните разходи в Искането за междинно и окончателно плащане, което
включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от
проекта/бюджетната линия (финансовия план) и на процедури за възлагане на
обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на
дейността, като се проверява едновременно: 10. Дали в резултат на констатирани
пропуски и отправени препоръки към бенефициента са представени доказателства за
тяхното изпълнение;“. В чл.84 от Общите условия към АДПБФП се
предвижда следното: „В случай, че се установи, че разходът не съответства на
условията за допустимост по чл.82, ал.1 и ал.2 и Раздел ХІIІ, УО на ОПРР не го
одобрява (не верифицира), като уведомява за това бенефициента и при
необходимост назначава допълнителни проверки.“.
В конкретния случай в т.2.1. от решението е
прието от една страна, че отправената до бенефициента препоръка относно
изпълнение на мерки за достъпна среда, в това число санитарен възел, била
„изпълнена“. Въпреки това обаче не са верифицирани разходи в размер на 1210
лева. Така формулираните мотиви съдът приема за противоречиви, съответно
неясни. От изложеното е невъзможно да се установи действителната воля на
органа. Напълно неясно е защо след проверката на представената от строителния
надзор („Мултиплекс инженеринг“ ЕООД) документация е било прието, че
отправените препоръки са били изпълнени, а посоченият разход не е верифициран.
Не се посочва в тази част на решението да са били установени недоставени
продукти и/или изпълнени дейности, което би обосновало от фактическа страна
прилагане на чл.57, ал.1, т.3 от СУСЕФСУ (в приложимата редакция) и на чл.
чл.82,
ал.1, т.10 от Общите условия на АДПБФП. Липсата на фактически основания за
постановения отказ за верификация прави невъзможна проверката на съда за реално
реализиране на хипотезите на посочените правни норми.
Така установеното от съда представлява
основание за отмяна на административния акт в частта му по т.2.1 от т.2.
По т.2.2 от оспорения акт е прието, че част
от доставеното оборудване не е монтирано, сглобено или проведено в
експлоатация. Действително, от т.44, 45 и 46 от „Приложение 10.5-5 Протокол за
измерване“ (вж. 3. КП_Заповед_Доклад), е видно констатираното от проверяващия
екип на ответника, а именно, че артикулите ръкохватка за умивалник 50 см. – 2
бр., подвижна ръкохватка 70 см. – 1 бр., и душ седалка – 1 бр., не са монтирани
на обекта и това не се оспорва от жалбоподателя. Налице са установени неизпълнени
дейности, което е в нарушение с чл.57, ал.1, т.3 от ЗСЕФСУ (в приложимата
редакция) и чл.82, ал.1, т.10 от Общите условия на АДПБФП. По делото не се
представиха доказателства, опровергаващи фактическите констатации на ответника,
поради което същите се приемат за реално съществуващи. Ето защо правилно, на
основание посочените в оспорения акт правни и фактически основания,
ръководителят на УО е постановил отказ за верификация и плащане на исканите
разходи.
Следователно, жалбата по отношение т.2.2. от
т.2 на решението е неоснователна.
По т.2.3 от решението не се верифицират
разходи за разликата между цената на 1 бр. малък гардероб (какъвто бил доставен
на обекта) и цената на 1 бр. голям гардероб (какъвто е следвало да бъде
доставен). Ясно е посочено в таблицата по т.2.3, че от гардероб с размери
100/60/200 са били установени на място 13 бр., а от гардероб с размери
120/60/200 са били установени 7 бр., при записани в приемно-предавателен
протокол от 06.08.2021г. като доставени съответно 12 бр. с размери 100/60/200 и
8 бр. с размери 120/60/200. Констатираното от проверяващия екип разминаване
между броя на отразените в приемно-предавателен протокол като доставени бр.
гардероби и реално съществуващите в обекта, реализира хипотезата на чл.57,
ал.1, т.3 от ЗСЕФСУ (в приложимата редакция). Доказателства, оборващи констатацията
на ответника не се представиха по делото. Разликата в цената за 1 бр. малък
гардероб с тази за един брой голям показва сумата на посочения в акта разход за
този вид обзавеждане. Така, неверифицирането на разход на стойност 36.90 лева
се явява обосновано както от фактическа, така и от правна страна.
Като се има предвид горното, жалбата относно
т.2.3. от т.2 на решението се явява неоснователна.
Относно т.2.4 от т.2 от решението следва да
се посочи, че така описаното дава ясна представа за установеното от фактическа
страна, а именно, че 1 бр. артикул – поставка за PC, липсва в обекта. Такава не
е била монтирана на едно от бюрата, за които е била предназначена. Конкретни
причини за установеното несъответствие не са посочени от страна на Община
Димитровград, нито от изпълнителя на дейностите по доставка и монтаж „Лидер
конструкт“ ЕООД. Такива не се сочат и в представените становища от арх. Николай
Тодоров – осъществил изготвянето на част „Архитектура“. Посоченото в тази точка
на акта се установява от констатация 10 в „Приложение 10.5-6 Констативен
протокол“, където е записано, че едно от бюрата е без поставка за PC. По данни
на изпълнителя на дейностите по доставка и монтаж на обзавеждане в обекта –
„Лидер конструкт“ ЕООД (вж. становище ЛИДЕР КОНСТРУКТ.pdf), единичната цена на
обсъждания артикул е 28.30 лева без ДДС. В такъв размер е и отказът да се
верифицира този вид разход.
От фактическа страна е налице липса на реално
доставен артикул, което е в несъответствие с изискването на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция). В съответствие с установено и предвиденото е
посочената разпоредба, административният орган е стигнал до извода да откаже
верификация на разхода за 1 бр. поставка за PC.
С оглед изложеното, жалбата в частта ѝ
против т.2.4. от т.2 на решението, също е неоснователна.
По т.3 от решението:
За да не верифицира и да не изплати разход
от 480 лева по тази точка административният орган се е позовал на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗУСЕФСУ и предвиденото в чл.82, ал.1, т.4 и чл.84 от Общите условия към
АДПБФП. От фактическа страна посочил, че за 2 бр. пресконференции липсва
снимков материал, от което е направил извод за неналични отчетни документи за
провеждането на събитията. Услугите са част от дейностите по публичност и
визуализация на проекта.
Съгласно чл.82, ал.1, т.4 от Общите условия
към АДПБФП, УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи
в Искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална
проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта/бюджетната линия
(финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по
преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверява
едновременно: „т.4. Дали декларираната от бенефициента в искането за плащане
дейност, за която той е платил разхода, е изпълнена качествено и в срок“.
От наличните по преписката доказателства и
представените в хода на настоящото производство се установява частично неизпълнение
на договора между Община Димитровград и „Пилева Пи Ар“ ЕООД, където в чл.4 е
предвидено „организиране и провеждане на начална пресконференция“ – 1 бр., и
„организиране и провеждане на заключителна пресконференция“ – 1 бр., със
стойност от по 200 лева без ДДС за всяка от услугите.
Съдът приема, че наличните като част от
преписката покана за провеждане на пресконференции, публикации в местни медии,
възлагателни писма (вж. 7.Становище _ИСУН BG16RFOP001_1.032-0003-C02_M58.rar -
Допълнителни документи М058.rar - „т.III.т.3.2 Дейност Публичност.zip - ZIP
archive, unpacked size 49 890 230 bytes“ и „т.III.т.3.3 Дейност Публичност
-възлагателни писма и др.zip“), не са достатъчни, за да се докаже изпълнение на
заложените в договора за публичност и визуализация на проекта изисквания. Ето
защо правилно ръководителят на УО е приел, че е налице хипотезата чл.82, ал.1,
т.4 от Общите условия към АДПБФП.
Изхождайки от горното съдът приема, че
жалбата в частта ѝ против т.3 от решението е неоснователна.
По т.4 от решението:
От правна страна решението в тази част се
основава на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ
(ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022г., приложими на основание съгласно § 70 от ЗИД на
ЗУСЕСИФ), във връзка с чл.7, ал.3 от Постановление №189 на МС от 28.07.2016г.
за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен
период 2014 – 2020г. (по-нататък ПМС №189/28.07.2016г.) Съгласно последно
посочената норма, максималните размери за определени категории разходи по ал.2
се прилагат както за определяне на размера на допустимите разходи за
финансиране по бюджет на етап оценка, така и за определяне на размера на
допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта. Според
ал.2 на чл.7 от ПМС №189/28.07.2016г., при прилагане на формата по чл.55, ал.1,
т.1 ЗУСЕСИФ се определят следните максимални размери за определени категории
разходи: 1. разходи за информация и комуникация – до 2 на сто от общите
допустими разходи за проекти, при които размерът на финансовата подкрепа не
превишава левовата равностойност на 100 000 евро, и до 1 на сто от общите
допустими разходи – за всички останали проекти; 2. непредвидени разходи за
строително-монтажни работи – до 10 на сто от общите допустими разходи за
строително-монтажни работи по проекта; 3. разходи за командировъчни пари –
съгласно Наредбата за командировките в страната и Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина или съответните нормативни актове на
друга държава – членка на ЕС, в случаите, когато не е приложимо българското
законодателство; 4.разходи за организация и управление – до 10 на сто от общите
допустими разходи по проекта.
В случая от УО е установено, че допустимите
разходи за публичност и визуализация по проекта с натрупване, преди
проследяване на максималните размери на категорията разходи, са в размер на
4400 лева. Посочено е в решението, че при общо верифицирани преки допустими
разходи в размер на 413 273.26 лева, максималният размер на разходите за
публичност и визуализация не следва да превишава 4132.73 лева без ДДС, или 1%
от общите преки допустими разходи, финансирани от БФП по проекта (фактура
№**********/04.01.2021г.).
Съдът приема, че така възприетото от
административния орган се установява от представените по преписката фактури,
издадени от доставчика „Пилева Пи Ар“ ЕООД (л.148-153, и в ел. форма) от които
е видно, че действително е налице превишаване на сумата от 4132.73 лева без ДДС
със сумата от 267.27 лева без ДДС (320.72 с ДДС). При така установеното от
фактическа страна правилно административният орган е приложил съответните
материалноправни основания за да не верифицира и плати искания разход.
Поради изложеното, жалбата в частта ѝ
против т.4 от решението е неоснователна.
По т.5 от решението:
Установеното по т.5 от решението, се споделя
от настоящия съдебен състав, доколкото от представената фактура за одит (л.156)
се установява, че дължимите по този документ разходи възлизат на 5900 лева без
ДДС, което представлява надвишаване на максимално допустимия вид разход с
874.16 лева, предвид стойността на общо верифицираните допустими разходи за
този вид дейност, съответно стойността, представляваща 1 % от тях. Поради това,
правилно на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, във връзка с
чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 7, ал. 3 от ПМС №189 от 28.07.2016г.
ответникът не верифицирал и платил разход за дейността „одит“ в посочения
размер.
Горното обосновава извода за неоснователност
на жалбата в частта ѝ против т.5 от решението.
По т.6 от решението:
Неверифицирането на разход в размер на
1210.46 лева е обосновано с констатирано надвишаване на допустимите разходи за
организация и управление на проекта с натрупване преди проследяване на
максималните размери на категорията разходи. Надвишаването представлява разлика
между реално извършения разход – 9475.96 лева, и допустимата стойност – 8265.67
лева, представляваща 2 % от преките допустими разходи, финансирани БФП по
проекта. Установените недопустими разходи са за междинно плащане №3, като в
решението надвишаването е посочено конкретно в стойности по всеки бюджетен ред
с визиране на документа, от който е установено/констатирано. Установеното
надвишаване не е спорно по делото и същото се потвърждава от доказателствата по
делото.
Обсъжданият вид разход е определен като
недължимо платен по междинно плащане №3, поради което на основание чл.30 от
АДБФП, както и на основание чл.35, ал.1, т.2 и ал.3 от
Наредба № Н-3 от 22 май 2018г., е отчетен като вземане по искане за междинно
плащане №3 от 05.11.2021г.
Съгласно чл.30 от АДБФП, извън случаите по
чл.27 и чл.28, други платени на бенефициента разходи, които се установят като
надплатени или недължимо платени, подлежат на възстановяване от бенефициента на
управляващия орган по реда, описан в Наредба № Н-3 от 22 май 2018г. за
определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на
разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за
осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната
година по оперативните програми и програмите за европейско териториално
сътрудничество (Наредба № Н-3 от 22 май 2018г.). Според чл.35, ал.1, т.2 и ал.3
от Наредба № Н-3 от 22 май 2018г., бенефициентът
възстановява предоставената с акта по чл.2, ал.1 финансова подкрепа, когато е недължимо
платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена
сума по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
След като е констатирал обсъжданото
надвишаване и в съответствие с посочените разпоредби, административният орган
правилно е приел, че сумата в размер на 1210.46 лева представлява недопустим
разход и като такъв е недопустимо платен. В тази връзка се явява правилно
решението и в неговата т.7, тъй като на основание чл.43, ал.4, във връзка с
чл.35, ал.1, т.2 от Наредба №Н-3 от 22.05.2018г. ответникът е извършил
прихващане на сумата по т.6. Поради което жалбата е неоснователна и в тази и
част.
С оглед всичко гореизложено решението в
частта му по т.1 и т.2.1 от т.2, с които не са верифицирани и платени суми в
общ размер на 33 813.70 лева с ДДС / 28178.08 лева без ДДС/, следва да се
отмени.
Жалбата по отношение т.2.2., т.2.3 и т.2.4
от т.2, т.3, т.4, т.5, т.6 и т.7 от оспореното решение, с
които не са верифицирани суми в общ размер на 3388.98 лева, е неоснователна,
поради което следва да се отхвърли в тази ѝ част.
При този изход на делото и двете страни имат
право на разноски. Такива в полза на жалбоподателя се претендират в общ размер
на 447.62 лева, от които 297.62 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно уважената част на жалбата и фактическата и правна
сложност на делото съдът определя разноски в размер 406.84 лева. Предвид фактическата
и правна сложност на делото юрисконсултското възнаграждение в полза на
ответника следва да е в размер на 150 лева. Съобразно отхвърлената част на
жалбата същите съдът определя възнаграждението в размер на 13.66 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ РД-02-36-824/09.09.2022г. за отказ за верификация на суми по постъпило искане
за плащане №4 (окончателно) по договор за безвъзмездна финансова помощ
№BG16RFOP001-1.032-0003-C01, за проект „Преустройство на бивше общежитие на
химически техникум „Проф. д-р Асен Златаров“ в Център за временно настаняване,
находящ се в УПИ I, кв. 129 по плана на гр.Димитровград, община Димитровград“,
издадено от зам. министър и ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014-2020, в частта му по т.1 и
т.2.1 от т.2.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община Димитровград, представлявана от И.Д., в качеството му на кмет, против Решение
№ РД-02-36-824/09.09.2022г. за отказ за верификация на суми по постъпило искане
за плащане №4 (окончателно) по договор за безвъзмездна финансова помощ
№BG16RFOP001-1.032-0003-C01, за проект „Преустройство на бивше общежитие на
химически техникум „Проф. д-р Асен Златаров“ в Център за временно настаняване,
находящ се в УПИ I, кв. 129 по плана на гр. Димитровград, община Димитровград“,
в частта му по т.2.2., т.2.3 и т.2.4 от т.2, т.3, т.4, т.5
и т.6 и т.7.
ОСЪЖДА Управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 да заплати на Община
Димитровград разноски по делото в размер на 406.84 лева (четиристотин и шест
лева и осемдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА
Община Димитровград да заплати на Управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020 разноски по делото в размер на 13.66 лева
(тринадесет лева и шестдесет и шест стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: