Присъда по дело №16096/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 16096/2022 г. по описа на 112-и състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против Т. В. Л., с ЕГН: **********, роден на **** г. в
гр. София, българка, български гражданин, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, за това, че в периода от месец юни 2021 г. до месец
ноември 2021 г. включително, в гр. София, след като е била осъдена с
решение № 20244959 от 05.11.2020 г. по гражданско дело № 12670/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 89-и състав, влязло в сила на 04.12.2020 г., да издържа
свой низходящ – дъщеря си В. М. К.а, родена на 22.05.2005 г., чрез нейния
баща и законен представител М. М. К., съзнателно не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 6
(шест) месечни вноски, всяка от които по 300,00 (триста) лева, общо в
размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева – престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание представителят на СРП иска от съда да признае
подсъдимата за виновна и поддържа обвинението, като сочи, че същото е
доказано. Предлага на съда наказанието на подсъдимата да бъде по реда на чл.
58a от НК.
Защитата пледира съдът да постанови осъдителна присъда, но да
наложи възможно най-минималното и благоприятно за подсъдимата
наказание, а именно - пробация.
В последната си дума подсъдимата заявява, че няма какво да добави.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмените доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Т. В. Л., с ЕГН: **********, роден на **** г. в гр. София,
българка, български гражданин, със средно образование, неомъжена,
неосъждана.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл.
371, т. 2 от НПК – при пълно признаване на фактите, закрепени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, от подсъдимата Л.. Съдът,
спазвайки императивния характер на нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК,
приема за установени фактическите положения, които са залегнали в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Обвиняемата Л. и свидетелят М. М. К. били във фактическо съжителство,
като имали дете – В. М. К.а, родена на 22.05.2005 г. Поради влошаване на
отношенията между двамата родители, след фактическата им раздяла, детето
останало да живее с баща си, който полагал необходимите грижи за него. В
1

тази връзка било постановено решение № 197831 от 21.08.2017 г. по
гражданско дело № 28356/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 83 -и състав, влязло
в сила на 27.09.2017 г., съгласно което Л. следвало да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си в размер на 150,00 лв. Впоследствие, с решение №
20244959 от 05.11.2020 г. по гражданско дело № 12670/2019 г. по описа на
СРС, III ГО, 89-и състав, влязло в сила на 04.12.2020 г., размерът на
издръжката за В. К.а бил изменен, като Л. била осъдена да заплаща издръжка
на дъщеря си по 300,00 лв. месечно. След постановяване на съдебното
решение и въпреки че знаела за съдебния акт, както и адреса на детето и баща
му в гр. София, където следвало да изпълни задължението си, обвиняемата не
изпълнила задължението си за издръжка на дъщеря си - В. К.а, за периода от
м. юни 2021 г. до м. ноември 2021 включително. Задължението е в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 6 (шест) месечни вноски, всяка от
които по 300,00 (триста) лева, общо в размер на 1800,00 (хиляда и
осемстотин) лева.
Именно чрез бездействието си по непрестиране на присъденото парично
задължение, обвиняемата не изпълнила задължението си да заплаща
издръжка на детето си – В. М. К.а, родена на 22.05.2005 г., за посочения
период.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието на подсъдимата относно всички фактически
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване (изготвената по делото експертиза),
които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите М. К., В. К.а и В.
М.; решението на СРС по делото за развод, с което е осъдена подсъдимата да
заплаща процесната издръжка и е определен от съда размера й; удостоверение
за раждане на дете; изготвената в хода на ДП съдебна икономическа
експертиза; справката за съдимост на подсъдимата, както и останалите
писмени доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че направеното от подсъдимата самопризнание се
подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал, тъй като
то намира опора в показанията на свидетелите, в писмените доказателства
(решение на СРС, както и удостоверение за раждане), подкрепя се и от извода
на СИЕ. За съда е безспорен факт, че подсъдимата не е заплатила съзнателно
своето задължение, тъй като е била наясно, че по закон дължи издръжка на
децата си и изрично е осъдена от съд да го прави, имала е финансовата
възможност да го осъществява, но не го е сторила.
Съдът кредитира и изготвената по делото експертиза - икономическата,
която е пълна и точна, отговаря на поставените й задачи изчерпателно,
изготвена е от компетентно вещо лице, поради което съдът я намира за
обективна и й дава вяра изцяло.
2

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимата е извършител на деянията. Ето защо и с
аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира
за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите
подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимата Т. Л. е осъществила състава на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение, тъй като в периода от
месец юни 2021 г. до месец ноември 2021 г. включително, в гр. София, след
като е била осъдена с решение № 20244959 от 05.11.2020 г. по гражданско
дело № 12670/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 89-и състав, влязло в сила на
04.12.2020 г., да издържа свой низходящ – дъщеря си В. М. К.а, родена на
22.05.2005 г., чрез нейния баща и законен представител М. М. К., съзнателно
не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно – 6 (шест) месечни вноски, всяка от които по 300,00 (триста) лева,
общо в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
Съдът намира, че са доказани всички елементи на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, а именно – на първо място е доказано, че подсъдимата е
майка на детето, по-насетне е установено безспорно, че същата е осъдена с
влязло в сила решение на съда да заплаща издръжка, тя е работила, имала е
финансовата възможност да плати издръжката, била е наясно, че я дължи, но
въпреки това не я е заплатила.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено при пряк
умисъл от страна на Л., тъй като същата е съзнавала обществено опасните
последици на деянието си и е целяла тяхното настъпване, имала е
психическата възможност да се въздържи от извършване на деянието, но не го
е сторила.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдът прие, че
са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и
направеното от подсъдимата самопризнание. Последното следва да се отчете
като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото в случая съдът не
налага наказание лишаване от свобода, и подсъдимата не се облагодетелства
заради направеното самопризнание с намаляване на наложеното наказание с
1/3, защото правилата на чл. 58а от НК не се прилагат за наказания, които не
са свързани с лишаване от свобода. Ето защо, няма пречка самопризнанието
да се отчете като смекчаващо такова.
Съдът счита, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо, съдът намира, че наказанието, което следва да се наложи на
3

Кирилова, за всяко от престъпленията, следва да се определи по чл. 54 от НК,
тъй като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът намира, че адекватното наказание в
случая е „пробация” за срок от 6 месеца, с две пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с
пробационен служител, като за първата пробационна мярка съдът следва да
определи минималната в закона честота – два пъти седмично.
Следва да се отбележи и че в този случай нормата на чл. 78а от НК не
може да се приложи, защото са налице невъзстановени имуществени вреди.
Доколкото подсъдимата е призната за виновна, то съдът следва на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК да я осъди да заплати по сметка на СДВР
разноските по делото, които възлизат на сумата от 170,40 лева.
При тези мотиви, 112-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 13.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Николай Урумов
4

Номер на акта:	287
Дата:	1 юни 2023 г. (в сила от 17 юни 2023 г.)
Съдия:	Николай Мариусов Урумов

Дело:	20221110216096
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 декември 2022 г.

Присъда по дело №16096/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите