Решение по дело №906/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 18.04.2018 г.

 

   В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в следния състав                                                                  

   

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 906 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от “Б.Д.” ЕАД, ЕИК*********, против ответника “Б.К.” ЕООД, ЕИК*********, искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 31 и сл. от Наредба № 3/16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, които след направеното изменение на исковете чрез намаляване на размера са за сумата от 74 075,64 лева, представляваща възстановени от банката суми по постъпили от картодържатели (клиенти на ответника) оспорвания за извършени трансакции в периода 15.10.2015 г. – 15.01.2016 г., които суми са дължими от ответника на банката съгласно договор от 15.10.2015 г. за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС, сключен между банката и ответника, за сумата от 1 546,33 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 74 075,64 лева за периода от 17.12.2016 г. до 01.03.2017 г. включително, и за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (02.03.2017 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът твърди в исковата молба, че между банката и ответника е сключен договор от 15.10.2015 г. за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС. Твърди, че неразделна част от договора са Общите условия по договор за приемане на плащани с банкови карти чрез ПОС на “Б.Д.” ЕАД. Твърди, че съгласно договора ищецът ползва инсталирано терминално устройство ПОС TID P7011642, като е заявил ползването на допълнителни услуги – авторизация с и без физическо присъствие на картодържател и карта, както и превод на суми при връщане на стока или услуга. Твърди, че авторизацията представлява блокиране на суми по картовата сметка на картодържателя, като приключването на авторизацията представлява освобождаване на блокираната при авторизацията сума или извършване на трансакция за сума равна, по-малка или с до 15% по-голяма от блокираната сума при авторизацията. Твърди, че при постъпване на оспорване от страна на картодържател на трансакцията, извършена на ПОС, банката блокира сумите по трансакцията по сметка на търговеца и го уведомява за оспорването. Твърди, че в периода 15.10.2015 г. – 15.01.2016 г. са постъпили 12 оспорвания от клиенти на търговеца по трансакции, извършени на гореописаното ПОС устройство. По оспорванията са проведени арбитражни процедури пред съответните международни картови организации, които са приключили неблагоприятно за търговеца. Твърди, че в съответствие с решенията по арбитражните процедури банката е възстановила посочените в исковата молба оспорени суми на картодържателите. Ищецът твърди, че е уведомявал търговеца за извършените оспорвания и за резултатите от арбитражните процедури, като го е канил да му възстанови изплатените на клиентите суми. Твърди, че е поканил ответника да му заплати сумите, възстановени на картодържателите, и с нотариална покана, връчена на ответното дружество на 17.12.2016 г. Ищецът претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

В дадения срок ответникът “Б.К.” ЕООД не представя отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът прави искане да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

 

Съдът констатира, че ответникът по делото е редовно уведомен по чл. 50, ал. 4 от ГПК на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството, същият не е подал в срок отговор на исковата молба, не е заявил становище по определението на съда от 22.08.2017 г., не се е явил в проведеното на 07.11.2017 г. първо съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Като взе предвид горното и направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 238, ал. 1 от ГПК предпоставки.

Съдът констатира, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото съдебно заседание, с оглед на което са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Въз основа на изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба, конкретните искания на ищеца и при преценка на представените по делото доказателства, съдът намира, че съобразно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК са вероятно основателни предявените искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 31 и сл. от Наредба № 3/16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъственото решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

 

По разноските:

Ищецът претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Като взема предвид направеното от ищеца изменение на предявените искове и частичен отказ от горницата на предявените искове, съдът приема, че при изчисляване на разноските на ищеца следва да бъде взета предвид държавната такса в размер на 3 024,88 лева. Ищецът е направил разноски от 700 лева за депозити за вещи лица.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева.

Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес на същото, извършените от юрисконсулта процесуални действия и броя на съдебните заседания, настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 4 174,88 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Б.К.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б.Д.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 31 и сл. от Наредба № 3/16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 74 075,64 лева (седемдесет и четири хиляди и седемдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща възстановени от “Б.Д.” ЕАД суми по постъпили от картодържатели (клиенти на “Б.К.” ЕООД) оспорвания за извършени трансакции в периода 15.10.2015 г. – 15.01.2016 г., които суми са дължими от “Б.К.” ЕООД на “Б.Д.” ЕАД съгласно договор от 15.10.2015 г. за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС, сключен между банката и “Б.К.” ЕООД, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 74 075,64 лева за периода от 02.03.2017 г. до окончателното й плащане, и сумата от 1 546,33 лева (хиляда петстотин четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки), представляваща законната лихва върху главницата от 74 075,64 лева за периода от 17.12.2016 г. до 01.03.2017 г. включително.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Б.К.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Б.Д.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 4 174,88 лева (четири хиляди сто седемдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) - разноски по делото.

Решението е постановено по реда на чл. 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :