РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Сливен , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ива И. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана С. Станчева
като разгледа докладваното от Ива И. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20202230102569 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 02.04.2019 г. било подписано
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 28.03.2019 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и „Креди Йес“ ООД, по силата на което
вземанията на „Креди Йес“ ООД срещу ответницата В. М. П., произтичащи от
Договор за паричен заем № 39149 от 11.04.2018 г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Твърди се, че „Креди Йес“ ООД упълномощило ищеца в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответницата
1
били изпратени две писма на посочения адрес в договора за заем, но едното
се върнало в цялост, а за другото все още липсват доказателства за връчване.
Ищецът описва, че на 11.04.2018 г. между „Креди Йес“ ООД и
ответницата бил сключен Договор за паричен заем № 39149, по силата на
който дружеството й предоставило заем в размер на 1300 лева. Подписвайки
Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора
заемната сума.
Съгласно Общите условия, при които бил подписан договорът,
Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва,
която била в размер на 249,76 лева, на 10 равни месечни погасителни вноски,
в размер на 154,98 лева всяка, като първата погасителна вноска била платима
на 11.05.2018 г. Така страните договорили общ размер на плащанията по
заема 1549,76 лева.
Ищецът твърди още, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия
паричен заем като се дължат сумите, както следва: 943,69 лв. - главница и
99,41 лв. - договорна лихва. Срокът на договора изтекъл на 11.02.2019 г. с
последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
На ответницата била начислена лихва за забава, както следва - 266,98
лв. по Договора за заем за периода от 09.08.2018 г. - датата, на която е станала
изискуема първата неплатена вноска до 31.01.2020 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за
установено на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД, че ответницата му дължи сумата от 943,68 лв., представляваща
главница - неизпълнено задължение по Договор за паричен заем №
39149/11.04.2018 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата
на Приложение № 1 от 02.04.2019 г. към Договор за цесия от 28.03.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението - 31.01.2020 г., до окончателното й погасяване и сумата от
99,41 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.08.2018 г. до
11.02.2019 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от сумата от 266,98 лв., представляваща обезщетение за
2
забава за периода от 09.08.2018 г. до 31.01.2020 г.
Претендират се и направените в заповедното производство, както и
направените в исковото производство разноски.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез
назначения си особен представител - адвокат, с който оспорва предявените
установителни искове като неоснователни. Твърди се нищожност на договора
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, поради което
ответницата следва да върне само чистата стойност на заема. Претендира за
отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира
разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от
назначения от съда особен представител - адвокат, който изразява становище
за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем № 39149/11.04.2018 г.
с посочени страни - заемодател „Креди Йес“ ООД и заемател В. М. П.,
съдържащ данни за предоставен на ответницата заем в размер на 1300 лв.
Посочени са следните условия на отпуснатия заем - ГПР 47,797 %, месечен
лихвен процент 3,330 %. Уговорен е общият размер на дължимата от
заемателя сума - 1549,76 лв., срок на договора в месеци - 10 (броя месечни
плащания), с размер на месечното плащане 154,98 лв.
Сумата по кредита била усвоена от ответницата в брой, което тя
удостоверила с подписа си върху договора.
Установява се от представените писмени доказателства по делото -
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.03.2019
3
г. и Приложение № 1 към него, подписано на 02.04.2019 г., сключени на
основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и
„Креди Йес“ ООД, заемателят „Креди Йес“ ООД, прехвърлил вземанията си
по процесния договор за паричен заем на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Видно от представеното пълномощно, ищецът е бил
упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници по всички вземания на
„Креди Йес“ ООД, възникнали по силата на сключени договори за кредит, за
прехвърлянето им на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на
Договора за цесия от 28.03.2019 г.
Представено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
вземанията, изпратено до ответницата, което не е било връчено, видно от
приложеното известие за доставяне.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза, ответницата е заплатила на ищцовото дружество
сума в размер на 852,02 лв., като остатъкът от задължението на ответницата
по договора за кредит е в общ размер на 1553,25 лв., в т. ч. главница - 943,68
лв., договорна лихва за периода от 12.08.2018 г. до 11.02.2019 г. - 99,41 лв. и
неустойка обезпечение - 510,16 лв. Вещото лице е описало, че обезщетението
за забава върху главницата е в размер на 270,26 лв. за периода от 12.08.2018 г.
до 06.02.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, като
завишението на ГЛП по договора е 3,996 пъти, а при ГПР - 4,7797 пъти.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
По същество обаче, съдът намира за частично основателен единствено
предявения иск по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца главница
по Договор за паричен заем № 39149/11.04.2018 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. №
452/2020 г. по описа на СлРС - 31.01.2020 г., до окончателното й погасяване.
Установи се, че вземанията по процесния договор за паричен заем са
били прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени
4
доказателства, като цесията е действителна. В чл. 5, ал. 3 от Общите условия
към договора за заем изрично е предвидена възможността кредиторът да
прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо
съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с
нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Цедентът е овластил с изрично пълномощно
цесионера от негово име да информира длъжника за сключените цесии, като
по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника
има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не
съществува законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера,
когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и
незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло съображенията за действителност на цесията,
изложени от пълномощника на ищцовото дружество както в исковата молба,
така и в писменото становище, депозирано по делото. Няма спор в правната
доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за
това се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо
съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на
цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму.
Поради това длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. (така Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г.
по описа на ВКС на РБ, IV-то г. о.)
Съдът намира обаче, че в случая при сключване на процесния договор
5
за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11 ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и, когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна
на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит.
От уговореното съдържание на договора - общият размер на
дължимата от кредитополучателя сума е 1549,76 лв., срокът на договора в
месеци - 10 (броя месечни плащания) с размер на месечното плащане 154,98
лв., следва изводът, че в договора фигурира информация за съответните
плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да
бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност
представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срокът за това, също така да е изложена и разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва,
изчислена на базата на лихвения процент и, когато е приложимо,
допълнителните разходи. В настоящия случай, макар и да е представен в
табличен вид погасителен план към договора, то той съдържа информация
единствено относно датата на падежа на месечните вноски и техния общ
размер, но липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя,
от което да е ясно в каква част то представлява главница и лихва, съответно
6
липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от
задължението се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 154,98 лв.,
съставляваща размер на месечната погасителна вноска. Задължението,
произтичащо от ЗПК за кредитора е да посочи разбивка не само на целия
размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна
вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за паричен
заем е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК,
тъй като няма изискуемото по закон съдържание - на практика липсва
погасителен план, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора. Съгласно правилото на чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Ето защо ответницата следва да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи по кредита, като се отчете направеното
от нея частично плащане.
Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при
недействителност на договора за кредит се дължи от поканата, по аргумент от
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в настоящия случай се явява исковата молба.
Следователно, по изложените мотиви и тъй като от заключението на
изготвената по делото експертиза се установи, че ответницата е заплатила
сумата от 852,02 лв., то предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, се явява основателен единствено
за незаплатената чиста стойност на заема или за сумата от 447,98 лв.,
представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за паричен
заем № 39149/11.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 31.01.2020 г., до
окончателното й погасяване, като съответно останалите установителни искове
за сумата от 99,41 лв., представляваща договорна лихва за периода от
09.08.2018 г. до 11.02.2019 г. и за сумата от 266,98 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 09.08.2018 г. до 31.01.2020 г., следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
7
Относно разноските:
При този изход на спора съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски производството, а именно сумата от
333,40 лв., от общо направени разноски в размер на 975,00 лв., от които
101,20 лв. разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по ч. гр. д. № 452/2020 г. по описа на РС - Сливен и
123,80 лв. - разноски за държавна такса, 450,00 лв. - депозит за особен
представител, 200,00 лв. - депозит за експертиза и 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, че В. М. П., ЕГН: **********, с адрес
********** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от
447,98 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор
за паричен заем № 39149/11.04.2018 г., вземанията по който са прехвърлени
на ищеца по силата на Приложение № 1 от 02.04.2019 г. към Договор за цесия
от 28.03.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 31.01.2020 г., до окончателното й
погасяване, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 168/10.02.2020
г. по ч. гр. д. № 452/2020 г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над уважения размер от 447,98 лв. /четиристотин
четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/ до пълния предявен
размер от 943,68 лв. /деветстотин четиридесет и три лева и шестдесет и осем
стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че В. М.
П., ЕГН: **********, с адрес ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
8
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис -
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 99,41 лв. /деветдесет и девет лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
09.08.2018 г. до 11.02.2019 г., както и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 266,98 лв. /двеста шестдесет и шест лева
и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 09.08.2018 г. до 31.01.2020 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 168/10.02.2020 г. по ч. гр. д. № 452/2020 г. по описа на СлРС,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, В. М. П., ЕГН:
**********, с адрес ********** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис -
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 333,40 лв. /триста тридесет и три
лева и четиридесет стотинки/, представляваща разноски в общ размер,
направени в производството по ч. гр. д. № 452/2020 г. по описа на РС -
Сливен и в настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9