№ 867
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100509666 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.06.2021 г. по гр.д. № 383/2021 г., СРС, ГО, 76 състав е
осъдил на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ”ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД. ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район "Изгрев", ж.к. „Д.", бул.
„******* да дозаплати на В. Р. ЯН. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
"*******, чрез адв. Ц.Д. П. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.
"*******" № ******* сумата от 20 000 лева. представляващи застрахователно
обезщетение по щета № 0801-005020/2020г. (болки и страдания), ведно със
закщонната лихва, считано от 04.01.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2100 лв., сторени
деловодни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника ”ЗАД Д.Б.Ж.И З.” АД.
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
"Изгрев", ж.к. „Д.", бул. „******* чрез пълномощника по делото юрисконсулт
ЦВ. Б., със съдебен адрес: гр.София, бул. „Г. М. ******* в частта за горницата
над 7500 лв. до присъдените 20 000 лв., или за сумата от 12 500 лв. за
неимуществени вреди. Към въззивната жалба е депозирано платежно
1
нареждане в общ размер на 7 839,58 лв., от които 7 500 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 339,58 лв. законна лихва от 04.01.2021 г. до датата на
плащане. Твърди се, че съдът е определил размера на дължимото обезщетение
в противоречие с чл.52 ЗЗД, като не е съобразен с реално понесените от
ищеца болки и страдания, че не е взел предвид общото здраволсловно
състояние на ищеца към момента на приключване на делото, което е било
стабилно. Сочи се, че травмите са леки и са се възстановили в обичайния за
това срок, а според приетата по делото СМЕ, В.Я. е имал редица
съпътстващи заболявания, които са оказали влияние върху възстановителния
процес и ако е бил абсолютно здрав, възстановяването е щяло да стане по-
бързо. Неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелката, която е
съпруга на ищеца и е пряко заинтересована от изхода на настоящето
производство. Неправилно съдът е отхвърлил възражението за принос от
страна на ищеца. По делото е доказано, че на мястото на ПТП не е имало
обозначено място за преминаване на пешеходци и дори и да се приеме
становището на първоинстанционния съд, че щом няма забрана да се движи
на такова място за пешеходци, то това не изключва задължението им да се
съобразяват с преминаващите автомобили. В случая пешеходецът се е
намирал до рамка, където се разтоварва стока и маневрират превозни
средства. За същия е била очевидна опасността от движението на МПС,
поради което е следвало да се съобрази с тях и да премине на безопасно за
пешеходци място. В приетата САТЕ се прави заключение, че пешеходецът е
имал възможност да предотврати ПТП като не стои непосредствено зад
превозното средство. Същото има светлинна сигнализация, когато потегля
назад, а също така се чува и при запален двигател. Ето се счита, че
пешеходецът е стоял зад автомобила и е имал възможност да предвиди
потеглянето му и така сам се е поставил в опасност, което следва да се отчете
като принос и обезщетението да бъде намалено с 50 %.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част, а при условията на евентуалност да бъде
намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
съответно размера на присъдените разноски, включително адвокатско
възнаграждение и държавна такса. Претендира присъждане на разноски за
настоящето производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
2
Вззиваемият В. Р. ЯН., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "*******,
чрез пълномощника по делото адвокат С.Й. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. "*******" № ******* оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстнация и адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата 20 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 04.01.2021 г. до окончателоното й изплащане.
Ищецът В. Р. ЯН. твърди, че на 05.05.2020 г. в 10,30 часа в гр.Со фия
бил блъснат от т.а. „Мерцедес“, модел „Спринтер 311“, който се движил на
заден ход от блок 12 към блок 13. От ПТП-то ищецът реално претърпял
негативни емоционални преживявания, свързани със силна уплаха и шок от
удара, както и страх за живота си. След удара бил приет веднага в УМБАЛСМ
„“ Н.И.Пирогов“ където престоял от 05.05.2020 г. до 12.05.2020 г. Била му
поставена диагноза счупване на гръбначния стълб в поясната област-закрито,
било установено разгънат бял дроб и фрактура на 6,7 и 8 ребро в дясно.
Ответникът заплатил извънсъдебно сумата от 5 000 лв. Предвид
гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати допълнително 20 000 лв., ведно със законната лихва.
Ответникът „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД е оспорил изцяло предявените искове
3
по основание и размер. Направил е възражение за съпричиняване на вредите,
с довод, че пострадалият пешеходец е стоял зад автомобила и е имал
възможност да предвиди потеглянето му и така сам се е поставил в опасност,
което следва да се отчете като принос.
Съдът констатира следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че
автомобилът, управляван от лицето, сочено за деликвент, е причинил ПТП на
05.05.2020г., а също така че ГО на делинквента е била застрахована при
ответника.
От приетата по делото СМЕ се установява, че след инцидента ищецът е
получил счупване на гръбначният стълб в поясната област - закрито на нива
L2 и L4 прешлени, както и фрактура на 6,7 и 8 ребра вдясно, придружена с
постоянни болки, като телесните повреди са 5 на брой - Счупване на
гръбначни прешлени на нива L2 и L4 и фрактура на 6, 7 и 8 ребра вдясно.
Медикобиологичните признаци причинени от ПТП-то отговарят на тежка
телесна повреда, като последиците не могат да отшумят изцяло. Според
скалата на функционален дефицит - умерено-силна болка в кръста. След
изписването от болницата, ищецът в продължение на 2-3 месица след
инцидента се оплаквал от интензивни болки и ограничени движения.
Прогнозата е с хроничен рецидивиращ характер, оплакванията в бъдеще
могат да бъдат провокирани при натоварване на гръбначния стълб и гръдния
кош, промяна на температурата; има остатъчни явления, изразяващи се като
интензивни болки в кръста, ограничени движения и слабост в двата крака.
Възстановяването е с хроничен рецидивиращ характер, пострадалият е имал
стари заболявания, което са допринесли за забавянето на оздравителния
процес.
От депозираните писмени доказателства и приетата СТЕ се установява,
че на 05.05.2020г. около 10,30 часа, водачът на т.а. марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер 311“, per. № *******, предприема маневра за движение на заден
ход, в пространството между бл. 12 и бл. 13 и в района до пекарна „Старото
време“. В същото време зад превозното средство се намирал пешеходецът В.
Р. ЯН.. При движението назад, траекторията на товарния автомобил марка
„Мерцедес“ пресякла тази на пешеходецът и настъпил удар между тях. По
делото липсват данни за поведението на пешеходеца непосредствено преди
4
настъпването на удара, като пешеходецът се е намирал зад товарния
автомобил и същият не е бил видим за водача в момента в който е предприел
маневра за движение на заден ход. На мястото на произшествието не е имало
други превозни средства, които да са ограничавали видимостта на водача на
автомобила към пешеходеца. МПС-то е плътна задна част, без стъкла, които
да откриват видимост към зоната зад превозното средство. опасната зона на
т.е., при скорост около 7 км/ч е 2,22 метра. Времето за реакция в конкретната
пътна обстановка, като се вземе предвид движението на заден ход е 0,6 сек.
Процесният товарен автомобил е снабден със светлинна сигнализация при
движение на заден ход. Съгласно свидетелските показания, няма звукова
сигнализация при движение на заден ход.
Според СТЕ, от приложените по делото доказателства може да се
направи извод, че пешеходецът е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, само в случай, че към момента на потегляне на
товарния автомобил не се е намирал в зоната зад превозното средство и
водачът е могъл да предотврати произшествието, ако е бил осигурил
наблюдение на зоната зад превозното средство. Двигателят издава шум, който
би следвало да може да се чуе от пешеходеца.
По делото са били събрани гласни доказателства, чрез разипита на
свидетелите Я.а, съпруга на ищеца и свидетелят З., явяващ се деликвент.
Свидетелката Я.а твърди, че съпругът й й се обадил веднага след инцидента.
Той лежал на земята и бил в тежко състояние. Имало патрул на КАТ. Дошла и
бърза помощ, която препоръчала да не се правят каквито и да са движения.
Пострадалият бил опериран на седми май. Свидетелката била при него през
цялото време, около 2 седмици, тъй като не можел да се придвижва.
Лечението продължило с инжекции за разреждане на кръвта, които се
поставяли в корема. Съпругът й имал хроничен гастрит и колит. След втората
седмица започнал да става с проходилка. Наложило се да се мине и през
невролог. Последното посещение там било преди 20 дни, считано от
15.03.2021г. Болките първоначално били много силни, като впоследствие
намалели. Те продължавали и досега и били в областта на кръста, десен крак
и дясна ръка. Свидетелят З. твърди, че се движел на заден ход по една рампа
на търговска верига. Чул, че викат хора, имало ударен човек. Нямал
парктроник или друга сигнализация за движение назад. Автомобилът нямал
5
задни прозорци, а само странични. Мястото не било пешеходна зона, нямало
знаци или каквато и да е маркировка. Хора помогнали да сложат
пострадалания да лежи и да не мърда, за да няма допълнителни усложнения.
От правна страна:
Според нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо който
деликвентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите, спрямо застрахователя по договор срещу гражданска отговорност,
застрахован по който е делинквентът- правната фигура на прекия иск.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования
и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника -
застраховател.
СГС също приема, че са налице предпоставките на горецитираната
правна норма. Налице е деликт-настъпилото ПТП на 05.05.2020 г., налице е и
договор за гражданска отговорност със застраховател/ ответника/,
осигуряваща ГО на деликвента.
На практика се обжалва размера на определеното обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Следва да бъдат съобразени вида и характера на травмите, които
са 5 на брой-счупване на гръбначни прешлени на нива L2 и L4 и фрактура на
6, 7 и 8 ребра вдясно, интензивността и продължителността на изпитваните от
пострадалия физически болки и страдания, приблизително 2-3 меесеца,
възрастта и здравословното състояние на пострадалия, които определят едно
по-бавно и усложнено възстановяване. С поред приетата по делото СМЕ,
медикобиологичните признаци причинени от ПТП-то отговарят на тежка
телесна повреда, противно на твърдението във въззивната жалба, като
последиците не могат да отшумят изцяло. Според вещото лице, прогнозата е с
хроничен рецидивиращ характер, оплакванията в бъдеще могат да бъдат
провокирани при натоварване на гръбначния стълб и гръдния кош, промяна
на температурата; има остатъчни явления, изразяващи се като интензивни
болки в кръста, ограничени движения и слабост в двата крака.
6
Възстановяването е с хроничен рецидивиращ характер, пострадалият е имал
стари заболявания, което са допринесли за забавянето на оздравителния
процес.
От разпита на свидетелката Я.а се установява и за получени от ищеца
емоционални травми, изразени в стрес, шок, или други подобни, които
допълнително са повлияли на психиката му.
Относно наличието или не съпричиняване от страна на пострадалия,
настоящата инстанция приема следното:
В константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, а и в
създадената по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК практика
/решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д.
№ 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т.д. № 286/2010 г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т.д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ІІ т. о. и др./, Върховният
касационен съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2
ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Както е
посочено в решение № 169 /28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.,
релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Във всички случаи на предявен иск срещу
деликвента или срещу застрахователя, както и срещу Гаранционния фонд,
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
7
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. С ТР № 1/2014г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 1/2014г. се прие,
че „Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения-обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Трябва да бъде
направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване
на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който
обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на
вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51,
ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „съпричиняване” е с по-тясно
значение спрямо използвания в закона - „допринасяне за настъпването на
вредите”. В конкретния казус пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието. Според СТЕ, пешеходецът е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, само в случай, че към момента на потегляне на
товарния автомобил не се е намирал в зоната зад превозното средство и
водачът е могъл да предотврати произшествието, ако е бил осигурил
наблюдение на зоната зад превозното средство. Както е посочил и СРС,
ищецът не се е движел по платно, а на пространство, което не е част от
пътната мрежа, където е разрешено движението на пешеходци, тъй като няма
причина да е забранено. От данните по делото е видно, че процесното МПС
не е било непосигурено с предупредителна уредба и е било без задна
видимост на шофьора, с изключение на страничните огледала. Съдът е
посочил, че не се предполага, че пешеходецът, който по правило е с
предимство, следва да се оглежда за преминаващи автомобили, а още по-
малко за такива, движещи се назад. Направен е законосъобразния извод за
липсата на данни за проявена от ищеца небрежност или лекомисленост.
При определяне размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Предвид гореизложеното, както и при съобразяване с
последователната практика на касационната инстанция за определянето на
8
критерия за справедливост и от икономическата конюктура в страната, както
и от общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото, намира, че справедливият размер на
обезщетението е в размер на 32 500 лв. От него следва да бъдат приспаднати
5 000 лв. платени от ответното дружество преди процеса и 7500 лв., платени
след постановяване на първоинстанционното решение, за които има
депозирани писмени доказателства, ило общо 12 500 лв.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстанция въззиваемият, чрез процесуалния си
представител, не претедира разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.06.2021 г. по гр.д. № 383/2021г. на
СРС, ГО, 76 състав в обжалваната част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9