Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260034 15.07.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На девети юли две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 305 по описа на Районен съд – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени искове
с правно основание чл. 128 от КТ, чл. 222,ал.3 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата С.Ш.А. ***, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Л.И.-ТАК, твърди в исковата молба, че между него и ответника Кооперация „НАПРЕД-РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”, ЕИК ********* гр.Търговище, представлявана от Е.П., е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор, по силата на който ответницата е работела на длъжност „продавач-консултант”.Излага, че този трудов договор е прекратен със заповед на работодателя № 27/18.12.2019г., считано от 18.12.2019г. на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ, като са останали неизплатени суми за трудово възнаграждение и за обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ, при което ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за присъждане на дължимите суми, както следва: за заплащане на неизплатена част от трудово възнаграждение в размер общо на 1313,85лв.(м.октомври 2019г. – м декември 2019г.), ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава върху тези суми в размер на 30лв. от датата на изискуемостта на всяко от задълженията, до предявяване на иска, както и за заплащане на обезщетение по чл. 222,ал.3 от КТ в размер на 4846,98лв., ведно със законната лихва, както и за обезщетение за забава върху тази сума в размер на 96,94лв. за периода от 18.12.2019г.-датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 27.02.2020г.-датата на депозиране на исковата молба.В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата адв.Л.И.-ТАК излага, че доколкото е установено изплащането на претендираните суми в хода на производството, исковете следва да се отхвърлят на това основание, претендира разноски в хипотезата на чл. 38,ал.2 от ЗАдв. за адвокатско възнаграждение по всеки от обективно съединените искове.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв.С.М. -ТАК, се излага становище за допустимост и основателност на исковете, като се излага, че работодателят е поканил ищцата с нарочна покана да се яви в управлението на кооперацията за сключване на споразумение, получена от ищцата на 26.02.2020г., но същата не се явила, а предявила настоящите искове, при което процесуалният представител на ответника приема, че същият не е станал причина за образуване на делото, при което се претендират последиците по чл. 78,ал.2 от ГПК. В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалният представител на ответника адв.М.-ТАК поддържа възражението си по чл. 78,ал.2 от ГПК, като излага, че поради отказа на ищцата да се яви за постигане на споразумение с ответника, то същата е осуетила изплащането на дължимите суми; въвежда и възражение за прекомерност на поисканото от адв.Л.И. адвокатско възнаграждение, съгл. чл. 78,ал.5 от ГПК, в евентуалност иска определяне на такова само по отношение на сумите за лихви по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че помежду им е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор, по силата на който ищцата е работела на длъжност „продавач-консултант” в ответната кооперация, като този трудов договор е прекратен със заповед на работодателя № 27/18.12.2019г., считано от 18.12.2019г. на осн. чл. 325,ал.1,т.1 от КТ.Видно от съдържанието на посочената заповед, работодателят е посочил, че на ищцата следва да се изплати обезщетение при пенсиониране в размер на 6 брутни работни заплати; заповедта е връчена на ищцата на 19.12.2019г. От представените фишове за заплати за м. октомври, м. ноември и м.декември 2019г. на ищцата се установява, че на същата е начислено трудово възнаграждение в размер на по 616,86лв. нетно възнаграждение за м.октомври и м.ноември и сумата от 5226,70лв. за м.декември 2019г., в който е начислено и обезщетението по чл. 222,ал.3 от КТ, като е отбелязано, че сумите се изплащат в брой.От платежен документ от 18.06.2020г. се установява, че ответникът е изплатил на ищцата сумата от 6160,42лв., а с платежен документ от 16.07.2020г. ответникът е изплатил на ищцата и сумата от 122,73лв. обезщетение за забава, които обстоятелства се установяват и от заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и отговарящо на поставените задачи, при което съдът приема за установено по делото, че в хода на процеса ответникът е изплатил изцяло претендираните суми от ищцата.По отношение на възраженията на адв.М.-ТАК относно присъждането на разноски, по делото са представени относими към него документи, от които хронологично се установява следното: с покана за плащане, получена от ответника на 18.02.2020г., ищцата го е поканила в петдневен срок да й изплати дължимите суми; с писмо от ответника до ищцата от 21.02.2020г.(представено от самата ищца) се установява, че ответникът е поканил ищцата да посети управлението на кооперацията за да се направи споразумение за изплащането на дължимите суми(т.е. не за да й се изплатят); от същата дата е открита и б. сметка на ищцата; със заявления, депозирани при ответника от 03.02.2020г. и от 27.02.2020г., ищцата е поискала и изплащане на дяловия й капитал, опровергаващи твърденията на процесуалния представител на ответника за това, че същият е имал готовност да плати, но ищцата не се е явила.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:Претенциите на ищцата са за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ и обезщетение по
чл. 222,ал.3 от ГПК във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение,
като ответникът в писмения отговор и в съдебно заседание е направил изявление
за признание на иска, а от доказателствата по делото е установено, че дължимите
суми за трудово възнаграждение в размер общо на 1313,44лв. (за периода м.октомври 2019г. – м декември
2019г.), обезщетението по чл. 222,ал.3 от КТ в размер на 4846,98лв., както и
обезщетенията за забава в размер общо на 122,73лв., са изплатени на ищцата,
като плащанията са извършени в хода на процеса, поради което съдът приема, че
предявените искове за заплащане на посочените суми следва да бъдат отхвърлени,
като платени в хода на процеса, на осн. чл. 128 от КТ, чл. 222,ал.3 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, доколкото ищцата не е направила разноски, такива не й се присъждат.По искането на адв.Л.И.-ТАК за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 вр. ал.1,т.2 от ЗАдв., съдът приема следното: Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата разпорежда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. (Определение №685/19.11.2019 по дело №154/2019 на ВКС, ТК, II т.о.). В този смисъл, за всеки от предявените искове по делото се дължи възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, като за иска по чл. 128 от КТ то е в минимален размер на 321,97лв., за иска по чл. 222,ал.3 от КТ то е в минимален размер от 569,29лв. и по всеки от двата акцесорни иска по чл. 86 от ЗЗД е в минимален размер от по 300лв., или общо 1491,26лв., на осн. чл. 38,ал.2,вр. ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с чл. 2,ал.5 и чл. 7,ал.1,т.1,предл. последно вр. чл. 7,ал.2,т.1 и т.2 от НМРАВ. За неоснователни приема съдът доводите на адв.С.М.-ТАК за възлагане на разноските в тежест на ищцата на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК, доколкото при наличие на изискуемо и ликвидно задължение на работодателя, ищцата не е била длъжна да сключва споразумение, а що се отнася до твърдението, че работодателят е бил готов да плати, но ищцата не се е явила да си получи парите, съдът приема същото за опровергано от събраните доказателства по делото, вкл. и от установените дати на изплащане на дължимите суми от ответника-месеци след изтичане на срока от поканата на ищцата. Но дори и при основателност на това възражение, на процесуалния представител на ищцата биха се дължали пак разноски, доколкото, освен изложеното по-горе, същият не е адресат на разпоредбата на чл. 78,ал.2 от ГПК, а освен това, от съдържанието на чл.78, ал.2 от ГПК следва, че поначало от значение за приложението на тази разпоредба е поведението на ответника, а не това на ищеца(решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 5196/2013 г. на IV г.о. на ВКС).С оглед на изложените доводи, съдът приема, че ответникът следва да заплати на адв.Л.И.И.-ТАК адвокатско възнаграждение в минимално определения в НМРАВ в размер общо на 1491,26лв., на осн. чл. 38,ал.2,вр. ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с чл. 2,ал.5 и чл. 7,ал.1,т.1,предл. последно вр. чл. 7,ал.2,т.1 и т.2 от НМРАВ, като се оставят без уважение възраженията на процесуалния представител на ответника адв.С.М.-ТАК, като неоснователни, на осн. чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК.Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса върху всеки от исковете, а именно- 50лв. по иска с пр. осн. чл. 128 от КТ, 193,88лв. по иска с пр. осн. чл. 222,ал.3 от КТ и по 50лв. за двата акцесорни иска по чл. 86,ал.1 от ЗЗД, или общо 343,88лв., както и 120лв. възнаграждение за вещо лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Ш.А. с ЕГН **********
***, против Кооперация „НАПРЕД-РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“,
№ 1,представлявана от Е.П., искове за заплащане на трудово възнаграждение в
размер общо на 1313,44лв. (за периода
м.октомври 2019г. – м декември 2019г.) и за обезщетение за забава в размер на
30лв. ,на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД, за обезщетение по
чл. 222,ал.3 от КТ в размер на 4846,98лв. и за обезщетение за забава в размер
на 96,94лв. на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД, поради
извършено плащане на сумите в хода на процеса, на осн. чл. 128 от КТ, чл. 222,ал.3 от КТ и
чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Кооперация „НАПРЕД-РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“,
№ 1, представлявана от Е.П., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РСТ държавна такса по исковете в
размер общо на 343,88лв., както и 120лв.
възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Кооперация „НАПРЕД-РАЙОННА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище, ул.“Кюстенджа“, № 1, представлявана от Е.П., да заплати на адв.Л.И.И. –ТАК, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 1 491,26лв., на осн. чл. 38,ал.2,вр. ал.1,т.2 от ЗАдв във вр. с чл. 2,ал.5 и чл. 7,ал.1,т.1,предл. последно вр. чл. 7,ал.2,т.1 и т.2 от НМРАВ, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на процесуалния
представител на ответника адв.С.М.-ТАК, като
неоснователни, на осн.
чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: