ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№778/05.12.2018
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на
05.12.2018 в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 614/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба вх.№
6509/19.10.2018 год по описа на ДОС, заведена в деловодството на Апелативен съд
Варна с вх. № 6773/19.11.2018 год, от К.И.Б. срещу разпореждане №
869/16.10.2018 год по гр.д. № 333/2018 год на Окръжен съд Добрич, с което е
върната искова молба вх.№ 725/31.01.2018 год и е прекратено производството по
делото. Постъпила е и втора частна жалба с вх.№ 6764/31.10.2018 год по описа на
ДОС, заведена в деловодството на Апелативен съд Варна с вх.№ 6774/19.11.2018
год. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
разпореждане, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото
за продължаване на съдопроизводствените действия на друг състав на Добричкия
окръжен съд поради съмнения в безпристрастността на съдията, който го е
постановил. С определение № 614/18.10.2018 год по искане на ищеца, съдия М. се е
отвела от по-нататъшно разглеждане на делото.
По допустимостта на частната
жалба съдът намира следното:
За постановеното
разпореждане № 869/16.10.2018 год ищецът е бил уведомен на 16.10.2018 год на
посочения от него електронен адрес. Частната жалба е постъпила в деловодството
на Окръжен съд Добрич на 17.10.2018 год, следователно е спазен преклузивният
срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Частната жалба изхожда от легитимирана страна и е
подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение №
662/15.11.2018 год ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради
настоящият състав намира, че са налице всички предпоставки за допустимост на
частната жалба. Втората частна жалба е подадена след получаване на повторно
съобщение до ищеца на адрес, издирен от съда след неуспешното връчване на книжата
на посочения в исковата молба адрес за призоваване. Съдържанието на двете
частни жалби е идентично, поради което съдът приема, че е сезиран с една частна
жалба, която е допустима и по която дължи произнасяне.
Разгледана по същество,
частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Производството по гр.д. №
333/2018 год на ДОС е образувано по искова молба, подадена от К.И.Б. срещу Я. А. Я. с правно
осн. чл. 45 от ЗЗД и цена на иска 555000 лв обезщетение за имуществени вреди и
1 000 000 лв – неимуществени вреди.
С разпореждане №
687/10.08.2018 год съдът оставил исковата молба без движение и дал подробни
указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани
нередовностите й.
На адреса, посочен в
исковата молба ищецът не е бил намерен, за да му бъде връчен препис от
разпореждането, поради което същото е било изпратено на посочения от самия него
електронен адрес, на 11.09.2018 год. Този начин на уведомяване е регламентиран
в чл. 44 ал.3 от ГПК и е надлежно удостоверен съобразно с изискванията на
закона. Срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане №
687/10.08.2018 год започва от този момент и изтича на 18.09.2018 год – вторник,
присъствен ден. Въпреки надлежното уведомяване по горепосочения начин, съдът
издирил и настоящия адрес на ищеца в гр.София, кв. Драгалевци, ул. 506, № 6, на
който връчил книжата на хартиен носител, и те са били приети лично от него на
21.09.2018 год. Дори и да се приеме тази по-късна дата като начало на срока,
той е изтекъл на 28.09.2018 год – петък, присъствен ден.
До датата на постановяване
на разпореждане № 869/16.10.2018 год не е постъпила никаква молба от страна на
ищеца в изпълнение на указанията, дадени с разпореждане № 687/10.08.2018 год.
Съгласно чл. 129 ал.3 от ГПК
неспазването на срока за отстраняване на нередовностите има за последица връщане
на исковата молба. Срокът е преклузивен и не подлежи на продължаване на осн.
чл. 63 ал.3 от ГПК. Ищецът не се е
възползвал от възможността да поиска възстановяването му по реда на чл. 64 и
сл. от ГПК в случай, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени
обстоятелства. При това положение съдът не е разполагал с друга възможност,
освен да върне исковата молба и да прекрати производството.
По изложените мотиви
настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
869/16.10.2018 год по гр.д. № 333/2018 год на Окръжен съд Добрич, с което е
върната искова молба вх.№ 725/31.01.2018 год и е прекратено производството по
делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС
на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.