№ 163
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110148863 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Ц. Г. Г., Д. Г.
М. и А. Ц. Р., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване разделната дължимост при дялове 1/4 за Ц. Г., 1/4 за Д. М. и 2/4 за А. Р.
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22178/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
1854,77лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2019г.-30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до окончателното плащане; 338,27лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2020г.- 12.04.2023г.;
73,63лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2020г.- 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до окончателното плащане; и 14,84лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 16.05.2020г.-12.04.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответниците дължат и заплащане на цената
за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва
за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, в
които излагат съображения за частична недопустимост и неоснователност на исковете.
Посочват, че искът за присъждане на цена на дялово разпределение е недопустим, тъй
като се предявяват чужди права. Оспорват да са собственици или вещни ползватели на
имота, както и между страните да е налице договор за доставка на топлинна енергия.
Считат, че не са изпаднали в забава за плащане, тъй като не били поканени. Оспорват и
иска за лихва за забава върху стойността на услугата дялово разпределение, като
твърдят, че няма уговорено подобно задължение. Правят възражение за погасяване на
1
задълженията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
С нотариален акт от 07.11.1996г. /л. 21/ Ц. Р. и П. Р. даряват на дъщеря си Р. Ц.
Г. и сина си А. Ц. Р. по ½ идеална част на всеки от двамата от процесния имот, като си
запазват пожизнено вещното право на ползване. По делото не е спорно, а и се
установява от събраните писмени доказателства, че прехвърлителите са починали, като
Ц. Р. е починал на 23.02.2005г., а Ц. Р. на 18.08.2020г. От момента на смъртта на всеки
от тях се е погасило и правото му на ползване върху имота. А. Р. и Р. Г., които са деца
на прехвърлителите и техни законни наследници, са извършили откази от наследството
на П. Р., които са вписани в особената книга на СРС под № 214/04.02.2021г. и №
257/10.02.2021г. По делото не се твърди и установява същите да са приели
наследството с конклудентни действия преди този формален акт. Ето защо, съдът
следва да приеме, че тези лица не следва да отговорят за задълженията, които са част от
наследствената маса, от която са се отказали. В тази маса влизат и задълженията за
доставена топлинна енергия за периода 01.07.2019г.-18.08.2020г. (от началото на
процесния период до датата на смъртта, когато е погасено вещното право на ползване),
доколкото докато е налице вещен ползвател за имота именно той отговаря за тези
задължения, а при неговата смърт възникналите до този момент задължения
преминават към наследниците. За останалия процесен период 19.08.2020г.-30.04.2022г.
ответниците се явяват материално легитимирани да отговарят за задълженията,
предвид че са били собственици или наследници на собствениците на имота, като през
този период не е имало вещен ползвател. До смъртта си на 01.06.2021г. Р. Г. е била
2
собственик на ½ идеална част от имота. След смъртта й, настъпила на 01.06.2021г.,
собственици по силата на наследствено правоприемство на тази ½ идеална част са
станали нейните законни наследници – ответниците Д. М. и Ц. Г., като същите са
придобили и по равни дялове от натрупаните до момента на смъртта задължения.
Ответникът А. Р. пък е собственик на останалата ½ идеална част от имота.
От изложеното следва, че в периода 19.08.2020г.-30.04.2022г. ответниците се
явяват материално легитимирани да отговарят за задълженията за доставена топлинна
енергия до процесния имот, който е топлоснабден.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през
процесния период в процесния имот е имало пет броя отоплителни тела и един
водомер за топла вода, като на отоплителните тела са били поставени ИРРО. Вещото
лице разяснява, че начислената топлоенергия за отопление и топла вода е в резултат на
реално извършени отчитания на измервателните уреди след края на отоплителните
сезони, което се установява от представените от третото лице – помагач протоколи за
отчет /л. 129-131/. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, която е изчислявана по формулата, предвидена в т. 6.1.1 от приложението
към Наредбата, като видно от представения от ищеца акт за разпределение на кубатура
/л. 122/, правилно е определен отопляемият обем на имота. С оглед направените
изчисления, вещото лице дава заключение, че потребената топлоенергия в имота за
отопление, БГВ и сградна инсталация за процесния период възлиза общо на 1993,05лв.
В настоящото производство обаче се претендира сума в по-нисък размер, а именно
1854,77лв., като с оглед действащия принцип на диспозитивното начало в гражданския
процес, съдът е ограничен от предявения от ищеца размер.
Ответниците своевременно са направили възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, което се явява неоснователно. Задълженията за заплащане
цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари,
имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 27.04.2023г. Следователно всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 27.04.2020г., би трябвало да са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид
това, погасени по давност биха се явили вземанията за топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.02.2020г., тъй като тяхната изискуемост настъпва преди 27.04.2020г.
Както бе посочено по-горе обаче, ответниците не дължат тези суми на друго
основание, а именно, че за този период не са имали качеството клиенти на топлинна
енергия. Задълженията, за които ответниците не отговарят, отнасящи се за периода
01.07.2019г.-18.08.2020г. възлизат на стойност от 1140,64лв., видно от експертното
заключение. С оглед на това, предявеният иск за главницата за топлинна енергия
3
спрямо тях се явява основателен за сумата от 714,13лв., дължима от тях при квоти ½
част за А. Р. и по ¼ част за Ц. Г. и Д. М..
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и доказват да са
погасили паричните задължения, за които отгововарят, на падежа, поради което са
изпаднали в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва върху тях. В
ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта и от деня, следващ деня на
падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на
интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от
714,13лв. възлиза на сумата от 130,24лв. за периода 15.10.2020г.-09.01.2023г. Ето защо,
този иск се явява основателен до размер на сумата от 130,24лв., като ответниците
отговарят при същите дялове. За разликата до пълния предявен размер от 338,27лв.
искът подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото е представен протокол от проведено ОС на етажните собственици, на
което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице – помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата, сключен между етажните собственици и третото лице – помагач. Видно от
представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо,
ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) и цената на тази услуга, като по изложените по-горе съображения те
отговарят за нейната стойност само за периода 19.08.2020г.-30.04.2022г., но не и за
периода 01.03.2020г.-18.08.2020г. В тази връзка съдът не споделя възраженията им
относно отмяната от ВАС на подзаконов нормативен акт, предвид че по делото няма
ангажирани никакви доказателства за влизане в сила на това решение, а и по принцип
същото би имало действие занапред. От събраните писмени доказателства се
установява, че размерът на задълженията за извършената услуга дялово разпределение
за периода 19.08.2020г.-30.04.2022г. възлизат на сумата от 57,13лв. Тези задължения не
са обхванати от погасителна давност по изложените по-горе съображения. Ето защо,
този иск се явява основателен до размер на тази сума от 57,13лв. и за периода
19.08.2020г.-30.04.2022г., а за разликата до пълния предявен размер от 73,63лв. и за
периода 01.03.2020г.-18.08.2020г. подлежи на отхвърляне. Тази сума също се дължи от
ответниците при посочените по-горе дялове.
Искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение следва да
бъде отхвърлен, тъй като не е доказан.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 95,63лв., от
които следва да му се присъдят 37,78лв. В исковото производство ищецът е доказал
разноски в размер на 81,51лв. за държавна такса и 300,00лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер на разноските – 481,51лв., следва да му се присъдят
4
190,26лв.
Ответниците не са доказали извършването на разноски, като се претендират
единствено адвокатски възнаграждения от процесуалните им представители по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът намира, че такива им се дължат, като на всеки от тях се
присъдят по 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу А. Ц. Р., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, Ц. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, и Д. Г. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, че ответниците дължат на ищеца при дялове 2/4 за А. Р. и по 1/4 за Ц. Г. и за Д.
М. следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 22178/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 714,13лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
19.08.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ********,
ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до окончателното плащане; 130,24лв. -
мораторна лихва върху горната главница за периода 15.10.2020г.- 12.04.2023г. и
57,13лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 19.08.2020г.- 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 27.04.2023г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 714,13лв. до пълния предявен от 1854,77лв. и за периода 01.05.2019г.-
18.08.2020г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 130,24лв. до пълния предявен от 338,27лв., иска
за главницата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 57,13лв.
до пълния предявен от 73,63лв. и за периода 01.03.2020г.-18.08.2020г. и изцяло иска
за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода
16.05.2020г.-12.04.2023г. в размер от 14,84лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 А. Ц. Р., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, Ц. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, и Д. Г. М., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК: *************,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, при дялове 2/4 за А. Р. и по 1/4
за Ц. Г. и за Д. М. сумата от 37,78лв. – разноски в заповедното производство и сумата
от 190,26лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: *************, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати на адв. Н. И. И., адв. М.
Л. Л. и адв. Е. К. К., всички с адрес: /населено място/, от по 400,00лв. на всеки -
адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на
ответниците в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6