Р Е Ш Е Н И Е №
1971
20.05.2019г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII - ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 16714/ 2018 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Делото е образувано по искова молба на ЗК
„Лев Инс „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул.
Черни връх № 51Д , против Община Пловдив , пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК
*********, и с искане да се установи
вземане на ищеца за сумата от 126.70 лева равностойност на причинени на
застраховано МПС вреди от вещ, стопанисвана от ответната община, обезщетение за забавата в плащането – 10.45
лева за периода от 14.10.2017г до 08.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба/заявлението за издаване на
заповед за плащане – 10.08.2018 до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото.
Правата си ищцовото дружество извежда от
договор между него и трето лице за застраховка „Каско„ , обективирана в полица
с номер № ***, като със договора застрахователят
поел риска от отстраняването на щети ,
причинени на автомобила – л. а „Волво“
с рег. №***, собствен на Х.П.. Същият
автомобил, управляван от свидетеля П. , попаднал на дата 26.04.2017 год., в
срока на договора, в необезопасена
отводнителна шахта с пропаднал капак и реализира ПТП с материални щети. П.
поискал от ищеца обезщетение , била образувана преписка по щета с № ***, било
му определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 116.70 лева . Плащането било извършено
на дата 16.05.2017г. Тъй като ищцовия
застраховател встъпил в правата на
неудовлетворения застрахован до размера на изплатеното обезщетение, а
задължение на общината било да поддържа пътното платно, Община Пловдив била
поканена да го плати на ищеца.
Плащане не последвало , при което ищецът се снабдил със заповед за плащане № 7268/13.08.2018г. ,
издадена по частното гражданско дело № 13019
по описа на ПРС за 2018г. Заповедта била връчена на общината , която в срока по
чл. 414 от ГПК депозирана възражение против нея. Затова се иска от съда да
постанови решение , с която да признае за установено по отношение на длъжника
съществуването на вземане в размер на 126,70 лв. – главница, от които 116,70лв.
заплатено застрахователно обезщетение и 10 лв. обичайни разноски по
ликвидацията, и сума от 10.45 лева обезщетение за забавата в плащането на
главницата за периода от 14.01.2017г. до
08.08.2018г, и законната лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба- 10.08.2018г до окончателното изплащане на вземането. Претендира
и присъждане на разноските по спора.
Ответната
община оспорва иска, който бил недоказан. Прави се възражение за причиняване на
вредоносния резултат от страна на водача, който не е спазил чл.20, ал.2 от
ЗДВП. Моли се искът да бъде отхвърлен и на съответната община да се присъдят
сторените разноски, каквито претендира и ищеца. Претендира и разноските.
Допустим осъдителен иск с правно основание в чл.
410 от Кодекса за застраховането, съединен с искане за обезщетение за забавено плащане по смисъла
на чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва за периода от датата на
депозирането на исковата молба – 10.08.2018г до окончателното изплащане на
вземането.
Вещото лице по автотехническата експертиза
дава заключение , че най- вероятния механизъм за настъпването на ПТП е
попадането на предното дясно колело на автомобила в необезопасени и необозначени
неравности на пътното платно – два броя дупки. Има причинно – следствена връзка между
описания механизъм и настъпилите вреди. Стойността на авточастите и
авторемонтните операции, необходими за пълното възстановяване на автомобила от
описаните увреждания , е 237 лева.
Съдът , предвид становищата на страните и
оценявайки както заедно , така и поотделно доказателствата по делото , съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Сложния фактически състав на чл. 410 от
Кодекса за застраховането предполага
едновременното и съвкупно наличие на няколко елемента: увреда на
застраховано по имуществена застраховка имущество ; увредата да се дължи на
вещ, собствена на ответника; заплащане на застрахователно обезщетение от
ищцовото дружество на третото увредено лице .
Най- напред, доказано е съществуването
на договор за застраховка „Каско стандарт”, застрахователна полица № ***, сключен с трето на спора лице за периода от 10.11.2016г.
до 09.11.2017г. и касаещ лек автомобил марка „Волво” , модел „С60” с държавен
контролен номер РВ *** ( л. 8 ). Тоест, по отношение на автомобила има валидна
застраховка „автокаско” към датата на настъпването на пътното произшествие, 26.04.2017г
. Оттам, възникнало е и облигационно задължение на ищеца да плати настъпили
вреди по автомобила.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице П. изцяло , включително и по отношение на частта, обясняваща най-
вероятния механизъм на настъпването на пътното произшествие. В тази си част,
заключението му кореспондира с показанията на свидетелят П., очевидец на
произшествието като водач на автомобила.
Установява се от същите , че на дата 26.04.2017г ( тоест, в срока на
действие на договора за застраховка ) , управлявания от П. автомобил попада последователно в две необозначени дупки на платното , които дупки
са отводнителни шахти с липсващи капаци. Представен е и протокол от ПТП ,
съставен от органи на КАТ ( л. 6 от делото ) , с идентични констатации;
протоколът е официален удостоверителен документ , който се ползва с формална
доказателствена сила досежно записаното в него .Затова съдът приема ПТП да е
реализирано по описания в исковата молба механизъм. Отново според показанията
на П., тези неравности не са били сигнализирани на водачите на пътните превозни
средства.
Тук следва да се отбележи ,че по силата
на § 7 т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
частта от територията на Пловдив, представляваща улична регулация, е собствена
на Община Пловдив.
По отношение на вида и характера на
причинените вреди и наличието на причинна връзка между механизма на настъпване
на произшествието, от една страна , и вредите от друга , както и по отношение
на стойността за възстановяването им,
съдът кредитира заключението на вещото лице П. като обективно и компетентно
изготвено. То кореспондира и със уведомлението
на л. 7от делото , и с доклада по щетата на л. 10, и описа на същите щети на л.13 , които следва да бъдат кредитирани независимо от факта, че част от тях са изходящи от ищеца частни документи. Записаното там
като увреди отговаря по вида си на констатациите на органа на МВР в протокола
за посетено ПТП под № *** , който , както се каза по - горе , съставлява
неоспорен официален свидетелстващ
документ.
Има и плащане; страните не са оспорили
преводното нареждане на л.18 от делото , от което личи , че сумата от 116.70 лева
по щета № ***, преведена на собственика на автомобила на дата
16.05.2017г., за ремонт на щети по автомобил с държавен контролен номер ***.
Представено е на л. 19 копие от покана до
ответника да плати така определеното регресно обезщетение , като не се спори и
се установява от копието от обратна разписка на следващия лист, че същата е
била връчена на общината на дата 13.10.2017г. Не е даден с поканата срок, но
това не е било необходимо – обезщетението, макар регресно, е с деликтен
характер , а тогава деликвентът е в забава и без покана.
Няма как да бъде споделено възражението
на ответниците за съпричиняване на вредите от страна на водача, тъй като не се
установи негово противоправно поведение. Доказателства в тази насока ответника
не ангажира, а такова съпричиняване на личи от останалите събрани такива.
Тоест, предпоставките на чл. 410 от КЗ са
налице в съвкупност, иска е основателен
и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 от ГПК разноските по
този иск се присъждат в полза на ищеца , по списък, като на процесуалния му
представител – юрисконсулт , се определя от съда , на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК ,хонорар в размер от 100 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношенията между
страните , че Община Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, ЕИК *********, дължи на
ЗК „Лев Инс „ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София, бул. Черни връх № 51Д , плащане на следните
суми, за които има издадена заповед за
плащане № 7268/13.08.2018г. по частното гражданско дело № 13019 по описа на ПРС за 2018г.: 126,70 лв. –
главница, от които 116,70лв. заплатено застрахователно обезщетение и 10 лв.
обичайни разноски по ликвидацията, 10.45
лева обезщетение за забавата в плащането на главницата за периода от
14.01.2017г. до 08.08.2018г, и законната лихва върху главницата от датата
на подаването на исковата молба- 10.08.2018г до окончателното изплащане на
вземането, като всички суми са регресно вземане на застрахователя срещу
деликвента, по платено обезщетение на увредения собственик на лек автомобил ***
по щета № *** и в изпълнение на договор
за застраховка № ***.
Осъжда ЗК „Лев Инс „ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в София , бул. Черни връх № 51Д , да заплати
на Община Пловдив , пл. Стефан Стамболов
№ 1, ЕИК *********, сумата от 3990 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ