Решение по дело №1217/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Варна, 09 октомври 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

 

СЕКРЕТАР: ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Кр.Василев,

в.гр.дело № 1217 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по две въззивни жалби, както следва:

 

1.На В.К.К. против Решение № 2058 от 14.05.2019 година, постановено по гр.д. № 18999/2018г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен предявения от въззивника срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша”, № 2 иск за осъждане на ответника да му заплати разликата над присъдената сума от 1 000.00 /хиляда/ лева до претендираните 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което воденото срещу В.К. наказателно производство – ДП № 212/2013г. по описа на ОД на МВР-Варна е прекратено, тъй като спрямо същото лице за същото престъпление има влязло в сила определение за прекратяване на делото, както и за обезщетение за забава за периода от 22.08.2014г. до 16.12.2015г., включително.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и необосновано; че размера на присъденото обезщетение е изключително занижен и несъобразен с принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Твърдяните вреди са установени по делото от съвкупността на доказателствата, както и пряката им връзка с воденото срещу въззивника наказателно преследване.Въззивника приема, че ВРС е направил извод некореспондиращ с доказателствата по делото и принципа на справедливостта.Според него адекватния размер на обезщетението е от 5 000 лева. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за обезвреда са уважи в цялост.

Отговор на тази жалба не е депозиран от ВРП.

2.Втората въззивна жалба против решението на ВРС е депозирана и от Прокуратурата на РБ, чрез ВРП, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на В.К.К., ЕГН ********** сумата от 1 000.00 лева /хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, за което воденото срещу В.К. наказателно производство – ДП № 212/2013г. по описа на ОД на МВР-Варна, е прекратено, тъй като спрямо същото лице за същото престъпление има влязло в сила определение за прекратяване на делото, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от 17.12.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и постановяване на решението при съществено нарушение на процесуални правила, както и необоснованост. В обжалваната част решението е немотивирано. При прилагане на критерия „справедливост“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ВРС е нарушил закона като значително е завишил същия. При формиране на този извод ВРС се е позовал на обстоятелството, че в период от около 2 месеца К. е бил обвиняем и по ДП № 17/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна, което също е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор. Позовавайки се на това обстоятелство при определяне размер на обезщетението, ВРС е нарушил закона произнасяйки се свръхпетитум. ВРС не е съобразил също, че не може да бъдат ценени обстоятелства, обосноваващи присъждане на обезщетение по ЗОДОВ и извършените процесуално-следствени действия с участие на обвиняемия, чрез които му се предоставя възможност и се гарантира реализиране правото му на защита в наказателното производство. Размерът на присъденото обезщетение от друга страна е обоснован с „личността на ищеца“ без в мотивите да се съдържат констатации относно нейните особености. Последното обуславя необоснованост на решението. Като постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, моли решението в обжалваната му част да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в цялост.

В отговор на жалбата, В.К. оспорва доводи в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в частта, с която претенцията за обезвреда е уважена частично. Моли в тази част решението на ВРС да се потвърди.

В съдебно заседание за въззивника се явява адв.Ц., която поддържа въззивната жалба, оспопрва тази на ВРП и моли съдът да се произнесе.

За въззиваемата страна, редовно призована, се явява прокурор И., която моли съдът да уважи предявената от ВРС жалба, като отхвърли тази на въззивника.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

 

 

 

Производството е образувано по предявен от В.К.К. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 22.08.2014г. до окончателното изплащане на горната сума.

Пред решаващия съд той е изложил, че е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 194, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 НК, затова че чрез използване на моторно превозно средство е отнел чужда движима вещ – един брой витло за моторен кораб с диаметър 6м, от владението на Д.И.С.и собственост на „Параходство БМФ“ АД, като с постановление от 28.05.2011г. на прокурор от ВРП, наказателното производство по ДП № 56/2009г. по описа на ОД на МВР Варна е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК. С определение № 1641/20.06.2011г. по ЧНД № 3547/2011г., по описа на ВРС, постановлението за прекратяване е било потвърдено. Актът на ВРС е потвърден с определение по ВЧНД № 1102/2011г. на ВОС. Излага още, че по – късно след като делото е било изпратено на ВКП, след произнасяне на Зам.главния прокурор на ВКП, с постановление от 12.07.2013г. на прокурор от ВРП, от пр. № 16036/2008г., ДП № 56/2009г., били отделени материали и е образувана пр. № 9747/2013г. на ВРП, ДП № 212/2013г. По същото ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, чл. 234б, ал. 1 НК, чл. 206, ал. 1 НК, чл. 207 НК, чл. 325 НК, чл. 143, ал. 1 НК и чл. 277, ал. 2 НК. С постановление от 22.05.2014г. на ВРП, наказателното производство се твърди да е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. С определение по ЧНД № 3484/2014г., по описа на ВРС, съдът е изменил постановлението от 22.05.2014г., като е постановил прекратяване на наказателното производство по ДП № 212/2013г., на основание чл. 234, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Ищеца твърди още, че е претърпял продължителен и силен стрес, страх от евентуална осъдителна присъда, непрекъснато психическо напрежение, разклащане на професионалния му и чисто човешкия му авторитет. Заявява, че са уронени честта и достойнството му; че изпитва състояние на срам, страх и обида от повторно въздигнатите му незаконни обвинения в извършване на тежко умишлено престъпление.

След като се е съобразил и описал подробно цялата фактическа обстановка, ВРС е приел, че адекватно обезщетение ще е в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като е отхвърлил иска до претендираните 5 000 лева.

Становището на съда е следното:

Фактическата обстановка по делото е била правилно установена, и настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да се спира на нея.Тя не се и оспорва от страните, но техните правни изводи на тази база са противоположни.Изводите на въззивния съд са:

Практиката на съдилищата ясно и недвусмислено указва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в  чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.От своя страна справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на  закона не е абстрактно понятие, съгласно Постановление № 4 от 1968 година на ВКС – напротив тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. От друга страна пък самия принцип за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.Самата вреда, като понятие е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности, поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този момент.Следователно, за да определи размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят настъпилите вреди.

От данните по делото е видно, че на ДП против К. е било образувано през 2013 година и че през същата година  въззиваемия бил привлечен като  обвиняем дознание № 212/2013 година, и че му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка”.Става ясно също, че до съдебното производство е било изпратено с мнение за прекратяване на 26.03.2014 година от страна на разследващия дознател и на 22.05.2014 година е прекратено от ВРП.

Няма спор, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на Следствието, Прокуратурата и Съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Тази отговор съществува обективно и се осъществява чрез заплащане на обезщетение, което се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение, респ. отменената осъдителна присъда, е изцяло в тежест на ищеца - жалбоподател, сезирал Съда с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от ЗОДОВ се касае за защита честта, достойнството и доброто име на гражданина, основно защото и самата държава може да ги накърни, когато чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред.Щом обаче обвинението не съответства на истината, то задължението за разкриването й е останало неизпълнено и то е незаконно.Също тогава възниква правото за обезвреда на настъпилите вреди.Обезщетението на последните се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То следва да се съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички неимуществени вреди.Размерът на вредите, обаче  е винаги индивидуален и е свързан с конкретността на случая.Т.е. в тежест на ищеца – жалбоподател е да докаже, че действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както и причинната връзка между действията на органите по чл. 2 от ЗОДОВ и вредоносния резултат.В случая се вземат предвид продължителността на наказателното преследване, неговото отражение върху личността, емоционалното и здравословно състояние на потърпевшия.Съгласно Решение № 449 от 16.05.2013 година на ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, постановено по реда на чл.290 от ГПК „в 

 

 

 

 случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела”.

За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди следва да се определи на базата на критерия на обществото за справедливост - арг. на чл. 52 ЗЗД. Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от увреденото лице болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и настъпили негативни последици.Целта на репарирането е да се обезщетят моралните вреди, изразяващи се в психически болки и страдания, свързани с негативните изживявания - пряка и непосредствена причина от воденото наказателно производство, които не могат да се изчислят като месечно обезщетение или възнаграждение.

На първо място съдът акцентира върху обстоятелството, че след повдигане на обвинението – на 16.10.2013 година по ДП № 212/2013 година на ОДП-Варна, ищеца е изпитвал страх, неувереност, неудобство, несигурност, което се доказва с разпита на двамата свидетели – В.Р.К.и Д.П.П..Настъпилия срив в психиката на въззиваемия е бил очевиден и следователно при тези данни и в отговор на жалбата на Прокуратурата, съдът приема, че е доказана по несъмнен начин причинно – следствената връзка между претърпените неимуществени вреди и действията/ бездействията на органите на реда, в частност на Прокуратурата на Р България.В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели. Дали обвинението е било обосновано или не, е въпрос които вече е бил преценен, на базата на влезли в сила актове.Дали, кога и какви обвинения следва да бъдат определени по отношение на граждани, са обстоятелства които законът е оставил на преценка на органите на до съдебното производство – Прокуратура, МВР и Следствие.Редно е обаче да се посочи и друго – по отношение на К. е била определена най – леката МНО, а именно „Подписка“; отделно от горното няма данни към момента той да изпитва онези неудобства, страх, несигурност и т.н., които е изпитвал по време на съдебното преследване.На база на изложеното може да се направи извод, че той е психически здрав и че изложеното от свидетелите е част от неговото минало.Ето защо, като отговор на въззивната жалба, съдът приема, че адекватното на претърпените болки и страдания би било обезщетението, което е първата инстанция е определила.

Неоснователно се явява възражението, че ищеца е търпял неудобства в един дълъг период от време.Разглеждането на неговото състояние докато е траело ДП № 56/2012 година не е предмет на настоящото произнасяне – по него той е търсил и е получил обезщетение от страна на Прокуратурата.В настоящия случай съдът се концентрира върху времевия порядък от повдигането на обвинение по чл.325 от НК по ДП № 212/2013 година до прекратяване на същото производство – май 2014 година, т.е. период не по дълъг от 7 месеца.Редно е да се посочи още, че е право, а и задължение на Прокуратурата разследването на престъпни посегателства, така че не следва да й се оспорва това с оглед възможността от първото дело, да отдели второ, където вече е повдигнато друго обвинение, различно от това по ДП № 56/2012 година - а именно по чл.325 от НК.Не без значение е и обстоятелството, че то е било прекратено в до съдебната фаза, без да стана нужно да се внася обвинителен акт в съда.

В жалбата на ВРП, а и пред ВОС се поддържа, че съдът е допуснал опущение на материалния закон, като е дал вяра в показанията на разпитаните свидетели, преценявайки ги като изхождащи от близки до ищеца, лица.Това действително е така, но подобно състояние се наблюдават пряко и непосредствено, единствено от най – близките, които в тази ситуация се намират до потърпевшия.Нещо повече – макар да намира, че те не следва да се кредитират, Прокуратурата не сочи други, оборващи ги, а се задоволява единствено с отричането им.Също, като отговор да доводите във въззивната жалба, ВОС, подобно и на решаващия, намира, че обезщетението е съобразено и със срокове на разследването и съдебното дирене.От материалите по делото се установява, че то е стартирало през 2013 година, докато е било прекратено едва в началото на 2014 година. Ето защо, ВОС намира, че и този довод се явява неоснователен.Неоснователно, според въззивния съд е и възражението на Прокуратурата, че ВРС се е произнесъл „Свръх петитум“ – данни за това по делото няма и това е така, по причина, че е била предявена претенция за сумата от 5 000 лева, от които са уважени 1 000 лева, т.е. съдът не е допуснал опущение на съдо – производствените правила, нарушаващи правото на защита на някоя от страните.

На основание изложеното, ВОС,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2058 от 14.05.2019 година, постановено по гр.д. № 18999/2018г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав.

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати в полза на адвокат Й.Ц.Ц., личен № ********** съдебно – деловодни разноски пред ВОС  общо в размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатски хонорар, по реда на чл.38 от ЗА.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: