Решение по дело №128/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 92
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20227110700128
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 92

гр.Кюстендил, 27.05.2022г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет  и шести май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№128/2022г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

 С.К.С. ***, съдебен адрес *** оспорва ЗППАМ №22-1139-000054/21.03.2022г. и ЗППАМ №22-1139-000055/21.03.2022г. и двете на началник сектор ПП Кюстендил /налице е съединяване на адм.д.№129/2022г. по описа на КАС към адм.д.№128/2022г. за общо разглеждане/. Изложени са съображения за незаконосъобразност на актовете, поради допуснати нарушения на материалноправните разпоредби и процесуалните правила.  Не се претендират разноски.

                 Ответникът не изразява становище по жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 До издаването на оспорените заповеди се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №582077/19.03.2022г. за това, че на същата дата около 13.30ч., в гр.Кюстендил по ул.“Гороцветна“, срещу Банка ДСК, управлява собствения си лек автомобил Сузуки Витара с рег.№КН7288ВА след употреба на алкохол – при проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, фабр.№0265 са отчетени 0.67 промила алкохол в издишания въздух от водача. Съставен е ТМИ №094790, в който е отразено, че водача е съгласен с показанията на уреда и отказва да даде кръв за медицинско изследване.              

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу актове, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок /заповедите са връчени на 12.04.2022г., а жалбите са депозирани на 19.04.2022г. в съда/, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорените административни актове на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

                  Оспорените ЗППАМ №22-1139-000054/21.03.2022г. и ЗППАМ №22-1139-000055/21.03.2022г. и двете на началник сектор ПП Кюстендил представляват мотивирани административни актове, съдържащи изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Издадени са от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-1046/30.06.2017г. и в предписаната от закона форма.

                  Правилно е приложен и материалния закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, се извършва при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. А прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, се извършва при установена концентрация на алкохол в кръвта му над 0,5 на хиляда - за срок от 6 месеца до една година.

В случая съдът, с оглед писмените доказателства – АУАН /АУАН не е оспорен и се ползва с презумптивна доказателствена сила по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП/ и талон за изследване №094790/19.03.2022г., приема за безспорно установено извършено от С.К.С. *** нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ и т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тези мерка не съставляват вид административно наказание. Релевантният за приложението на чл.171, т.1, б.“б“ и т.2а, б.“б“ от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочените мерки /установено е управление на МПС от собственик след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда/. Административният акт, с който се прилага ПАМ предхожда наложеното на нарушителя административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Ето защо няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП.

 В този смисъл административният орган правилно и законосъобразно е издал оспорените актове и същите не страдат от пороците по чл.146 от АПК, т.е. липсват основания за тяхната отмяна.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.С. ***, съдебен адрес *** срещу ЗППАМ №22-1139-000054/21.03.2022г. и ЗППАМ №22-1139-000055/21.03.2022г. и двете на началник сектор ПП Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: