Определение по дело №415/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 516
Дата: 16 август 2018 г. (в сила от 18 януари 2019 г.)
Съдия: Радослав Кръстев Славов
Дело: 20183001000415
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                  10.08.2018 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                                  Търговско отделение

На  10-и август                                                                      Година 2018год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ    

                                      ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                         ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от Р.Славов в. търговско дело

№ 415 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по постъпила частна жалба от адв. Б.Ж., като пълномощник  на В.С.С., срещу определение № 1678/15.05.2018год. в частта му, с което е прекратено производството по т.д. № 553/2018год. по предявения от В.С.С. срещу „КТМ ЕКС“ЕООД иск справно основание чл.40 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен поради договаряне във вреда на представлявания договор за замяна, обективиран в нот.акт № 34, т.4, н.д. № 322/25.08.2014год. на н-с С.Димова, с който В.С. чрез пълномощника си Весела Блажева е прехвърлила на „КТМ ЕКС“ЕООД  ателие № 9 с идент. 10135.1030.356.1.1.11, находящ се в сграда  с адм.а-с гр.Варна, бул.“В.Варненчик“ № 112, апартамент с  идент. 10135.2559.217.1.20. в гр.Варна, ул.Царевец“№ 38, вх.Б, ет.2, ПИ с идент. № 10135.2573.27 гр.Варна, к.к.Чайка с площ от 332 кв.м. срещу 50 бр. налични поименни акции с номинал 100 лв. от капитала на „Балик Тур“АД, на основание чл.130 ГПК.

Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради незаконосъобразност, по изложени съображения. Оспорва извода на съда, че  предявеният иск по чл.40 ЗЗД по прекратеното производство е идентичен с иска, по който е образувано т.д. № 101/15 год. на ВОС. Това е така, понеже правната квалификация сама по себе си няма връзка с предмета на иска. Освен това, изводът на съда не държи сметка сметка за това, че различният факт, на коййто се основава правното твърдение на ищеца в последващия иск определя и разликата в предмета на иска, въпреки че предмет на претенцията е оспорване на действителността на същата сделка. Сочи също, че с обжалваното определение, ищцата по същество е лишена от правото на защита. Това е така, понеже не могат да се считат за преклудирани каквито  и да било права на дадено лице, ако тези права се основават на факт, който не е бил известен и не е  можело да бъде узнат по обективни причини от това лице до момента, в който е можело да ги релевира в процеса. За това, при преценката за допустимостта на иска, съдът е следвало да обсъди обстоятелството,  кога ищцата е можела да узнае, че ответникът не е придобивал акциите, които са предмет на неговата насрещна престация по сделката. Исковата молба и допълнителната искова молба по предходното производство са депозирани до м. април 2015год. към която дата на ищцата е известен от ТР единствено годишния доклад  и ГФО на „Балик Тур“АД за 2013год. но е и за 2014год. За това, към датата на предявяване на предходния иск, на ищцата както и на всяко трето лице, е било обективно неизвество обстоятелството, на което се основава сега предявения иск, а именно че през 2014год. „Балик Тур“АД не е придобивало собствени акции, както и обстоятелството, че съставът на акционерите към края на 2014год. не включва данни за придобиване на акции. За това последващият иск е допустим, понеже претенцията за защита на правото по същия  се основава на различни от тези факти, на които се е основавал предходно предявения иск. За това и не е налице идентичност между предявените искове с правно основание чл.40 ЗЗД.

Моли определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по иска по чл.40 ЗЗД.

Насрещната страна „КТМ ЕКС“ЕООД, чрез писмено становище на процесуален представител, счита частната жалба за неоснователна, по изложени съображения.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба вх. № 10945/12.04.2018 г., подадена от В.С.С. срещу „КТМ ЕКС“ЕООД, съдържаща обективно съединени искове, между които и евентуален иск по чл.40 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен поради договаряне във вреда на представлявания договор за замяна, обективиран в нот.акт № 34, т.4, н.д. № 322/25.08.2014год. на н-с С.Димова, с който В.С. чрез пълномощника си Весела Блажева е прехвърлила на „КТМ ЕКС“ЕООД:-  ателие № 9 с идент. 10135.1030.356.1.1.11, находящ се в сграда  с адм.а-с гр.Варна, бул.“В.Варненчик“ № 112, апартамент с  идент. 10135.2559.217.1.20. в гр.Варна, ул.Царевец“№ 38, вх.Б, ет.2 и ПИ с идент. № 10135.2573.27 гр.Варна, к.к.Чайка с площ от 332 кв.м. срещу 50 бр. налични поименни акции с номинал 100 лв. от капитала на „Балик Тур“АД, Сочи се следното основание на иска: Увреждането произтича  пряко от факта, че ответното дружество-насрещна страна по сделката за замяна не притежава акции от капитала на „Балик тур“АД и поради това упълномощителят не е получил нищо в замяна.

Предходно производството пред окръжния съд-т.д. № 101/2015год., дало основание на съда да приеме, че искът по чл.40 ЗЗД е недопустим и да прекрати производство, е образувано по искова молба вх. № 1643/19.01.2015 г., подадена от В.С.С. срещу „КТМ ЕКС“ЕООД, съдържаща обективно съединени искове, между които и евентуален иск по чл.40 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен поради договаряне във вреда на представлявания договор за замяна, обективиран в нот.акт № 34, т.4, н.д. № 322/25.08.2014год. на н-с С.Димова, с който В.С. чрез пълномощника си Весела Блажева е прехвърлила на „КТМ ЕКС“ЕООД  ателие № 9 с идент. 10135.1030.356.1.1.11, находящ се в сграда  с адм.а-с гр.Варна, бул.“В.Варненчик“ № 112, апартамент с  идент. 10135.2559.217.1.20. в гр.Варна, ул.Царевец“№ 38, вх.Б, ет.2 и ПИ с идент. № 10135.2573.27 гр.Варна, к.к.Чайка с площ от 332 кв.м. срещу 50 бр. налични поименни акции с номинал 100 лв. от капитала на „Балик Тур“АД, Сочи се следното основание на иска: Пълномощникът Блажева и лицето с което тя договаря-„КТМ ЕКС“ЕООД, са свързани лица и са се споразумели във вреда на представлявания-прехвърлени са недвижими имоти с обща данъчна оценка в размер на 354 440,90лв., срещу акции на неработещо търговско дружество, което формира загуба –„Балик Тур“АД, с номинална стойност на акциите от 5 000лв.

За да постанови обжалваното определение, съдът е направил извод че предявеният  иск по чл.40 ЗЗД е недопустим на основание чл. 299 от ГПК, по изложени съображения за идентичност с разгледания иск с правно основание чл.40 ЗЗД, по т.д. № 101/2015год.

Обжалвания акт, като краен извод е правилен, поради следното:

Производството пред окръжния съд /т.д. № 553/2018год./ е образувано по искова молба вх. № 10945/12.04.2018 г., подадена от В.С.С. срещу „КТМ ЕКС“ЕООД, съдържаща обективно съединени искове, между които и евентуален иск по чл.40 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен поради договаряне във вреда на представлявания договор за замяна, обективиран в нот.акт № 34, т.4, н.д. № 322/25.08.2014год. на н-с С.Димова.

Т.д. № 101/2015год., дало основание на съда да приеме, че искът по чл.40 ЗЗД е недопустим и да прекрати производство,  е образувано по искова молба вх. № 1643/19.01.2015 г., подадена от В.С.С. срещу „КТМ ЕКС“ЕООД, съдържаща обективно съединени искове, между които и евентуален иск по чл.40 ЗЗД- да бъде прогласен за нищожен поради договаряне във вреда на представлявания договор за замяна, обективиран в нот.акт № 34, т.4, н.д. № 322/25.08.2014год. на н-с С.Димова.

Следователно, и по двете искови молба, основание на исковете са изложени твърдения, че договорът за замяна, обективиран в нот.акт № 34, т.4, н.д. № 322/25.08.2014год. на н-с С.Димова,  е относително недействителен поради договаряне във вреда на представлявания-следователно и двата иска са между едни и същи страни, едно и също основание -договаряне във вреда на представлявания, един и същ петитум-да бъде прогласена недействителността на договора за замяна обективиран в нот.акт № 34, т.4, н.д. № 322/25.08.2014год. на н-с С.Димова.

Следователно, установява се пълна идентичност на исковете, поради което и правилно с обжалваното определение производството е било прекратено, на основание чл.130 ГПК.

По повод на изложените в частната жалба съображения, чрез които се прави извод че предметът на двата иска не е идентичен: Твърдението се основава на настъпили нови факти, които не са били разгледани в предходното производство.

Преди всичко, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че правната квалификация няма връзка с предмета на делото. Предмета на делото представлява спорното право, очертано от ищеца чрез основанието и петитума. И в доктрината и в съдебната практика е единно становището, че правната квалификация е неотделима от предмета на делото. Това е така, поради неразривната връзка между твърдяното субективно право и правна норма /която определя правната квалификация/, която го защитава.  А неразривната връзка произтича от това, защото правната норма сочи дали нашият правен ред  отрича, или признава право от рода на спорното право. За това първа предпоставка за идентичност на исковете е тяхната правна квалификация, като не се спори, че предходно разгледания иск и прекратения, предмет на настоящето производство са с една и съща правна квалификация-т.е. основанието и на двата иска е едно и също. 

Останалите предпоставки за идентичност също са налице. Както се изложи, страните и петитумът на двата иска също са едни и същи. За това следва да се направи извод, за идентичност на исковете, съответно и недопустимост на прекратения иск на основание чл.299 ал.1 ГПК.

Предвид изложеното, новият факт, въведен в подкрепа на основателността на прекратения иск   не представлява ново основание и чрез него не се въвежда нов предмет на делото. Основанието и по двата иска, както се посочи, е едно и също-договаряне във вреда на представлявания, като под страх от преклузията въведена в чл.147 ГПК и чл.266 ал.2 ГПК, страната е следвало да изчерпи всички факти и обстоятелства в подкрепа на предявения иск /по т.д. № 101/2015год./. Дори да се сподели твърдението, че новите факти и обстоятелства са настъпили след преклузиите на производството по т.д. № 101/2015 год на ВОС, ищецът е разполагал с възможностите, предвидени в чл.303 ГПК, даващи възможност за отмяна на влезли в сила решения. Друга процесуална възможност в ГПК за ревизия на влязло в сила решение, не е предвидена, а точно това би се получило при разглеждане на прекратения иск по същество.

За това обжалваното определение като краен резултат е законосъобразно и следва да  бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя. Разноски: Пълномощникът на „КТМ ЕКС“ЕООД е представил доказателства за заплащане и претендира заплащане на сумата от 500лв. за производството по частната жалба. За това и на основание чл.81 ГПК, както и с оглед неоснователнотта на частната жалба, жалбоподателката следва да заплати на насрещната страна сумата от 500лв.

          По изложените съображения, Варненският апелативен съд

             

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1678 от 15.05.2018год. постановено по т.д.№ 553/2018г. по описа на ВОС, с което на основание чл.130 ал.1 ГПК е прекратено производството по иска на В.С.С. ЕГН ********** срещу „КТМ ЕКС“ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл.40 ЗЗД.

ОСЪЖДА  В.С.С. ЕГН ********** да заплати  на „КТМ ЕКС“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Даринка Георгиева Калинкова сумата от 500лв.- разноски направени в производството по частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.