Решение по дело №297/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 296
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20217110700297
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

25.11.2021  год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Номер                           296                  2 0 2 1 година                     град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на трети ноември                                                                                   2 0 2 1 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                                                АСЯ СТОИМЕНОВА

 

Секретар: Светла Кърлова и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Н.А.Х.Д. №  297 по описа на КнАС за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 217 от АПК във вр. с чл. 63 изр.2 от ЗАНН.

            Адв. Д.М.З. ***, като пълномощник на Д.И.С. *** обжалва решението по АНД № 502/2021 г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 и ал. 3 от НПК. Нарушението на процесуалните правила при издаването на АУАН свързва с факта, че същия не е предявен на нарушителя, а на пълномощника му, което води до незаконосъобразност на НП. Твърди, че представеното пълномощно не съдържа изрично упълномощаване да получава АУАН от името на Д.С. ***. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява. С постъпила по делото молба с вх. № 4555/02.11.2021 г., адв. З.-пълномощник на касатора, уведомява съда, че не може да се яви в съдебното заседание, не възразява да се даде ход на делото, поддържа жалбата и счита, че следва да се отмени решението на КРС, както и НП като незаконосъобразно, като е изложила подробни съображения за това.

            Ответникът по касационната жалба се представлява от ст. юк. Д., която счита касационната жалба за неоснователна поради липса на посочени касационни основания. Намира решението на КРС за законосъобразно, правилно и обосновано и моли същото да бъде оставено в сила.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че решението на районния съд е правилно и обосновано, като правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № 28/19.02.2021 г. на директора на РИОСВ – София, с което на Д.И.С. *** за нарушение на чл. 19 ал. 3 т. 15 пр. 1 от ЗУО на основание чл. 151 ал. 2 т. 6 пр.1 от ЗУО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6000лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че при извършена проверка на място на 10.08.2020 г., във връзка с постъпило искане за съдействие от Районна прокуратура гр. Кюстендил, служителите на РИОСВ – София С.Г.Й.– гл. експерт в отдел „ККФОС“ и С.В.М.– гл. експерт в отдел „ККФОС“ са установили, че кметът на Община Н не е изпълнил задължението си и не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено място – земеделски имот с НТП пасище в землището на с. Ч, общ. Н. При проверката е установено, че на площ над 1600 кв. м. от поземлен имот 81284.73.10, находящ се в землището на с. Ч., по черен път, след закритото общинско депо за неопасни отпадъци са изсипани на купчини: растителни отпадъци – сухи, изсъхнали треви и клони, слама; строителни отпадъци – кирпичени тухли, счупени керемиди, малки купчини с варов разтвор, парчета къртена мазилка и др.; битови отпадъци – множество разкъсани стари дрехи, обувки, дюшеци, губери, възглавници и други текстилни отпадъци с произход от домакинствата, РЕТ-бутилки, стъклени шишета, буркани, алуминиеви кутии от бира и безалкохолни напитки, хартиени и картонени опаковки от хранителни продукти, полиетиленови торбички и чували, пълни с отпадъци, пластмасови бутилки от перилни и почистващи препарати, счупени тоалетни чинии и други отпадъци с произход от бита, в т. ч.  и купчина животинска вълна; производствени отпадъци – сред битовите отпадъци се различават две купчини от текстилни изрезки от текстилната или обувната промишленост. От състоянието и външния вид на отпадъците /свежи цветове на тъканите, неизбелели етикети и четливи надписи/ е определено, че същите са депонирани през последните месеци и количеството им нараства в посока към закритото общинско депо. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол № ККФОС-СЙ-7/10.08.2021 г. Изводът на проверяващите бил, че жалбоподателят като кмет на община Н. не е предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място – земеделски имот с НТП пасище в землището на с. Ч., общ. Н..

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и доказано противоправно деяние. Според съдът, при налагане наказанието АНО се е съобразил и е спазил изискванията на  чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание, като е отчел отегчаващите вината доказателства – степента на обществена опасност на конкретното нарушение, поредност на нарушението, засягане на конкретни обществени отношения. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП. 

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Относно съответствието на оспореното решение с материалния закон касационният състав намира следното:

Обоснован от доказателствата по делото е изводът на районния съд за доказано противоправно деяние при отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване.

Нормата на чл. 19 ал. 3 т. 15 пр. 1 от ЗУО възлага в отговорност на кмета предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. От надлежно събраните пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства е установено, че на датата на нарушението 10.08.2020 г. мястото, представляващо земеделски имот с НТП пасище в землището на с. Ч., общ. Н., ЕКАТТ 81284.73.10, е неразрешено място за изхвърляне на отпадъци. Данните са включени в съдържанието на КП от проверката, допълнително потвърдени от снимковия материал към протокола. Протоколът от проверката, в битието му на официален писмен документ, не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателство за вписаните в него факти и обстоятелства. Данните в протокола са потвърдени и от приобщените гласни доказателства. Съответен на доказателствата по делото е и извода на съда за отсъствие на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН във връзка с предпоставките по чл.93, т.9 от НК.

При определяне размера на имуществената санкция обаче административнонаказващият орган и районният съд не са съобразили критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Надлежното приложение на същите обоснова извод за налагане на имуществена санкция в минималния размер, определен от законодателя – 3 000 лева. От доказателствата по делото не се установява към датата на извършване на процесното деяние да е налице поредност на същото, както и не са отчетени предприетите от кмета на Община Н. мерки и действия за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места – конкретно на земеделски терен – пасище в близост до спряното от екплоатация депо в с. Ч., общ. Н.. Настоящият касационен състав намира, че налагането на имуществена санкция над предвидения минимален размер от 3 000 лева е прекомерно с оглед целите по чл. 12 на ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на представителя на касатора за нарушаване на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН. Същият е съставен в присъствието и връчен на В.Т., която е упълномощена с пълномощно рег. № 2369/18.08.2020 г. Видно от приложеното в административната преписка /виж л.58 от делото на КРС/ пълномощно, Таскова е упълномощена да представлява кмета на Община Н. пред „всички държавни и общински институции, ……, както и пред физически и юридически лица, във връзка с депозиране на заявления, ……, актове, наказателни постановления и др. ……. и ме подписва където, както и за каквото е необходимо, включително и с правото да получава от мое име издадени книжа и документи, актове и наказателни постановления на мое име.“ В специалния закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица, включително на упълномощен представител, и не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от законния представител на Община Н. в конкретния случай, т. е. съществува процесуална възможност за връчване на акта за установяване на административно нарушение на упълномощено лице.

           

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                               Р Е Ш И:

           

ОТМЕНЯ Решение № 260217/03.08.2021 г., постановено по АНД № 502/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 28/19.02.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – София, с което на Д.И.С. *** за нарушение на чл. 19 ал. 3 т. 15 пр. 1 от ЗУО на основание чл. 151 ал. 2 т. 6 пр.1 от ЗУО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6000лв, като намалява размера на имуществената санкция на 3 000 (три хиляди) лева.

            Решението да се съобщи на страните.

            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.