Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 25.03.2021 г.
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на петнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 579 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество и ответникът се намирали в облигационни
правоотношения, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, съгласно които ищецът доставил на
ответника, с електроснабден имот, находящ
се в гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № ., с ИТН: ...., електрическа енергия за периода
от 04.01.2019 г. до 03.01.2020 г., за което били издадени 7 бр. фактури, както
следва: фактура № …… от 09.02.2019 г., на стойност 297,48 лева за периода от
04.01.2019 г. до 02.02.2019 г.; фактура № ….. от
12.03.2019 г., на стойност 237,73 лева за периода от 03.02.2019 г. до
05.03.2019 г.; фактура № …….. от 10.04.2019 г., на стойност 122,11 лева за
периода от 06.03.2019 г. до 02.04.2019 г.; фактура № ……. от 10.10.2019 г., на стойност 23,39 лева за периода от 03.09.2019
г. до 02.10.2019 г.; фактура № ……. от 08.11.2019 г., на стойност 70,18 лева за
периода от 03.10.2019 г. до 02.11.2019 г.; фактура № …….. от 10.12.2019 г., на
стойност 41,23 лева за периода от 03.11.2019 г. до 03.12.2019 г. и фактура № …….
от 09.01.2020 г., на стойност 11,14 лева за периода от 04.12.2019 г. до
03.01.2020 г.
Задълженията по посочените фактури
били изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД абонатът разполагал с 10-дневен срок за
плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, но в срока
ответникът не изпълнил задължението си за плащане на процесните
суми, вследствие на което ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.
гр. д. № 170/2020 г. на РС – Радомир. В рамките на образуваното дело съдът
издал заповед за изпълнение в полза на заявителя и ищец в настоящото
производство за процесните суми, връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, ищецът моли да
бъде признато в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от
803,26 лева за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 04.01.2019
г. до 03.01.2020 г. за електроснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № …., с ИТН: ....,
сумата от 63,06 лева – мораторна лихва за забава за
периода от 06.03.2019 г. до 25.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 05.03.2020 г. до окончателното ù изплащане.
Претендира присъждане на деловодни
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът „Ч.Е.Б.“
АД, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, чрез
назначения му особен представител, изразява становище за неоснователност на
предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Ч.Е.Б.“ АД е подало на 05.03.2020 г. до Радомирския
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
против ответника И.М.К. за дължими суми за ползвана електрическа енергия за
периода от 04.01.2019 г. до 03.01.2020 г. за електроснабден имот, находящ се в
гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № ..
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 170/2020 г. по описа на РдРС, по което в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 146/05.03.2020
г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети 7
бр. фактури, с получател – ответникът И.М.К.,
както следва: фактура № ….. от 09.02.2019 г., на стойност 297,48 лева за
периода от 04.01.2019 г. до 02.02.2019 г.; фактура № …….
от 12.03.2019 г., на стойност 237,73 лева за периода от 03.02.2019 г. до
05.03.2019 г.; фактура № ……. от 10.04.2019 г., на стойност 122,11 лева за
периода от 06.03.2019 г. до 02.04.2019 г.; фактура № …….. от 10.10.2019 г., на стойност 23,39 лева за периода от 03.09.2019
г. до 02.10.2019 г.; фактура № ……. от 08.11.2019 г., на стойност 70,18 лева за
периода от 03.10.2019 г. до 02.11.2019 г.; фактура № ……. от 10.12.2019 г., на
стойност 41,23 лева за периода от 03.11.2019 г. до 03.12.2019 г. и фактура № ……..
от 09.01.2020 г., на стойност 11,14 лева за периода от 04.12.2019 г. до
03.01.2020 г.
По делото са представени и 7 бр.
заявления, подадени от ответника до ищцовото
дружество, с искане за разсрочване на задължението за плащане на консумирана
ел. енергия за обект, находящ се в гр. Радомир,
ул. „Х.М.“ № …., както и споразумителни
протоколи към тях, подписани от ответника и представител на ищцовото
дружество.
Ищецът е представил и заявление,
подадено от ответника до ищцовото дружество, за
откриване на партида на негово име за електроснабден
имот, находящ се в гр.
Радомир, ул. „Х.М.“ № …….
Наред с това по делото са
представени и приети и счетоводна справка за консумация на клиента, издадена от
ищцовото дружество, както и справка – извлечение за възникнали задължения и
постъпили плащания за обект, находящ се в гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № …., с ИТН: ...., с отразяване в последната на
количеството използвана ел. енергия за периода от 03.01.2019 г. до 03.07.2020
г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно и всеки месец са
осчетоводявани издадените фактури, като в счетоводството съществува отразено
задължение за използвана и незаплатена ел. енергия от ответника в размер на 803,26
лева по 7 бр. фактури за периода от 04.01.2019 г. до 03.01.2020 г.
Според вещото лице лихвата за забава,
изчислена върху размера на незаплатената главница за периода от 06.03.2019 г.
до 25.02.2020 г., е в размер на 63,06 лева.
Вещото лице е констатирало, че в ищцовото дружество има открита партида на името на
ответника за електроснабден имот, находящ
се в гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № ...
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника електроенергия срещу задължение на
последния да заплаща стойността ù, че е доставил определено количество
електроенергия, посочено в изброените в исковата молба фактури, единичната цена
на потребената ел. енергия, както и общия размер на претенцията си и начина на
начисляването ù и че за ответника е възникнало задължение за плащане на
исковата сума.
За да бъде задължен ответникът за
заплащане на цената на доставена и потребена през
исковия период електрическа енергия, същият следва да има качеството потребител
(битов клиент) на ел. енергия. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа енергия за битови нужди, а съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител на електрическа енергия продава
същата при публично известни общи условия. В чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД е предвидено, че
потребител на електрическа енергия е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В същия
смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗЕ, съгласно която „краен
клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване.
Гореизложеното налага извод, че потребител на ел. енергия за битови нужди
(краен клиент), а оттук и купувач по сключения при общи условия договор за
продажба на ел. енергия, е собственикът или ползвателят на електроснабдения
недвижим имот. Изключение от горното правило е установено в чл. 4, ал. 3 от ОУ,
където е предвидена възможност потребител на електрическа енергия (клиент) да
бъде и друго лице - ползвател на имота, различен от собственика и титуляра на вещното право на ползване, при условие че
последните са дали изрично писмено съгласие пред продавача или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител за определен срок.
В случая между страните не съществува
спор, че ответникът притежава качеството „битов клиент“ на ел. енергия, като в
тази връзка по делото са събрани и доказателства, а именно заявление от ответника
И.К. до ищцовото дружество за откриване на партида на
негово име за процесния електроснабден
имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № …, както
и заявления, подадени от ответника до ищцовото
дружество, с искане за разсрочване на задължението за плащане на консумирана
ел. енергия за процесния имот, с които ответникът на практика
е признал, че притежава качеството потребител на ел. енергия.
Наред с това, от заключението по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като
обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период ползваната, но незаплатена електрическа енергия за електроснабдения
имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № …, е в
размер на 803,26 лева. Заключението не е оспорено от страните, поради което
съдът приема иска за главница за доказан в пълния предявен размер.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено,
че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за ел. енергия в срок - този
срок е 10-дневен след изтичане на периода, за който се отнася и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащане на ел. енергия. През 10-дневния период от
време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ел. енергия, което не е изпълнено в 10-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като същият е изпаднал в забава
на 13.02.2019 г., след като е изтекъл 10-дневния срок за заплащане на
задължението по фактура № ********* от 09.02.2019 г. за периода от 04.01.2019
г. до 02.02.2019 г., поради което ответникът е в
забава. Лихвата за забава върху главницата се претендира за периода от 06.03.2019
г. до 25.02.2020 г. и изчислена от вещото лице е в размер на 63,06 лева, което
съответства на претендираното от ищеца, поради което
искът следва да бъде уважен, така както е предявен.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от последния разноски в общ размер на 705,00 лева, от които
100,00 лева – внесена държавна такса, 155,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, 150,00 лева – депозит за вещо лице и 300,00 лева –
възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М.К., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи
на „Ч.Е.Б.“
АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бл. „Б.М.“,
„Б.ц.“, сумата от 803,26 лева (осемстотин и три лева и двадесет и шест
стотинки) за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
04.01.2019 г. до 03.01.2020 г. за електроснабден
имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Х.М.“ № .., с
ИТН: ...., сумата от 63,06 лева (шестдесет и три лева и шест стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 06.03.2019 г. до
25.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2020 г. до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА И.М.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление:***, р-н „М.“, бл. „Б.М.“, „Б.ц.“ сума в размер
на 705,00 лева (седемстотин и пет лева), представляваща сторени от ищеца
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./