№ 634
гр. Габрово, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500465 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против
разпореждане постановено по ч.гр.д. №1271/2021г. от РС Севлиево, в частта, в която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК за сумата от 244,37лв.-закупена допълнителна услуга Фаст, 733,12лв.-закупена
допълнителна услуга Флекси, 146,48лв.-лихва за забава за периода от 11.02.2020г.(датата на
изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2021г. (датата на предсрочната изискуемост),
121,18лв.-законна лихва за периода 03.04.2021г.-(датата на предсрочна изискуемост) до
27.10.2021г., както и съответна на отхвърлената част на заявените суми част от заплатените
по делото разноски и претендирано юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.411,
ал.2, т.1 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Заповедния съд неправилно бил приел, че уговорените допълнителни услуги Фаст и Флекси
са неравноправни клаузи. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи
права. в ГЖПК на заповедния съд са дадени правомощия да преценява дали искането се
основава на неравноправна клауза или не по договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, но не и правомощия да се произнася по валидността на
сделката. Закупените допълнителни услуги били услуги в смисъл на дейности, които ще се
извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице, като с тях кредиторът се
задължава да извърши услуга в полза на кредитополучателя. В §1 от ЗР на ЗПК било
посочено, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, като закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.
Кредитополучателят можел да закупи която иска от услугите или нито една от тях, поради
което не можела до се приеме, че се касае за неравноправна клауза.. още при подписване на
договора кредитополучателят бил уведомен за дължимата сума по договора, включително и
за закупените допълнителни услуги, които не били условие за сключване на договора. Съдът
неправомерно бил оставил без уважение претенцията за законна лихва. В българското право
законната лихва е последица от уважаване на главния иск и размерът й подлежи на
установяване в исковото производство. Неправилно било отхвърлено и искането за
присъждане на лихва за забава. Кредиторът имал право на възнаграждение за ползване на
кредита извън уговорения срок, както и на обезщетение в размер на законната лихва върху
просроченото плащане.
Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови да се издаде
1
заповед да изпълнение относно отхвърлените вземания. Претендира и да бъдат присъдени
направените поделото разноски- ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника П. АС. АС., за сумата от 2373,68лв. от които: неплатена главница в размер на
823,84лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 304,69лв., дължимо за периода
10.03.2020г.-03.04.2021г.; неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст в
размер на 244,37лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
733,12лв., лихва за забава в размер на 146,48лв. за периода от 11.02.2020г. (датата на
изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2021г.(датата на предсрочна изискуемост), законна
лихва в размер на 121,18лв. от 03.04.2020г. (датата на предсрочна изискуемост) до
27.10.2021г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, като за периода 13.03.2020г. 13.07.2020г. не била начислявана законна лихва с
оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит №30041794682/09.01.2020г.
С Разпореждане от 29.10.2021г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №721/29.109.2021г. по ч.гр.д.№1271/2021г. по описа на РС
Севлиево, заповедният съд приел, че искането за присъждане на възнаграждение за закупени
и ползвани услуги Фаст и Флекс е неоснователно, като клаузите относно тези услуги са
нищожни на осн. чл.10А, ал.1 във вр. с чл.19, ар.5 във вр. с ал.4 ЗПК. Неоснователно било
искането за присъждане на лихва за забава за периода 11.02.2020г.-03.04.2021г., както и
искането за присъждане на законна лихва за периода 03.04.2021г. до 27.10.2021г., тъй като
разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК предвиждала когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита обезщетението за забава да не може да надвишава законната
лихва. Към момента законната лихва била в размер на 10%, претендираната от заявителя
лихва за забава за претендирания период била не повече от 9%, а размера на законната лихва
за посочения в заявлението период следвало да е не по-висок от 5%. Съотношението на
размера на всяка от лихвите към главницата надвишавал значително размера от 10%
годишно. Съдът приел, че договорните разпоредби за изчисляване на обезщетение за забава
и законна лихва в такива размери са нищожни, на осн. чл.26 ЗЗД- поради противоречие със
закона. Указал е, че може в едномесечен срок да са бъде заведен осъдителен иск за
вземането на основание чл.415, ал.1, т.3 във вр. с ал.3 от ГПК.
Тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са
приложими разпоредбите на ЗПК.
Съставна част в договора са включените допълнителни услуги Фаст и Флекси, за които
кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. В
случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и
парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по
тях противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй
като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита,
който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума
за пакет допълнителни услуги е недължима.
Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би
могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на
договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Услугата
„Флекси“ предоставя гъвкав погасителен план, като по естеството си е дейност по
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и допълнителна услуга,
свързана с договора по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на
претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер
близък до предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава,
която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
2
В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил
твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница,
договорна лихва и възнаграждение за закупени услуги Фаст и Флекси, се начисляват
претендираните мораторна и законна лихва, поради което настоящият състав намира, че е
налице неяснота относно начина на формиране размера им. Следва да се има предвид и че
част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви
произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия
да преизчислява законната лихва при отхвърляне на част от заявлението. Поради
изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на жалбоподателя са
неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на
вземанията, включени при формиране на главния дълг.
Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция,
то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 29.10.2021г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК №721/29.109.2021г. по ч.гр.д.№1271/2021г. по описа
на РС Севлиево, с което е отхвърлено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника П. АС. АС. за присъждане на неплатено възнаграждение за закупена и ползвана
услуга Фаст в размер на 244,37лв., неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в
размер на 733,12лв., лихва за забава в размер на 146,48лв. за периода от 11.02.2020г. (датата
на изпадане на длъжника в забава) до 03.04.2021г.(датата на предсрочна изискуемост),
законна лихва в размер на 121,18лв. от 03.04.2020г. (датата на предсрочна изискуемост) до
27.10.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3