№ 219
гр. С., 18.03.2025 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристина Ив. Тодорова
СъдебниМетоди Хр. Андреев
заседатели:Ивелина Кр. Диковска Георгиева
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
и прокурора И. Ил. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Ив. Тодорова Наказателно
дело от общ характер № 20241800200380 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
За С. ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА - редовно призована, се явява
прокурор И. Б..
ПОДСЪДИМИЯТ Й. М. Л. - редовно призован, явява се лично и с
упълномощения си защитник, адвокат П..
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ И. В. М. - редовно призована, се явява лично.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ З. В. М. - редовно призована, явява се лично.
За двете пострадали се явява повереникът им – адвокат П. М..
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ И. Р. А. - редовно призован, не се явява.
Явява повереникът му - адвокат П. З..
ПОВЕРЕНИКЪТ адвокат З.: Уважаема г-жо Председател, тъй като
сме депозирали молба от името на доверителя ми още в първото съдебно
заседание, че той не желае да бъде конституиран нито като частен обвинител,
нито като граждански ищец по делото, но продължава да получава призовки,
затова се явявам днес.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните намира, че липсват
процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО
ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от пострадалата И. В. М., с която е
заявено искане, същата да бъде конституирана като частен обвинител и
граждански ищец в настоящия наказателен процес, с предявяване на
граждански иск срещу подсъдимия Л., за сумата от 120 000 (сто и двадесет
хиляди) лева, представляваща причинени й неимуществени вреди, в резултат
на Д.ието, предмет на обвинителния акт.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от пострадалата З. В. М., с която е
направено искане, същата да бъде конституирана като частен обвинител и
граждански ищец в настоящото съдебно производство, с предявяване на
граждански иск срещу подсъдимия Л., за сумата от 120 000 (сто и двадесет
хиляди) лева, представляваща причинени й неимуществени вреди, в резултат
на Д.ието, предмет на обвинителния акт.
СЪДЪТ докладва и постъпила молба от пострадалия И. Р. А., чрез
повереник – адвокат З., с която същият заявява, че не желае да участва в
съдебното производство, като частен обвинител и граждански ищец.
ПОВЕРЕНИКЪТ адвокат М.: Поддържам депозираните от пострадалите
И. М. и З. М. молби.
ПОВЕРЕНИКЪТ адвокат З.: Поддържам молбата така, както сме я
заявили от името на пострадалия И. А.. Същият няма никакви претенции, по
никакъв повод, към подсъдимия Л., като не желае да участва в това
производство. Ние сме представили претенции към застрахователната
компания и той е удовлетворен.
ПРОКУРОРЪТ: Молбите на пострадалите И. М. и З. М. за
конституирането им като частни обвинители са своевременно подадени и
също така са и допустими с оглед това, че лицата са претърпели
неимуществени вреди от престъплението. В тази връзка предлагам, същите да
бъдат конституирани като частни обвинители по делото.
Относно предявените граждански искове, считам същите за допустими,
но моето становище е, че приемането им за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство, ще затрудни същото най-малко поради
изминалия период от време от процесното Д.ие, поради което предлагам, да ги
отклоните.
ЗАЩИТНИКЪТ адвокат П.: Аз също считам, че предявените молби за
конституиране на пострадалите Манови, като частни обвинители, са
2
своевременни и правно допустими, и няма пречка да бъдат уважени.
Що се отнася до предявените граждански искове, споделям мнението на
държавното обвинение, че съвместното разглеждане на тези граждански
искове, би довело до затрудняване на наказателния процес, а отделно от това,
макар и формално да е искането за граждански иск, не са посочени
доказателствата, които следва да бъдат събирани допълнително в частта,
относно гражданските искове.
Подсъдимият има и редовно сключена гражданска застраховка към онзи
момент ми и гарантирането на получаване на обезщетение от страна на
застрахователя в случая е налице, и те могат да предявят совите претенции
към застрахователя на подзащитния ми.
ПОДСЪДИМИЯТ Л.: Поддържам казаното от защитника ми.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, намира исканията на
пострадалите лица И. М. и З. М., за участието им в процесуалното качество на
частни обвинители в настоящото съдебно производство, за основателни.
Молбата на посочените лица за конституирането им в процеса като частни
обвинители, е депозирана в срока по чл. 77, ал. 3 от НПК, като и същите
попадат в очертания кръг лица, които съгласно НПК, следа да бъдат допуснати
за участие в наказателния процес, като частни обвинители.
СЪДЪТ, като взе предвид броя, характера и размера на предявените от
пострадалите лица И. М. и З. М. граждански претенции за обезвреда на
твърдените за причинени им морални вреди от престъплението по чл. 343,
ал.4, вр. ал. 3, б. „б“, вр чл. 343, ал. пр. 1, б. „б“, и б. „в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3
от НК, намира, че разглеждането им би затруднило провеждането на
наказателното производство в съдебната му фаза, поради това настоящият
съдебен състав счита, че посочените пострадали лица, на следва да бъдат
допуснати до участие в процесуалното им качество на граждански ищци и
предявените от тях граждански искове срещу подсъдимия Л., не следва да
бъдат приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Воден от горното, настоящият съдебен състав на С. ОКРЪЖЕНТ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА И. В. М. в процесуалното качество на частен
обвинител в съдебното производство.
КОНСТИТУИРА З. В. М. в процесуалното качеството на частен
обвинител в съдебното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. М. за участие в съдебното
производство, в качеството й на граждански ищец и не приема за съвместно
разглеждане предявения от нея граждански иск против подсъдимия Й. Л., за
заплащане на причинените й неимуществени вреди от Д.ието.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. М. за участие в съдебното
3
производство, в качеството на граждански ищец и не приема за съвместно
разглеждане предявения от нея граждански иск против подсъдимия Й. Л., за
заплащане на причинените й неимуществени вреди от Д.ието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 248, АЛ. 5 ОТ НПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА
ОБСЪЖДАНЕ В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ.248,
АЛ. 1 ОТ НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия и съдебни заседатели, считам,
че делото е подсъдно на ОС – С., като първа инстанция. Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство, като в хода на
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение, което да е ограничило правата на обвиняемия или
пострадалия. По отношение на подсъдимия, същият няма мярка за
неотклонение или такава за процесуална принуда, като и не са налице
основания за определяне на такива мерки понастоящем. Не са налице
предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на
резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, на вещо
лице, преводач или тълковник, или за извършване на съдебно-следствени
действия по делегация. Към момента, в производството не са направени
изрични изявления, за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. При липса на изявление за
разглеждане на делото по реда на особените правила, моля да насрочите
същото за разглеждане по общия ред.
ПОВЕРЕНИКЪТ адвокат М.: Поддържам становището на представителя
на държавното обвинение по всички пунктове на чл. 248, ал.5 от НПК.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. М.: Поддържам това, което каза
повереникът. Нямам какво да допълня.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ З. М.: Не искам да допълвам нищо и
поддържам казаното от адвокат М..
ПОВЕРЕНИКЪТ адвокат З.: Уважаема г-жо съдия, в молбата, с която
сме заявили становището на пострадалия И. А., сме изразили и становище по
въпросите на чл. 248, ал.5 от НПК, като се присъединявам и към днес
изразеното становище от представителя на прокуратурата.
ЗАЩИТНИКЪТ адвокат П.: Уважаема госпожо съдия и съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на СОС. Считам, че няма основание
за прекратяване или спиране на наказателното производство. Не са допуснати
нарушения на процесуалните правилата, довели до нарушаване процесуални
права във фазата на ДП. Не са налице предпоставки за разглеждане на делото
при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за
назначаване на защитник, на вещо лице, преводач или тълковник, или за
4
извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Според мен, са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, каквото е и желанието на подзащитния ми, по реда на
Глава ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от НПК. Няма основание делото да се разглежда
при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за
назначаване на защитник, на вещо лице, преводач или тълковник, или за
извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Спрямо
подзащитния ми няма взета мярка за неотклонение или процесуална принуда.
Нямам искания за събиране на доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Л.: Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид искането на подсъдимия и неговия защитник,
за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно – по Глава
ХХVІІ, чл. 371, т.2 от НПК, провеждане на съкратено съдебно следствие,
предлагам, да насрочите делото за незабавно разглеждане, след провеждане на
разпоредителното заседание.
ПОВЕРЕНИК адвокат М.: Няма пречка.
ПОВЕРЕНИК адвокат З.: Присъединявам се към становището на
колегите.
СЪДЪТ се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание и след като обсъди съвместно
със страните по делото, въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, намира следното:
- Запознавайки се с материалите по делото намира, че последното е
подсъдно на настоящия съд.
- Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
- Не се налага привличане по делото на резервен съдия или съдебен
заседател по реда на чл. 260, ал.1 НПК и/или разглеждането му при закрити
врати - чл. 263 от НПК.
- Не се налага по делото да бъде назначаван резервен защитник на
подсъдимия.
- Не се налага на този етап по делото да бъдат назначавани и изслушвани
нови експертизи, извършване на съдебно-следствени действия по делегация,
не се налага да бъде назначаван преводач или тълковник в съдебното
производство.
- По отношение на подсъдимия Й. Л. към настоящия момент не се
изпълнява мярка за неотклонение, поради което съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
- Този съдебен състав на СОС намира обаче, че са налице основанията на
чл. 248, ал.1, т.3, от НПК, за прекратяване на настоящото съдебно
производство и връщане делото на СГП. Това е така, доколкото съдът
5
констатира допуснати на досъдебното производство отстраними, съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права, както на пострадало от инкриминираното в
обвинителния акт престъпление лице, така и на тези на обвиняемото лице Л..
Тази си позиция, настоящият състав на СОС, аргументира със следните
съображения:
Известно е, че е с ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТ на ВКС е
предоставена материална легитимация да получат обезщетение за моралните
вреди от престъплението в наказателния процес, на лицата, изброени в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС
/децата, съпруг и родители/, както и на братята и сестрите на починалия, и на
негоните възходящи от втора степен и низходящи също от втора степен
/внуци, баба, дядо/. Именно тези указания по тълкуването и прилагането на
закона, не са били съобразени от прокурора в досъдебната фаза на настоящото
производство и в процесуалния стадий - „Действия на прокурора след
завършване на разследването“, на датата 23.05.2024 г., е изготвен от СГП и
съответно внесен в СГС обвинителен акт, който в последствие е изпратен за
разглеждане от СОС, по подсъдност.
За правото им да участват като пострадали в наказателния процес, са
уведомени единствено следните наследници на жертвата от процесното
транспортно престъпление – И. В. М. и З. В. М..
Видно от служебно изисканите от съда справки от НБД „Население“,
последната от които, е с дата 30.01.2025 г., пострадалият Е. В. М., има и един
възходящ наследник от втора степен - Н. Т. И., негова баба, която съответно не
е била уведомена за образуваното досъдебно производство. По този начин е
препятствана възможността на това лице да упражни правата си по чл. 75 от
НПК, а именно - да бъде уведомено за образуваното ДП и за неговото
процесуално развитие; да участва в същото; да прави искания, бележки и
възражения; да бъде уведомено за правата си като пострадало лице.
Нарушението на всички тези права на пострадалия, допуснато на ДП,
изчерпателно е дефинирано в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК, като
съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което именно
в случая, е допуснато. Това от своя страна налага на основание чл. 249, ал.1 и
ал.2, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, настоящото съдебно производство да бъде
прекратено и делото да бъде върнато на СГП за отстраняването му.
Тук съдът счита за необходимо да подчертае, че систематичното
тълкуване на разпоредбата на чл. 249, ал.4 от НПК, във връзка с разпоредбата
на чл. 249, ал.2 от НПК, налага несъмнен извод, че когато е констатирано
някое от изброените в последната разпоредба нарушения, делото
задължително следва да се върне на прокурора, за да бъдат отстранени
същите, т.е. съгласно действащия процесуален регламент, за да възникне
основание за връщане на делото на прокурора, е достатъчно нарушението да е
съществено и отстранимо, като не е предвидено изискването същото да не е
отстранено към момента на връщане на делото, нито пък да не може да се
отстрани в съдебните стадии на производството. В този смисъл е Определение
№ 590/02.11.2018 г. на САС, постановено по ВНЧД № 1463/2018 г. по описа на
6
същия съд и Определение №419/11.09.2019 г. на САС, постановено по ВНЧД
№ 1051/2019 г., по описа на същия съд.
На второ място, в хода на ДП, също в етапа „Действия на прокурора,
след завършване на разследването“, е допуснато и друго отстранимо,
съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна е
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, сега
подсъдим – Й. Л., в частност - на правото му на защита.
Известно е, че главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира обвинението, с което определя подлежащия на доказване в
съдебната фаза предмет. В този смисъл, разпоредбата на чл. 246 от НПК
поставя изискването обвинителния акт, да съдържа съвкупността от
обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление, т.н.
фактическа страна на обвинението, т.е. тези факти, които обуславят
съставомерността на Д.ието и участието на обвиняемия в извършването му.
Липсата на посочване в обвинителния акт на всички факти от тази категория,
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
всякога води до ограничаване правата на участниците в съдебното
производство. В този смисъл е ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
В случая, прокурорът от СГП е допуснал нарушение на чл. 246, ал. 2 от
НПК именно в тази насока. Внесеният от СГП обвинителен акт не формулира
годно обвинение.
За инкриминираното на подсъдимия Й. Л. непредпазливо причиняване
на смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго лице е посочено, че е
резултата от допуснати от него при управление на МПС, нарушения по чл. 20,
ал.2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП.
Фактическият състав на така посочените, инкриминирани на
подсъдимия нарушения - тези по чл. 20, ал.2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП, е описан
в обстоятелствената част на обвинителния акт единствено с твърдението, че
„водачът Л., виждайки ударите между лек автомобил „Мазда“ и лек автомобил
„Киа“, предприел действия за намаляване скоростта си на движение, но
независимо от това, настъпил удар“. Липсват обаче изложени от прокурора в
процесуалният му акт, в частност в обстоятелствената част на същия,
фактически твърдения, относно конкретиката на действията на подсъдимия Л.,
обективиращи допуснати от него нарушения на инкриминираните правила за
движение на пътя - тези по чл. 20, ал.1, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП, довели до
настъпването на произшествието и вредоносния резултат. В частност, никъде
в обстоятелствената част на обвинителния акт, не е отделено внимание от
страна на прокурора, за описание на обстоятелствата, които според
обвинението, налагат така поддържаната квалификация на нарушенията,
запълващи бланкетната норма на чл. 343 от НК, т.е. с оглед кои конкретни
факти прокурорът приема, че произшествието, е настъпило поради
несъобразяване скоростта на движение на управлявания от подсъдимия
автомобил с условията на пътя и конкретно с кои от изброените фактори
подсъдимият не се е съобразил. В обвинителния акт не се съдържат и никакви
факти, годни да обосноват твърдението на прокурора, за извършено
7
нарушение на правилата за движение, изразяващо се в неосъществени от
подсъдимия действия по своевременно намаляване на скоростта на движение
и спиране, при възникнала опасност, в съответствие с инкриминираното
нарушение по чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП.
Следва да се посочи, че от своя страна инкриминираното на подсъдимия
правило за движение, касаещо режим на скоростта на превозните средства по
чл. 20, ал.2 от ЗДвП, въвежда движение с несъобразена с пътната обстановка
скорост, която е в рамките на максимално допустимите граници, наред с
несвоевременна реакция на водача към възникнала опасност на пътя. В чл. 20,
ал.2, изр. 1 от ЗДвП, се урежда т.н. „предвидима опасност“, при която има
обективни затруднения на пътната обстановка и водачът следва да подбира
скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за
безопасност. Посочени са различни фактори на пътя, представляващи по
правило пътни препятствия - атмосферни условия, видимост, състояние на
пътя и превозното средство и на превозвания товар. Точно поради това и
законът нарича появилата се опасност „предвидимо препятствие“.
В чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, което правило за поведение прокурорът
също инкриминира в процесуалния си акт, е уредена т.н. „непредвидима
опасност“ и е предвидено задължение водачите да намалят скоростта или да
спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се проявява
внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост, се
въвежда задължение за намаляване или спиране, с оглед избягване на
настъпването на ПТП.
Изложените разяснения за съотношението на посочените правила за
движение на пътя, пренесени на плоскостта на конкретния казус, повдигат
съществения за наказателната отговорност на подсъдимия въпрос - същата за
нарушение на коя от двете разпоредби на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се търси от
СГП.
С оглед така изложеното, този съдебен състав на СОС приема, че в
обвинителния акт е налице непълнота на фактите, очертаващи обективни
елементи от състава на претендираното престъпление по чл. 343 от НК, за
което е повдигнато обвинение на Й. Л.. Неотразяването в обстоятелствената
част на обвинителния акт на съществени факти, значими за претендираната
правна квалификация на извършеното нарушение и обосноваващи нарушения
на инкриминираните разпоредби на ЗДвП, са довели на практика до
ограничаване правото на защита на подсъдимия. В резултат на тези пороци на
обвинителния акт, подсъдимият е бил лишен от възможността да научи и
разбере едно от важните основания за ангажиране на отговорността му по чл.
343 от НК - в какво точно се изрязва нарушението, респективно нарушенията
на инкриминираните правила за движение по пътищата.
По тези съображения, изготвеният и внесен от СГП обвинителен акт, не
отговаря на изискванията, които поставя разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от
НПК, относно неговото съдържание. Недостатъкът на този процесуален акт на
прокурора е от такова естество, че поправянето му, е обективно възможно
само при връщане на делото в предходната процесуална фаза. Това, от своя
8
страна също налага на основание чл. 249, ал.1 и ал.2, вр. чл. 248, ал.1, т.3 от
НПК, настоящото съдебно производство да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на СГП, за отстраняването му.
- На следващо място, доколкото защитата на подсъдимия Й. Л., в лицето
на адвокат П., както и самият подсъдим, направиха искане за провеждане на
настоящото съдебно производство по реда на Глава ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от
НПК, съдът намира, че на този етап не може да се произнесе по това искане,
тъй като счете, че внесеният от СГП обвинителен акт, не формулира годно
обвинение.
С оглед на всички гореизложени съображения, настоящият състав на С.
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 380/2024 г. по
описа на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на С. градска прокуратура за отстраняване на
посочените в обстоятелствената част на настоящото определение, съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба/частен протест, пред Апелативен съд – С., в 7 дневен срок, считано от
днес.
АДВОКАТ П.: Моля, да ми бъде издаден препис от протокола, за
послужване пред друг съд, тъй като днес отложих дело, за да се явява пред
вас.
СЪДЪТ разпореди препис от протокола от днешното съдебно заседание
да се предостави на адвокат П., след изготвянето и подписването му.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9