№ 150
гр. Варна, 19.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапундеяниева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600038 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Д. К., редовно призован, се води от ОЗ Варна.
Представлява се от адвокати С. В. И. и Д. П. Й. от АК - Варна , редовно
упълномощени.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
Преводач Е. В. Р., уведомена от предходно съдебно заседание, явява се
лично.
СЪДЪТ предупреди преводача за отговорността по чл.290, ал.2 от НК,
обещава да даде верен превод.
Вещото лице Д. А. Д., редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.И.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Й.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.
В.Л.Д. А. Д.: - 57 годишен, не осъждан, без родство със страните, с
висше медицинско образование.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК, същото обещава да даде заключение по съвест и
разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
СМЕ, изготвена от вещото лице.
В.Л.Д.: – Поддържам депозираното заключение.
Искам да добавя, че когато извърших прегледа в Затвора Варна,
състоянието на К. беше значително по-добро в сравнение с днешното.
Изминали са 15 дена, а той очевидно е отслабнал поне с още пет кг от тогава
насам.
Предявява се на страните и вещото лице медицинско становище от
18.06.25 г., представено на Началника на затвора, и препратено по делото по
факс на същата дата.
Запознах се с тази бележка, но считам, че състоянието му към
настоящия момент не позволява той да остава в условията на затвора, а трябва
да бъде приведен в медицинско заведение. Следва да се предприеме
извършване на множество изследвания, за да се установи до къде е
напреднало това тежко заболяване, което е при него.
Несъмнено, дори и да ползва лекарството Метотрексат, той първо
трябва да има здрава имунна система, за да може да се пребори с това
заболяване. Виждайки го сега, настоящото му състояние е още по-зле в
сравнение с това, в което го видях при прегледа. Трябва да се направят
изследвания за състоянието на сърцето, за състоянието на бъбреците, а във
връзка с неговите оплаквания, които той сподели по време на прегледа, да се
види какво е състоянието и на ставите, т.к. съобщава, че му е трудно
придвижването, както и държането на предмети. Това е едно от първите
усложнения при напреднал псориазис вулгарис. Категорично не съм съгласен
с написаното от лекаря в затвора.
АДВ.И.: – По някакъв начин това заболяване засяга ли мозъка и
психичното здраве на лицето, по-скоро възможността да възприема правилно
всички събития около него.
В.Л.Д-Р Д.: – По-скоро не го засяга, уврежданията, които са като
усложнения, това са артритни прояви, прояви от страна на сърцето и
бъбреците. Но психичните прояви – не. Такива могат да се свързват най-вече с
мястото, където той се намира, и е нормално един човек, който е задържан за
продължителен период от време, да има отражение на психиката.
Псориазисът, ако знаят каква е причината му, досега да го бяха
излекували. Има различни хипотези. Има и по-елементарни псориазиси, които
2
засягат само частично, но тук заболяването е в напреднал стадий, абсолютно
цялото тяло е засегнато, формата е тежка.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице, и съдът го
освободи, като определи да му бъде изплатено възнаграждение съгласно
представената справка-декларация - 600 /шестстотин/ лева. Издаден РКО.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни
следствени действия.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми съдии, смятаме, че жалбата е
неоснователна.
Най-напред смятаме, че няма проточване на наказателното производство
извън разумните срокове, делото е започнато на 13.02.2023 година, внесен е
обвинителен акт на 04.12.2023 година, имаме присъда на първа инстанция на
30.09.2024 година, което с оглед на това, че делото е за много тежко умишлено
престъпление и има подчертан международен елемент смятаме, че срока е
разумен, поради това и искането на адв.И. да се приложи чл.55 от НК, с оглед
на това изключително смекчаващо отговорността, според нас е неоснователно.
По отношение липсата на мотиви смятаме, че такава не се наблюдава, не
съм съгласен с довода, че в мотивите си Окръжен съд – Варна говори общо и
абстрактно, мотивите са конкретни, съдът е анализирал основните гласни
доказателства, които са водещи по това дело, внимателно ги е анализирал,
посочил е защо приема и кредитира едни, а смята, че други гласни
доказателства са защитна позиция на подсъдимия.
По отношение на неизпълнение на процедурата по чл.281, ал.7 от НПК,
този текст наистина има важно значение и ще си позволя да отбележа, че
ключово изречение е второ, където изрично е подчертано, че ако подсъдимият
няма адвокат то му се назначава такъв.
С оглед на доста усложнения и формализиран процес в крайна сметка
значението на адвокатска защита за упражняването на тия правомощия имат
ключово значение.
В дадения случай адв.И. е специалист, според напълно резонно си е
упражнявал правомощията във всички тези случаи, които сочи като
процесуално нарушение .
Например в заседанието на 27 май той буквално е заявил, че: „ съгласни
сме да бъдат прочетени показанията“. Аз тук не виждам някакво процесуално
нарушение.
В двата случая които сочат от 01.07. и от 25.07. за прочитането
показанията на свидетеля Скавинска и двете искания са от името на защитата.
Формално погледнато подсъдимия не е питан, но да приемем, че по този начин
3
са нарушени неговите права би трябвало да приемем, че всъщност е нарушен
чл.98 от НПК. Аз не мисля, че има такова нарушение.
Даже и да има някакво формално нарушение то е напълно формално и не
касае основните права на подсъдимия, поради това Ви предлагам да не
уважавате жалбата в тази й част.
По отношение на причинно-следствената връзка между деянието и
смъртта на жертвата, нямаме данни да е допусната някаква медицинска
грешка. Категорични са вещите лица, че лечението е проведено своевременно
и адекватно.
Евентуалния проблем, за който сочи д-р Г. това е инфекцията.
Оперативната намеса сама по себе си не може да я предотврати, изхода на
болестта зависи най-вече от количеството попаднали бактерии, а тук раните са
тежки и имунния статус, който очевидно при починали не е бил на достатъчно
високо ниво. Но няма никакви данни за това, че операцията е проведена
неправилно или пък лечението е проведено неправилно.
Основното е тежестта на нараняването, което е засегнало едновременно
тънките, дебелите черва и дванадесетопръстника и то е обусловило леталния
изход, а не някаква медицинска грешка.
По отношение на противоречията в показанията на двамата свидетели Б.
и К. те са мними. Както правилно е посочил първоинстанционния съд
очевидно е, че двамата са възприели ставащото в различни моменти и поради
това и техните показания се различават. Ако те бяха едновременно възприели
деянието тогава можехме да говорим за някакви противоречия, но в
конкретния случай такова нещо няма.
А относно някои дребни разминавания в показанията им след ставането
на инцидента то очевидно те не са от такова съществено значение и не спадат
към предмета на доказване по делото.
По отношение на приведените съображения затова, че деянието е
извършено при условията на неизбежна отбрана, категорично смятаме, че
няма неизбежна отбрана, защото не е имало и противоправно нападение,
свидетеля Б. е категоричен по този пункт, че подсъдимия К. не е имал от какво
да се защитава, т.к. никой не го е нападал.
Дори чисто хипотетично да допуснем, че е имало едно реално нападение
на пострадалия от подсъдимия то определено е било прекратено и то доста
отдавна. Тази пауза между двата акта ясно сочи, че всъщност процесното
деяние представлява противоправно самостоятелно нападение, което не е
извършено в условията на неизбежна отбрана. В тази насока е константната
съдебна практика включително и решението, което намерих № 202/05.05.2025
година на второ НО.
Самия факт, че по делото има доказателства как пострадалия е търсил
запалка за подсъдимия, на него специално такава запалка не му е необходима,
казал му намерих ти запалка, всичко това сочи, че и да е имало някакъв
4
конфликт той е бил преодолян и по тази причина не може да говорим, че тук е
приложим института на неизбежната отбрана.
Поради тези съображения Ви моля да оставите жалбата без уважение.
АДВ.И.: – Уважаеми Апелативни съдии, депозирали сме подробни
съображения към въззивната жалба и аз няма да ги преповтарям.
Посочили сме процесуалните нарушения, ако има такива обезсмисля
коментариите на материалния закон.
Не съм съгласен с казаното от представителя на прокуратурата, защитата
и подсъдимия имат самостоятелни права и до колкото даваме съгласие за
прочитане на определени свидетелски показания трябва изрично такова
съгласие и от подсъдимия и затова и съдът му разяснява, че тези показания ще
бъдат ползвани. Такова волеизявление липсва. Ако прокуратурата го приема
за формално и съдът с8ъщо може да го приеме за формално. Аз лично не
считам, че това е така.
По отношение на мотивите аз считам, че има формално присъствие на
мотиви, спрели сме подробно защо мислим така.
По отношение на свидетелските показания също има подробни аргументи
за разминаването между основни свидетели и това, което заявяват те.
В този ред на мисли, преминавайки към неправилното приложение на
материалния закон също подробно сме се аргументирали.
Пред първата инстанция поставихме въпроса не толкова въпроса, ние
направихме коментар, че съдът трябва да обсъди всички доказателства
касателно правната квалификация, дали се касае за чл.115 дали за неизбежна
отбрана, дали има превишаване или има умишлена телесна повреда, а в
следствие смърт всичко това сме засегнали като тематика. Самото наказание
също считам, че би бил приложим чл.55 от НК предвид времето, което отне на
това разследване и на първоинстанционния процес, а вече тук говорим за
здравословното състояние също оказва влияние на по-нататъшното
изтърпяване, т.к. той към настоящия момент е с мярка за неотклонение, не сме
я атакували. Този човек ни е и да я атакуваме мярката за неотклонение той
няма къде да отиде.
Д-р Д. заяви, че той не може да пребивава, ето това е едно основание от
редките такива за защита, да кажем ами пуснете го да се лекува, няма кой да
го лекува. Затова аз смятам, че имаме набор от обстоятелства, които водят до
прилагането на чл.55 от НК.
Аз съм сигурен, че съдът ще обсъдите доводите ни най-вече в контекста
на прилагането на материалния закон и правната квалификация ние сме
засегнали най-вече този въпрос.
Процесуалните нарушения, Вие ако съзрете, че са от такъв характер,
натрупване на процесуални нарушения, които са налични то е ясно, че делото
ще бъде върнато на първата инстанция, но лайт мотива е по отношение на
материалния закон и правната квалификация на деянието.
5
В заключение, лично мен ме притеснява дали този човек изобщо ще
стигне до ВС и обстоятелството, че изпадаме в един омагьосан кръг, може да
приемете, че това е по отношение пледоарията по чл.55, че този човек няма
кой да му обърне внимание, съдът праща експертиза, затвора казва ние не
можем да го лекуваме и от там нататък и защитата няма какво да направи.
Лично мен това ме притеснява. Всичко останало съм убеден, че състава ще го
анализира в детайли така както сме го изложили.
И не на последно място за мен и за ВС процесуални нарушения са когато
не отхвърляш искания по доказателства на защитата, които са аргументирани
и се отхвърлят шаблонно. Забележете нито едно наше доказателствено искане
подробно мотивирано не беше прието от Окръжен съд. По наше искане не
беше събрано нито едно доказателство в която и да е насока.
АДВ.Й.: – Уважаеми Апелативни съдии, присъединявам се изцяло към
казаното от колегата.
Моят анализ на доказателствата е различен от този, който е направил
първоинстанционния съд, според мен деянието по чл.115 от НК е
несъставомерно. Несъставомерно е от неговата субективна страна.
Още преди да почине пострадалия, на следващия ден след инцидента
подзащитния ми е бил разпитван по време на разследването. Знаейки, че е
настанен в болница и все още жив, според мен неговия нападател, защото по
делото има категорични доказателства, че подзащитния ми е бил пребит А.З.
преди въпросния инцидент, който той е бил принуден да го наръга, на самия
разпит той казва много съжалявам, че това се случи. От сърце желая А. да се
оправи. Ако той е имал някакво намерение да умъртви своя опонент в тази
схватка той нямаше да изразява такива съжаления един ден непосредствено
след инцидента знаейки, че той е в болница и се лекува.
От тази гледна точка считам, че деянието следва да бъде
преквалифицирано като превишаване пределите на неизбежната отбрана на
основание чл.119 от НК или умишлено нанесена телесна повреда в следствие
на която е настъпила смърт.
В този смисъл моля за Вашето произнасяне.
АДВ.И.: /реплика/ – Винаги прокуратурата и аз лично съм обръщал
внимание на действията на обвиняемия след процесната случка, той е бил
освободен и е продължил да ходи на работа. Забележете този човек ако е с
умисъла да върши убийство той можеше да се укрие, той е задържан 4-5 дена
след това деяние, т.к. то се отпочва, може би и това е един от проблемите,
като нанасяне на средна телесна повреда, за мен разследването е неглижирано
в голяма част от възможността да се обезпечат доказателства и видеозаписи,
за които ние загатнахме. Едва след като е починал пострадалия те
предприемат разследване по 115 вече отива в тежката група, така както е
наричана в ОД на МВР. Действията му не сочат на човек, който убива, бяга,
той е имал възможност 4 дена да се укрива и да напусне страната.
ЖАЛБ.-ПОДС.К. /чрез преводача/: - Беше казано, че аз съм нападнал,
6
не съм нападал, бил съм на легло и не съм го нападал. Изпаднал в психично
състояние, аз не съм го забелязал, там има шкаф и затова не съм го видял.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.-ПОДС.К. /чрез преводача/: - Аз моля Вас за снизхождение,
извършил съм голяма грешка и съжалявам много. Искам да съм свободен, да
съм полезен на обществото, досега такава полза няма.
СЪДЪТ, след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени.
На преводача се определи възнаграждение по тарифата на преводаческата
агенция - 60 лева. издаден РКО
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 14:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7