Р Е Ш Е Н И Е
№
...................../ ................ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при
секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 2641 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция
"Инспекция по труда" -Варна против Решение № 1371 от 09.07.2019 година, постановено по н.а.х.д. № 2600/2019 година на Варненския районен съд, V-ти състав.
Твърденията са за
незаконосъобразност на решението на районния съд поради неправилно приложение
на института на «маловажност» по чл.28 от ЗАНН по отношение
на извършеното от дружеството-работодател нарушение. Искането е решението да
бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответната страна «МН-Блек сий» ООД, ЕИК
*********, с адрес гр.Варна, ул***, представлявано от управителя М.Н.Н., не е
изразил становище по жалбата.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение
за неоснователност на жалбата по съображения за правилно приложение на закона
от въззивния съд.
Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените
касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК,
за да се произнесе, взе предвид:
С решението от 09.07.2019
година районният съд отменя Наказателно постановление № 03-010177 от 08.08.2018
година, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр.
Варна, с което на «МН-Блек сий» ООД, на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 300.00 лв., за нарушение
на чл.128, т.2, вр. чл.128,т.1 от Кодекса на труда.
При
събраните по делото доказателства въззивният съд приема за установено, че при извършената на 13.07.2018 г. от служители
на Дирекция Инспекция на труда гр.Варна проверка по спазване на трудовото законодателство
в обект ресторант Сардиния в гр.Варна, Крайбрежна алея, стопанисван от «МН-Блек сий» ООД. При проверката е установено, че дружеството не е
изплатило уговореното и начислено в платежна ведомост трудово възнаграждение за
месец май 2018 г. за отработеното време на Симона Ангелова Симеонова.,
изпълнявала длъжността барман, съгласно уговорената периодичност на изплащане
на трудовото възнаграждение с трудов договор № 00000766/24.04.2018 г. В съставения
за проверката Протокол № ПР 1824462/27.07.2018 г. констатираното нарушение не е
отразено, но на 27.07.2018 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение, квалифицирано по чл.128 т.2 вр. чл.128 т.1 от Кодекса на труда. При връчване
на акта не са направени възражения. Към преписката е приложено обяснение от упълномощено
от дружеството лице за извършено плащане на трудовото възнаграждение на С.С.за
месец май на 17.07.2018 г. срещу неин подпис. В писмено възражение срещу АУАН
от представляващия «МН-Блек сий» ООД е заявено, че С.С.многократно
е канена да си получи възнаграждението, но се е явила едва в деня, следващ проверката
отишла и си е получила възнаграждението. Наказателното постановление е издадено
при възприемане изцяло на описаните в акта за установяване на административно
нарушение факти и дадената квалификация. При налагане на санкцията
административно-наказващият орган приема, че от нарушението не са произтекли
вредни последици и то е отстранено веднага след установяването му, поради което
прилага чл.416 ал.5 във връзка с чл.415в ал.1 от КТ.
При служебната проверка на оспореното наказателно постановление районният
съд приема, че е издадено от компетентен орган съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса
на труда и Заповед № 280 от 03.08.2010 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по
труда, в предвидения шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН; при спазване
на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН по отношение на изискваните реквизити и
дадена правна квалификация на нарушението.
За да отмени наказателното постановление, районният съд излага
съображенията си за неговата незаконосъобразност с оглед на събраните по делото
доказателства. Съдът приема, че С.С.е получила трудовото си възнаграждение за
месец май 2018 г. непосредствено след извършване на проверката от служителите
на Дирекция Инспекция по труда-Варна в дружеството-работодател. След като в
приложения към преписката платежен фиш не е посочена дата, на която е изплатено
възнаграждението, въззивният съд счита, че не може да се отхвърли категорично
твърдението на въззивника, че това е станало на 17.07.2018 г. – един ден след
приключване на документалната проверка и 10 дни преди съставянето на АУАН. Тази
преценка на районния съд обуславя извода му за извършено от органа нарушение на
чл.53 ал.1 от ЗАНН при наличие на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
които са изяснени в конкретния случай. Като взема предвид факта, че за месец
май 2018 г. С.С.е работила за дружеството само един ден и дължимото ѝ
възнаграждение е било в размер на 19,78 лева, че работодателят е изплатил това
възнаграждение „непосредствено в хода на проверката и преди съставянето на АУАН“,
счита, че в случая е изправен в хипотезата на чл.93 т.9 от НК, тъй като липсват
настъпили вредни последици от деянието за лицето, дружеството и държавата; обществената
опасност на деянието е незначителна и липсва сериозно засягане на кръга от
обществени отношения, които се охраняват от правната норма на чл.128 от Кодекса
на труда. При изплащане на дължимото трудово възнаграждение, макар и след
уговорения срок, административно-наказващият орган не е следвало да издава
наказателно постановление, а да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Касационният състав намира
решението на районния съд постановено в нарушение на чл.28 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Настоящият съдебен състав намира
в противоречие на закона изводите на районния съд за незначителност на
обществената опасност на извършеното от дружеството нарушение, както и за наличие
на засягане на защитените от чл.128 от Кодекса на труда обществени отношения,
което води до приложение на института на «маловажност».
Представеното доказателство за
извършено плащане на дължимото трудово възнаграждение за м. май 2018 година не
е датирано, като другите събрани доказателства не позволяват да се направи
извод в полза на твърдението на представляващия дружеството, че плащането е
станало в деня, следващ проверката и преди съставяне на Акта за установяване на
административно нарушение, заявено с възражението срещу самия акт.
Представеното обяснение на упълномощеното лице Георги Иванов с вписана дата
27.07.2018 година не съдържа данни за внасянето му в Дирекция «Инспекция по
труда». Ето защо приетото от районния съд в решението, „че не може да се отхвърли категорично твърдението на
въззивника, че това е станало на 17.07.2018 г. – един ден след приключване на
документалната проверка и 10 дни преди съставянето на АУАН“ не се подкрепя от
събраните по делото доказателства и опорочава изводите, до които е достигнал.
Касационният състав счита, че
неизплащането на дължимо трудово възнаграждение е свързано с вредни последици
за работника, които в изключителни случаи биха позволили обществената опасност
на нарушението да бъде определена като незначителна по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Неиздължаването на трудово възнаграждение за положен труд в рамките на
един работен ден според настоящия съдебен
състав не
може да бъде определено като лишено от вредни последици и даващо основание за
определянето му като «маловажно» поради липса на «сериозно засягане на кръга на
обществени отношения, които се охраняват от правната норма на чл.128 от Кодекса
на труда». В конкретния случай дължимото на работника трудово възнаграждение
е изплатено след намесата на контролните
органи преди издаване на наказателното постановление.
Административно-наказващият орган е съобразил този факт и е ангажирал
отговорността на работодателя, прилагайки привилегированата разпоредба на чл.415в
от Кодекса на труда, но определянето на нарушението като «маловажно» би
накърнило гарантираната от закона защита на работника.
При изложените съображения съдът
намира касационната жалба основателна. Оспореното решение следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено наказателното
постановление, на основание чл.221, ал.2, предл. второ от
Административнопроцесуалния кодекс
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1371 от 09.07.2019 година, постановено по н.а.х.д. № 2600/2019 година на Варненския районен съд, V-ти състав и вместо
него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 03-010177 от 08.08.2018 година, издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на «МН-Блек
сий» ООД, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415в, ал.1
от Кодекса на труда е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 300.00 лв., за нарушение
на чл.128, т.2, вр. чл.128,т.1 от Кодекса на труда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: