РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Разград, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело
№ 20243300200285 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Постъпило е удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/2014/ПВР на Съвета
на Европейския съюз относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, с искане за признаване на решение № 17.3535073.7 на несъдебен орган
в Германия – Polizeiprasidium Rheinpfalz(Полицейски президиум Райнпфалц), постановено
на 19.12.2023 г., влязло в сила на 18.01.2024г., с което на българския гражданин Р. Б. А.,
роден на *** г., в гр.****, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 150 евро и
28,50 евро разноски, в общ размер на 178,50 евро за това, че на 05.11.2023г. в 06,48ч. място
на извършване на нарушение: Montabaur BAB 3 кm 86,8 Hohe Notrufsaule Fahrtrichtung Koln,
с лек автомобил регистрационен номер ***, превишава допустимата максимална скорост с
26 км/ч извън населени места; допустима скорост:100км/ч, установена скорост: 126 км/ч,
което се санкционира по реда на чл. чл.41 ал.1 в съвкупност с Приложение 2 чл.49 от
Правилника за движение по пътищата/ StVO/, чл.24 от Закон за движене по пътищата; 11.3.5
от Федералния каталог на глобите /BKat/.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
1
становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на
решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност е установена след направена в НБД
справка – Р. Б. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, обл.****, ул. ***,
нередовно призован, т.к. изпратената до него призовка се е завърнала в цялост с отбелязване
на връчителя, че лицето е в чужбина, няма роднини на адреса.
Назначеният на засегнатото лице защитник адв. Т. изразява становище, за липса на
пречки за признаване на решението и предлага на съда да постанови съдебния си акт в този
смисъл.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение рег. №17.3535073.7, е въз основа на
констатирано административно нарушение.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС, в конкретния случай, двойната наказуемост не е
изискуема като условие за признаване.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна, видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един
от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна
от решаващата или изпълняващата държава.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на Р. Б. А., същият е пълнолетен и
2
съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед
социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува
законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението
недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се отнася за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България,
нито се отнася за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за
отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в представеното Удостоверение размер на наложената финансова
санкция е 150 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро,
поради което не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било
уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Съгласно посоченото в
Удостоверението, издаващата държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице,
което надлежно уведомено, е имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни
дела. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били
спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение,
посочени в тези разпоредби.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Сумата 150 евро и
разноски в размер на 28,50 евро в общ размер на 178,50 евро равностойни на 349,12 лева,
според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.
По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции,
3
предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република
България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС е Националната агенция за приходите.
Ето защо и на основание чл.32, ал. 1 вр. чл.16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция №17.3535073.7 на несъдебен
орган в Германия – Polizeiprasidium Rheinpfalz(Полицейски президиум Райнпфалц),
постановено на 19.12.2023 г., влязло в сила на 18.01.2024г., с което на българския гражданин
Р. Б. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, обл.****, ул. ***, е наложена
финансова санкция - глоба в размер на 150 евро и 28,50 евро за разноски, в общ размер на
178,50 евро с равностойност 349,12 лв./триста четиридесет и девет лева и дванадесет
стотинки/ за превишаване на допустимата максимална скорост с 26 км/ч извън населени
места с лек автомобил рег. №***, при допустима скорост:100км/ч, установена скорост: 126
км/ч /след приспадане на допустимите отклонения/, извършено на 05.11.2023г. в 06:48 часа,
място на нарушение: Montabaur, BAB 3, кm 86,8, Hohe Notrufsaule Fahrtrichtung Koln, което
се санкционира по реда на чл. чл.41 ал.1 в съвкупност с Приложение 2 чл.49 от Правилника
за движение по пътищата/ StVO/, чл.24 от Закон за движене по пътищата; 11.3.5 от
Федералния каталог на глобите /BKat/.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в
Удостоверението, б. “г“, за признаване на решението. С оглед изричното отбелязване на
издаващата държава, че желае да бъде уведомена чрез формулярите, прикачени на сайта EJN
(European Judicial Network) и с оглед резултата, приложимо е уведомяването чрез Формуляр
2.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред Апелативен
съд – Варна като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не
спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5