№ 1115
гр. Пазарджик, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100507 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен
адрес: гр. С., бул. "Б.” № 81, вх. В, ет. 8, против Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„С.“ № 2А, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 59,97
лева /петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 16617303001, от дата 07.04.2017 г., сключен
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: *********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/15.08.2017 г., за периода от 15.07.2017 г. - 14.08.2017 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1967/2020 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че въз основа на договор за цесия от
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ищецът е титуляр на процесното вземане придобивайки правата върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други.
1
Твърди се, че между кредитора „БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16617303001 от дата
07.04.2017 г., с който на ответника е представена мобилна услуга за номер 0876/012068 при
условията на тарифен план „VIVACOM i-Traffic L“ с месечен абонамент 19,99 лева. Срокът
на Договора е бил за 24 месеца, съответно до 07.04.2019 г.
Посочено е, че въз основа на сключения договор за предоставянето на електронни
съобщителни услуги с клиентски номер 16617303001 от дата 07.04.2017. г., между ответника
и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, са издадени фактури за периода от
15.05.2017 г. - 14.06.2017 за незаплатени далекосъобщителни услуги, които не се отнасят
към настоящата претенция.
Сочи се, че ответникът не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 65,10 лева
фактурирани за периода от 15.05.2017 г. - 14.06.2017 г.. Поради неплащането в срок на
издадени фактури се твърди, че кредитора е възникнало правото да прекрати едностранно
договора с ответника /чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните
задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги/, като след
прекратяването е издадена крайна фактура № ********** на 15.08.2017 г.. Сочи, че в
крайната фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
електронни съобщителни услуги в размер на 134,90 лева, от който за ищеца интерес
представлява част от сумата до размер на 59,97 лева. Била включена и сумата за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 18.07.2017 г., като
същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент. Във връзка с горното, абонатът е в неизпълнение на договорите си,
заведени под клиентски номер 16617303001, като същият не е спазил крайния срок за
ползване на абонаментите „VIVACOM i-Traffic L“, съответно до дата 07.04.2019 г.
Излагат се твърдения касаещи формирането на процесната неустойка - сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
както следва: 3x19,99 лева за „VIVACOM i-Traffic L“.
Направено е искане приложените Уведомленията за извършените цесии да бъдат
връчени на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или
процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат В.Г. от
САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се
явява и посочва, че оставя преценката на съда.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
2
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с иск по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК,
с правно основание чл.92 ЗЗД, във връзка с чл.99 ЗЗД – иск за установяване на парично
вземане, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедиран в полза на
ищеца.
От приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 1967/2020 г по описа на РС Пазарджик
се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 859/13.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата
общо в размер на 70,42 лева, от които: от 10,45 лева - незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за далекосъобщителни услуги съгласно фактура №
**********/15.06.2017 г.; обезщетение в размер на 59,97 лева, съгласно фактура №
**********/15.08.2017 г. за неизпълнение, дължими по договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; мораторна лихва в размер на 2,93 лв. за период от 04.07.2017 г.
до 01.04.2020 г., начислена върху вземането на основание чл. 86 ЗЗД, както и сторените
разноски по делото в размер на 180 лева - адвокатско възнаграждение и 25 лева - дължима
държавна такса. В депозираното заявление в т.12 е посочено изрично, че претендираното
обезщетение, представлява неустойка.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК той е депозирал
възражение за недължимост на вземането. На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК на заявителя е
дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящите искове са
предявени в срока по чл.415, ал.4 ГПК и същите са допустими.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД /БТК/ и ответника – Д. Н. П. на 07.04.2017 г. е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16617303001, с който на ответника е представена мобилна услуга за номер 0876/012068 при
условията на тарифен план „VIVACOM i-Traffic L“ с месечен абонамент 19,99 лева. Срокът
на Договора е 24 месеца, съответно до 07.04.2019 г.. Представена е и Декларация от
07.04.2017 г., видно от която абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия
на БТК, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите условия.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са
част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите
условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното
приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по
делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават
неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни
споразумения.
На основание така сключения договор, ищецът е издал на ответника следните
месечни сметки, посочени от ищеца, като фактури:
3
Месечна сметка № **********/15.06.2017 г., включваща следните задължения –
мобилни услуги 16,65 лева, баланс от предходен период в размер на 45,12 лева или всичко в
общ размер на 65,10 лева. Посочено е, че крайният срок за плащане е 02.07.2017 г..
Месечна сметка № **********/15.08.2017 г., включваща следните задължения –
корекции, дарения и услуги от партньор в размер на 134,90 лева и баланс от предходен
период в размер на 50,452 лева или всичко в общ размер на 185,35 лева. Посочено е, че
крайният срок за плащане е 01.09.2017 г.. В приложението към сметката е посочено, че в
същата е включена и неустойка за предсрочно прекратяване на договор- за устройство
********* в размер на 84,96 лева.
Съдът счита, че процесните сметки съдържат нужните реквизити и цени същите като
доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за тяхната действителност.
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по
горепосочените сметки.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно /това не се спори и ответника/ от събраните по делото доказателства –
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. се установява, че процесното вземане е прехвърлено на
настоящия ищец. Горното се потвърждава и от приложеното извлечение от приложение № 1
към последният договор за цесия, където е индивидуализирано процесното вземане.
Безспорно уведомлението за цесия е получено от ответника с връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея. Тук е момента да се отбележи, че в съдебната
практика по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със
сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията
между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането.
Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на
ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.). Подобно възражение липсва.
Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между „БТК“ ЕАД - мобилен оператор и ответника –
потребител по сключения на 07.04.2017 г. помежду им договор за предоставяне на
4
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16617303001, с който на ответника е
представена мобилна услуга за номер 0876/012068 при условията на тарифен план
„VIVACOM i-Traffic L“ с месечен абонамент 19,99 лева, както и че срокът му е бил 24
месеца, съответно до 07.04.2019 г.. Договорът е подписан от страните по него. Същия
съдържа необходимите реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок,
описание на услугите, тарифен план. Освен това е посочен конкретен номер, посредством
които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочена е предадената
активна СИМ карти, която дава /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на
мобилния оператор. С това „БТК“ ЕАД е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на
ответника фактури/сметки за дължимите задължения. Не бяха направени никакви
възражения от ответника в проведеното съдебно заседание досежно валидността на
процесния договор. Изложените от него възражения в депозираното възражение по чл.414
ГПК, че личните му данни са предоставени на трети лица, че няма копия на фактурите
описани като номера в заповедта по чл.410 ГПК, както и че няма процесния договор,
останаха недоказани. Не бяха направени никакви доказателствени искания в тази насока.
По предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 92, ал.1
ЗЗД за сумата от 59,97 лева, представляваща неустойка по договор с клиентски номер
16617303001, от дата 07.04.2017 г.. Изрично в договора е предвидено, че „с прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него включително
и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на
уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на
дължими суми абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка равна на оставащите до края на
срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване,
абонатът дължи на „БТК“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на
лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. ".
В случая задължението за заплащане на неустойка е обусловено от прекратяване на
договора за мобилни услуги от страна на оператора по вина на длъжника – потребител, т. е.
заплащането на неустойка е обусловено от неизпълнението на задълженията по договора за
мобилни услуги. В случая, не е спорно между страните, че процесният абонамент е
прекратен на 18.07.2017 г., т.е. е възникнало задължението за заплащане на процесната сума
от страна на ответника, който не е представил доказателства, че е сторил това. Безспорно се
доказа и размерът на дължимата неустойка, а именно 59,97 лева, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
като месечния размер е 19,99 лева. Безспорно се доказа, че ищецът е издал и фактура №
**********/15.08.2017 г., в която е начислено процесното задължение на ответника, като
дори размерът му е по-голям от претендирания – 84,96 лева.
Във връзка с горното следва да бъде уважена исковата молба в цялост.
5
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат и сторените от ищеца разноски в общ размер от 379,58 лева, от които 174,58 лева
разноски в заповедното производство и 205 лева разноски в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на Д. Н. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № 2А, че съществува вземане на „ЮБЦ“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със
съдебен адрес: гр. С., бул. "Б.” № 81, вх. В, ет. 8, за сумата в размер на 59,97 лева /петдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 16617303001, от дата 07.04.2017 г., сключен
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: *********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка
абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/15.08.2017 г., за периода от 15.07.2017 г. - 14.08.2017 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1967/2020 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ул. „С.“ № 2А, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю. Б.
Ц., чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. "Б.” № 81, вх. В,
ет. 8, сумата в размер от 379,58 лева, представляваща сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6