Р Е Ш
Е Н И Е
№ 52
гр.Севлиево 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският Районен
съд в открито заседание на 12.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков
гр.дело № 1296 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 ГПК за установяване на вземането по
заповед за изпълнение № 615 от 02.10.2019 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1027/19
г. по описа на РС – Севлиево, тъй като срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 1027/19
г. по описа на РС - Севлиево е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 615 от 02.10.2019 г.В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника.С Определение на заповедния съд на заявителя / ищеца / е
указано да предяви иск за установяване на вземането си и в срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането си, като
моли съда да уважи иска със законните последици.Ищецът твърди, че вземането му
произтича от изкупено и незаплатено от ответника сурово краве мляко, което
последният доставял на *** в с.К., обл.Г.Заплащането първоначално се извършвало
с РКО на ***та, а в последствие с бележки, издавани от ответника, като
количествата били записвани от страните в тетрадка.Поради незаплащане на
изкупеното мляко отношенията между страните били прекъснати след 01.10.2014 г.,
към която дата останали незаплатени количества по периоди, както следва:
- от 28.03.2013 г. до
12.12.2013 г. - 1434 литра по 0.50 лв. - 717.00 лв.;
- от 12.12.2013 г. до
01.04.2014 г. - 1362 литра по 0.60 лв. - 817.20 лв.;
- от 01.04.2014 г. до
08.08.2014 г. - 768 литра по 0.55 лв. - 422.40 лв.;
- от 08.08.2014 г. до
01.10.2014 г. - 3226 литра по 0.55 лв. - 1774.30 лв. или общо задължение в
размер на 3730.90 лева.Ищецът претендира и разноските по заповедното и исковото
производство.
Ответникът е представил писмен отговор в законния месечен срок, чрез
адвокат П.Д., в който заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер, като
твърди че облигационни отношения са съществували не между ищеца и ответника, а
между ищеца и *** в с.К., тъй като той не е бил прекупвач на мляко, а превозвач
на такова със собствен транспорт.Прави възражение за настъпила давност по чл.110 от ЗЗД, тъй
като според процесуалния представител на ответника е изтекла както кратката 3
годишна давност, отнасяща се за периодични плащания, така и общата 5 годишна
давност.Твърди също, че през претендирания период от време не винаги само той,
а в повечето случаи братовчеда на ответника - Г. е извършвал изкупуването на
мляко. Моли съда да отхвърли иска изцяло и да се обезсили издадената заповед, както и
да му се присъдят направените разноски по делото в двете производства-
заповедното и исковото.
Ищецът в съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител,
поддържа така предявените претенции, като иска тяхното уважаване и ангажира
доказателства.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1027/19 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на М.А.М. е издадена заповед за изпълнение № 615 от 02.10.2019 г. по
чл. 410 ГПК.В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника и
след указание на заповедния съд в срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът предявява
установителен иск за съществуване на вземането си.
Не се спори от страните, че от 2006 г. ответникът е изкупувал от ищеца
мляко, което е доставял на *** в с.К..Това продължило до 01.10.2014 г., когато
са прекратени взаимоотношенията на страните, според твърденията на ищеца в
исковата молба поради незаплащане на суми за предаденото мляко.В началото
сумите за изкупуваното мляко са били заплащани директно от и в *** в с.К..В
последствие ответникът започнал да предава на ищеца дължимите суми срещу
бележки.Количествата предадено мляко били отразявани в тетрадка.На 27.09.2019
г. в РС Севлиево постъпило Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 1027/2019 год., по което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите: 3754.00 лева – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 27.09.2019
година, до окончателното изплащане на вземането, както и 75.08 лв. - разноски
по заповедното производство за заплатена държавна такса и 200.00 лева
адвокатски хонорар.С влязло в сила определение № 1035 от 27.11.2019 г. по
ч.гр.д. № 1027/19 г. заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение в
частта за разликата над сумата 3730.90 лв. до сумата 3754.00 лв. – главница.В
срока по чл.415 ГПК е подадено възражение от ответника, което е обусловило
предявяването на иска, предмет на настоящото дело.Ответника, чрез своя
процесуален представител оспорва иска по основание и по размер.
Относно тежестта на доказване при предявен иск по чл.422 ГПК има
задължителна съдебна практика, а именно постановеното, на основание чл. 290 ГПК, Решение на ВКС № 149 от 5.XI.2010 г. по т. д. № 49/2010 г, съгласно което
предметът на доказване по този иск, следва да се изведе от естеството на
възражението на длъжника, като защитно средство срещу твърдяната
материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. В този смисъл
кредиторът трябва да установи в исковото производство съществуването на
вземането си - пораждането на задължението, а длъжникът - твърдените от него
факти, осуетяващи възникването на правото, респ. опорочаващи правопораждащият
факт.
В конкретния случай ищецът въвежда твърдение за сключен с ответника договор
за покупко-продажба на мляко и това се потвърждава от свидетелските показания
на свидетелката Т., която в показанията
си заявява, че „когато човекът, който ни вземаше млякото престана да минава
през селото и доведе М. в нас и така се разбраха да изкупува той млякото”, т.е.
договорните отношения са били между ищеца като продавач и М. като купувач.
Договорът за покупко-продажба сам по себе си е реален и неформален, като за
валидността му не е необходимо спазването на някаква форма за доказване
сключването на такъв договор.
Съдът счита, че твърдяното в исковата молба относно съществуване на
договорни отношения между ищеца и ответника през претендираният период се
потвърждава, както от свидетелските показания по делото, така и от дадените по
реда на чл.176 ГПК отговори на въпроси от ответника.
От представените по делото писмени доказателства, както и от свидетелските
показания, не може категорично да се установи какви количества мляко са
продадени през периода, за който се претендира, какви са били дължимите суми за
това мляко, колко от тях са изплатени, останали ли са неизплатени суми.
Представените от ищеца „преписи от тетрадка”, водена от него за количествата
предадено мляко не могат да бъдат годно доказателство, тъй като са частен
документ, издаден от страна на ищеца, който документ няма достоверна дата, не
носи подписа на ответника, който би го задължил, има извършвани корекции по
тях, а от същите съдът не може да извлече данни относно това какви количества
са предавани и каква сума е следвало да бъде заплатена за тези количества, още
повече, че цената на млякото не е била една и съща, а „според сезона” /
показания на свид.Л. /, а освен това млякото
от различните производители се е събирало в общи съдове и въз основа на
проба от него се е определяла цената.В хода на делото не можа да се установи
безспорно, дали има неплатени количества мляко на ищеца и ако има такива, какви
са и на каква стойност.От показанията на свидетеля Г. Ч. става ясно, че цената
е била различна – „зимата се вдига цената, лятото се сваля”, както и, че до момента,
до който са изкупували мляко от ищеца не са имали проблеми, както и че едва ли
някой би търпял продължително време да не му се заплаща млякото.Свид.Л. заявява,
че плащането е било неритмично, имало е периоди на забавяне или на авансово
плащане, така че при отсъствието на счетоводни документи не е възможно установяване
на твърдяното от ищеца.Показанията на свид.Т. не са достатъчни за доказване
исковата претенция, тъй като и тя самата казва, че уговорката е била да се плаща на седмица, но
в един момент са започнали да прескачат и да плащат на по-големи периоди от
време, че са се натрупали задължения и по този начин са им „изгубили връзката”,
като за предаденото мляко са получавали „хвърчащи бележки”.Действително е имало
заплащане на суми от страна на ответника след прекратяване на изкупуването на
мляко от ищеца, потвърдено от показанията на свид.Т., но това не може да бъде
доказателство за твърдението, че са останали още неразплатени суми.
Относно възражението за липса на пасивна легитимация и твърденията на
ответника, че договорът не е бил между него и ищеца, а между ищеца и ***та в с.К.,
както и свързаното с това твърдение, че искът неправилно е насочен срещу него,
а е следвало да бъде насочен срещу дружеството-собственик на ***та в с.К., съдът
намира същото за неоснователно и недоказано.В подкрепа на възраженията на
ответника, че е действал не от свое име, а от името на ***та в с.К., са
единствено свидетелските показания на свидетеля Л., но в тази насока не се
представят никакви писмени доказателства.
От страна на ответника се прави възражение за изтекла давност, което съдът
намира за неоснователно.В случая не може да се говори за периодични плащания,
по отношение на които е изтекла 3 годишната давност.В Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. ВКС дефинира понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
буква ”в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а именно, че периодични
са плащанията, които са свързани с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви по размер.
В случая не може да се приеме, че размера на плащанията е определен или
определяем, защото, както и ответника заявява в отговорите си, дадени по реда
на чл.176 ал.3 от ГПК, „цените ги определя ***, не мога да си спомня, два
месеца тъй, после иначе”.И в отговора на исковата молба е посочено, че „в края
на всяка седмица *** изчислява всеки производител какво количество годно мляко
им е доставил и съобразно цената за момента, която се мени постоянно, му
начислява сумата, която му дължи”, т.е. не може да се говори за определена в
началото на договорните отношения цена.Видно от показанията на свидетеля Л.
плащанията не са били на предварително определени интервали от време, като
същият заявява, че плащанията са ставали различно – „на някой на седмица, на
някой на 15 дена.”Извършвано е и авансово плащане понякога, което в последствие
е уравнявано.
Не може да се говори и за изтичане на общия 5 годишен давностен срок, тъй
като от събраните по делото доказателства е видно, че договорните отношения
между ищеца и ответника са продължили до 01.10.2014 г., а ч.гр.д.№ 1027/2019 г.
по описа на РС Севлиево е образувано на 27.09.2019 г., т.е. преди изтичане на 5
годишния срок.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ищецът не установи вземането си по
заповедта за изпълнение, поради което предявеният установителен иск следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Съгласно чл.11г, ал.3 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/13 г.
"Издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на
обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК".В този случай и на осн. чл.422, ал.3 ГПК изпълнението се
прекратява и се прилага чл.245, ал.3, изр.2 ГПК, ако са налице изискванията за
издаване на обратен изпълнителен лист.
С оглед изхода на спора ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника
направените от него разноски в размер на 450.00 лв. адвокатско възнаграждение
по списък на разноските – л.28, като заплащането е документирано и извършено от
ответника – л.11 и л.16 по ч.гр.д. № 1027/2019 г. по описа на РС - Севлиево.
Разноските на ищеца остават в негова тежест.
След влизане на решението в сила, препис от него да се приложи към ч. гр. д. №
1027/2019 г. по описа на РС - Севлиево.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от М.А.М. ***,
ЕГН ********** против М.Х.Ш. ***,
ЕГН **********, иск по чл. 422 ГПК
за установяване на вземанията по заповед за изпълнение № 615 от 02.10.2019 г.
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1027/2019 г. по описа на РС Севлиево,
която с влязло в сила определение № 1035 от 27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1027/19
г. заповедният съд е обезсилил в частта за разликата над сумата 3730.90 лв. до
сумата 3754.00 лв. – главница, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.А.М. ***, ЕГН **********, да заплати на М.Х.Ш.
***, ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 150.00 / сто
и петдесет / лева, както и 300.00 /
триста / лева разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Разноските на ищеца остават в негова тежест.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. №
1027/2019 г. по описа на РС - Севлиево.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: