РЕШЕНИЕ
Номер388 19.02.2014 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански състав
На: четиринадесети
ноември Година: две хиляди и тринадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Анелия
Такова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
гражданско дело номер 2029 по описа за 2013 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Топлофикация
– Бургас” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”, Северна промишлена зона,
представлявано от Въльо Димов Дучев, със съдебен адрес гр.София, ул.”Христо Смирненски” № 9, партер, офис 1-2 – чрез адв.Н.Н., против Т.К.Д. ***, с която се иска от съда на основание чл.422, ал.1 ГПК да приеме
за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от
2 249.75 лв., представляваща стойността
на незаплатена топлоенергия, ползвана за периода от м.декември 2009 г. до м.декември 2012 г., както и сумата от 314.10 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.02.2010 г. до 17.01.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.01.2013 г. до окончателното
погасяване на задължението, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 483/2013 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, но не е заплатил предоставената му енергия за периода м.декември 2009
г. – м.декември 2012 г. Твърди се, че в полза на ищцовото дружество е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 483/2013
г. по описа на БРС против ответника за заплащане на исковата сума, но
последната не е изплатена. Против издадената заповед за изпълнение е депозирано
от ответника писмено възражение, поради което на основание чл.422 ГПК ищецът
моли съда да приеме за установено, че Т.Д. дължи на ищцовото дружество присъдените
му с издадената заповед за изпълнение суми. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да
ги уважи. Ангажира писмени доказателства и експертизи, претендират се съдебни
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника Т.К.Д., с който предявените искове се
оспорват като неоснователни, тъй като исковите суми са недължими. Твърди се, че
не в жилищния блок, в който се намира апаргамента на ответницата, е с
преустановено топлоподаване и с преустановено ползване на горещо
водоснабдяване, като личните си битови нужди от топла вода ответницата
задоволява с електрически бойлер. Твърди се също така, че години наред жилището
не е било посещавано от представител на ищеца или да друго дружество за
отчитане на водомера за топла вода. В тази връзка се оспорват приложените към
исковата молба таблици с показания за отчетена топлинна енергия, като неверни и
неотговарящи на истината, съставени без присъствието на ответницата и
неподписани от нея, като се оспорва и представената справка за дължими суми също като неверен документ. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответницата оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Ангажира писмени и
гласни доказателства и експертиза. Претендират
се направените по делото съдебни разноски.
С протоколно определение от 20.06.2013
г. на основание чл.220, вр. чл.219, ал.1 ГПК съдът е конституирал по делото „ТАЕС Нелбо Инженеринг” ООД със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Тинтява” № 15, като трето лице-помагач
на ищеца
„Топрофикация – Бургас” ЕАД.
В съдебно заседание, третото
лице-помагач на ищеца не изпраща представител, не взема становище по
предявените искове и не ангажира доказателства.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
Предявени са установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, при
условията на кумулативно съединяване на исковете.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 483/2013
г. по описа на БРС е видно, че по повод подадено от ищцовото дружество „Топлофикация
Бургас” ЕАД заявление съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК с № 332/25.01.2013 г., с която е разпоредил ответникът Т.К.Д. да
заплати на „Топлофикация Бургас” ЕАД сумата от 2 249.75 лв.,
представляваща неизплатена стойност на доставена и ползвана топлинна енергия за
периода м.декември 2009 г. – м.декември 2012 г., сумата от 314.10 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.02.2010 г. до 17.01.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 24.01.2013 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 268.20 лв. за направените
от заявителя разноски.
Между страните не се спори, че ответницата
Т.К. е собственик на жилище, находящо се в гр.Бургас,
ж.к.”Зорница”,
бл.28, вх.1, ет.6, ап.5. Не се спори също така, че
отчитането на топлоенергията е било извършвано от третото лице-помагач
„ТАЕС Нелбо
Инженеринг” ООД. Представена е Справка за дължимите суми по партидата на Т.К.Д.
, от която е видно, че за периода от м.декември 2009 г. до м.декември 2012 г.,
вкл., са начислени месечни главници в общ размер от 2 249.75 лв., както и
лихви за забава в общ размер от 314.10 лв. Представени са и таблици за отчетена
топлоенергия, от която е видно, че в по-голямата си част за процесното жилище
не са извършвани реални отчети, като показанията са начислявани служебно. Така
представените от ищеца писмени доказателства са оспорени от ответницата относно
истинността на отразените в тях данни, начина на изчисляване и отчитането на
показанията, като с оглед на събраните по делото доказателства и в съответствие
с разпределението на доказателствената тежест, съдът намира извършеното
оспорване за успешно проведено.
По делото не се
спори, че ответницата е собственик на жилище, находящо се в сградата на бл.28, ж.к.”Зорница”,
вх.1, за която сграда е безспорно, че е
топлоснабдена сграда. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закон за
енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следва да се
отбележи също така, че според чл.153, ал.6 ЗЕ, дори при прекратено
топлоподаване към отоплителните тела в имотите на потребителите, последните се
считат за потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата, а сградните инсталации за
отопление са обща етажна собственост. С оглед на изложеното, следва да се
приеме, че ответницата е потребител на топлинна енергия, подавана от ищцовото
дружество към сградата на вх.1, бл.28, ж.к.”Зорница”, гр.Бургас, представляваща
етажна собственост, има има качеството на негов абонат по силата на закона, в
качеството си на собственик на имот, находящ се в топлоснабдена сграда етажна
собственост и следва да заплаща консумираната топлинна енергия.
Ответницата оспорва представените от
ищеца за установяване на вземането му писмени доказателства (справка за дължими
суми и таблици с показания), относно начина на изчисляване и отчитане на
отразените в тях данни, за което по делото е извършена съдебно-техническа
експертиза. От заключението на експертизата, се установява, че за процесния
имот абонатната станция, обслужваща процесното жилище е работела само на битово
горещо водоснабдяване, като в сградата-етажна собственост не се ползва топлинна
енергия за отопление. Партидата на процесното жилище се води на майката на
ответницата – М.К., като ищецът не е уведомен за промяната на титуляра, нито са
били подавани декларации до топлинния счетоводител за необитаемост на имота и
за броя на обитателите му. В жилището на ответницата има монтирани два топли
водомера, които подлежат на отчитане, като вещото лице е констатирало, че в
банята има монтиран бойлер, но тръбите за топла вода към ТЕЦ не са затапени и
при пускане на крановете стрелките на водомерите се въртят, т.е. има възможност
да се ползва топла вода от топлофикационното дружество. Експертизата е
установила, че за по-голямата част от процесния период не са извършвани реални
отчети и начисленията на показанията са служебни, като топлинният счетоводител
е начислявал служебно по 3-4 куб.м. на месец топла вода и изчисленията при това
служебно начисляване на показанията в справките са извършени съобразно
Наредбата за топлоснабдяването и методиката за дялово разпределение за
процесния период. Вещото лице е констатирало също така, че към момента на
извършения от експерта оглед в жилището – м.октомври 2013 г., показанието на
топлия водомер в кухнята е 459 куб.м., а начислените в справките количества от топлинния
счетоводител са до 206 куб.м., както и показанието на топлия водомер в банята е
308 куб.м., а начислените количества са до 299 куб.м., или топлинният
счетоводител е начислил топла вода с 47 куб.м. повече в кухнята и с 9 куб.м.
по-малко в банята. В заключението е посочено, че съдебно-техническата
експертиза е изготвена само на база подадена от ищцовото дружество и топлинния
счетоводител информация, тъй като вещото лице не е разполагало с фактури или
други отчетни документи. В тази връзка, вещото лице заявява в съдебно
заседание, че е невъзможно и не може да се отговори на въпроса какво е било
реалното потребление през процесния период и какво е следвало да бъде отчетено
като показания.
От заключението на извършената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размера на
задължението за процесния период е 2 249.75 лв., съобразно подадените към
ищеца данни от страна на дружеството за дялово разпределение, а размерът на
мораторната лихва е 314.14 лв.
С оглед на установената фактическа
обстановка, съдът намира предявените установителни искове за неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
В настоящият гражданскоправен спор,
при предявен положителен установителен иск, ищецът носи доказателствената
тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, от които произтича вземането му. Ищцовото дружество основава
вземанията си на представената справка за дължими суми по партидата на ответника
и таблици с показания, които документи са оспорени от ответника относно начина
на начисляване и отчитане на показанията. Процесните справки представляват
едностранно изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата
ги страна обстоятелства, поради което и при оспорването на тези документи,
същите нямат обвързваща съда доказателствена стойност за отразените в тях
данни. За уважаването на настоящия иск не е достатъчно само наличието на облигационно правоотношение между страните по
договор за доставка на топлинна енергия, но е необходимо ищецът да докаже извършването на доставки по този договор, ползването на
топлинна енергия от ответника, както и размера на задължението му за процесния
период. В
съответствие с разпределението на доказателствената тежест, за която е указано
на ищеца с определението на съда по чл.140 ГПК, дружеството не ангажира
доказателства, от които да се установява предоставянето
на процесните услуги по договора (извършването на доставки и ползването на
топлинна енергия от ответника),
за които се претендира плащане. Ищецът не ангажира доказателства, от които да
се установява как е образувана стойността на конкретните начислени суми за топлоенергия
по партидата на ответника, т.е относно размера на главното задължение и
следващите се лихви. В тази връзка, по делото не са ангажирани доказателства и
за причините, поради които са били извършени служебни начислявания на
показанията от топлинния счетоводител. Освен това, от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че не са налице фактури или
други отчетни документи, от които да се проследи начина на отчитане на
показанията, а към момента на извършения от вещото лице оглед е констатирано
значително противоречие в показанията, което води до извод за некоретност при
служебното начисляване на показанията. При това, според вещото лице, не може да
се отговори на въпроса какво е било реалното потребление през процесния период
и какво е следвало да бъде отчетено като показания, няма как да се разграничат
служебно начислените показания от тези, съответстващи на реално потребеното
количество, след като т. не е отчитано, а към настоящия момент не може да се направи
обективно преизчисляване на показанията. Предвид това и установеното по делото
обстоятелство, че за жилището на ответницата начисленията на показанията за
процесния период са били извършвани служебно и няма данни за реални отчети,
следва да се приеме, че не може да се определи точно какво дължи абоната за
процесния период, затова и служебно начислените суми не съответстват на реално
консумираната топлинна енергия. С оглед на горното и предвид липсата на
ангажирани от ищеца други доказателства за определяне размера на главното
задължение, не може да се приеме, че ответницата Т.Д. *** ЕАД стойността на
консумирана топлинна енергия в посочения в заповедта за изпълнение размер.
Предвид горните съображения, съдът
намира предявения установителен иск за дължимост на присъдената в полза на
„Топлофикация – Бургас” ЕАД сума за ползвана топлоенергия за процесния период,
за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъдат отхвърлен. Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за дължимост на мораторната лихва за забава за претендирания период,
както и на законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
С оглед изхода на делото и направените
от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на ищеца такива не му се
следват, а на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да заплати на ответницата
сумата от 580 лв. за направените от нея разноски по настоящото дело (500 лв.
платено адвокатско възнаграждение и 80 лв. възнаграждение на вещо лице).
Мотивиран от горното и на основание
чл.422, ал.1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
исковете на „Топлофикация –
Бургас” ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.”Лозово”,
Северна промишлена зона, представлявано от Въльо Димов Дучев, против Т.К.Д. ***, ЕГН **********, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за приемане за
установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 2 249.75 лв. (две хиляди
двеста четиридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
стойността на незаплатена топлоенергия, ползвана за периода от м.декември 2009
г. до м.декември 2012 г., както и сумата
от 314.10 лв. (триста и четиринадесет лева и десет стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 10.02.2010 г. до
17.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.01.2013 г. до изплащане
на вземането, за което в полза на „Топлофикация – Бургас” ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 332/25.01.2013 г.
по ч.гр.д.№ 483/2013 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация
– Бургас” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, кв.”Лозово”, Северна промишлена зона, представлявано от Въльо Димов
Дучев, на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на Т.К. ***, ЕГН **********,
сумата от 580.00 лв. (петстотин и осемдесет лева) за направените по
настоящото дело съдебни разноски.
Решението
е постановено при участието на „ТАЕС Нелбо Инженеринг” ООД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Тинтява” № 15,
като трето лице-помагач на ищеца „Топрофикация – Бургас” ЕАД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.