№ 45
гр. Р. , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на деветнадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101344 по описа за 2020 година
Производството с правно основание чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от Прима-М ЕООД против С. В. В., с която при
условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване
дължимостта на сумите 675лв. за престой и съхранение на МПС Тойота Версо с рег. №*** за
периода месец май 2018г. -31.07.2020г./27х25/, сумата, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в заповедното производство. Претендира и за заплащане на
направените разноски. Сочи, че с решение по гр.д.№1409/19г. на РРС ответникът бил
разпитан като свидетел и заявил, че МПС Тойота Версо с рег. №*** е негова собственост, за
което представил регистрационен талон. Обяснил, че направил ПТП и след това закарал
автомобила в сервиза, както че след това ходил няколко пъти да се интересува от ремонта
му. След процеса предложил на ответника да се разберат доброволно да му изплати
дължимия наем за престой и съхранение на автомобила, първоначално се съгласил, но после
отказал. По тази причина автосервиза на ищеца продължава да съхранява автомобила, както
да търпи имуществени вреди, т.к. не може да реализира печалба и пълноценно да използва
двора на сервиза. В с.з. уточнява обстоятелствата относно претенцията си, че не имал
уговорка с ответника за извършване на каквито и да е ремонтни дейности по този
автомобил.
Ответникът депозира отговор в срок. Намира иска за неоснователен, възразява по
фактическата обстановка. Сочи, че действително процесния автомобилът е негова
собственост и след ПТП потърсил услугите на сервиза на ищеца. Той го уведомил, че ще
отремонтира автомобила и ще му се обади, за да заплати услугите. Сочи, че автомобилът
бил оставен за ремонт, изчаквал оферта на ищеца след извършен оглед. До настоящия
1
момент автомобилът не бил отремонтиран, не е в движение и не може да го ползва, още
повече да го вземе от сервиза. Не се договарял за заплащане на наем за престоя на
автомобила си, тъй като престоя е свързан единствено с наложителните ремонтни дейности.
А по време на процеса по посоченото гражданско дело представляващият ищеца заявил, че
няма намерение да ремонтира автомобила. След няколко дни отишъл да си вземе
автомобила, но И.М. отказал да го върне. На 22.07.2020г. изпратил нотариална покана на
ищеца да му върне автомобила, но това не станало в определения срок. В последствие
депозирал жалба в РУ на МВР Р., а материалите са изпратени по компетентност на РРП.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Ответникът е собственик на л.а. Тойота Версо с
рег. №***, който претърпял ПТП и го занесъл в сервиза на ищеца през м. април 2018г.
Спорно е обстоятелството, че автомобила е оставен с уговорка между страните за
извършване на ремонта му.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Г. и М. В показанията си св.Г. сочи, че
работи в „Прима-М“ ЕООД от 2001г. и познава ответника от сервиза. Бил донесъл
автомобил Тойота *** за ремонт, през м. април 2018 г. защото бил ударен. Преди Нова
година от полицията взели автомобилите. С. идвал един път миналата година лятото 2020 г.
да вземе колата с Пътна помощ, но не можал да я вземе. Нещо се разправяли с шефа му.
Този автомобил докато бил в сервиза им пречел, защото идвали и други коли за ремонт.
Св.М.сочи, че работил съм в „Прима-М“ ЕООД до месец декември 2018 г.
Ответникът занесъл автомобил Тойота *** с Пътна помощ, през пролетта на 2018г.
Автомобилът бил тежко катастрофирал, с отворени аербеци вътре и лявото колело било
навътре. Те им се обадили да отидат да я видят, била на Водната централа и с Пътна помощ
я донесли. Ответникът и неговия баща след като го донесли, трябвало да вземат решение коя
кола ще стане по-бързо и коя ще се направи, защото останали без коли. Тогава се взело
решение да се направи по-старата кола - ***, шефа му и Вальо взели решение коя кола ще
стане по-бързо, като по това време три техни автомобили били в сервиза. Колата трябвало
да се разглоби и да се види какво трябва да се направи, защото имала много пораженията и
трябвало да се разглоби, за да се направи оферта. На почти 70 процента да се разглоби,
двигател, кутия. След това тази кола постоянно я местели, защото пречела. Видял
ответника един път с едно момче, да идва в сервиза, да си вземе нещо от колата.
По искане на ответника са разпитани свидетелите Г. и В.. В показанията си св. Г.
сочи, че ответникът притежава Тойота Версо ***, който не е в движение, поради катастрофа.
Катастрофата станала преди около две години, а автомобила занесен в сервиза на И.М..
След катастрофата го ходили многократно в сервиза, за уговорка за ремонт и колко ще
струва ремонта. С друг човек, който имал сервиз ходил в сервиза на г-н М., за да каже
колко пари ще струва, защото автомобила стоял и не се ремонтира. Нищо не било правено.
Водени били разговори, но не е присъствал. С ответника ходили в сервиза да се интересуват
2
за този автомобил, но г-н М. го нямало. Година и половина след като беше оставен
автомобила ходили с другите хора, които казали, че ремонта ще излезе 3500лв. След като
автомобила престоял и нямало никакви действия по него, два дена след това отишли да го
вземат. На следващата седмица пак ходили, но собственика го нямало. А после като отишли
започнал да ги гони от сервиза. Това било миналата година. Не позволил да вземат
автомобила, не дал обяснения и казал да напуснат, защото е частна собственост Още едно
ПТП направил ответника, първото ПТП било с автомобил *** Имало и друг автомобил
оставен в сервиза преди това. Автомобила се намирал на паркинга отвън. С външен оглед
може да се каже какво има на автомобила. Не е присъствал на уговорки между страните за
този автомобил.
Св.В. сочи, че автомобил с рег. № *** е собственост на сина му С. В. В., претърпял
ПТП в някакъв автомобил удар отдолу и после бил закаран при г-н М. в сервиза - *** и ***
Закарали го там, защото всички други автомобили се обслужвали там. Автомобилът след
ПТП не беше в движение. Отишъл в сервиза, преди около три години, към 2017г. когато
вече били закарали и заедно със сина си, за да направят уговорката да се отремонтира. Г-н
М. казал, че автомобила ще струва скъпо, защото е нов. Очаквали да получат оферта и след
това завели и други хора от друг сервиз и те да огледат, след два - три месеца. След тяхната
оферта С. и Станислав отишли да вземат автомобила с Пътна помощ и да го преместят в
друг сервиз, защото не били предприети никакви действия от страна на г-н М.. Но
собственика има казал, че имал претенции по други автомобили, които били там тяхна
собственост и не им го дал. Имал чат с г-н М. на вайбър, който му написал да изпрати С. да
вземе този автомобил. Но когато отишли той ги гонил, така продължавала сагата вече две
години. Два-три пъти след това ходили за този автомобил. Извършил плащане по банков
път, за другите автомобили, като документите били приложени по образувано дело в
прокуратурата. Имали уговорка с И.М. след заплащането на сумата да си вземат
автомобилите. Изпратил С. да ги вземе, написали нотариална покана до него, след делото
2020г. Автомобилът в момента е в прокуратурата. Автомобила *** стоял в сервиза близо
година и половина от 2017г. и през това време ходили многократно да го вземат. След
първата уговорка, която била за цената в последствие нямали разговори.
Съгласно заключението на вещото лице размерът на цената на ползване на открито
парко място за периода м.05.2018г. до 31.07.2020г. е 675лв.
Приложени са нотариална покана до ищеца, както и жалба от ответника до РУ на
МВР Р..
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: В случая ищецът е въвел като основание за претенцията си това, че
ответникът оставил автомобила в сервиза и повече не го потърсил, с което го лишил от
възможност да ползва пълноценно двора на сервиза. Поради което следва да се приложи
общия състав на неоснователно обогатяване - ТР на ОСГК №85 от 02.12.1968г. по гр.д.
№149/68г. /Р-е №81/07.07.2009г. на ВКС по т.д. №761/2008г. І т.о./ При неоснователното
3
обогатяване задълженията възникват независимо от това дали са желани и съдържанието им
се определя от закона, а не от волята на страните. Конкретните правоотношения имат
извъндоговорен, облигационен характер. Субективният състав включва лицето, което е дало
нещо без основание и този, който е получил облагата, както правото на обеднелия да иска
връщане на неоснователно даденото. Доктрината и съдебната практика на ВКС приема, че
основателността на иска по чл.59 ЗЗД предполага установеност на следните обстоятелства –
увеличаване имуществото на едно лице, за сметка на имуществото на друго лице,
обедняването и обогатяването да произтичат от един и същ факт, като връзката между тях не
е причинно-следствена. Неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да върне
само онова, с което се е обогатил и то само до размера на обедняването, като е дължима по-
малката от двете стойности при разлика между тях-ППВС №1/79г. и др. В случая следва да
се разгледат твърденията на ищеца за престой и съхранение на автомобила на ответника за
процесния период и за който сочи, че са нямали договорка за ремонт. Престоя на
автомобила в сервиза на ответника не спорен факт, спорно е това по каква причина е стоял
през този период, съответно дали ответника е предприел действия да го вземе. От събраните
доказателства - гласни и писмени, се установява, че ответникът е оставил автомобила в
сервиза за ремонт, като е имало уговорка за изготвяне на оферта за ремонт и неговата
стойност. В този смисъл са показанията на всички свидетели. Такава оферта не е последвала
от страна на ищеца, като ответникът решил да получи мнението на други монтьори, които
водил в сервиза, съответно след което поискал да си вземе автомобила. Последвал отказ от
страна на ищеца, който го гонел го, имало и разправия между тях. Претенцията на ищеца
била по отношение на плащане за другите автомобили, собственост на ответника и неговия
баща, които били в сервиза. По отношение на тези обстоятелства съдът намира, че следва да
кредитира показанията на свидетелите Г. и В., съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК.
Същите са последователни, логични, взаимосвързани както и с писмените доказателства -
нотариална покана и жалба до РУ на МВР Р., за това че автомобила е задържан от ищеца.
Показанията на свидетелите водени от ищеца също не им противоречат, като единствено
св.Г. сочи, че ответникът само веднъж през 2020г. ходил да си вземе автомобила с Пътна
помощ, но не го взел, поради разправия със собственика на сервиза, а св. М.е работил в
сервиза на ищеца до м. декември 2018г. и същият не свидетелства за периода след този
момент. Логични са показанията на първите двама свидетели, че поради претенции за
плащане на суми за други автомобили на ответника и неговия баща, ищецът не е позволил
да вземат автомобила, както, явно са били вече във влошени отношения и ги е изгонил. Това
обстоятелство не се опровергава, напротив и св.М.сочи за разправията и това, че е имало и
други техни автомобили в сервиза за ремонт. Поради което съдът намира, че ищецът в чиято
тежест е, не доказа безспорно твърденията си, че ответникът след като оставил автомобила в
сервиза, не го потърсил през периода м.05.2018г. - до 31.07.2020г., което му попречило да
ползва пълноценно двора, за ремонт на други автомобили. Освен това, не във всички случаи
е достатъчно установяване единствено факта на заеманите площи, за да се счита
обедняването на ищеца, а следва да бъдат установени и други положителни данни за това,
че е пропуснато придобиването на една полза от титуляра на правото, чийто обект е ползван
4
без основание. Респективно да е имал намерение обективно да си служи с вещта/в случая
парко място/ респективно да придобие граждански плод от нея. Като общият факт, от който
произтичат обедняването и обогатяването е ползването без правно основание на чуждо
благо. Ползването на чужд имот - обедняването на ищеца се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем, а
обогатяването за ответника съставлява спестяване на разходи за наем, както обедняването и
обогатяването произтичат от един и същ факт - ползването на имота без основание. Не се
доказаха предпоставките на състава на неоснователно обогатяване, тъй като ответникът не е
имал намерение да ползва имота на ищеца/частта от него, където е бил оставен автомобила/
същият е имал намерение и е правил постъпки да вземе автомобила от там, но е бил
възпрепятстван от ищеца. След като ответникът не е имал свободен достъп до мястото –
сервиза на ищеца и е предприел е действия за вземането му, а в случая ищецът препятства
освобождаването на собствения си имот и по този начин изключва общия факт на
ползването без основание - задържане на чужда вещ, от което не може да бъде изведено
нито обогатяване на ответника, нито обедняване на ищеца. Липсата на установен
юридически факт, установяващ един от елементите от фактическия състав на иска по чл.59
ЗЗД води до извод, че в разглеждания случай, не е налице неоснователно обогатяване - в
този смисъл и Решение №190/12.12.2017г. т.д. №512/2017г. I т.о. ВКС. По изложените
съображения претенцията следва се отхвърли.
С оглед неоснователността на иска ищецът следва да заплати на ответника
направените разноски по делото заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150лв.
Воден от гореизложеното, Р.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Прима-М ЕООД, ЕИК116514716 адрес на управление гр.Р.,
бул. *** против С. В. В., ЕГН **********, адрес гр.Р., бул. ***, за приемане на установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата 675лв. за престой и съхранение на МПС марка Тойота
Версо, с рег. №*** за периода от месец 05.2018г. до 31.07.2020г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прима-М ЕООД, ЕИК116514716 адрес на управление гр.Р., бул. ***, да
заплати на С. В. В., ЕГН **********, адрес гр.Р., бул. ***, сумата 150лв./сто и петдесет
лева/ за направени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Р.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
5