Решение по дело №14679/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4536
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20183110114679
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

                             24.10.2019 г.     гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                    гражданско отделение

На двадесет и шести септември                                две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 14679 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” от ГПК вр. чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „А.з.с.н.в. ЕАД ЕИК/Булстат ***** с адрес ***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Ю.И.С. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № *****. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:  *****лв. (триста двадесет и осем лева и двадесет и две ст.), представляваща дължимата главница по Договор за паричен заем № *****., сключен между Ю.И.С., като заемател и *****като заемодател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 130.38 лв. (сто и тридесет лева и тридесет и осем ст.), представляваща договорна лихва за периода 09.12.2013г. до 24.03.2014г.; сумата от 18.00 лв. (осемнадесет лева), представляваща такса разходи; сумата от 191.32 лв. (сто деветдесет и един лева и тридесет и две ст.), представляваща лихва за забава за периода от 10.12.2013г. до 03.07.2018г., което вземане е прехвърлено *****н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. Моли да му бъдат присъдени разноските в настоящото и в заповедното производство.

            В исковата молба се сочи, че на 28.10.2013г. *****и Ю.И.С. бил сключен договор за кредит № 1940980, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на  400 лв. Общото задължение по договора с уговорената възнаградителна лихва възлизало на 632,10 лв., която сума била разсрочена на 21 седмични вноски - всяка по  30,10 лв. с краен падеж 24.03.2014г. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на вноските на падежите им е начислено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва и такса разходи за събирането на просрочените вноски. Към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, неплатения остатък от задължението на ответника било в общ размер на 667,92  лв., като се приспаднати платените 200,50 лв. По силата на Приложение № 1/01.10.2014 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г. „*****прехвърлил н. „А.з.с.н.в. ЕАД ЕИК/Булстат ***** цялото непогасено вземане по договора за заем. За извършеното прехвърляне ответникът е уведомен с писмо с обратна разписка и с приложение към настоящата искова молба.  

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва иска. Оспорва наличието на сключен договор за заем, получаването на сумата по него и валидното уведомяване за извършената цесия. Оспорва действителността на договора за цесия и прехвърлянето с него на вземането срещу ответника, тъй като не е описано в приложение № 1. Оспорва задължението за лихви като прекомерно и нищожно поради противоречие с добрите нрави. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за липса на уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост.

            Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. 10447/2018г. на ВРС се установява, че в полза н. „А.з.с.н.в.ЕАД ЕИК/Булстат ***** е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжник  Ю.И.С. .

От писмените доказателства -  копия от  Предложение за сключване на Договор за паричен заем; Договор за паричен заем № № *****. с Общи условия,; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ слючен между *****" АД и А.з.с.н.в." ООД на 16.11.2010г. и Приложение №1 към него; Уведомително писмо за извършената цесия от *****" АД с изх. номер УПЦ-С-ИАМ/1*****и обратна разписка към него; пълномощно от „*****" АД в полза н. А.з.с.н.в."; файл на дисков носител съдържащ Приложение №1 към договора за цесия представлява,  се установява, че:  на 28.10.2013г. *****и Ю.И.С. бил сключен договор за кредит № 1940980, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на  400 лв. Общото задължение по договора с уговорената възнаградителна лихва възлизало на 632,10 лв., която сума била разсрочена на 21 седмични вноски - всяка по  30,10 лв. с краен падеж 24.03.2014г. По силата на Приложение № 1/01.10.2014 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010г. „*****прехвърлил н. „А.з.с.н.в. ЕАД ЕИК/Булстат ***** цялото непогасено вземане по договора за заем. На 09.09.2015г. „*****упълномощил писмено „А.з.с.н.в.ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.

От заключението по приетата ССчЕ се установява, че в счетоводството на   „*****и „А.з.с.н.в.ЕАД към датата на подаване на заявлението и към момента на изготвяне на заключението са отразени плащания по договор за потребителски кредит № 1*****на обща стойност 200,50 лв. Задължението според уговорките в него към датата на исковата молба е  328,22 главница, 130,38 – договорна лихва, 21,62 лв. – обезщетение за забава, 18 лв. – разходи за събиране на вземането.

 Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.

 Искът е допустим, тъй като е подаден в срок, вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 410 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочените материалноправни норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца наличие на валидна договорна връзка между ответника и третото лице – цедент, по силата на договор за потребителски кредит, по която заемодателят е изправна страна и от която е възникнало задължение на ответника за заплащане на претендираните суми, които са били обявени за предсрочно изискуеми; размера на договорната лихва, неустойка, такси и претендираното обезщетение за забава – главница върху която се изчислява, размер на лихвен процент, период; валиден договр за цесия между заемодателя и ищеца, извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, респ. ответникът следва да докаже плащане или др. положителни правнорелевантни факти, изключващи отговорността му.

В случая са налице неоспорени писмени доказателства за наличието на сключен между страните договор за заем, които имат характера и на разписка за получаването на сумата. По договара са извършвани плащания от заемятеля. Настъпил е падежа  на всички уговорени погасителни вноски –  последния на 24.03.2014г.

Възражението за погасяване по давност е неоснователно. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, който не е изтекъл – решение № 28/05.04.2012 год. по гр.дело №523 по описа на ВКС за 2011 год; № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ВКС, Решение № 28 от 5.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на  ВКС ; Решение № 90 от 31.03.2014 г.  по гр.д.№ 6629/ 2013 г., ВКС, IV  г.о; решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г., ВКС, ІI г. о.

Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на съществуващо облигационно правоотношение – занапред кредитор става приобретателя - цесионер, на когото стария кредитор - цедент е прехвърлил вземането си по силата на сключения между тях договор. Договорът за цесия по своята същност е двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор. От това следва, че законът не предвижда като предпоставка за действителността му изискване за специална форма, в която да бъде изразено съгласието на страните по договора или установяването на извършени престации по него /за разлика от реалните договори/, не е задължително да бъде и възмезден – арг. чл. 100 ЗЗД. За валидността му е достатъчно наличието на основание и съгласие, които са налице в случая. Достатъчно е индивидуализирано прехвърленото вземане в приложения документ на електронен носител, който е изготвен според уговорката на страните.

Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно тази норма, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма норамтивна пречака за това да бъде упълномощен цесионера. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия и уведомление от цедента. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл решение № 3/16.04.2014г.  по т.д. № 1711/2013г. на ВКС, Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС и др./.

 При наличие на облигационно правоотношение - договор за заем, по който заемателят действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, меродавни са и изискванията на Закона за потребителския кредит, според нормата на чл. от който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ответника са въведени твърдения за противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието с които, съдът следва да следи и служебно.

В тази насока ВРС намира, че клаузите от договора, с който е уредена договорната лихва и посочените падежи на вноските, противоречат на императивните норми за съдържанието му регламентирани в чл. 5 /относно дължимата от кредитора преддоговрна информация/  и чл. 11 ал.1 т.11 /условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването от ЗПК./  В предложението за сключване на договора и в самия договор липсва информация  за стойността на референтния лихвен процент от 142,10%, липсва и ГПР, липсва и погасителен план на вноските с посочени отделни стойностти по пера за главница и лихви.

Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това противоречие не води до недействителност само на тези части от договора по реда на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а целия договор е недействителен.

Нормата на чл. 23 ЗПК  разпорежда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По делото не се спори, а и се установи от събраните писмени доказателства и приета ССчЕ, че заемодателя е получил от заемателя сума 200,50 лв., поради което искът следва да се уважи за горницата на дължимата и заявена в настоящото производство главница –  199,50 лв., и да се отхвърли в останалата му част.

Въз основа на гореизложените доводи, искът следва да бъде уважен частично.

Съобразно с изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното  искане на ищеца за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени според представените доказателства в размер на 175 лв. за авансово внесената държавна такса, 200 лв. - депозит за експертиза и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., като съразмерно на уважената част от иска стойността им е 141,88  лв. Следва да му се присъдят и разноските в заповедното производство за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съразмерно на уважената част от иска  -   22,40 лв.

Респективно на адвокта на ответника следва да се присъди на основание чл. 78 ал. 3 ГПК  вр. чл. 38 ал.1 т.3 ЗА   възнаграждение в размер на минималното по Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, съразмерно на отхвърлената част от иска –   по 210,39  лв. за исктовото и заповедното производство.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

 

Р   Е   Ш  И

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „А.з.с.н.в. ЕАД ЕИК/Булстат ***** с адрес *** и Ю.И.С. ЕГН ********** с адрес ***, че съществува ЧАСТ ОТ ВЗЕМАНЕТО присъдено с издадената по ч.гр.д.  10447/2018г.  на ВРС заповед по чл. 410 ГПК за сумата от 199,50 лева, представляваща неплатен остатък от главница, Договор за паричен заем № *****г., сключен между Ю.И.С., като заемател и *****като заемодател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018 г. до окончателното й изплащане; което вземане е прехвърлено *****н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА сумите от: 128,72 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018 г. до окончателното й изплащане; 130,38 лв. (сто и тридесет лева и тридесет и осем ст.), - представляваща договорна лихва за периода 09.12.2013г. до 24.03.2014г.; 18.00 лв. (осемнадесет лева), представляваща такса разходи; 191.32 лв. (сто деветдесет и един лева и тридесет и две ст.), представляваща лихва за забава за периода от 10.12.2013 г. до 03.07.2018г.,

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК  Ю.И.С. ЕГН ********** с адрес ***   да заплати н.   „А.з.с.н.в. ЕАД ЕИК/Булстат ***** с адрес *** сумата от 141,88 лева представляващи разноски по настоящото дело и сумата от  22,40 лева разноски по ч.гр.д. 10447/2018г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ал.1 т.3 З. „А.з.с.н.в. ЕАД ЕИК/Булстат ***** с адрес *** да заплати на адв. Н.Т.И. сумата от  210,39 лева представляващи разноски по настоящото дело и 210,39 лева по ч.гр.д. 10447/2018г. по описа на ВРС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: