Р Е Ш Е Н И Е
номер IV – 26 28.04.2021
г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На двадесет и девети
март, две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 187 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на Община Созопол, представлявана от кмета Тихомир Янакиев,
срещу Решение №260776/02.12.20г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№8312/19г., с което въззивникът е осъден да заплати на М.К.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, сума в размер на 16000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
счупване на левия и десния й крак поради спъване в необезопасената неравност на
тротоара на 05.09.2019 г. на ***, сумата от 3100 лева - обезщетение за
имуществени вреди от увреждането, ведно с мораторна лихва върху главницата от
датата на увреждането – 05.09.2019 г. до окончателното плащане на сумите и
сума, в размер на 2128,29 лева съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорват се
изводите на съда досежно механизма на падането и претърпяното счупване на
крайника на ищцата, основани на показанията на пристрастен свидетел, който не е
видял самото падане и неистинските показания свидетели – продавачки в магазини,
свидетелстващи за подобни инциденти на същото място, макар за такива инциденти
да не са подавани сигнали и/или оплаквания. Излагат се съображения за
съпричиняване на вредите, поради влошеното здравословно състояние на ищцата –
придружаващите заболявания, от които страда и възможността падането да се дължи
на техните симптоми и последици; изразяват се съмнения досежно зрението на
ищцата, за което документацията сочи че предвид нейната възраст е отлично.
Излагат
се аргументи за допуснати процесуални нарушения, предвид събирането на гласни
доказателствени средства и съдебномедицинска експертиза по делегация. Съображения
се излагат и досежно извършената експертиза, в която не се съдържа констативно
– съобразителна част; вещо лице е лекарят, извършил операцията на ищцата, което
води до съмнения в неговата безпристрастност.
Аргументи
се развиват и досежно размера, в който са уважени исковете – според въззивника
не е обсъдено възражението по отношение на сумата от 300 лева, заплатена за ВИП
стая, в която е настанена ищцата, които съставляват луксозен разход. Според
въззивника, присъденото от съда обезщетение не съответства както на скромния
живот, който ищцата твърди че води, така и на принципите за справедливост –
излагат се съображения.
Въззиваемата – ищец М.К.Г., чрез адв. Крилова представя в срока по чл.263, ал.1 писмен
отговор. В него излага подробни съображения за потвърждаване на обжалваното
решение. Оспорва оплакванията на въззивника, досежно кредитиране на
свидетелските показания – според въззиваемата, свидетелката, която носи
наказателна отговорност, е описала точно мястото на злополуката, като
добросъвестно е признала и факта, че не е видяла самото падане.
Подробни аргументи се развиват срещу
защитната теза на въззивника, че е налице съпричиняване на вредите, предвид
заболяванията, от които страда ищцата, доколкото по делото няма данни тези
заболявания да са довели до падането. Според въззиваемата, доказателственото
искане е неоснователно – задачите са поставени така, че да се изследват
характеристиките на множество заболявания, което само по себе си не доказва, че
в момента на падането са налице проявления на тези заболявания. В тази връзка
се обсъждат както представените писмени доказателства – медицинска
документация, така и свидетелски показания, установяващи доброто здравословно
състояние на ищцата в деня на злополуката. Аргументи се излагат и във връзка с
оплакванията на въззивника, касаещи зрението на ищцата. Акцентира са не
обстоятелството, че последната е претърпяла две операции, които водят до болка,
обездвижване за дълго време, а именно лекарят, извършил операцията е в
състояние да даде обективно медицинско заключение. Оспорват се и аргументите на
въззивника досежно размера на обезщетението. Изразява се противопоставяне на
доказателственото искане на въззивника, доколкото въпросите са поставени
хипотетично и изискват хипотетични отговори.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно настъпило 05.09.2019г., между 20.30 – 21.00 часа на ***
произшествие, при което ищцата се спънала в неравна шахта на тротоара, скосена
от едната страна, около тротоарните плочки били начупени, неравни и нестабилни.
При падането били счупени и двата крака на ищцата в областта на глезените,
поради което била откарана с линейка в УМБАЛ Бургас. Поради уврежданията се
наложила операция на лява глезенна става, поставени били импланти 1/3 тубуларна
и LCP плаки. Поради това въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение осн. чл.272 ГПК.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка, извършена на осн. чл.269 ГПК – отм. намира,
че не са налице пороци, водещи до
нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което то е валидно и
допустимо. След като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона, настоящата инстанция намира, че същото е правилно
и законосъобразно. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения,
като е обсъдил представените доказателства, установил е релевантните за спора
факти и е направил правилни и законосъобразни изводи, като е изложил подробни
съображения досежно въведените от ищеца твърдения за механизма на падането и
причиняване на увреждането и наличието на причинно – следствена връзка между падането
и настъпилите вреди, както и относно предпоставките за реализиране на
отговорността на ответника; поради това въззивната инстанция ги споделя изцяло
на осн. чл.272 ГПК.
В
допълнение и във връзка с възраженията, изложени във въззивната жалба следва да
се каже: Механизмът на падането се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Свидетелят П. е била в непосредствена близост до ищцата и
макар да не е видяла самото падане, секунди по-късно е видяла ищцата паднала на
земята. Свидетелката установява, че е извършила своеобразен оглед на мястото и
дава описание на същото – шахта, капакът на която не е равна с плочките, а леко
наклонена, а плочките – разместени. Макар свидетелката да е близка приятелка на
ищцата, съдът не намира основание да не кредитира показанията й, доколкото тя е
човекът, който е бил на място, оказал е първа помощ и е проследил последвалите
действия и събития.
Възражението
за съпричиняване въззивната инстанция намира за неоснователно. Независимо от
обстоятелството, че ищцата има придружаващи заболявания, по делото няма данни
някое от тях да е довело до замайване, загуба на съзнание, загуба на
равновесие, недобро зрение или друго състояние, което да е станало причина за
падането. Дори потенциално заболяванията й да се характеризират с подобни
признаци или симптоми, би било спекулативно да се твърди, а още повече – да се
направи извод, че това се е случило в момента на падането.
Съдът
не споделя оплакванията на въззивника, че са допуснати процесуални нарушения,
довели до накърняване правото му на защита, чрез разпит на свидетели по
делегация. Ответната страна е икономически по-силната страна в настоящия процес
и е могла да осигури присъствието на свой процесуален представител при
извършване разпита на свидетелите, който да им зададе въпроси, каквито смята за
относими и разколебаващи доказателствената сила на показанията. Не се споделят
и аргументите, изложени досежно извършената и приета по делото съдебно –
медицинска експертиза. Същата е извършена от лекар – специалист, за когото няма
данни да е пристрастен или некомпетентен. Обстоятелството, че той е извършил
операцията на ищцата, съдът кредитира с по-голяма степен на доверие, т.к.
заключението му се основава не само на извършен визуален преглед и/или по документи,
а от непосредствените му впечатления и участие както в оперативните действия,
така и в оздравителния процес.
Досежно
размера на обезщетението: съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени
вреди се присъжда от съда по справедливост. Като
справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
вреди съдът намира размера от 16000.00 лева, вземайки предвид вида на травмите,
довели до невъзможност за свободно придвижване; едната е наложила оперативно
лечение, последващо обездвижване. Това води до извод за продължителност и
интензивност на проявление на негативните усещания у ищцата.
Поради
изложените съображения искът е основателен в размера, присъден от
първоинстанционния съд. Пред вид казаното, решението на Районен съд Бургас е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски
за въззивното производство, в размер на 1200 лева – адвокатско възнаграждение.
С
оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260776/02.12.20г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№8312/19г.
ОСЪЖДА
Община Созопол ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Г., ЕГН**********
***, сума в размер на 1200.00 лева – съдебно – деловодни разноски.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.