Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260
10.04.2023 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Евгения Стефанова
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №288 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното
производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона
за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.У.Х., гражданин на И., с посочен по делото адрес и с настоящ адрес по регистрационна карта на чужденец – РПЦ Х., ***, срещу Решение №3347/16.02.2023 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради нарушение на административнопроизводствените правила. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот, сигурност и свобода. Жалбоподателят сочи, че в проведените интервюта подробно изложил причините, поради които изпитвал основателен страх от преследване в страната си на произход, а въпреки заявеното от него, административният орган постановил отказ, като в нарушение на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ не кредитирал изложените факти. В случай, че е установил противоречия или неясноти, административният орган следвало да изясни същите посредством провеждането на интервюта. На следващо място оспорващият твърди, че обжалваното решение било постановено в нарушение на чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, както и на чл.35 и чл.36 от АПК. Навежда доводи, че същото било постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че за да се обори константната съдебна практика, налагаща единно тълкуване и прилагане на Общностното право досежно търсещи закрила от Ирак, в тежест на административния орган е било да докаже, че е налице промяна от такъв значителен и постоянен характер, която да отговаря на хипотезата на чл.9 от ЗУБ, а именно – изобщо не съществува реален риск от тежки посегателства, и търсещият закрила може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила в страната си на произход – обстоятелство, което административният орган не бил установил, видно от мотивите на административния акт. Съгласно константната съдебна практика, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявало нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ, и на основание чл.173, ал.2, във връзка с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ следвало да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. На следващо място се навеждат твърдения, че обжалваното решение противоречало на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Твърди се, че видно от обжалваното решение, в проведените с оспорващия интервюта последният бил навел обстоятелства, които обосновавали наличието на предпоставки за предоставяне на закрила. В този смисъл не отговаряло на истината твърдението на административния орган, че историята била недостоверна, тъй като информацията в предоставените от молителя документи не описвала случилото се. След отказа за помощ и закрила от страна на полицията в И., колегите на молителя не отразили неговия случай. Това обаче не било достатъчно основание интервюиращият орган да постави под съмнение историята и да откаже закрила. Твърди се, че административният орган не успял да обори презумпцията, предвидена в чл.75, ал.3 от ЗУБ, според която твърденията на молителя следвало да бъдат приети за достоверни, поради което обжалваното решение се явявало незаконосъобразно. В условията на евентуалност се твърди, че ако административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на закрила чрез статут на бежанец, то същият – с оглед на заявленията на чужденеца, и най-вече актуалната към момента на постановяване на решението обстановка в И., следвало да приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ, вр. с чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Вместо това, в оспореното решение административният орган се позовавал на справката, отразяваща ситуацията в страната на произход на оспорващия към декември 2022 г., т.е. само четири месеца от напускането му на страната. Известно било, че за този кратък срок не можело да има коренна промяна в сигурността им. Жалбоподателят заявява, че не можел да се върне в И. сега, защото ситуацията спрямо него там била крайно несигурна и предпоставяла реална опасност за живота му.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения за неоснователност на жалбата и счита, че като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба, подадена чрез СДВНЧ – Любимец към Дирекция „Миграция“ – МВР, с вх.№105450-8662/20.09.2022 г. (с имена Х. А. Х.) и молба, подадена чрез РПЦ – гр.Х. към ДАБ под вх.№4647/03.10.2022 г., заведени в ДАБ под рег.№УП-23678/03.10.2022 г., Х.Х.У., гражданин на И., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП-23678/03.10.2022 г. като Х. (собствено име) У. (бащино име) Х. (фамилно име), гражданин на И., роден на *** г. в И., М., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия ***, с *** образование, ***, без документи за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за съпругата на чужденеца и децата му, всички с местонахождение в И., както и се съдържат данни относно родителите на чужденеца, за които е отбелязано, че са починали, и данни за негови братя и сестри, за които е отразено, че са с местонахождение в И.
С Писмо рег.№УП 23678/10.10.2022 г. и.д. Началник отдел „ПМЗД“ при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата от Х.У.Х. молба за закрила. В писмо с рег.№М-23296/28.11.2022 г. (рег.№УП 23678/13.12.2022 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
Под рег.№УП 23678/02.12.2022 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Х.У.Х., ЛНЧ **********. В хода на интервюто чужденецът заявил, че потвърждава казаното от него по време на регистрацията, че е от И. и е роден на *** ***. Досега живял там, което било на 100 км. на север от М.. За първи път подавал молба за закрила. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Посочил, че има паспорт, лична карта и удостоверение за иракско гражданство, които били в И., не можел да ги получи сега, щял да представи копията им. Нямал друго гражданство. Заявил, че през 2006 година сключил брак с М. С. и имал *** деца. Имал завършен *** клас. Работил като ***. Служил на сирийската граница като граничар. Разказва, че напуснал И. през месец август 2022 г., нелегално за С. и на 10.08.2022 г. влязъл в Т.. В Република България влязъл на 31.08.2022 г. Работата му била да прави обход на границата със С. На 01.07.2022 г. бил на работа и носил отговорност за наряда. Тогава видял, че има една кола и хора. Когато ги приближили, те започнали да стрелят. Извикали подкрепление и тогава те оставили колата и побягнали във вътрешността на С.. Видели, че колата е пълна с оръжие. Тогава си взел два дни отпуска. От иранските милиции дошли още същата вечер и обстрелвали къщата му. Обадил се на колегите си да дойдат да му помогнат, но те не могли да му помогнат. Тогава написал молба до началника да го защитят, той му отговорил, че не може да го защити. След една седмица те се свързали с него и го заплашили, че ще го убият, защото той лично бил дежурен при това събитие и са загубили оръжие. Тогава взел решение да остави семейството си при брат си и да напусне. Заявил, че случката станала на територията на И., но в този район на С., който граничел с тях, нямало други хора, освен кюрди от ПКК. Обяснил, че хората били на 30 км. далеч от тях. Било нощ. Имали уреди за нощно виждане и видели, че носят знаме, на което било отразено „групировки Имам Али“. След няколко часа хора от района, им казали, че са минали хора от тази група с четири коли. Заявил, че не иска да се връща в И.. Страхувал се за своя живот и за този на семейството си. Не останал в Т., защото се уплашил, че могат да го депортират. Искал от България да му даде статут. На въпроса, след като от разказа му се разбира, че става въпрос за хора, които се занимават с незаконна търговия, в случая с оръжия, как си обяснява, че те ще се обозначат по някакъв начин, в случая със знаме, ако вършат незаконна дейност, отговорил, че хората от шиитските милиции били с по-голяма власт и затова си позволявали всичко. Интервюираният декларирал, че не е бил арестуван или осъждан, върху него лично не било оказвано насилие, нямал проблеми заради етническата си принадлежност – арабин, нямал проблеми заради изповядваната от него религия – ***, не бил членувал в политическа партия или организация, не участвал в религиозни организации, общност, или секта. Не бил член на въоръжена групировка (паравоенно формирование). През 2018 г. преминал като курс – подготовка за работата му като граничар в М.
Изготвено е Становище Рег.№УП 23678/30.01.2023 г. на Интервюиращ орган, че след преценка на събраните по преписката доказателства следва да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.
С Решение №3347/16.02.2023 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.У.Х., поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ.
На 28.02.2023 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, който е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 07.03.2023 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от Заместник-председателя на ДАБ. Съгласно чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България, като в чл.52 от ЗУБ е предвидено, че председателят на ДАБ може да делегира правомощията си, включително по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, на заместник-председателите на ДАБ. По делото е представена Заповед №03-15/03.05.2022 г., с която М. Т., Председател на ДАБ, делегира на Д. К. – заместник-председател, правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – 4 от ЗУБ, с което е доказано, че подписалото заповедта лице разполага с надлежно делегирана материална и персонална компетентност да издаде оспорения акт.
Административният акт е в писмена форма, подписан от
издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за
издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо
приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и
хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда както изложените от жалбоподателя
данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход.
Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни,
кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да
разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови
решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
При постановяване на обжалваното решение не е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо
до отмяна на административния акт. Установява се от доказателствата по делото,
че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към
РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в
нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на
език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително
са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като
в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди
произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Видно от данните по преписката, както и от
съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да
пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното
положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях
ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение
на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по
произход. Ето защо съдебният състав намира за неоснователни доводите в насока,
че административният орган не изпълнява задължението си при произнасяне по
молбата за международна закрила да извърши всестранна и задълбочена преценка на
всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение
на молителя и с държавата му по произход, което сочи, че няма допуснато
съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва
основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да
бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за
статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води
до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде
получена от държавата по произход.
В настоящия случай правилно административният
орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява
спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване,
релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени
конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за
опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо
мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права
на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните
права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според
ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или
психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки,
които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за
подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска
история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на
произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие,
или да е било обект на репресии. Заявената от жалбоподателя информация за заплаха
към него е единствено такава, свързана с работата му като полицай на границата.
Правилно административният орган, подробно обсъждайки заявените в интервюто
обстоятелства, в съпоставка с представените документи, е преценил информацията
като вътрешнопротиворечива, и правилно е приел, че тя не може да се счита за
релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая,
тъй като липсват данни, които да водят до извод, че се касае за акт на
преследване по смисъла на ЗУБ.
Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено
преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл.8, ал.2 – 5 от ЗУБ,
както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван
или осъждан. Не му е било оказвано насилие. Дискриминационни и други
неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват в
страната по произход.
По така изложените съображения, правилен и
законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на
материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1
от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за
предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в
случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция,
или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения
за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.8 от ЗУТ други причини от хуманитарен характер.
Административният орган е извършил преценка и
относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се
предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по
произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт”.
Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и
условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните
стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни
или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини
се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на
предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО,
във връзка с член 2, буква „д” от същата Директива, трябва да се тълкува в
смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на
молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да
представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на
неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба,
достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да
се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изброените хипотези
не се установява да са налице по отношение на оспорващия.
Административният орган е извършил преценката си
по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка
вх.№МД-837/20.12.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация
относно Република Ирак, като е приел, че в Ирак не е налице вътрешен въоръжен
конфликт, характеризиращ се с високо ниво на насилие и тежки нарушения на
правата на човека. Прието е, че предвид личните обстоятелства на чужденеца не
следва да се твърди, че същият се нуждае от закрила, която И. не може да му
осигури. Направен е извод, че за молителя не съществува реална опасност от
тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ.
Настоящият съдебен състав намира, че този извод на
административния орган е правилен и съответен на събраните по делото
доказателства. Извършена е адекватна преценка на сигурността в държавата по
произход на молителя, с оглед данните в изготвената справка. От съдържанието на
цитираната справка може да се направи обоснован извод, че на територията на
Ирак не са налице ситуации, в които конфликтите да достигат нива, при които да
съществува реален риск чужденеца да понесе тежки последици, само поради
обстоятелството, че се намира на тази територия. В случая не е налице добре
обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на
лицето, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.
Не е установено спрямо заявителя да са
налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание
присъствието му на територията на държавата му по произход той би бил изправен
пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на
хуманитарен статут.
Извършената преценка се подкрепя напълно и от
допълнително представената по делото актуална справка на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ. Представена е Справка вх.№ЦУ-109/06.03.2023 г., съдържаща
данни относно общото положение в Република И., като от информацията в нея също
не може да се направи извод за наличие на въоръжен конфликт и обстановка в
страната усложнена до такава степен, че да предпоставя предоставянето на
международна закрила на нейните граждани. Въпреки наличието на данни за отделни
свързани със сигурността инциденти, то от съдържащите се по делото справки не
се разкрива наличието на безогледно насилие, достигащо до толкова високо ниво,
че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална
опасност на цивилно лице, върнато в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тази територия. За оспорващия не се установява специфичен
риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на
индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално
осъществим при завръщане в И..
Хипотезите на чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ в
случая не са налице, тъй като по делото няма обективирани данни жалбоподателят
да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или
предоставен хуманитарен статут.
Налага се извода, че при вземане на своето решение
административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява
основание за отмяна на обжалвания акт.
Оспореното решение не противоречи на
материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от
порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против
него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.У.Х., гражданин на И., срещу Решение №3347/16.02.2023 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: