РЕШЕНИЕ
№ 1081
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330111243 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на искова молба,
подадена от И. П. Д. срещу „Максимал“ ЕООД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ вр. чл. 224, ал. 1 КТ вр. чл.128 т.2 КТ вр
чл.226 ал.2 КТ
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на Трудов договор от *****г. като ищецът е
заемал длъжността „******“ при ответното дружество. С допълнително
споразумение трудовото възнаграждение на ищеца било увеличено от 570 лв.
на 650 лв. Ищецът сочи, че със Заповед № ******г., трудовото
правоотношение било прекратено на основание 330, ал. 2 т. 126 КТ.
Поддържа се, че осъщественото уволнение е незаконосъобразно, защото в
него се посочвали неверни мотиви. Предвид гореизложеното, предявяват се
процесните искови претенции, с които се моли да бъде признато за незаконно
и отменено уволнението на ищеца, осъществено със Заповед № ******г. на
******* на ответното дружество, както и ищецът да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „*****“, както и да му бъде заплатено
1
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от шест
месеца / 21.06.2021г.- 21.12.2021г./ в размер на 3 900 лева, както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2021г. в
размер от 200 лв, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда / ******г./ до окончателно
му изплащане. за изплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2021г.
в размер на 1000 лева като неоснователен. Предявени са и искове с правно
основание чл.226 ал.2 КТ за претърпени вреди вследствие незаконно
задържане на трудова книжка за периода от 1.6.2021г.до 1.11.2022г в размер
на 17000 лева и иск за изплащане на трудово възнаграждение за месец юни
2021г. в размер на 1000лева чл.128 т.2 КТ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, че
трудовото правоотношение е било прекратено по инициатива на ищеца, тъй
като е той е пуснал предизвестие и желание трудовото му правоотношение да
бъде прекратено от *******г. На тези основания моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, учредено по силата на Трудов договор от *******г, като
ищецът е заемал длъжност „******“.
От доказателства се установява, че трудовото правоотношение е
прекратено по молба на ищеца,/ от ****** г/. като същият е преустановил
явяването на работа, а на ****** г. ********* на ответното дружество е
издал Заповед №**от ****** г., с която е прекратил трудовото му
правоотношение. Не се установи неавтентичност на тази молба, подписана от
ищеца Д.
Съгласно чл.325, ал. 1 от КТ трудовият договор може да се прекрати без
която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на
страните изразено писмено като страната към която е отправена молбата за
прекратяване следва да вземе отношение в 7 дневен срок от получаването,
както е постъпило и ответното дружество, издавайки и връчвайки в 7- дневен
срок на ****** г. приложената по делото Заповед за прекратяване на
2
трудовото правоотношение, с която недвусмислено е заявило, че е приело и
уважило молбата на ищеца за прекратяваме на трудовия му договор. Ищецът
сам признава, че от ****** г. е преустановил да работи при ответника., като
освен това има и категорично съгласие на работодателя за уважаване молбата
на ищеца, което е безспорна индикация за съвпадение на волите. Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, респ. на трудовия договор по
взаимно съгласие има само констативен характер и погрешната квалификация
в нея не води до незаконност на прекратяването. Основание за прекртяване на
трудовото правоотношение са фактите и обстотятелствата, които пораждат
съответното право на работника/работодателя. Следва да бъде отбелязано, че
дори да е налице разминаване между фактическото описание на причината за
извършеното уволнение и неговата правна квалификация в Заповедта за
уволнение това не опорочава извършеното уволнение, доколкото в
обстоятелствената част на заповедта е посочено вярното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: отправеното
предизвестие. Константна се явява практиката на ВКС, постановена в
производство по чл. 290 ГПК, съобразно която не винаги несъответствието
между фактическото и правното основание за уволнение има за последица
незаконност на уволнението. Меродавна е обстоятелствената /текстовата/ част
в заповедта, която съдържа причините за уволнението, както и реалното им
осъществяване в действителността, а не правната квалификация, посочена от
работодателя, която по свето правило се дава от съда /така Решение № 530 от
29.06.2010 г. по гр. д. № 1654/2009 г. на ВКС; Решение № 161 от 14.05.2014 г.
по гр. д. № 6117/2013 г. на ВКС и др./. Отделно от изложено, съгласно чл. 335
ал.2 т.1 от КТ - в случаите, когато трудовият договор се прекратява с
предизвестие коститутивното действие по прекратяване на съществуващото
трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а
издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само
констативен характер. В случая на още по-силно основание / тъй като ищецът
сам е поискал прекратяване на ТПО/, обективно съединените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъдат
отхвърлени.
Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за
2020 г., тъй като ищецът е постъпил на работа на ****** г., поради което за
3
2020 г. му се следват платен годишен отпуск в размер на 10 /десет/ дни, за
които дни ищецът е подал молба да ползва през м. март 2021 г. и ответното
дружество като работодател е разрешило ползването им, респ. ищецът е
използвал целия полагаем му се платен годишен отпуск за 2020 г., които
обстоятелства се установяват от приетите писмени доказателства/Молба за
отпуск за 10 дни от 2020 г.и Заповед за разрешаването / и съответно иска с
правно основание чл.224 КТ за изплащане на обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 20 дни за 2021г. в размер от 200 лева следва да
бъде отхвърлен.
Съгласно константната парктика/решение № 553/15.07.2010 г. по гр.д. №
206/2009 г., ІV г.о., решение №229/12.07.2011г. по гр.д.№1875/2009г./,
когато трудовата книжка се съхранява от работника и той я е предал само
за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне
веднага след прекратяване на трудовия договор, а ако има пречка за
оформянето й - да посочи кога тя ще бъде оформена и на разположение на
работника. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената
трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе,
добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й.
Когато обаче трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът
трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в
забава. Следва да се отбележи, че задължение на работодателя, е лично
срещу подпис да предаде документите по трудовото правоотношение на
работника, съгласно разпоредбата на чл.6 ал.З от НТКТС , като по пощата
може да бъде предадена само ако има писмено съгласие за това от работника,
което не се установи. В случая е била връчена Заповедта за прекратяване на
ТПО по пощата и е бил надлежно уведомен, че следва да си получи всички
документи лично,съгласно изискванията на чл.6 ал.З от НТКТС. Липсата на
минимална инициатива от страна на ищеца не може да бъде причина за
отговорност на ответника. От всичко гореизложено следва, че иска с правно
основани чл.226 КТ, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на
ответника се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски в
настоящото производство. Представени са доказателства са договорен и
4
реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 400 лв., която сума ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски,
всички останали разходи по делото остават в тежест на бюджета на
Съдебната власт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. Д., ЕГН: ********** срещу
„Максимал“ ЕООД, ЕИК:*********, обективно, кумулативно съединени
искове за признаване на извършеното прекратяване на ТПО със Заповед №
*******г. на ********* „Максимал“ ЕООД, ЕИК:********* за незаконно и
неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „*******“ – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в
размер от 3 900 лева , представляваща обезщетение за времето от
21.06.2021г.- 21.12.2021-правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда / ******г./ до окончателно му
изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Д., ЕГН: ********** срещу
„Максимал“ ЕООД, ЕИК:********* осъдителен иск с правно основание
чл.128 т.2 КТ за изплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2021г. в
размер на 1000 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Д., ЕГН: ********** срещу
„Максимал“ ЕООД, ЕИК:********* осъдителен иск с правно основание
чл.226 ал.2 КТ за претърпени вреди вследствие незаконно задържане на трудова
книжка за периода от 1.6.2021г.до 1.11.2022г в размер на 17000 лева като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. П. Д., ЕГН: ********** срещу
„Максимал“ ЕООД, ЕИК:********* осъдителен иск с правно основание
чл.224 КТ за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
5
отпуск от 20 дни за 2021г. в размер от 200 лв като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. П. Д., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „Максимал“ ЕООД, ЕИК:*********, сума в размер на 400
лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в
рамките на настоящото производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6