Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 410 по описа на
ВРС за 2019-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е иск на Т.Ж.Т., ЕГН**********, с правно
основание чл.45 ЗЗД за
осъждане на В.П.П., ЕГН**********, за сума 20000.00лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни унижение, уронване на престижа, влошаване
на физическото и психологичното здраве и невъзможност за редовно полагане на труд, в резултат
на извършено престъпление от ответницата – публична клевета чрез предаването
„С. с.“ по Н. т., на дата 24.12.2016г., чрез приписване на престъпление
(унищожаване и повреждане на чуждо имущество
и нанасяне на лека телесна повреда),
за която ответницата е призната за виновна с влязла
в сила Присъда
№53/21.02.2018г. по НЧХД
№2783/2017г. на ВРС, ведно със законната лихва
върху сумата от деликта – 24.12.2016г.
до изплащането
й.
Ищцата твърди, че с влязла в сила
Присъда №53/21.02.2018г.
по НЧХД №2783/2017г. на ВРС ответницата е призната за виновна,
че на 24.12.2016г., чрез предаването „С. с.“ по Н.
т., е наклеветила
ищцата публично, приписвайки й престъпление (унищожаване и повреждане на чуждо имущество
и нанасяне на лека телесна повреда).
Твърди още, че след
самото излъчване на предаването, което ищцата гледала
лично и с познати, последната се разстроила
много и започнала да получава обаждания
от близки и познати дали изложеното
в предаването е вярно.
В резултат на
всичко това тя почувствала унижение, като освен това се
влошило рязко физическото й и психологичното й здраве. Отделно с оглед на последното не можела
и да работи пълноценно, което се отразило на
доходите й и на общото й състояние. По тези причини претендира
обезщетение за претърпяните от
престъплението неимуществни
вреди в заявения размер.
В
срока по чл.131 ГПК ответницата оспорва предявения иск с доводите, че към
деня на престъплението
не е била вменяема и годна да носи
наказателна и респ.
деликтна отговорност.
Оспорва също вредите и причинната им връзка.Още
счита размера на иска за
прекомерен и несправедлив.
Моли за отхвърляне.
От своя страна предявява насрещен иск за осъждане на
първоначалната ищца по делото, за
сумат 2000.00лв.
– обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпяни унижение, уронване на престижа,
страх и срам, от незаконно повдигнатото й обвинение по НЧХД
№2783/2017г. на ВРС, за част от което ответницата била оправдана със същата
Присъда №53/21.02.2018г.
Насрещният
иск е оспорен изцяло от
първоначалната ищца с доводи за несъставомерност
на деянието, доколкото оправдаването за част от
деянията с Присъда №53/21.02.2018г.
по НЧХД №2783/2017г. е по процесуални
причини, а не поради неизвършване на възведеното деяние от подсъдимата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма
спор и е видно от приложения препис от следния акт, че с Присъда
№53/21.02.2018г. по НЧХД
№2783/2017г. на ВРС ответницата
е призната за виновна, че на
24.11.2016г., чрез предаването
„С. с.“ по Н.
т., е наклеветила
ищцата публично, приписвайки й престъпление (унищожаване и повреждане на чуждо имущество
и нанасяне на лека телесна повреда). Приети са още и мотивите към присъдата, видно от които тъжбата
на ищцата е отхвърлена частично, но не поради неизвършване от подсъдимата на
твърдяните деяния, а с оглед, че самите фактически деяния не могат да се
квалифицират едновременно и по двете отделни хипотези на престъпния състав на
клеветата по НК.
На
л.7-15 от делото са приети медицински документи,които удостоверяват
здравословното състояние на ищцата в месеците след деликта. Тези документи са
отчетени при даване заключението по СМПсЕ. Обобщено
от тях се изяснява, че Т.Т. е диагностицирана месеци
наред с психотравми, като са й предписвани антидепресанти с рецепта (К., Д., Ц.,
др.).
На л.74-75 и на
л.87-91 от делото също са приети медицински документи, които изясняват
здравословното състояние на ищцата в края на 2019г. Тези документи са отчетени
при даване заключението по СМПсЕ. Обобщено от тях се
изяснява, че Т.Т. продължава терапията с
антидепресанти с рецепта (К., Д., Ц., др.), поради продължаващата диагноза.
На л.80-86 от
делото са приети медицински документи, които изясняват здравословното състояние
на ответницата в края на 2019г. Тези документи са отчетени при даване
заключението по СМПсЕ. Обобщено от тях се изяснява,
че към края на 2019г. В. П. е диагностицирана с увреждане на здравето, основно
опорно-двигателни. Предписана й е лекарствена терапия.
Ситуираните на л.16 компактдиск и на л.32-34 снимки не се ценят от
съда.
Заключението по приетата
по делото СМПсЕ съдът кредитира в пълнота и цялост,
поради неговата обективност, мотивираност, базираност
на медицински документи и на лични прегледи на обследваните лица, както и защитеност в о.с.з пред съда. От него се установява, че в
през зимата на 2016г. ищцата Т.Т. е страдала от
редица заболявания, които съставляват хронични и трайни такива във времето.
Публичната клевета на 24.12.2016г., констатирана и санкционирана по НЧХД на
ВРС, е провокирала сериозни промени в психичното състояние на Т.. Преживяният силен стрес е оказал влияние и върху симптомите
на съществуващите телесни заболявания. Вероятно на това се дължи и влошаването
на симптомите на заболяванията й в началото на 2017г., а то (влошаването) е
установено. Клеветата е резултирала в психотравма,
както и в разстройство в адаптацията и генерализирана тревожност у Т.. На
практика е изживян значителен стрес от престъплението, трансформирал се дори в
заболяване на психиката, с висока степен на възможност за хронифициране. По
отношение на ответницата В.П. не са установени данни за заболяване или
увреждане на здравето и състоянието й, по причина наказателното дело.
Показанията на св. О.
К. съдът кредитира, като непосредствени, обективни и съответстващи на данните
от СМПсЕ. От тях се изяснява, че лично свидетелката е
гледала предаването „С. с. по Н. т.“, в което са били разгласени публично
клеветническите обвинения на В.П. по отношение на Т.Т..
Предаването се излъчило на 24.12.2016г. в деня на Бъдни вечер. Свидетелката
била потресена, защото познавала отлично Т.Т. и
всичко изложено в предаването било невярно. Веднага след приключването му тя
отишла при Т., защото се притеснила за нея. Когато пристигнала свидетелката я
открила в тежко състояние, „много зле“, с хипертонична криза и силно повишена
кръвна захар, измерена с глюкомер. В следващите
месеци състоянието й било все такова, „кошмар“, като свидетелката (която е
лекар) почти всек ден посещавала Т. и й правила
процедури в домашни условия. Родителите на Т. също били в стрес. Различни
познати и близки на семейството от гр. П. постоянно разпитвали какво се е
случило и дали е вярно изнесеното по телевизията, понеже познавали Т.Т., като добър лекар и човек. Т., която към 2016г. била на
работа и имала медицинска практика, след предаването отказала да работи, защото
се срамувала какво ще кажат пациентите й. Много от тях също искали да разберат
дали изнесеното в предаването е истина, за което разпитвали също и
свидетелката. След предаването Т. започнала да ходи системно на кардиолог и на
психиатър, като последният продължава досега да посещава, а вече втора година
приема предписваните й от психиатъра антидепресанти. И до днес Т. не е
преодоляла обидните за нея обвинения, нанесени й чрез предаването „С. с. по Н.
т.“ от ответницата, защото те не са били истина, а Т. цял живот е била
отговорен лекар и човек.
Показанията на св. В. Д. съдът приема за лични и
обективни, но същевремнно отчита тяхната
непоследователност, дори хаотичност на моменти, още декларативността им, както
и признанието: „не можах да гледам В. в предаването по Н. т.“; „двете имаха
някакви деля…какво е станало с делата не знам, не съм се интересувал“. При тези
допускания може да се изведе, че след делото за клеветата подсъдимата тогава В.П.
не била добре,тъй като била обвинена несправедливо по делото.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявените искове се
свързват с пълното и главно доказване от ищеца на:
твърдяното
виновно и противоправно деяние
на ответника; описаните по вид
и обем вреди, пряка последица от него; размера
на предявения иск за тях
по законовия критерий за справедливост.
В процесуална
тежест на ответника е да докаже положителните факти
на които основава възраженията си, които не
са преклудирани към момента. А по насрещния си иск
следва да докаже твърдяното виновно и противоправно деяние на ответника по
иска; описаните по вид и обем
вреди, пряка последица от него;
размера на предявения иск за тях по
законовия критерий за справедливост.
За деянието,
противоправността и вината: Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд и страните по деликтно правоотношение по въпросите за
противоправното деяние и вината на извършителя, включително вменяемостта.Ето
защо тези обстоятелства изцяло са доказани по делото, а всякакви възражения
срещу тях са недопустими.
Вредите и
причинната връзка между тях и
деликта са всъщност въпросите, които е призван гражданският съд да разгледа и
разреши. След което на база на тях и съобразно принципа на справедливост по
чл.52 ЗЗД да определи размера на дължимото се за случая обезщетение за
неимуществени вреди.
В настоящия случай
от съвкупния анализ на събраните писмени, гласни и експертни доказателства
(кредитирани съобразно изложените в предходната част от решението мотиви и
съображения на съда), се установиха несъмнено следните претърпяни психически и
последващо физиологични уврежадния, последица от престъпното
деяние на деликвента, а именно: клеветата
е провокирала сериозни промени в психичното състояние на Т.; преживяният силен стрес е оказал влияние и върху симптомите
на съществуващите телесни заболявания; вероятно на това се дължи и влошаването
на симптомите на заболяванията й в началото на 2017г., а то (влошаването) е
установено; клеветата е резултирала в психотравма,
както и в разстройство в адаптацията и генерализирана тревожност у Т.; изживян
е значителен стрес от престъплението, трансформирал се в заболяване на
психиката, с висока степен на възможност за хронифициране; веднага след
предаването Т. е била в тежко състояние, „много зле“, с хипертонична криза и
силно повишена кръвна захар; в следващите дни и месеци състоянието й било все
„кошмар“, налагали се процедури в домашни условия и лекаркса
помощ; родителите на Т. също били в стрес; познати на семейството от гр. П.
постоянно разпитвали какво се е случило, дали е вярно изнесеното по
телевизията; Т.Т., която към 2016г. имала медицинска
практика, след предаването отказала да работи, защото се срамувала какво ще
кажат пациентите й; много от тях също искали да разберат дали изнесеното в
предаването е истина; Т. започнала да ходи системно на кардиолог и на
психиатър, като последният продължава досега да посещава, а вече втора година
приема предписвани й от антидепресанти. Всички описаните вреди и връзката им с
престъплението съдът намира за доказани,както на база на обсъдените доказателства,
така и на база липсата на каквито и да било доказателства в обратен смисъл.
Така доказано се явява и основанието на иска.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да
бъде определен при съблюдаване принципа на справедливостта
по чл.52 ЗЗД.
Нормата предполага обезвреда на всички телесни и психически увреждания на пострадалия
и претърпяните във връзка с
тях болки, страдания, шок, стрес, дискомфорт и други негативни емоционални усещания. Въведеният от закона критерий
не е абстрактен, а е детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата
ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, вида, обема и характера
на вредите, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване или
настъпилото такова, времето, изминало от
увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване
на последиците и други
(ППВС 4/68 и трайната съдебна практика).
В настоящия случай
в по-предходния абзац на решението бяха посочени вредите по вид и обем, които
съдът приема за доказани по делото. От тях следва да се изведат, като
изключително важни за случая следните обстоятелства: Като начало следва да се
посочи, че престъплението е извършено чрез телевизионно предаване, излъчвано
винаги в почивен ден, по една от двете най-гледани национални за страната
телевизии. Това неминуемо резултира във възприемане
на неверните и клеветнически обвинения към пострадалата от милиони хора в Б., а
дори и извън Б.. Нещо повече – в случая предаването е излъчено на 24.12., т.е.
в официален неработен за цялата страна ден, в който традиционно семейства се
събират с най-близките си и се подготвят заедно да почетат светъл християнски
празник, в дух на доброта и човечност; в който възможно най-много зрители са във
възможност да възприемат предаването; и в който презумптивно изживяното от
публично нанесените пред милиони хора обвинения е силно интензивно; още повече
за човек, когото близки, познати и пациенти познават като добър човек и добър
професионалист. Тук е мястото настоящият съдебен състав да отбележи, че
използването на подобни предавния и формати със силно
съмнително и силно недостоверно съдържание изобщо не е начинът за защита на
накърнени права, в случаите, когато това се поддържа. В правовата държава правата
на гражданите следва да бъдат защитавани по предвидените от закона ред и
процедура, и пред надлежните за целта държавни органи, които носят и правата и
отговорността на позицията, която заемат. В противен случай се индикира самоуправност, защото необосновано се навлиза в правната
сфера на други лица с равноправен статут, което е недопустимо и не следва да се
толерира (от деец, от медия или от друг частноправен субект).
В продължение и
допълнение за случая е важно,че според заключението по СМПсЕ
деликтът е предизвикал у пострадалата силен и
значителен стрес, той е провокирала сериозни промени в психичното й състояние,
оказал е влияние и върху симптомите на съществуващите телесни заболявания(силно
повишаване на пулс, на артериално налягане, кръвна захар и други), довел е до
депресивни състояния с хроничен характер, налагащи постоянно лечение с
антидепресанти по рецепта вече втора поредна година, и в крайна сметка – до
непреодоляна и досега психотравма, въпреки положените усилия. В личен план, по
свидетелски и неопровергани данни, деликтът е довел
още до „тежко състояние, много зле“, хипертонична криза и силно повишена кръвна
захар; в следващите дни и месеци състоянието било все „кошмар“; още до
намаляване на социалните контакти и до прекъсване на медицинска практика, защото
пострадалата се срамувала какво ще кажат пациентите й. И всичко това по
отношение на лице, ползващо се с доброто си име на отговорен лекар и човек в
обществото.
Всички изложени
данни, съвкупно
и съпоставено анализирани,
мотивират справедлив
според съда в случая размер на дължимото обезщетение от 12000лв., до която сума
искът следва да се уважи, а за горницата - да се отхвърли.
На осн. чл.84, ал.3 ЗЗД се следва и законната лихва от деня на деликта.
По насрещния иск е достатъчно да се припомни, че видно от приобщените по
делото мотиви към присъдата на ВРС по НЧХД, тъжбата на ищцата е отхвърлена
частично, но не поради неизвършване от подсъдимата на твърдяните деяния, а с
оглед, че самите фактически деяния не могат да се квалифицират едновременно и
по двете отделни хипотези на състава на клеветата по НК. Това е напълно
достатъчно да се отрече наличието на деликт с отхвърлителната част на тъжбата,
защото няма и деяние, и противоправност. Прочее и
вредите също се оказаха абсолютно недоказани, защото медицински документи за
ответницата са едва от края на 2019г. и не са относими към присъдата от
началото на 2018г.; за П. не са открити от СМПсЕ
данни за заболяване или увреждане на здравето и състоянието й, по причина
наказателното дело; а свидетелят на ответницата е без годни показания да
обоснове вреди и причинна връзка. По всяка от тези причини насрещният иск
следва да се отхвърли изцяло.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените
доказателства, на страните се следват разноски.
Те следва да се присъдят съразмерно, като при конкретиката на случая следва да
се съотноси уважен интерес – общо 14000лв. (12000лв. по главния и 2000лв. по
отхвърления насрещен) и отхвърлен интерес – общо 6000лв. Аналогично следва да
се разпределят и разноските от Бюджета.
Направените от
страните разноски съдът приема за следните:
За ответницата –
1190лв. доказано платен адв. хонорар; 80.00лв. държавна такса по насрещния иск;
263.00лв. – общо внесен депозит за експертизата.
За ищцата – 1290лв.
адв. хонорар (с уважено възражение за прекомерност, но плюс добавка за едно
заседание след второто такова по делото).
От тях, по
мотивираното съотношение, на ищцата следват общо 903.00лв.
От тях, по
мотивираното съотношение, на ответницата следват 459.90лв.
Аналогично следва да се разпределят и разноските, сторени от Бюджета на
съдебната власт, както следва: 480.00лв. – държавна такса по уважената част от
главния иск и 238.70лв. – припадаща част от частта от СМПсЕ,
платена от БСВ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
В.П.П., ЕГН**********, да плати на Т.Ж.Т.,
ЕГН**********, сумата 12000.00лв.
– обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпяни унижение, уронване на престижа,
влошаване на физическото и психологичното здраве и невъзможност за редовно полагане
на труд, в резултат на извършено
престъпление от ответницата – публична клевета чрез предаването
„С. с.“ по Н. т., на дата 24.12.2016г., чрез приписване на престъпление
(унищожаване и повреждане на чуждо имущество
и нанасяне на лека телесна повреда),
за която ответницата е призната за виновна с влязла
в сила Присъда
№53/21.02.2018г. по НЧХД
№2783/2017г. на ВРС, ведно със законната лихва
върху сумата от деликта – 24.12.2016г.
до изплащането
й, като ОТХВЪРЛЯ
иска само за разликата над 12000.00лв. до пълните претендирани 20000.00лв.,
ведно
със законната лихва върху сумата
от деликта – 24.12.2016г.
до изплащането
й, на осн. чл.45 ЗЗД и на осн. чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.П., ЕГН**********, иск за осъждане
на Т.Ж.Т., ЕГН**********, за сумата в размер на 2000.00лв.
– обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпяни унижение, уронване на престижа,
страх и срам, от незаконно повдигнатото й обвинение по НЧХД
№2783/2017г. на ВРС, за част от което ответницата била оправдана с
Присъда №53/21.02.2018г., на осн. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.П.П., ЕГН**********, да плати на Т.Ж.Т.,
ЕГН**********, сумата от 903.00лв. – разноски пред ВРС,
съразмерно с уважената част от общия интерес, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Т.Ж.Т., ЕГН**********, да плати на В.П.П.,
ЕГН**********, сумата от 459.90лв. – разноски пред ВРС, според
отхвърлената част от общия интерес, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
В.П.П., ЕГН**********, да плати в полза на БСВ, по сметка
на ВРС, сумата общо 718.70лв.
– държавна такса и разноски за СМЕ и СПсЕ по
делото, според уважената част от иска, на
осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………