Р Е Ш Е Н И Е
734
Гр. П., 15.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на единадесети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05718/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу С.М.П.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 4 130,19
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.08.2012 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 18.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 1 515,01 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.10.2012 г. до 05.04.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 02531/2018 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав е
издадена Заповед № 1951 от 19.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – П.“ АД твърди, че между
него и ответницата С.П., в качеството ѝ на потребител – клиент за битови
нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия в размер на
сумата от 4 130,19 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия
ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на сума в размер на 1 515,01 лв. за периода от
09.10.2012 г. до 05.04.2018 г. С тези съображения ищецът отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата С.П. оспорва предявените искове при твърдението, че
голяма част от вземанията са недължими поради погасяването им по давност.
Намира за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
предвид характера им на периодични плащания. Счита останалата част от сумите за
недължими, тъй като апартаментът от години не се обитава, както и за
завишени, с оглед
липсата на реално потребление на топлинна енергия през процесния период в
исковия имот.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 02531/2018 г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като
съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно
на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
В
настоящия случай ответницата С.П. не оспорва, че през исковия период е била
собственик на процесния имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***. С
оглед изявлението на ответната страна, с протоколно определение от 21.02.2019
г. това обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото.
Като
собственик на имота, до който ищецът твърди да е доставил топлинна енергия,
ответницата П. е придобила качеството потребител на стоката и на страна по облигационното
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието
основно задължение е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия –
арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между
индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни
компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост,
изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода,
включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – П.“ АД е
доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението
по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е
отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като
трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Между последната
и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № 97 от
30.11.2011 г. От заключението се установява, че монтираните в абонатната
станция уреди за търговско измерване – топломери са преминали през
задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени
като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско
измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. Отразено е, че през
процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са
останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия. От заключението се установява, че през
релевантния период в имота на абоната е имало три работещи отоплителни тела.
Две от тях са в стаята и дневната с монтирани индивидуални разпределители, а
третото – в помещението баня – „щранг – лира“, без ИРУ. Неговият разход е
определен по изчислителен път като за тяло, работило непрекъснато. След
провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия за отопление на имота е
преизчислен на база отчетите на уредите, прогнозно начислените суми са
сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни
сметки. Изяснено е, че отоплителното тяло в кухнята е демонтирано. Начисляван е
и разход на топлинна енергия за битова гореща вода, като през периода от месец
септември 2013 г. до месец ноември 2015 г. е начисляван разход на потребена
вода на база на брой обитатели на имота – 2 лица по 140 л. дневно, а от
месец декември 2015 г. до края на процесния период разходът е определен по
новомонтирания водомер в имота. Реалното потребление е установявано при
годишния отчет на уредите, провеждан от ФДР. Посочено е, че през периода е
начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на отопляемия обем на имота, отразен в изравнителните сметка – 142
м3 и само през зимния отоплителен период – времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. Ежемесечно са начислявани суми,
представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово разпределение“ в общ
размер от 77,06 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като
дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива.
В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ и самостоятелно
направените от вещото лице изчисления експертизата достига до извод, че общата
дължима сума за процесния период от 01.08.2012 г. до 30.04.2017 г. е на
стойност от 4 130,19 лв.
От
заключението на съдебно–икономическата експертиза се установява, че размерът на
законната лихва за забава на месечните плащания, начислена върху главницата от 4
130,19 лв. за периода от 01.08.2012 г. до 30.04.2017 г., която сума е
съобразена с клаузите на Общите условия на дружеството в частта, регламентираща
падежа на всяко едно от периодичните плащания. Отразено е, че партидата,
открита при „Топлофикация – П.“ АД за процесния имот, е на името на ответницата
С.П.. Няма данни за извършени плащания на начислените суми. В счетоводството на
ищеца са отразени изравнителни сметки за периода, с отрицателен знак.
С
оглед изложеното, съдът намира, че от общо начислената сума за периода от 4 130,19 лв. дължими
от ответницата С.П., в качеството ѝ на собственик на имота през процесния
период, а с това и на потребител, е само една част от нея – в размер на сумата
от 2 695,87 лв., поради неоснователно начисляване на сумата за битова гореща
вода за периода от месец септември 2013 г. – месец ноември 2015 г., включен в
процесния и възлизаща на сумата от 1 434,32 лв. /определен от съда на основание
чл. 162 ГПК при съобразяване с данните, отразени в заключението по
съдебно-техническата експертиза относно помесечно дължимите суми и тези в
съдебно-икономическата експертиза, касаещи периода и сумите по издадените
изравнителни сметки/. От изводите на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установи, че за тази част от процесния период е начисляван разход
за топла вода по норматив – по 140 л. дневно на базата на 2-ма обитатели.
Принципът,
установен в правната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в разпоредбите на чл. 144 ЗЕ
и в чл. 141 ЗЕ е за заплащане на реално доставената и потребена топлинна
енергия, определена въз основа на отчетените единици от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, както и на реално
изразходваните количества гореща вода, определени по данните, отчетени от
водомерите.
Изключение
от това принципно правило е въведено в разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (в редакциите ѝ, приложими
към процесния период), издадена въз основа на законова делегация. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, когато не е осигурен достъп за отчитане на водомерите,
изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя служебно,
при норма за разход на гореща вода 140 л. потребление за едно денонощие на
всеки обитател. Правната норма на чл. 70, ал. 4 от същата Наредба предвижда, че
на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от Приложението по чл. 61, ал. 1 -
като за отоплителни тела, работили непрекъснато, без уреди. От анализа на тези норми следва
изводът, че при неосигурен достъп до помещенията и отоплителните средства за
отчитане в имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва
принципа на реално потребление.
Съдът
намира, че в настоящия случай този механизъм е приложен от ищеца без наличието
на доказателства, обуславящи основанието за това. По делото не се установи, че
за тази част от периода действително не е бил осигурен достъп до имота, което представлява
основание за начисляване на разхода по норматив – по 140 л. дневно. Доколкото
установяването на това обстоятелство /при проведено оспорване от ответницата на
размера на вземанията/ е в тежест на ищеца, като част от процесуалното му
задължение да установи размера на търсената сума и начинът на формирането му,
фактът на неосигурения достъп не е доказан от ищцовото дружество при условията
на чл. 154, ал. 1 ГПК – не са представени констативни протоколи, удостоверяващи
тези обстоятелства, нито други доказателства, сочещи на този извод, поради
което и начислената сума за битова гореща вода за тази част от периода се явява
недължима. В допълнение
следва да се отбележи, че недоказан по делото е и точният брой на обитателите в
жилището за периода, обуславящ начисляване на разход по норматив като за двама
обитатели. Разяснението, дадено от вещото лице по съдебно-техническата експертиза
в съдебно заседание, че същият поначало се установява чрез справка от
домоуправителя или по информация, дадена лично от обитателите при годишния
отчет, не установява, че в случая това е осъществено.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда правопогасяващо
възражение с твърдението, че част от вземанията са недължими, като са погасени
по давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира тези
доводи за основателни, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането в размер на сумата от 2 695,87 лв., представляващо
главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна
давност, в който
смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Тригодишният давностен
срок е приложим и по отношение на вземането за законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на
чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица
от погасяването по давност на главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.04.2018
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл.
116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за
главница, а
именно в размер на сумата от 2 153,09 лв., дължима за периода от 01.08.2012 г.
до 17.04.2015 г. /три
години преди датата на депозиране на заявлението, определена от съда по реда на
чл. 162 ГПК и въз основа на данните, отразени в приетото по делото извлечение
от сметка/. Останалата част от вземането в размер на сумата от 542,78 лв. за
периода от 18.04.2015
г. до 30.04.2017 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от ответницата.
Всичко
изложено обуславя извода, че предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
се явява основателен за сумата от 542,78 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 18.04.2015 г. до 30.04.2017 г., поради което и в
тази част следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от вземането в
размер на сумата от 3 587,41 лв., представляваща главница, включваща сумата от
1 434,32 лв., представляваща главница /стойност на топлинната енергия за битова
гореща вода/ за периода от 01.09.2013 г. до 31.11.2015 г. и сумата от 2 153,09
лв. – главница за периода от 01.08.2012 г. до 17.04.2015 г. искът се явява
неоснователен – поради липсата на основание за начисляването ѝ, респ.
поради погасяването ѝ по давност, поради което следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на
длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. В настоящия случай
дължимата главница е за периода от 18.04.2015 г. до 30.04.2017 г., поради което
П. е изпаднала в забава считано от 19.05.2015 г. Доколкото обаче ищецът е
начислил лихва върху тази част от главницата считано от 09.06.2015 г. /с оглед
данните, следващи от извлечението от сметка/ и предвид принципа на
диспозитивното начало, то дължима е лихва върху уважената част от главницата,
за периода от 09.06.2015 г. до
05.04.2018 г. в размер на сумата от 155,69 лв. Последният съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор. За тази сума
акцесорният иск следва да бъде уважен, а за разликата над нея до пълния
предявен размер от 1 515,01 лв. или за сумата от 1 359,32 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 09.10.2012 г. до 05.04.2018 г. – отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 02531/2018 г.
по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да бъде присъдена
сумата от 20,16 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 54,80 лв. – платена държавна такса,
депозити за вещите лица и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете
съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно с отхвърлената
част от исковите претенции в полза на ответницата следва да бъде присъдена
сумата от 525,76 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу С.М.П.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че С.М.П.
*** АД сумата от 542,78 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 18.04.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се
в ***и законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 18.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми по ч. гр. дело № 02531/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав е издадена Заповед № 1951 от 19.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 542,78 лв. до пълния предявен
размер от 4 130,19 лв. или за сумата от 3 587,41 лв., представляваща главница, от която сумата от 1
434,32 лв. – главница за периода от 01.09.2013 г. до 31.11.2015 г. и сумата от
2 153,09 лв. – главница за периода от 01.08.2012 г. до 17.04.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу С.М.П., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.М.П.
*** АД сумата от 155,69 лв., представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 09.06.2015 г. до 05.04.2018 г., за която
сума по ч. гр. дело № 02531/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, V-ти
състав е издадена Заповед № 1951 от 19.04.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 155,69 лв. до пълния предявен
размер от 1 515,01 лв. или за сумата от 1 359,32 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.10.2012 г. до 05.04.2018 г.
ОСЪЖДА С.М.П., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 20,16 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 02531/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, V-ти състав и сумата от 54,80
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на С.М.П.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***сумата от 525,76 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 02531/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: