Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, І-ви
касационен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети януари през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Анна Димитрова и прокурора Силвиян
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2592/2020 година
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „
Вайн” ЕООД, представлявано от управителя А К А , против решение № 71/06.07.2020
г. по НАХД № 21 /2020 г. по описа на РС – Девня , с което
е потвърдено издаденото от директора
на Дирекция „ Инспекция по труда“ -
Варна НП № 03-010479/10.10.2018 г. , с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лева на основание чл.416,ал.5, във вр. с
чл.114, ал.3 от Кодекса на труда за допуснато нарушени на чл.62, ал.1 във
връзка с чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от Кодекса на труда. С развити в жалбата доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на
материалния закон , представляващо касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова за отмяна на НП и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно
заседание, касаторът не изпраща
представител.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“- Варна
,чрез упълномощения юрисконсулт Д. О изразява писмено становище с молба вх.№ 552/13.01.2021 г. за оставяне в
сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на
обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на
чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт,
а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното
НП е
наложена на касатора на основание чл.414, ал.3 от
КТ имуществена санкция
в размер на 1600 лв. за нарушение
чл. 62,ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и
чл.61,ал.1 от КТ, а именно : затова, че на 4.09.2018 г. в лозов масив, находящ
се в землището на гр. Суворово , „Вайн“ ЕООД в качеството си на работодател е
допуснал до работа лицето С Д А да
престира труд като изпълнява трудови
функции на „берач“ , с определено работно
място – същият лозов масив, определено работно време – от 8.00 ч. до
17.00 ч. и договорено трудово възнаграждение в размер на
25 лв. на ден , без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.
За да потвърди обжалваното НП , районният съд е приел за установени изложените в него
факти сочещи на наличието на възникнало
трудово правоотношение и липсата на сключен в писмена форма трудов договор, а
по отношение на размера на наложената имуществена санкция е приел ,че в размер
малко над минималния установен в закона , същата не е завишена и съответства на тежестта на нарушението.
Касационният съд намира, че въззивното
решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно
основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК -
нарушение на материалния закон.
Фактите по делото са правилно установени
от въззивния съд при спазване на
приложимите процесуални правила. Относно същите , тезата на касатора е вътрешно
противоречива – не се отрича извършването на описаната в НП дейност на
посочените в него място и дата , но
същевременно се твърди , че личността на Атанасов не била идентифицирана
при извършената от контролните органи проверка. Последното се опровергава от съдържанието на АУАН и НП,
в които лицето е посочено с трите му имена и ЕГН. Относно факта за липсата на
сключен в писмена форма трудов договор не е имало спор между страните в хода на
въззивното производство. В тази връзка, без да отрича характера и вида на
извършваната дейност така както същата
е описана в НП, касаторът твърди,
че тя била осъществявана в изпълнение на сключен между страните граждански
договор. Гражданският договор има за предмет престация на определен резултат,
като писмената форма не е задължителна за него. В случая няма спор, че
същността на извършваната дейност се
състои в бране на грозде в
описаният в НП лозов масив – в този смисъл са и гласните доказателства събрани по искане на наказаното дружество.
Тази дейност, в никой случай не състои в предоставянето на определен резултат,
а се изразява в престирането на труд, т.е. предоставяне на работна сила по
смисъла на разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ , която по императивен начин определя, че такъв вид отношения
винаги се уреждат като трудови такива – съобразно конкретните
обстоятелства, приложими са били разпоредбата на чл.68, ал.1,т.2 от КТ или разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ, доколкото по делото не са били налице данни за престиране на труд в полза
на земеделски стопанин по смисъла на чл.114а от КТ. Императивно е определена в разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ и формата
на така възникналите правоотношения –
сключен в писмена форма трудов договор . При установените по несъмнен начин
факти за липсата на сключен писмен трудов договор между „Вайн“ ЕООД и С
Д А и
допуснатото от работодателя негово постъпване
да започне работа при тези обстоятелства, то дружеството- касатор е
нарушило цитираните в НП разпоредби на чл.1,ал.2, чл.61, ал.1 и чл.62,ал.1 от КТ. Нарушението осъществява от обективна страна състава на адм. нарушение
по чл.414,ал.3 от КТ, в който смисъл при правилно приложение на материална
закон е била ангажирана с обжалваното НП
безвиновната отговорност на ЮЛ - работодател. При наложената с наказателното постановление
имуществена санкция в размер към минимума предвиден в разпоредбата на чл.414,
ал.3 от КТ, въпросът за явна несправедливост на наказанието не подлежи на
обсъждане. Така, като е преценил правилно
процесуалната законосъобразност
на обжалваното НП /за последното е
липсвал спор/ и е потвърдил същото, РС- Девня е постановил решението си при правилно
приложение на материалния закон.
Освен
материално законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна
проверка относно валидността и допустимостта на въззивното решение, такива
пороци не се констатираха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Съобразно този резултат от касационното
оспорване, основателна е претенцията на ответника за разноски - осъществено е процесуално представителство от
юрисконсулт Николов, за което се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63,ал.5 от ЗАНН в размер на 80 лв.
съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, както и на основание
чл.221 ал.1, предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд,
І-ви касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71/06.07.2020 г. по НАХД № 21 /2020 г. по описа на РС – Девня.
ОСЪЖДА „ Вайн“ ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление : с. Старосел 4175 , община Хисаря,
област Пловдив да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна за юрисконсултско възнаграждение делото сумата от
80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.