РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при секретаря Стефка Александрова като разгледа
докладваното от съдия Д. гражданско дело № 951 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът
Х.А.Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Я.Д. е предявил иск против ЗАД „А.“ АД, гр. София
за сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания в резултат на телесни увреждания настъпили при ПТП на 25.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от считано от 12.01.2017 г. - датата на
отказа на ответника за доброволно плащане, до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е пострадал
при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил „Фиат" „Дукато"
с ДКН № ********– Г.Г.К., а за самият автомобил е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност” при
ответника .
В следствие на инцидента ищецът
е получил счупване на горния край на лакътна кост - закрито- дясно и открита
рана на клепача и околоочната област – в дясно. Претърпял е силни болки
включително и при извършените две операции, страдания и неудобства при възстановяването,а
увреждането на лакътя е сложило на практика край на обещаваща кариера в
спорта,който практикувал-биатлон.
Ищецът поддържа чрез своя
пълномощник предявения иск,като моли съда да го уважи изцяло и претендира присъждане на
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
от ЗА.
Ответникът
ЗАД
„А.“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради
това, че същият не е използвал обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП. На следващо място, при условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване от фактори, свързани с общия физиологичен статус на ищеца и
здравното му състояние, които са допринесли за уврежданията.Моли съдът да
отхвърли иска,евентуално да го уважи в намален размер.
Претендира
разноски.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 26/ 25.08.2016 г., прокурорско
постановление за прекратяване на ДП № 336/16 г. на 02 РУ гр.Благоевград и
протокол за оглед от 25.08.2016 год. с албум се установява, че на 25.08.2016 г.
около 16.50 часа в района на път 11-19 километър 11+ 500 в посока гр. Симитли
към гр. Банско се движел лек автомобил „Фиат" „Дукато" с ДКН № ********
управляван от Г.Г.К., като при навлизане в плавен ляв завой изгубил контрол над
автомобила и се отклонил в дясно спрямо посоката си на движение, при което автомобилът
напуснал платното за движение,ударил се с лявата си страна в крайпътна
мантинела и се обърнал на дясната си страна в канавка. В автомобила като пътник
се возела ищецът Х.А.Г.,който пострадал от катастрофата.
По
делото е прието за безспорно, че за лек автомобил „Фиат" „Дукато" с
ДКН № ******** е имало валидна застраховка при ответното дружество .
В хода на настоящото дело е
изслушана и приета съдебно - медицинска експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните. От него се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът
по делото е получил следните травматични увреждания: счупване на горния край /проксималната част/ на лакътна кост
- закрито- дясно и открита рана на клепача и околоочната област - дясно. Проведено
е двукратно стационарно лечение, като при първото в Клиника по Ортопедия и
Травматология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” е направена фиксация на счупената лакътна кост, като нормалната анатомична
позиция е задържана по метода на „Вебер“. Следоперативно е поставена гипсова
имобилизация. При втората хоспитализация след около 3 месеца в Клиника по
Ортопедия и Травматология при УМБАЛ „Света Анна” АД София е снета
имобилизацията и е извадена остеосинтезата. Раната на дясното око/клепача е
обработена и зашита..
Според експерта възстановяването от контузията ще продължи около 2 месеца.
Болките и
страданията са били първоначално с много голяма интензивност , за период от две
седмици, като след това постепенно са затихвали до края на възстановителния
период от около 2 месеца. Неудобствата свързани със
затруднено движение пострадалия е търпял около месец. Според вещото лице пострадалия
е бил с поставен предпазен колан , тъй като при подобно преобръщане на
автомобила без да е бил фиксиран би получил още увреждания,а такива няма.
По делото е изслушана и приета
съдебно автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно
и професионално и не е оспорено от страните по делото. От него се потвърждава
установения по-горе механизъм на катастрофата,а именно,че при навлизане в неравния банкет и терена в
дясно от платното за движение водачът на микробуса е предприел завиване наляво ,
за да върне микробуса в платното за движение, но не е успял, вероятно поради
малкото сцепление на гумите е затревения участък. Микробусът е продължил да се
движи по дъгообразни траектория, като е достигнал дясната част на водостока,
преминал е зад мантинелата, обезопасяваща дълбокия водосток. Така движейки се напред,
левите колела на микробуса са се движили по десния банкет зад мантинелата,
вляво от бетонната подпорни стена на водостока, но десните му колела са
пропаднали във водостока - „канавката“ според констативния протокол, „дерето“
според протокола за оглед. Това е довело да преобръщане на микробуса надясно и
той, преобръщайки се, се е ударил в далечния скат на изхода от дясната част на
водостока.В допълнение се установява,че лекия автомобил е навлязъл в левия
завой със скорост от около 90 км.ч. км/ч. При тази скорост завоя е бил
преодолим ,тъй като критичната скорост за преодоляване на
левия завой е 107 км/ч., но водачът на автомобила е изгубил управлението
върху автомобила, като се е отклонил в дясно от пътя. Пътуващите в микробуса от
сблъсъка в ската, от инерционната сила на удара са политнали напред и надясно.
От
показанията на св.А. Г. /баща на пострадалия/, се установява, че в болницата пострадалия
бил с контузия на левия лакът и след операция ръката е била гипсирана. В
болницата престояла два пъти,лявата му ръка била обездвижена изцяло,изобщо не
можела да се обслужва сам. Бил на болкоуспокоителни, трудно се движел и след
възстановяването си не могъл вече да се състезава на високо ниво, както било
преди катастрофата.
Свидетелят
Г.К./водач на автомобила/, не дава разумно обяснение за настъпване на
произшествието. Пострадалия бил на задната седалка вдясно ,но незнае дали е бил
с поставен предпазен колан.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от него.
Според
чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
За да
се приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо доказване наличието
на предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние,
вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
От
доказателствата по делото се установи, че при управление на лекия автомобил „Фиат"
„Дукато" с ДКН № ******** водачът Г.Г.К. е нарушил правилата за движение
по пътищата и конкретно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП , според която водачите на
пътни превозни средства са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват . Именно загубата на контрол върху управлението е причината
за самокатастрофата,тъй като не се установи да са налице други такива.
Доказан
е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние - от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза и медицинската документация непосредствено след катастрофата се
установи, че причините за настъпилите увреждания при ищеца са процесното ПТП.
Няма
спор,че за посочения автомобил е имало валидна застраховка за Гражданска
отговорност.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени
вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По
неговия размер:
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да
бъде намалено.
Съдът
не приема възражението на ответника за съпричиняване,тъй като възражението
му,че пострадалия е била без предпазен колан не се установи с достатъчна категоричност.Напротив
според експерта-медик,при липса на поставен предпазен колан и обръщане на
автомобила на дясната му страна ищецът вероятно е щял да получи още наранявания
по тялото и по главата,каквито няма,поради което по-вероятно е да е бил с
поставен колан.
Възражението
за предишни заболявания на ищеца довели до състоянието му след катастрофата
също не са доказани,а факта,че само месеци преди увреждането се е състезавал и
печелил състезания говори,че подобни
твърдения са необосновани.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид
характера и степента на увреждането, претърпените болки и страдания в началния
период след злополуката, двете оперативни интервенции, както и фактът, че
възстановителният e продължил сравнително
кратко-около 2 месеца. Ищецът е търпял страдания и неудобства в продължение на около
месец,а по-леки такива до два месеца. Около месец се е нуждаела от грижи и
обслужване във всякакво отношение.
Следва
да се отчете и факта,че пострадалият е млад мъж/на 19 години/ състезател по
биатлон с добри,вкл. и международни резултати и обещаваща кариера,която
практически е приключила след увреждането на лакътя при катастрофата.По този
начин ищецът е бил лишен от развитие в спортна насока,което неминуемо му е
нанесло психическа травма от липсата на реализация в любимия спорт.
Като
взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че искът за неимуществените вреди
е основателен в пълния си размер,като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 40 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата посочена в исковата
молба-
12.01.2017 г. до окончателното й
изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован пред вид
търпените от ищеца болки , страдания и психически разочарования и отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната.
По
разноските в производството:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 30
лв., а на пълномощника му адв. Я.Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер
на 1730 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по
сметка на СГС сума в размер на 1600 лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.А.Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Я.Д., със съдебен адрес:*** на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане причинени при ПТП на 25.08.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 12.01.2017 г. до окончателното й изплащане
и разноски в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК
******* да заплати на пълномощника му адв. Я.Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер
на 1730 лв. и по сметка на СГС държавна такса в размер на 1600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: