№ 3451
гр. Б. , 18.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501426 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.396, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба,
подадена от „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б., пл.“Н.В.“ №1,
представлявано от управителя Т.Т., чрез адв.И.Г., със съдебен адрес: гр.С., ул.“К.“ №14,
вх.1, ет.1, ап.2, против Определение №2963 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д.№551/2020
г. по описа на РС– Разлог.
С атакуваното определение е допуснато обезпечение на предявения от „М.“ ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.„Г.Д.“ №43, представлявано от управителя
И.Н.В., срещу „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., пл.„Н.В.“
№1, представлявано от управителя Т.Т., иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.410
ГПК, за сумата от 22 111.73 лв. (двадесет и две хиляди сто и единадесет лева и седемдесет и
три стотинки), включваща главница в размер на 20 887.40 лв. с ДДС по незаплатени
доставки на дървесен чипс по Договор ТБ - ДС - 001/08.10.2018 г. и издадени данъчни
фактури №12 от 03.01.2019 г., фактура №14 от 06.02.2019г. и фактура №15 от 18.02.2019 г.,
и законна лихва върху главницата в размер на 1224.33 лв. за периода от 21.03.2019 г. до
17.10.2019 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на всички банкови сметки“ на
ответника „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б., пл.„Н.В.“ №1,
представлявано от управителя Т.Т. във всички банки, лицензирани в Република България до
размера на исковата претенция от 22 111.73 лв. (двадесет и две хиляди сто и единадесет
лева и седемдесет и три стотинки).
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
определение. Поддържа се, че предявения по делото иск не е вероятно основателен и не е
налице обезпечителна нужда от налагане на допуснатото обезпечение. Иска се отмяна на
атакуваното определение и отхвърляне на подадената молба за допускане на обезпечение на
1
предявения по делото иск.
В срока за отговор е постъпил такъв от страна на „М.“ ООД, чрез адв.Ивайло
Арсениев, ищец по първоинстанционното дело. В отговора се поддържат съображения за
неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на атакуваното определение, ведно
с присъждане на сторените по делото разноски.
Б.ският окръжен съд, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е процесуална допустима, като подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК,
от легитимирана да обжалва определението страна, разполагаща с право и интерес от
обжалване на определението и е насочена против подлежащ на обжалване
първоинстанционен съдебен акт. Същевременно с това, жалбата е и редовна по смисъла на
чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Ето защо същата следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, макар и не по изложените
в нея съображения.
В производството по разглеждане на частни жалби (каквото е настоящото
производство) въззивният съд е длъжен служебно да провери изцяло валидността,
допустимостта и правилността на атакуваното определение и, ако намери основания за
неговата незаконосъобразност, и без да са наведени доводи за това от жалбоподателя, е
длъжен да го ревизира.В тази насока е приетото в Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019
г. по тълк.д.№6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, докладвано от съдия Гергана Никова, съобразно
което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269,
изр.2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.
Настоящата инстанция намира, че атакуваното определение е валидно и допустимо, но
е неправилно, по следните съображения:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба,
депозирана от „М.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.„Г.Д.“ №43,
представлявано от управителя И.Н.В., чрез адв.Л.П.Д. и адв.И.И.А. против „Т.Б.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.Б., пл.„Н.В.“ №1, представлявано от
управителя Т.Т., с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.410 ГПК.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
и правни твърдения, в исковата молба се иска съдът да постанови решение, по силата, на
което да признае за установено по отношение на ответника „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *, седалище и
адрес управление: България, област Б., община Б., гр.Б. *, пл.„Н.В.“ №1, представлявано от
управителя Т.Т., че дължи на „М.“ ООД, ЕИК *, седалище и адрес управление: България,
област Б., община Б., гр. Б. *, ул. „Г.Д.“ №43, представлявано от управителя И.Н.В.,
следните суми: сумата от 20 887.40 лв. с ДДС, от които 8300 лв. с ДДС по Фактура №12 от
2
03.01.2019 г., 10 206 лв. с ДДС по Фактура №14 от 06.02.2019г., 2 381.40 лв. с ДДС по
Фактура №15 от 18.02.2019 г., за извършени от „М.“ ООД и незаплатени доставки на
дървесен чипс по Договор ТБ - ДС - 001/08.10.2018 г., подписан между „М.“ ООД (като
изпълнител) и „Т.Б.“ ЕООД (като възложител) и сумата от 1224.33 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 21.03.2019 г. до 17.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата по - горе, за периода от 18.10.2019 г. до изплащане на
вземането.
По първоинстанционното дело на 13.07.2020 г. е постъпила молба от ищеца с правно
основание чл.389 от ГПК, с която е поискано от съда да допусне обезпечение на
предявените от „М.“ ООД искове по гр.д.№551/2020 г. по описа на РС – Разлог, чрез
налагане на запор върху вземанията по всички банкови сметки, собственост на ответника
„Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *, до размера на исковете, а именно – 22 111, 73 лв., съответно да издаде
обезпечителна заповед за поисканата с молбата обезпечителна мярка.
С атакуваното определение, първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на
предявения от „М.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.„Г.Д.“ №43,
представлявано от управителя И.Н.В., срещу „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., пл.„Н.В.“ № 1, представлявано от управителя Т.Т., иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.410 ГПК, за сумата от 22 111.73 лв. (двадесет и две хиляди
сто и единадесет лева и седемдесет и три стотинки), включваща главница в размер на 20
887.40 лв. с ДДС по незаплатени доставки на дървесен чипс по Договор ТБ - ДС -
001/08.10.2018 г. и издадени данъчни фактури №12 от 03.01.2019 г., фактура №14 от
06.02.2019г. и фактура №15 от 18.02.2019 г., и мораторна лихва върху главницата в размер
на 1224.33 лв. за периода от 21.03.2019г. до 17.10.2019 г., чрез налагане на обезпечителна
мярка „запор на всички банкови сметки“ на ответника „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., пл. „Н.В.“ № 1, представлявано от управителя Т.Т., във всички
банки, лицензирани в Република България до размера на исковата претенция от 22 111.73
лв. (двадесет и две хиляди сто и единадесет лева и седемдесет и три стотинки).
Определението е незаконосъобразно.
За да бъде допуснато обезпечение на иск следва да бъде доказано наличието на
няколко кумулативни предпоставки: допустимостта му, вероятната му основателност,
обезпечителната нужда, адекватността на обезпечителната мярка с обезпечителната нужда,
както и да се конкретизира мярката и обекта на обезпечение.
В случая, с молбата е поискано налагането на обезпечителна мярка – „запор“ върху
вземанията по всички банкови сметки, собственост на ответника „Т.Б.“ ЕООД. Така
поисканата мярка обаче е неконкретизирана по смисъла на чл.395, ал.1, във вр. с чл.397,
ал.1, т.2, предл.2-ро от ГПК, което е достатъчно основание за отхвърляне на молбата за
допускане на обезпечение, без да се изследват останалите предпоставки за налагане на
3
обезпечението. За да бъде допуснато обезпечение на предявения иск е необходимо съгласно
чл.395, ал.1 ГПК в молбата да бъде посочена обезпечителната мярка и цената на иска. Под
посочване на обезпечителната мярка следва да се има предвид индивидуализация на същата,
така че да може да бъде преценена от съда като подходяща за конкретния случай. Съгласно
практиката на ВКС /вж. в този смисъл Определение №8/11.01.2010г. по ч.т.д.№888/2009 г.
на II т.о/ когато обезпечителната мярка е запор върху банкова сметка, каквато е поисканата,
следва да бъде посочена банката, в която са разкрити сметките на ответника. Приема се, че
посочването на банката, в която са разкрити сметки на ответника, е достатъчно за допускане
на исканата обезпечителна мярка – „запор“ на банков сметки (Определение №351 от
26.06.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№ 667/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева). В
този смисъл, за да бъде наложен запор не е необходимо посочването на конкретна банкова
сметка, но, за да може да бъде наложен запор върху вземания на длъжника, следва да бъде
конкретизирано третото задължено лице, на което следва да бъде връчено запорното
съобщение, т.е. следва да се посочи банката, респ. банките в които са разкрити сметките на
ответника. Именно с връчването на запорното съобщение третото задължено лице се
уведомява за наложения запор и му се забранява да плаща на длъжника. Това обуславя
необходимост молителят не само да посочи поименно съответните банки – трети задължени
лица, но и да определи поредността, в която запорът следва да бъде налаган до достигане
размера на обезпечената претенция. Няма пречка запорът да бъде наложен и върху всички
сметки на длъжника, открити в лицензирани банки в страната, но само при условията на
поредност на налагането на обезпечението до покриване на обезпечаваната претенция. В
контекста на изложеното страната е длъжна да посочи третото задължено лице по
обезпечителната мярка чрез индивидуализиране на една, няколко или всички лицензирани
банки и поредността, в която водените от тях сметки следва да бъдат запорирани.
Недопустимо е съдът да върши преценка както за това, в кои точно банки да бъдат
наложени запори на сметки, така и за поредността, в която това следва да се направи.
В контекста на изложеното, съдът намира, че неправилно районният съд е допуснал
обезпечение на предявения иск, чрез налагане на поисканата обезпечителна мярка – „запор
на всички банков сметки“ на ответника „Т.Б.“ ЕООД, във всички банки, лицензирани в
Република България, защото така поискана обезпечителната мярка по изложените
съображения е неконкретизирана. Ето защо атакуваното определение следва да се отмени, а
молбата на ищеца за допускане на обезпечение – да се отхвърли, само на това основание, без
да се изследват останалите предпоставки за допускане на обезпечението.
Водим от изложените по – горе съображения, Б.ският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №2963 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д.№551/2020 г. по
описа на РС-Разлог, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на „М.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. Б., ул.„Г.Д.“ №43, представлявано от управителя И.Н.В., за допускане на
обезпечение на предявения от него срещу „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., пл.„Н.В.“ № 1, представлявано от управителя Т.Т., иск с правно
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.410 ГПК, за сумата от 22 111.73 лв. (двадесет и две хиляди
сто и единадесет лева и седемдесет и три стотинки), включваща главница в размер на 20
887.40 лв. с ДДС по незаплатени доставки на дървесен чипс по Договор ТБ - ДС -
001/08.10.2018 г. и издадени данъчни фактури №12 от 03.01.2019 г., фактура №14 от
06.02.2019г. и фактура №15 от 18.02.2019 г., и мораторна лихва върху главницата в размер
на 1224.33 лв. за периода от 21.03.2019 г. до 17.10.2019 г., чрез налагане на обезпечителна
мярка „запор на всички банкови сметки“ на ответника „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., пл. „Н.В.“ № 1, представлявано от управителя Т.Т., във всички
банки, лицензирани в Република България до размера на исковата претенция от 22 111.73
лв. (двадесет и две хиляди сто и единадесет лева и седемдесет и три стотинки).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на противното
от чл.396, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5