НОХД № 361/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимият К.В.Н. *** І. За престъпление по чл.216
ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 01/02.09.08г. в с. O.,
обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с Г.А.Д., П.С.П., П.К.Ш., Й.З.И. и
В.М.А. противозаконно е повредил чужда движима вещ - л.а. “****” с ДК№ ****, собственост на Р.И.К.,
като е деформирал таван на купе, преден капак, предна дясна врата и е счупил
странично стъкло на предна лява врата и предно панорамно стъкло и е причинил
имуществени вреди в размер на 467.50 / четиристотин шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ лева.
ІІ. За
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр.
с чл. 129 ал. 1 и 2 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че на 01/02.09.08г.
в с. O., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с Г.А.Д., П.С.П., П.
Киров Ш., Й.З.И. и В.М.А. по хулигански подбуди е причинил комплексна средна
телесна повреда на Г.Й.Ц., изразяваща се в счупване на черепа в дясната теменна
област, представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина и счупване на
пета дланна кост на лявата ръка и нарушаване на целостта на сухожилието на
разгъвача на пети пръст на лявата ръка, представляващи трайно затруднение
движението на левия крайник за месец и половина - два от датата на травмата.
Подс.П.К.Ш.
*** за престъпление по чл.216 ал.1 от НК за престъпление по чл.216 ал.1 от НК
във връзка с чл.20 ал.2 от НК от НК, І. За това, че на 01/02.09.08г. в с. O.,
обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с Г.А.Д., П.С.П., К.В.Н., Й.З.И. и
В.М.А. противозаконно е повредил чужда движима вещ - л.а. “****” с ДК№ ****, собственост на Р.И.К.,
като е деформирал таван на купе, преден капак, предна дясна врата и е счупил
странично стъкло на предна лява врата и предно панорамно стъкло и е причинил
имуществени вреди в размер на 467.50 / четиристотин шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ лева.
ІІ. За за
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 129 ал. 1 и
2 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, за това, че на 01/02.09.08г. в с. O., обл. Пазарджик в съучастие като
съизвършител с Г.А.Д., П.С.П., К.В.Н., Й.З.И. и В.М.А. по хулигански подбуди е
причинил комплексна средна телесна повреда на Г.Й.Ц., изразяваща се в счупване
на черепа в дясната теменна област, представляващо нараняване, проникващо в
черепната кухина и счупване на пета дланна кост на лявата ръка и нарушаване на
целостта на сухожилието на разгъвача на пети пръст на лявата ръка,
представляващи трайно затруднение движението на левия крайник за месец и
половина - два от датата на травмата.
Подс. П.С.П. *** за престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, за това, че На 01/02.09.08г.
в с. O., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с Г.А.Д., П.К.Ш., К.В.Н.,
Й.З.И. и В.М.А. противозаконно е повредил чужда движима вещ - л.а. “****” с ДК№ ****, собственост на Р.И.К.,
като е деформирал таван на купе, преден капак, предна дясна врата и е счупил
странично стъкло на предна лява врата и предно панорамно стъкло и е причинил
имуществени вреди в размер на 467.50 / четиристотин шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ лева
ІІ. За
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 129 ал. 1 и 2 във вр. с чл. 20
ал. 2 от НК, за това, че на 01/02.09.08г.
в с. O., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с Г.А.Д., П.К.Ш., К.В.Н.,
Й.З.И. и В.М.А. по хулигански подбуди е причинил комплексна средна телесна
повреда на Г.Й.Ц., изразяваща се в счупване на черепа в дясната теменна област,
представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина и счупване на пета
дланна кост на лявата ръка и нарушаване на целостта на сухожилието на разгъвача
на пети пръст на лявата ръка, представляващи трайно затруднение движението на
левия крайник за месец и половина - два от датата на травмата.
Подс.Г. *** І. за престъпление по чл. 216
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, за това, че
на 01/02.09.08г. в с. O., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с П.С.П.,
П.К.Ш., К.В.Н., Й.З.И. и В.М.А. противозаконно е повредил чужда движима
вещ - л.а. “****” с ДК№ ****,
собственост на Р.И.К., като е деформирал таван на купе, преден капак, предна
дясна врата и е счупил странично стъкло на предна лява врата и предно панорамно
стъкло и е причинил имуществени вреди в размер на 467.50 / четиристотин
шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева.
ІІ. За
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 129 ал. 1 и 2 във вр. с чл. 20
ал. 2 от НК, за това, че на 01/02.09.08г.
в с. O., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с П.С.П., П.К.Ш., К.В.Н.,
Й.З.И. и В.М.А. по хулигански подбуди е причинил комплексна средна телесна
повреда на Г.Й.Ц., изразяваща се в счупване на черепа в дясната теменна област,
представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина и счупване на пета
дланна кост на лявата ръка и нарушаване на целостта на сухожилието на разгъвача
на пети пръст на лявата ръка, представляващи трайно затруднение движението на
левия крайник за месец и половина - два от датата на травмата.
Подс. Й.З.И. *** І. За престъпление по чл. 216 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК, за това, че На 01/02.09.08г.
в с. O., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с П.С.П., П.К.Ш., К.В.Н.,
Г.А.Д. и В.М.А. противозаконно е повредил чужда движима вещ - л.а. “****” с ДК№ ****, собственост на Р.И.К.,
като е деформирал таван на купе, преден капак, предна дясна врата и е счупил
странично стъкло на предна лява врата и предно панорамно стъкло и е причинил
имуществени вреди в размер на 467.50 / четиристотин шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ лева.
ІІ. За
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 129 ал. 1 и 2 във вр. с чл. 20
ал. 2 от НК, за това, че На
01/02.09.08г. в с. O., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с П.С.П., П.К.Ш.,
К.В.Н., Г.А.Д. и В.М.А. по хулигански подбуди е причинил комплексна средна
телесна повреда на Г.Й.Ц., изразяваща се в счупване на черепа в дясната теменна
област, представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина и счупване на
пета дланна кост на лявата ръка и нарушаване на целостта на сухожилието на
разгъвача на пети пръст на лявата ръка, представляващи трайно затруднение
движението на левия крайник за месец и половина - два от датата на травмата.
Подс. В.М.А.
*** за престъпление по чл.216 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за
това, че на 01/02.09.08г. в с. O.,
обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с П.С.П., П.К.Ш., К.В.Н., Г.А.Д. и
Й.З.И. противозаконно е повредил чужда движима вещ - л.а. “****” с ДК№ ****, собственост на Р.И.К.,
като е деформирал таван на купе, преден капак, предна дясна врата и е счупил
странично стъкло на предна лява врата и предно панорамно стъкло и е причинил
имуществени вреди в размер на 467.50 / четиристотин шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ лева.
ІІ. За
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 129 ал. 1 и 2 във вр. с чл. 20
ал. 2 от НК, за това, че на 01/02.09.08г.
в с. O., обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с П.С.П., П.К.Ш., К.В.Н.,
Г.А.Д. и Й.З.И. по хулигански подбуди е причинил комплексна средна телесна
повреда на Г.Й.Ц., изразяваща се в счупване на черепа в дясната теменна област,
представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина и счупване на пета
дланна кост на лявата ръка и нарушаване на целостта на сухожилието на разгъвача
на пети пръст на лявата ръка, представляващи трайно затруднение движението на
левия крайник за месец и половина - два от датата на травмата.
Подсъдимият К.В.Н. се признава за
виновен за виновен по предявеното му обвинение, подс.Г.А.Д. се признава
частично за виновен по обвинението по чл.216 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2
от НК, подс.П.К.Ш., П.С.П., Й.З.И. и В.М.А. не се признават за виновни по
предявените им обвинения .
Защитата на подс.К.Н. пледира за
по-леко наказание, защитата на подс.Г.Д. пледира за частично оправдаване и по-леко
наказание, защитата на останалите подсъдими пледира за оправдаване, поради
недоказаност на обвинението .
Прокурора пледира за осъдителна присъда и
налагане на ефективно наказание на подсъдимите .
Поверениците пледират за осъдителна
присъда и уважаване на предявените граждански искове .
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск предявен от пострадалия Г.Й.Ц. против подс.К.В.Н., Г.А.Д.,
П.К.Ш., П.С.П., Й.З.И. и В.М.А. за сумата 12 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.131
ал.1 т.12 от НК във връзка с чл.129 ал.1 от НК и чл.20 ал.2 от НК и е
конституиран пострадалия св.Г.Й.Ц. като граждански ищец и частен обвинител по
делото .
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск предявен от пострадалия Р.И.К. против подс.К.В.Н., Г.А.Д.,
П.К.Ш., П.С.П., Й.З.И. и В.М.А. за сумата 467, 50 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието по чл.216
ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК и е конституиран пострадалия св.Р.И.К.
като граждански ищец и частен обвинител по делото .
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното :
Пострадалият
– св. Г.Ц. /Крачола/ и другия пострадал - св. Р.К. /К./ се познавали от деца и
били приятели. На 01.09.2008г. св.Ц. се обадил по телефона на св.К. ***. Св.К.
се съгласил и около 22.00ч. същия ден пристигнал с личния си автомобил „****” с
ДК № ****. Двамата се видели в едно барче на центъра на селото, което се казва
„Д.”. След като поседели известно време там, младежите станали и решили да
отидат да си купят цигари от кафетата, намиращи се в борсата за плодове и
зеленчуци в селото, тъй като вече било късно и другите заведения били
затворели. По същото време в борсата била и група от около десетина души, а
именно: подс.К.В.Н. /М./, подс.Г.А.Д., подс.П.К.Ш., подс.П.С.П., подс.Й.З.И., подс.В.М.А.,
св.С.С.А., св.М.Я.А., св.В.Б.А. /Б./ и св.Ж.С.Г. /М./. Същите били застанали
пред едно от кафетата, където пиели бира, викали и танцували. Посочените
подсъдими и свидетели били с две коли – черен „****”, собственост на подс.П.П.
и червен „****”, собственост на подс.В.А., като от тях си били пуснали да
слушат музика. Някъде около полунощ единият от охранителите на борсата – св.Г.Г.
отишъл при компанията и ги помолил да намалят музиката, тъй като е късно и
пречат на хората да спят. Те обаче не се съобразили с направената забележка и
нарочно усилили още повече музиката. Св. Г. осъзнал, че трудно ще се разбере с
тях и отишъл при своя колега на портала – св.И.И., да му се оплаче. В това
време дошли пострадалите - св.Ц. и св.К., те обяснили на охраната, че искат да
влязат и да си купят цигари и били пропуснати през портала. Минавайки покрай
събралите се подсъдими, колата на свидетелите Ц. и К. спрели до тях, като подсъдимите
ги наобиколили и започнали да ги
приканват да останат при тях да пият бира. Св.Ц. обаче казал, че не си иска да
пие в тяхната компания и ги обидил . Това засегнало подсъдимите, го приели
обидата лично. В следващия момент, както си стоял в колата, св.Ц. получил през
отворения прозорец няколко удара по главата от подс.Н. /М./ и подс.И.. Това
допълнително нажежило обстановката и свидетелите К. и Ц. веднага напуснали
борсата, за да не се случи нещо по-лошо. Малко след това подсъдимите се качили
по колите и тръгнали към селото. Когато тръгнали подсъдимите, единият от тях – подс.Н.
/М./ бил забравен на борсата. След като изминало известно време и свидетелите К.
и Ц. решили отново да се върнат там и да си купят цигари, тъй като това било
единственото място, където се продавали цигари по това време на денонощието.
След като наближили борсата обаче и видели подс.Н. на портала, св. К. и Ц. .
След като пазача им казал, че по това време не се продават цигари и всичко е
затворено св.Ц. и К. си тръгнали. Същевременно подс.В.А. с неговия автомобил „****”
и подс.П.П. със неговия автомобил със същата марка, заедно с компания от други
лица, измежду които подс.Г.Д. се върнали с двете коли до борсата, взели подс.Н.
и тръгнали да се прибират към селото. На моста на река Марица забелязали колата
на св.К. и спрели за да разговарят с тях. От предната кола изкочили пет или шест човека,
като от един тях подс.Г.Д. „Гочето” хвърлил билена бутилка и счупил страничното
стъкло на автомобила на св.К.. След което подс.В.А. замахнал с едни дървен кол
и ударил предното стъкло на колата на св.К., което се пръснало. До този момент св.К.
и Цевтанов били в автомобила, но след счупването на предното стъкло св.К.
излязъл от колата . Тогава към него с метална тръба се насочил подс.П.П. и
посегнал да удари св.К., но последния го прегърнал и така избягнал удара .
Започнали дърпаници, в които участвали подс.Н. / М. / и подс.Г.Д. „Гочето”.
Имало и още един или двама, но св.К. не забелязал кои са. Дърпаниците и
бутаниците продължили около една минута, при което св.К. бил избутан в задната
част на неговата кола. В този момент св.К. видял, че св.Ц. лежи до гумата на
колата му и е целия в кръв. Видял също така, че подс.К.Н. / М. / държи брадва и
с нея удря лежащия на земята св.Ц. по главата, при което св.Ц. изпъшкал. След
този удар по главата на св.Ц. всички се разбягали, като се качили по колите и
потеглили в посока селото. Св.К. отишъл до пострадалия св.Ц. и видял, че е в
тежко положение. Същия имал тежки наранявания по главата и лявата ръката.
Когато св.К. му вдигнал ръката св.Ц. припаднал. След което св.К. се обадил в
Бърза помощ и полицията и на място пристигнали служители на РУ на МВР Пазарджик
между които св.С.К. и лекари от бърза помощ. Св.Ц. бил откаран в болница. Свидетели
на случилото се били С.А., В.А., Ж.Г. и М.А..
По
делото са приети заключения на първоначална и допълнитена съдебнооценъчни експертизи, от чиито
заключения е видно, че стойността на причинените имуществени вреди на чуждата
движима вещ - лек автомобил „****” с ДК № ****, изразяващи се в деформации на
тавана на купето, преден капак, предна дясна врата, счупване на предно
панорамно стъкло и странично стъкло на предна лява врата са в размер общо на
467.50 /четиристотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева.
По
делото са приети заключенията на две съдебномедицински експертизи на д-р.Ф. и
д-р П., от чиито заключения е видно, че на св.Ц. е причинена комплексна средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа в дясната теменна област,
представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина и счупване на пета
дланна кост на лявата ръка и нарушаване на целостта на сухожилието на разгъвача
на пети пръст на лявата ръка, представляващи трайно затруднение на движението
на левия горен крайник за около месец и половина – два от датата на травмата,
както и множество леки телесни увреждания – контузия на главата със сътресение
на мозъка без загуба на съзнанието, две порезни рани в областта на лицето, над
лявата вежда и на лявата скула, една в областта на рамото и една в областта на
лявата длан.
Тази фактическа обстановка възприе съдът въз основа на обясненията на
подс.К.Н., П.П., подс.В.А., с изключение на в частта им, в която същия отрича
да е ударил предното стъкло на колата на св.К., подс.П.Ш., подс.Г.Д.,
показанията на св.Р.К. дадени пред съдия на досъдебното производство, Г.Ц. дадени
пред съдия на досъдебното производство, С.К., И.И., Г.Г., С.А. дадени пред
съдия на досъдебното производство, В.А., Ж.Г., М.А. дадени пред съдия на
досъдебното производство, заключението на съдебно-оценъчните експертизи на
експерта С.Г., заключенията на съдебно-медицинските експертизи на д-р Ф. и д-р П.
и писмените доказателства по делото инкорпорирани в доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК .
В случая съдът кредитира обясненията на
посочените подсъдими Н., Ш., П., Д. и А. в посочената им част, тъй като същите
са непосредствени очевидци на случилото се . Също така посочените обяснения се
подкрепят и от показанията на пострадалите свидетели и очевидци Г.Ц. и Р.К. и
показанията на св.С.А., В.А., Ж.Г. и М.А.. Анализирани в своята съвкупност
обясненията на посочените подсъдими и показанията на посочените го-горе
свидетели водят до един единствен извод, че фактическата обстановка по делото е
такава, каквато е приета и описвана по горе от съда. Същата се различава от
тази описана в ОА, но това се дължи на факта, че е напълно съобразена и
съответна на доказателствата събрани в хода на съдебното следствие със
способите и средствата предвиден в НПК . Ето защо съдът намира, че описаната
по-горе фактическа обстановка е обоснована и подкрепане изцяло и единствено от
доказателствата по делото.
При така изложената и приета за
установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс. К.В.Н.
е осъществил състава на престъплението по чл.129 ал.1 от НК, като на
01/02.09.08г. в с. O., област Пазарджик, е причинил комплексна средна телесна повреда
на Г.Й.Ц., изразяваща се в счупване на черепа в дясната теменна област,
представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина и счупване на пета
дланна кост на лявата ръка и нарушаване на целостта на сухожилието на разгъвача
на пети пръст на лявата ръка, представляващи трайно затруднение движението на
левия крайник за месец и половина – два от датата на травмата.
Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал представи за
всички обективни елементи на състава и като е искал настъпването на обществено опасните
последици – действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е
поведението на подсъдимият.
Подс.Г.А.Д. и В.М.А. са осъществили
състава на престъпелнието по чл.216 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК,
като на 01/02.09.08г. в с. O., област Пазарджик в съучастие като съизвършители,
противозаконно са повредили чужда движима вещ
- л.а. “****” с ДК№ ****, собственост на Р.И.К., като са причинили
имуществени вреди в размер на 185.00 лв. /сто осемдесет и пет лева/ .
Подсъдимите
са съзнавали обществено опасния характер на деянието си, като са имали
представи за всички обективни елементи на състава и като са искали настъпването на обществено опасните
последици – действали са с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е
поведението на подсъдимите.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК
относно неговата индивидуализация . Съдът отчете степента на обществена опасност на деянието
по чл.129 ал.1 от НК, което е в раздел ІІ -ри на глава ІІ - ра на НК
"Престъпления против личността". Съдът отчете и степента на
обществена опасност на престъплението по чл.216 ал.1 от НК във връзка с чл.20
ал.2 от НК е в глава “Престъпления
против собствеността” . Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия К.В.
като сравнително висока, същият е
осъждан на пробация и има негативни характеристични данни. Съдът прецени като
сравнително висока обществената опасност на подс.Г.А.Д., който също е осъждан
на пробация и има негативни характеристични данни. Като сравнително ниска съдът
определи обществената опасност на подс.В.А., който не е осъждан и
характеристични данни му данни не са лоши .
Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на
подсъдимите да се саморазправят с пострадалите свидетели .
Като смекчаващи наказателната
отговорност на подсъдимият К.В.Н. обстоятелства съдът съобрази направеното
самопризнание, тежкото материално положение и младата му възраст, а като
отегчаващо негативните характеристични данни .
Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимият Г.А.Д. обстоятелства съдът съобрази направеното макар и частично
самопризнание, ниската стойност на причинените вреди и младата му възраст, а
като отегчаващо негативните характеристични данни .
Като смекчаващи наказателната отговорност на
подсъдимият В.М.А. съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, ниската стойност на причинените вреди и младата му
възраст .
При
тази данни и като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът счете,
че за постигане целите на наказанието подсъдимият К.В.Н. следва да бъде осъден
на две години лишаване от свобода за
деянието по чл.129 ал.1 от НК .
Предвид размера на определеното
наказание и обстоятелството, че подс.К.В.Н. не е осъждан на лишаване от свобода
съдът намира, че в случая по отношение на него е приложима разпоредбата на
чл.66 ал.1 от НК, тъй като са налице
законовите предпоставки за това. Също така с оглед данните за личността на
подсъдимия съдът счете, че за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция на наказанието подсъдимият неследва да изтърпи ефективно наложеното
му наказание лишаване от свобода. Ето защо съдът отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода на подс.К.Н. за изпитателен срок от три години
. При решаване на въпроса за отлагане на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода на подс.К.Н. съдът съобрази и факта, че се касае за инцидента проява,
за която подс.Н. е изразил съжаление и е признал вината си .
При тази данни и като даде превес
на смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за постигане целите на
наказанието подсъдимите Г.А.Д. и В.М.А. следва да бъдат осъдени на по три
месеца лишаване от свобода всеки един от тях за деянието по чл.216 ал.1 от НК
във чл.20 ал.2 от НК .
Предвид размера на определеното
наказание и обстоятелството, че подс.Д. и А.
не са осъждани на лишаване от свобода съдът намира, че в случая по
отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като са налице законовите предпоставки за това.
Също така с оглед данните за личността на подсъдимите Д. и А. съдът счете, че
за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанието
подсъдимите неследва да изтърпят ефективно наложеното им наказание лишаване от
свобода. Ето защо съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
на подс.Г.Д. и В.А. за изпитателен срок от три години .
По отношение на обвинението срещу
подс.К.В.Н. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК във връзка с чл.20 ал.2
от НК, а именно, че е действал по хулигански подбуди и в съучастие като
съизвършител с Г.А.Д., П.С.П., П.К.Ш., Й.З.И. и В.М.А. съдът счете, че подс.Н.
не е извършил посоченото престъпление и на основание чл.304 от НПК го оправда
по това обвинение по следните съображения :
Първо по делото е безспорно
установено, че на борсата в с.O. пострадалия св.Г.Ц. е обидил цялата компания,
включително и подс.Н., поради което случилото се в последствие е било породено
и мотивирано от поведението на св.Ц.. Така, че при наличието на личен мотив при
извършването на престъплението същото съгласно установената съдебна практика не
може да се квалифицира, че е извършено по хулигански подбуди. По отношение на
обвинението за съучастие с останалите подсъдими съдът счете, че същото не е
доказано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи по
несъмнен начин, с оглед изискването на чл.303 ал.1 от НПК, че подс.Н. е
действал в съучастие с останалите подсъдими. В тази връзка по делото липсват
категорични и безспорни доказателства, които да обосновават участието на
останалите подсъдими в извършването на престъплението по чл.129 ал.1 от НК. На
първо място такова участие се отрича от самите подсъдими и на второ място
показанията на св.К. и Ц. досежно участието на останалите подсъдими в
извършването на това престъпление са доста противоречиви, като същевременно
никой от двамата пострадали не сочи конкретно участие на останалите подсъдими в
извършването на изпълнителното деяние. В случая по делото не е било извършено
разпознаване и не става ясно за кои от подсъдимите говорят пострадалите
свидетели, същите са категорични единствено за участието на подс.Н. в
извършването на престъплението. Другите свидетели по делото А., А., Г. и А.
подкрепят обясненията на подсъдимите и също не уличават останалите подсъдими в
извършването на престъплението.
По отношение на обвинението срещу
подс.Г.А.Д. и В.М.А. за престъплението по чл.216 ал.1 от НК във връзка с чл.20
ал.2 от НК, за размера на имуществените вреди от 185 лева до 467, 50 лева,
както и за това, че са действали в съучастие като съизвършители с К.В.Н., П.К.Ш.,
П.С.П. и Й.З.И. съдът счете, че подс.Г.Д. и В.А. не са извършили посоченото
престъпление и на основание чл.304 от НПК ги оправда по това обвинение по
следните съображения :
Първо по делото е
установено от събраните доказателства, че подс.Г.Д. е хвърлил бутилка и е
счупил страничното стъкло на автомобила на св.К., а подс.В.А. с дървен кол е
ударил и счупил предното стъкло на посочения по-горе автомобил. В подкрепа на
този извод на съда са показанията на пострадалите свидетели Ц. и К., като подс.Д.
в обясненията си признава, че е извършил деянието. Св.К. уличава подс.А. в
счупването на предното стъкло с дървен кол. Посочените вреди на автомобила, а
именно счупване на странично стъкло и на предно стъкло са на обща стойност 185
лева. За останалите вреди на автомобила, който са на стойност от 185 лв. до
467, 50 лв. по делото липсват доказателства да са причинени от подс.Д. и А.. В
случая нито подсъдимите, нито свидетелите по делото не сочат кой е причинил
останалите вреди по автомобила на св.К., поради което не е доказано авторството
на престъплението .
Второ по делото от
събраните доказателства се установява, че в причиняването на вредите в размер
на 185 лв. не са участвали останалите подсъдими по делото К.В.Н., П.К.Ш., П.С.П.
и Й.З.И.. Нито в обясненията на подсъдимите, нито в показанията на разпитаните
по делото свидетели се съдържат доказателства, които да уличават останалите
подсъдими посочени по-горе в причиняване на вреди на автомобила на св.К.. Така,
че съдът съобразявайки се изцяло с доказателствата по делото намира, че тази
част на обвинението също не е доказана, тъй като не е доказано участието на посочените
подсъдими в извършването на това престъпление .
По отношение на обвинението
срещу подс.П.К.Ш., П.С.П., Г.А.Д., Й.З.А. и В.М.А. ***1 ал.1 т.12 от НК във
връзка с чл.129 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на
01/02.09.08г. в с. O., обл. Пазарджик в
съучастие като съизвършители по хулигански подбуди са причинили комплексна
средна телесна повреда на Г.Й.Ц., изразяваща се в счупване на черепа в дясната
теменна област, представляващо нараняване, проникващо в черепната кухина и
счупване на пета дланна кост на лявата ръка и нарушаване на целостта на
сухожилието на разгъвача на пети пръст на лявата ръка, представляващи трайно
затруднение движението на левия крайник за месец и половина - два от датата на
травмата съдът счита, че същото не е доказано по несъмнен начин, с оглед
изискването на чл.303 ал.2 от НПК, въпреки, че бяха изчерпани всички способи за
неговото доказване по следните съображения :
По
делото е безспорно установено от събраните доказателства, че по отношение на
пострадалия св.Г.Ц. е бил нанесен удар с брадва от подс.К.Н.. Този факт е
установен по несъмнен начин от самопризнанието на подс.К.Н. и показанията на
св.К. и Ц.. Не така обаче стои въпросът с участието на останалите подсъдими в
изпълването на това изпълнително деяние. В случая посочените подсъдими не се
признават за виновни като отказват да дават обяснения или в дадените обяснения
отричат да са нанасяли удари и да са причинявали наранявания на пострадалия св.Ц..
Така, че единствените доказателствени средства, които са относими към случая се
явяват показанията на св.К. и Ц.. Същите обаче са противоречиви по между си и
са сочат конкретните участници в изпълнителното деяние, освен подс.Н.. В тази
връзка на досъдебното производство не е било направено разпознаване на лицата
участвали в причиняването на телесните увреждания на пострадалия св.Ц.. В
съдебно заседание и двамата пострадали очевидци св.К. и Ц. говорят общо, като
използват думите „момче” или „момчета” без да сочат конкретно за кое лице и кой
подсъдим става въпрос. Наистина според съдебната практика участниците в изпълнителното
деяние отговарят за целия настъпил противоправен резултат, но едва след като се
установи по безспорен начин участието на всеки един от подсъдимите като
съизвършител . В случая видно от показанията на св.К. е че същия твърди
………имаше още един двама не мога да кажа кои са ……..”, от друга страна в
показанията си другия пострадал свидетел Ц. твърди, че удара по главата му е
бил нанесен от човек с голяма брадва, без да уточнява за кой от подсъдимите
става дума, също така, че сочи и кои са били другите участници в сбиването. При
това положение по делото не е установено по несъмнен начин, имало ли е други
участници в изпълнителното деяние и кои са били те, тъй като на мястото на
инцидента са присъствали и лица, които не са обвинени и са свидетели по делото,
а именно св.А., А., А. и Г.. Така, че не е ясно за кои момчета говорят
пострадалите Ц. и К. за подсъдимите или за свидетелите . Също така показанията
на св.Ц. и К. са противоречиви относно мястото на причиняване на нараняванията
и последователността на причиняване на имуществените вреди и нараняванията на
св.Ц.. Това противоречие поставя съмнения относно тяхната достоверност по
отношение на участието на подсъдимите, с изключение на подс.Н. в извършването
на изпълнителното деяние по чл.131 т.12 от НК във връзка с чл.129 ал.1 от НК и
чл.20 ал.2 от НК .
Ето защо съдът на основание чл.304 от НПК оправда подс. П.К.Ш., П.С.П., Г.А.Д., Й.З.А. и В.М.А. по обвинението за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК във връзка с чл.129 ал.1 от НК във
връзка с чл.20 ал.2 от НК .
По
отношение на обвинението срещу подс.К.В.Н., П.К.Ш., П.С.П., и Й.З.А. за
престъпление по чл.216 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 01/02.09.08г. в с. O.,
обл. Пазарджик в съучастие като съизвършители противозаконно са повредили чужда
движима вещ - л.а. “****” с ДК№ ****,
собственост на Р.И.К., като е деформирал таван на купе, преден капак, предна
дясна врата и е счупил странично стъкло на предна лява врата и предно панорамно
стъкло и е причинил имуществени вреди в размер на 467.50 / четиристотин
шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева. съдът счита, че същото не е
доказано по несъмнен начин, с оглед изискването на чл.303 ал.2 от НПК, въпреки, че бяха изчерпани всички способи за
неговото доказване по следните съображения :
По делото е
безспорно установено от събраните доказателства, че подс.Г.Д. и В.А. са
причинили имуществени вреди в размер на 185 лева, каквато стойността на
страничното и предното стъкло на автомобила на св.К.. По делото липсват
доказателства, който да уличават подс. К.В.Н., П.К.Ш., П.С.П., и Й.З.А. в
извършването на престъплението по чл.216 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, както за вредите в размер на 185 лв., така и за останалите вреди до размера
от 467, 50 лева. В тази връзка пострадалите св.К. и Ц., както и останалите
свидетели очевидци сочат, само, че подс.Д. с бутилка, а подс.А. с дървен кол са
счупили съответно страничното стъкло и предното стъкло на автомобила на св.К..
В показанията на посочените пострадали свидетели, както и в показанията на
останалите свидетели по делото липсват доказателства, които да сочат, че подс. К.В.Н.,
П.К.Ш., П.С.П., и Й.З.А. по някакъв начин са повредили автомобила на св.К..
Наистина видно от заключението на експерта С.Г. е че вреди в размер на 467, 50
лева са били причинени на пострадалия К., но кои са авторите, причинители на
вредите, с изключение на подс.Д. и А. не е установено. В случая може само да се
предполага, че това са останалите подсъдими или някой от присъстващите
свидетели очевидци, но както е известно основен принцип на правото е че
присъдата не може да почива на предположения .
Ето защо съдът на основание чл.304
от НПК оправда подс.К.В.Н., П.К.Ш., П.С.П., и Й.З. за престъплението по чл.216
ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
По отношение на предявения граждански иск от
св.Г.Й.Ц. против подс.К.В.Н., Г.А.Д., П.К.Ш., П.С.П., Й.З.И. и В.М.А. съдът
счете, че същия е основателен по отношение на подс.К.В.Н. и до размера от
5 000 лв. Ето защо съдът осъди подс.К.В.Н. да заплати на пострадалия св.Г.Й.Ц.
сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на деянието. За размера от 5000 лв. до 12 000 лв. съдът
счете, че иска срещу подс.Н. е неоснователен и го отхвърли като такъв. При
решаване на въпроса за гражданската отговорност на подс.Н. съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която обезщетенията за неимущестмвени вреди се определят от съда по
справедливост и като съобрази характера на увреждането и времето през което
пострадалия е търпял болки и страдания счете, че справедливия в случая размер
на иска е 5000 лв. В подкрепа на горния извод на съда са събраните по делото
доказателства съдържащи се в обясненията на подс.Н., показанията на св.К. и Ц.
и заключенията на експертите Ф. и П.. Преценен в своята съвкупност доказателствения
материал по делото обосновава гражданската отговорност на подс.Н. и съдът го
осъди да заплати на пострадалия св.Ц. посоченото по-горе обезщетение за
неимуществени вреди .
С оглед на уважения срещу него
граждански иск съдът осъди подс.К.В.Н. да заплати в полза на държавата държавна
такса върху иска в размер на 200 лв.
С оглед изхода на делото съдът осъди
подс.К.В.Н. да заплати на Г.Й.Ц. разноски по делото в размер на 300 лв.,
възнаграждение за адвокат .
По отношение на предявения иск от св.Г.Й.Ц.
против Г.А.Д., П.К.Ш., П.С.П., Й.З.И. и В.М.А. за сумата 12 000 лв. съдът счете, че иска е неоснователен и го
отхвърли като такъв по следните съображения : По делото от събраните
доказателства не се установи по несъмнен начин участието на горепосочените
подсъдими в извършването на деянието по чл.131 ал.1 т.12 от НК във връзка с
чл.129 ал.1 от НК и чл.20 ал.2 от НК. С оглед на горното съдът оправда
посочените подсъдими по това обвинение, поради което същите не следва да носят
и гражданска отговорност за неимуществени вреди, която се претендира от
пострадалия св.Ц., тъй като не е доказано участието на подсъдимите в
причиняването на вредите на св.Ц.. Ето защо съдът отхвърли предявения иск от
св.Ц. против горепосочените подсъдими .
По отношение на предявения
граждански иск от пострадалия св.Р.И.К. против подс.К.В.Н., Г.А.Д., П.К.Ш., П.С.П.,
Й.З.И. и В.М.А. за сумата 467, 50 лева, обезщетение за имуществени вреди съдът
счете, че същия е основателен по отношение на подс.Г.А.Д. и В.М.А. до размера
от 185 лв. Ето защо съдът осъди подс. Г.А.Д. и В.М.А. да заплатят на
пострадалия св.Р.И.К. сумата 185лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на деянието по чл.216 ал.1 от НК във връзка с
чл.20 ал.2 от НК. За размера от 185 лв. до 467, 50 лв. съдът счете, че иска
срещу подс.Д. и А. е неоснователен и го отхвърли като такъв. В подкрепа на
горния извод на съда са събраните по делото доказателства съдържащи се в
показанията на св.К., Ц. и заключенията на експерта С.Г.. По делото е безспорно
установено, че подс.Д. с бутилка е унищожил страничното стъкло на автомобила на
св.К., а подс.А. с дървен кол е унищожил предното стъкло на автомобила на св.К..
Двете стъкла са на обща стойност 185 лв., поради което иска е основателен до
размера от 185 лв.
С оглед на уважения срещу тях
граждански иск съдът осъди подс.Г.Д. и В.А. да заплатят в полза на държавата
държавна такса върху иска в размер на 50 лв. за всеки един от тях .
По отношение на предявения иск
от св.Р.И.К. против подс.К.В.Н., П.К.Ш.,
П.С.П., Й.З.И. за сумата 467, 50 лв.
съдът счете, че иска е неоснователен и го отхвърли като такъв по
следните съображения : По делото от събраните доказателства не се установи по
несъмнен начин участието на горепосочените подсъдими в извършването на деянието
по чл.216 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК . С оглед на горното съдът
оправда посочените подсъдими по това обвинение, поради което същите не следва
да носят и гражданска отговорност за имуществени вреди, която се претендира от
пострадалия св.К., тъй като не е доказано участието на подсъдимите в
причиняването на вредите на св.К.. Ето защо съдът отхвърли предявения иск от
св.К. против горепосочените подсъдими .
Съдът съобрази разпоредбата на
чл.53 ал.1 б.”а” от НК, поради което на основание посочения тест от закона отне
в полза на държавата веществените доказателства – 1бр. брадва и 1 бр. дървен
кол намиращи се на съхранение при домакина на прокуратурата .
С оглед изхода на делото съдът
осъди подс.К. В. Н., Г.А.Д. и В.М.А. да заплатят в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт разноските по делото в размер на 77 лв. за всеки
един от тях .
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :