РЕШЕНИЕ
№ 943
Хасково, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на
първи ноември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20237260700992 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Г. Г. В. от
[населено място], [улица], **, подадена чрез пълномощника му адв.Д. А., с
посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], **, против Решение
№129 от 28.07.2023 г., постановено по АНД №126/2023 г. по описа на Районен съд
– Харманли.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения, и било необосновано. Навеждат се доводи, че
съдът не обсъдил всички твърдения, възражения и доводи в жалбата и в писменото
допълнение към нея, и не изложил подробни и обосновани съображения защо не ги
приема. Сочи се, че съдът постановил решението в пълно противоречие със закона
и с практиката на касационната инстанция, като била налице и липса на мотиви.
Налице била неправилна квалификация на нарушението и неправилно приложение на
закона, което било допуснато от наказващия орган, които нарушения били
утвърдени в противоречие със закона от районния съд. Приетото от съда, че
нарушението било доказано по безспорен и несъмнен начин, било в противоречие с
процесуалните правила и закона. Изводите на съда, че посочената от него
фактическа обстановка се установявала след анализ на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, били в противоречие с процесуалните
правила за оценка на доказателствата, и били изградена въз основа на
недопустими доказателства и доказателствени средства. Твърди се, че писмените
обяснения, подобни на тези по полицейската преписка, били без доказателствена
стойност и следвало да се изключат от доказателствата по делото, тъй като не
били събрани по установения процесуален ред и били в нарушение на процесуалните
правила, съответно съдът нямал право да възприема фактическата обстановка въз
основа на такива доказателства, а като направил това, допуснал съществени
процесуални нарушения, които били основание за отмяна на обжалваното решение.
Навеждат се доводи, че напълно недопустимо и в нарушение на процесуалните
правила съдът счел, че приетата от него фактическа обстановка изцяло се
подкрепя от обясненията на жалбоподателя, които не били доказателствено
средство, а изводите за нарушение и вина не можело да се основават само на
самопризнания, каквито в случая не били налице, тъй като жалбоподателят
оспорвал и дадените обяснения. Фактът на извършено нарушение и неговите
признаци не можело да бъде установен и от показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, както в нарушение на закона приемал съдът, тъй като те не
присъствали при извършване на самото нарушение. Предвид това, изводите на съда
за доказаност на деянието били неправилни. Навеждат се също твърдения, че
изводите на съда, че АУАН и НП били издадени от компетентен орган, не
съответствали на доказателствата и данните по преписката, и били направени в
разрез със закона и практиката на касационната инстанция. Излагат се подробни
съображения, въз основа на които се твърди, че описанието на нарушението не
позволявало на наказаното лице и на въззивната съдебна инстанция да установят
по несъмнен и категоричен начин волята на наказващия орган за какво точно
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност
на лицето. Това било така, защото описанието на нарушението било непълно,
липсвали съществени елементи от обективната и субективната страна и от
предпоставките за ангажиране на административнонаказателна отговорност, като
било налице пълно противоречие на приложените норми с възприетата фактическа
обстановка. Навеждат се и доводи, че се касаело за маловажен или малозначителен
случай. Твърди се, че такава преценка не била извършена от АНО. Сочи се, че
това не било обсъдено от съда. Не било съобразено от съда също, че било налице
нарушение на изискванията за съставяне и връчване на АУАН. Сочи се, че всички
тези възражения и твърдения за нарушения на закона и процесуални нарушения били
направени и пред районния съд, но той не взел предвид същите и потвърдил
неправилно и необосновано обжалваното наказателно постановление, вместо да го
отмени.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и на
наказателното постановление, както и да се осъди ОДМВР Хасково да заплати на
адвоката, който оказва безплатна правна помощ на жалбоподателя, адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗДвП за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба не ангажира
становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна и предлага да се остави в сила
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №129/28.07.2023 г.,
постановено по АНД №126/2023 г., Районен съд – Харманли е изменил Наказателно
постановление №271-23-26 от 17.02.2023 г., издадено от ВПД Началник на РУ
Харманли при ОДМВР Хасково, с което на Г. Г. В. от [населено място], за
нарушение на чл.98, ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ, е
наложена глоба в размер на 500 лв., като е преквалифицирал нарушението от
такова по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, в нарушение по чл.60, ал.1, т.3а, б.„а“ от ЗОБВВПИ и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част,
включително и на наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
лева.
За да постанови решението си, районният съд е
преценил, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон в хода
на административнонаказателното производство. Приел, че безспорно е установено
както нарушението, така и че същото е извършено от жалбоподателя. Наред с това
съдът е посочил, че по силата на чл.84 от ЗАНН по неуредените в този закон
въпроси се прилага НПК, а чл.337, ал.1, т.2 от НПК и чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН,
идентичен по смисъл с разпоредбата на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, дават
възможност съдът да приложи закон за същото, еднакво, или по-леко наказуемо
нарушение, а разпоредбата на чл.60, ал.1, т.3а, б.„а“ от ЗОБВВПИ визира същото
наказуемо нарушение именно за това деяние, което е описано в АУАН и в НП. Съдът
се е позовал на т.1 от Тълкувателно решение №8/16.09.2021 г. по т. д. №1/2020
г. на ВАС, като е приел, че в случая е налице порок в правната квалификация на
изпълнителното деяние в НП, при една и съща фактическа обстановка в АУАН и НП,
и съдържаща съставомерните признаци на деянието по чл.60, ал.1, т.3а, б.„а“ от ЗОБВВПИ, а съгласно чл.185 от ЗОБВВПИ който извърши нарушение на чл.60, ал.1,
т.1-4, 5 и 6, извън случаите на чл.184, се наказва с глоба от 500 [рег. номер].
Съдът е посочил, че на основание чл.84, вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК следва да
измени обжалваното наказателно постановление за извършено нарушение от такова
по чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, в нарушение по чл.60, ал.1, т.3а, б.„а“ от ЗОБВВПИ,
като в останалата му част потвърди НП, включително и относно наложената глоба в
размер на 500 лева. Съдът е изложил съображения, че в случая
административнонаказващият орган е наложил глоба в минималния предвиден от
закона размер, при което е отчел в максимална степен всички възможни смекчаващи
обстоятелства, при положение, че доказано не било налице маловажно нарушение по
чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира решението на
районния съд за правилно.
Същото е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Обоснован и правилен е изводът на районния съд,
че наказаното лице е осъществило процесното административно нарушение, като
този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства. Настоящият състав
изцяло споделя изводите на районния съд, че още от АУАН лицето е научило в
какво се изразява нарушението му, и то е, че на 26.01.2023 г. около 17.20 ч. в
[населено място], на [улица], използва законно притежавана ловна пушка „ИЖ“
к.12 с №Т01179 за цел, различна от целта, за която е предоставено оръжието, и
за което е издадено разрешителното му за носене, съхранение и употреба на ОББ
за нея. Установено е, че лицето стреля веднъж във въздуха с цел сплашване на
животно (куче). Нарушението по чл.60, ал.1, т.3а, б.„а“ от ЗОБВВПИ е доказано,
като от събраните по делото доказателства се установява, че е било извършено
именно от касатора.
Доводи в насока липса на виновно поведение на
наказаното лице са били наведени и пред районния съд, който основателно не ги е
приел, като мотивите на съда са правилни, обосновани и изцяло се споделят от
настоящата инстанция. Освен това наказаното лице е следвало да докаже
твърденията си, с които цели да опровергае ангажираните от
административнонаказващия орган доказателства, а относими и годни доказателства
в тази насока не са представени нито в производството пред районния съд, нито
пред настоящата инстанция.
Неоснователни са доводите, обосноваващи
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство и недоказаност на нарушението.
Твърдението за неспазване на чл.40 и следващите от ЗАНН не се споделя.
Събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства са
достатъчни да обосноват извода, че наказаното лице е извършило административно
нарушение по чл.60, ал.1, т.3а, б.„а“ от ЗОБВВПИ. От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява описаното в АУАН нарушение, а
именно, че на 26.01.2023 г. в [населено място], на [улица], Г. Г. В. стреля
веднъж във въздуха със законно притежавана ловна пушка с цел сплашване на
животно – куче, като лицето е потвърдило произвеждането на изстрела, видно от
представеното от него обяснение от 26.01.2023 г., и е предало доброволно на
отзовалия се патрулен екип на РУ – Харманли оръжието, с което е извършило
нарушението. Предвид възприета в хода на административнонаказателното
производство процедура по ангажиране отговорността на нарушителя – констатиране
на нарушението, чрез проверка на място, след което съставяне на докладна записка,
в последствие съставяне на АУАН, последният е бил съставен в присъствието на
свидетел на установяване на нарушението, което установяване е станало именно с
АУАН №271-23-26 от 02.02.2023 г. В случая актосъставителят се е възползвал от
алтернативата, която предлага разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно
която АУАН може да се състави и в присъствие на свидетел при установяване на
нарушението. Тоест съгласно относимата разпоредба, не е задължително актът във
всички случаи да се съставя в присъствието на свидетел на извършването на
деянието.
Неоснователни са оплакванията, че АУАН е
съставен, съответно НП е издадено от органи, които не са компетентни.
Съображения в тази насока са били навеждани пред районния съд, който е обсъдил
същите и правилно е приел, че са неоснователни, като изложените в тази насока
съображения в обжалваното решение изцяло се споделят от настоящия състав като
съответни на събраните по делото доказателства.
Неоснователни са и възраженията в касационната
жалба, че била налице неправилна квалификация на нарушението и неправилно
приложение на закона, което било допуснато от наказващия орган, които нарушения
били утвърдени в противоречие със закона от районния съд. Следва да се посочи,
че даденото с Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. №1/2020
г., ОСС, I и II колегия, тълкуване, че в производството по реда на раздел пети,
глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд
има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, предоставя възможност на въззивната инстанция не само да намали
наложеното от административния орган наказание, а и да се произнесе по същество
относно наличието на извършено административно нарушение с различна от
посочената в санкционния акт правна квалификация. Районният съд разполага с
правомощието, когато установи, че административният орган е допуснал нарушение
на материалния закон при квалификация на деянието, да подведе изложените факти
под правилната правна квалификация, ако тя е за същото, еднакво, или по-леко
наказуемо административно нарушение, и да измени наказателното постановление,
като посочи правилната правна квалификация, а не да го отменя като
незаконосъобразно. Това правомощие не ограничава и не накърнява правото на
защита на наказаното лице, предвид обстоятелството, че същото е било запознато
с фактите, въз основа на които е вменена вината му и е имал възможност да се
брани срещу тях.
При тези съображения изложените от районния съд
мотиви за изменение на наказателното постановление изцяло се споделят от
настоящия състав, предвид което не е необходимо същите да се преповтарят, а на
основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК се препраща към тях.
Районният съд правилно е приложил закона, като е
изменил наказателното постановление в посочения в обжалваното решение смисъл.
Постановил е правилно и обосновано решение, при спазване на
съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №129 от 28.07.2023 г.,
постановено по АНД №126/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |