МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №
163/2019 г.
Подсъдимият И.К.И. е предаден на
съд с обвинителен акт на Шуменската окръжна прокуратура с обвинение по чл. 116,
ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК за това, че на 08.06.2018 г. в с. ****, обл. Шумен, умишлено умъртвил Е. С.Р., ЕГН: **********, от гр.
*** (смъртта е настъпила на 26.06.2018 г. в МБАЛ – гр. Шумен), като убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, по време на извършване на деянието бил непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият е глухоням по рождение, никога не е
посещавал училище и не владее жестомимичен език,
поради което съдът назначи за участие по делото тълковник
и сурдопедагог – специалист рехабилитатор на слуха и
говора, които да осъществяват невербален контакт с него, да разясняват правата
му и обясняват случващото се в съдебната зала.
В хода на проведеното разпоредително заседание
съдът конституира като частни обвинители наследниците на пострадалата и прие за
съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове за причинени
неимуществени вреди срещу подсъдимия. Подсъдимият и неговият защитник намират,
че делото следва да се разгледа по общия ред, за да може всички доказателства
да бъдат събрани и анализирани, доколкото правото на защита не е реализирано в
пълен обем на досъдебното производство. Съдът насрочи делото за разглеждане по
общия ред, с призоваване на свидетелите и експертите.
Прокурорът поддържа обвинението така както е
предявено. Намира, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е
безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
максимален размер, като счита, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства.
Становището му по отношение на предявените граждански искове е, че те са
основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А.С.Р.
поддържа фактическите и правни доводи в обвинителната реч на държавното
обвинение. Присъединява се и към исканото от прокурора наказание в посочения
размер, защото само то би постигнало целите на индивидуалната и генерална
превенция. Моли предявения от А.Р. граждански иск да бъде уважен изцяло, така
както и на останалите сестри, конституирани като граждански ищци и частни
обвинители по делото. Г.Р. и А.А. изразяват
съгласието си с казаното от процесуалния представител на А.Р., няма какво да
добавят. Молят гражданските искове да бъдат уважени.
Защитникът на подсъдимия в пледоарията си изразява
несъгласието си с обвинителите относно възприетата от тях фактическа
обстановка, тъй като те не я коментират в светлината на събраните по делото
доказателства. Освен това, счита че с оглед особеностите, които подсъдимият има,
не е бил в състояние да прецени с нанесените удари какво ще причини. Въпреки
множеството удари не бил налице пряк или евентуален умисъл за причиняването на
смъртта на пострадалата. Счита, че в случая субективно са налице признаците на
престъпление по чл. 124 от НК. Моли съда
да определи наказание по този текст, съобразявайки го с смекчаващите вината
обстоятелства, каквито според него са налице, и да го редуцира съобразно с чл.
63 от НК. Алтернативно – ако наказанието се определя в рамките на вече
възприетата правна квалификация, то да бъде в минимален размер. В защитната си
реч, подсъдимият изразява съжаление за случилото се. В последната си дума иска
от съда колкото се може по – малка присъда.
От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.К.И. е роден на *** ***.
По рождение бил глухоням. Не посещавал училище и не владеел жестомимичен
език. Живеел в гр. *** заедно с майка си К.А.И. и по – малките си двама братя. С околните се разбирал с елементарни житейски
жестове, с майка си се разбирал най – добре с жестове, установени помежду им.
Бил общителен, събирал се с деца на неговата възраст, работел при различни хора
като гледал животни или извършвал селскостопански дейности. Когато бил около
шестнадесет годишен изгоряла къщата им. Майка му, която по това време живеела с
приятеля си А. Е. А., помолила св. В.В. да им разреши
да живеят в стопанска постройка в покрайнините на града. Свидетелят се съгласил
и там живяли около 6 -7 месеца като с тях били
подсъдимия и брат му Д.К.И.. По това време подс. И.
започнал да се събира с група младежи в града, които го настройвали срещу
втория му баща. Започнал да употребява алкохол, ставал агресивен, вдигал
скандали и нанасял побои на близките си.
В началото на 2018 г. четиримата се преместили да
живеят в с. ****. Настанили се в изоставена къща на ул. ****. В селото подсъдимият се запознал с Л.В.М.
/ починал на 10.10.2019 г., акт за смърт №
0004/11.10.2019 г./, известен с името Л., който отглеждал крави и понякога го
наемал на работа, за да му помага. На 08.06.2018 г. подсъдимият косил люцерна в двора на
свидетеля. Когато приключил, двамата
започнали да се черпят, пиели ракия и бира. Заедно с тях в имота намиращ
се на ул. „****били още майка му К.И., брат му Д.И., Н.А.С. - брат на Л.М., сестра му В.А.С., сина й Д.Г.А.. Около 20:30 часа дошла и
пострадалата Е. С.Р. от гр. ***. Тя се познавала със св. Л.М. и сестра му и им
гостувала в с. ****. Предишния ден –
07.06.2028 г. св. Л.М. й се бил обадил по телефона, за да я покани в дома си.
Той знаел, че тя ще получи пенсията си и й казал да донесе бира. Вечерта пострадалата носела
пластмасова бутилка от 2.5 литра бира, седнала на двора при останалите и
започнала да пие от нея. От поведението й си личало, че и преди това е
консумирала алкохол. Имало музика и Р. започнала да играе кючек. В един момент
седнала на земята и започнала да плаче, защото скоро бил починал баща й. Св. М.
седнал до нея и я прегърнал. Без тя да усети взел от десния джоб на якето й розово
портмоне, което преди това видял. Станал отишъл до входа на къщата си, обърнал
се с гръб и взел 25 лева от портмонето. Сестра му видяла действията му, но той
й казал, че няма пари, а само карти и бележки. Когато връщал портмонето в джоба
на Р. усетил, че има и мобилен телефон, взел го и го оставил на масата в
стаята си. Пострадалата не усетила нищо,
защото вече била силно повлияна от алкохола. Св. М. я хванал за дрехите,
изправил я, ударил я по лицето, казал й
да си отива и я избутал от двора. Р. имала заболяване и била с нарушена
походка, залитнала силно, но не паднала и тръгнала по улицата. М. дал 20.00 лв.
на племенника си Д. А. и той купил с тях още бира и цигари. Малко след това Р.
установила, че й липсва телефона, върнала се и започнала да вика да й го
върнат. М. заключил входната врата и не я пуснал в дома си.
Около 22:00 ч., Е. Р. отишла до хранителен магазин в центъра на с. ****.
Там тя се оплакала на свидетелите Б.И.Н. и С.Б.А., че Л. (Л.М.) й е взел
телефона. В 22:16 ч. Б.Н. подал сигнал за това на тел.112. Около 22:30 ч. на
място пристигнали служители на РУ – гр. *** – св. С.И. и В.К.. Пострадалата им
казала,че Л. откраднал мобилния й телефон марка „Теленор“
и я ударил по лицето, след това променила версията и казала, че това сторил Р.
от с. ****. Полицаите забелязали рана и кръв по лицето й. Пристигнал и екип на ЦСМП – гр. Шумен, филиал гр. ***. При
извършения преглед от медицинския фелдшер П.С. не били установени сериозни
наранявания по тялото и главата на Р.. Тя помолила полицейските служители да я
закарат до гр. ***, но същите й отказали, тъй като това било забранено. Попитали
дали има къде да нощува в с. ****, като тя им отговорила, че има, тръгнали си и
я оставили пред магазина.
По това време подс. И.И.,
майка му К.И. и брат му Д. легнали да спят в къщата на В.С., която се намирала
в същия двор (на същия адрес) до къщата на брат й Л.М.. Последният също си
легнал да спи в тях.
Късно същата вечер Е. Р. се върнала до къщата на Л.М.. От улицата тя
започнала да вика да й върнат телефона. Подсъдимият И.И.
бил буден, видял я през прозореца на стаята, защото имало улично осветление. Станал
и излязъл навън. Майка му - К.И. и св. В.С. се опитали да го спрат, но не
успели. Р. тръгнала да върви към центъра на с. ****. И. я настигнал в близост
до дом №15 на намиращата се в съседство ул. „Тича“ и я блъснал силно с двете си
ръце в областта на гърдите, вследствие на което тя паднала на земята по гръб.
Тогава той започнал да й нанася изключително силни удари с юмруци и ритници по
главата и тялото, както и да я притиска с ръце по шията и крайниците. След като
И.И. спрял да я удря, Е. Р. се изправила и
първоначално тръгнала по улицата в северна посока, след което се обърнала
обратно и поела в южна посока, като достигнала в близост до пощата на с. ****,
където паднала на земята, на затревена площ, в безсъзнание. Подсъдимият се прибрал
в къщата на В.С. и легнал да спи.
Около 03:00 ч. на 09.06.2018 г. св. И.О.А., който се прибирал в дома си в
с. ****, видял тялото на човек, който лежал на земята. Той подал сигнал за това
на тел.112 в 03:13 ч. на 09.06.2018 г., като заедно с баща си Ф.Ю.А.изчакали
пристигането на медицинския екип. Пристигнал същият медицински екип на ЦСМП –
филиал гр. *** и откарал Е. Р. ***.
На сутринта подсъдимият обяснил с жестове на майка си, че след като е
излязъл на улицата набил Е. Р.. Тя
забелязала, че на фанелата му има кръв. К. И. казала на Л.М. да не казва на полицаите, че
вечерта са спали в къщата на сестра му. След това подсъдимият заедно с майка си
и брат си Д. напуснали къщата на С. и
отишли да събират липов цвят.
По – късно, същия ден подсъдимият отишъл при Л.М., който пасял крави край
селото. Обяснил му с жестове, че е набил
Е. Р.. М. заснел това с телефона, който ползвал - „Samsung Galaxy J3“, след което записът бил качен във „Фейсбук“, в
профила на племенника му Д.А..
На 26.06.2018 г., въпреки проведеното лечение, Е. С.Р. починала в МБАЛ ***.
На досъдебното производство са изготвени съдебномедицински експертизи,
заключенията по които вещите лица поддържат в съдебно заседание. При огледа и
аутопсията на трупа на Е. С.Р., ЕГН: **********, от гр. ***, са установени: І.Травматични
увреждания: съчетана травма: глава, шия, гръден кош, крайници: 1. Тежка черепномозъчна травма: Три разкъсноконтузни
рани в областта на лицето. Кръвонасядания на
клепачите на двете очи и ретробулбарни хематоми.
Тежка лицевочелюстна травма: Фрактура на дясната
скула заедно с долно-външната част на дясната очница.
Многофрагментно счупване на вътрешния ръб на дясната очница с разместване. Счупване на носния корен и на носната
преграда. Счупване на лявата скулна кост заедно с
долно-външната страна на лявата очница. Двустранно
счупване на скулните кости в областта на зигоматичните израстъци на слепоочните кости. Счупване на
долната челюст тип Льо Фор ІІІ. Счупване на двата максиларни
синуса. Дифузна травма на мозъка. Субарахноидални
кръвоизливи на ограничена площ теменно в дясно и теменно в ляво. Наличие на
единични точковидни кръвоизливи в мозъчния паренхим. 2.
Контузия на шията: Кръвонасядания в лявата и в
дясната странична част на шията – средна трета. 3. Контузия на гръдния кош:
Фрактура на 8 ребрена дъга в ляво, контузия на ляв бял дроб. 4. Контузия на
крайниците: Множествени охлузвания и кръвонасядания
на ограничена площ в областта на двата горни и на левия долен крайник. ІІ Усложнения
и болестни състояния: Състояние след ИБВ. Двустранна бронхопневмония. 2. Агенезия на десен бъбрек. 3. Множествени плеврални сраствания на ограничена площ двустранно. 4. ДЦП.
5. Аденоматозен ендометриален
полип. Причината за смъртта на Е. С.Р. е двустранна конфлуираща
бронхопневмония. Между установените травматични увреждания (ведно с развилите
се усложнения) и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка.
Развитието на бронхопневмония е често срещано усложнение при пациенти, което
общо състояние изисква продължителна изкуствена белодробна вентилация и е в
пряка причинна връзка с тежката лицевочелюстна и черепномозъчна травма. Локализацията и вида на установените
увреждания в областта на главата, шията и гръдния кош отговарят те да са се
получили при легнало по гръб тяло на пострадалата. Травмите по ръцете и краката
е възможно да се получат при разнообразни позиции между нападател и пострадал.
Всички травми са били получени по механизмите на действие на твърди тъпи
предмети, основно чрез силни директни удари. При кръвонасяданията
в областта на шията и при някои от тези по горните крайници е осъществен
натиск, а при получаване на охлузванията – удари в неравна повърхност и триене.
Комплексното разглеждане и съпоставка на нараняванията с показанията на
свидетелите показват, че травмите могат да се получат по начина, който сочат
данните по делото – при събаряне на Е. Р. на земята и нанасяне на удари с
ритници и юмруци по главата и тялото, притискане на шията с ръце, захващане,
задържане на крайниците. В областта на главата и лицето са били нанесени не
по-малко от 5-6 удара с изключително голяма сила, които са довели до многофрагментно счупване на лицевите кости. Ударите са
нанесени с посока отпред назад, от ляво на дясно и от дясно на ляво. В лявата
гръдна половина са били нанесени един-два удара със значителна сила, довела до
счупване на ребро и контузия на ляв бял дроб. Ударите са с предмет със
сравнително ограничена травмираща повърхност и съответстват на удари с ритници,
както сочи обвиняемият. Кръвонасяданията в областта
на шията са получени по механизма на натиск, като най-вероятно са били
причинени при стискане с ръце в тази област. От стискане и притискане може да
се приемат и кръвонасяданията по двете ръце, но е
възможно и да са отделни удари в засегнатите области. Тежестта, локализацията и
броят на лицевите травми и тези в областта на шията не е възможно да се получат
при самонараняване или падане от собствен ръст на земната повърхност. При
получаване на всяко едно от множеството наранявания в различни области на
тялото, пострадалата е изпитвала чувство на болка, като изключително силни
са били болевите усещания в местата на счупените
лицеви кости. Болката в случая е била придружена и от редица други нарушения,
като кървене, затруднено дишане, невъзможност за говорене, нарушения в зрението
и др., които допълнително засилват страданията на пострадалата. Характерът и
тежестта на получените наранявания без оказване на своевременна
висококвалифицирана помощ неминуемо би довела до смъртен изход в много по-ранен
етап, като състоянието й следва да бъде квалифицирано по медикобиологичния
признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Смъртният
изход не е бил преодолян, въпреки оказаната специализирана медицинска помощ.
Съдът намира фактическата обстановка за безспорно установена от показанията
на разпитаните свидетели, протоколите за оглед на местопроизшествие,
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, от приложения към
делото видеозапис и от части от обясненията на подсъдимия. Показанията на
повечето свидетели, дадени на досъдебното производство, бяха прочетени и
включени в доказателствата по делото на основание чл. 281от НПК, защото
свидетелите заявяваха, че не си спомнят за някои обстоятелства, поради
съществени противоречия или свидетелят е починал. Със съгласието на всички
страни, в доказателствата по делото бяха включени показанията на свидетелите Ф.Ю.А.,
С.Б.А., Б.А.Ю.и В.И.М.. Всички свидетели, чиито показания бяха прочетени,
потвърдиха, че правилно е отразено това,
което са заявили пред разследващите органи. Свидетелите установяват факти преди
и след деянието, няма свидетел очевидец на посегателството над пострадалата.
Показанията им са последователни, нямат противоречия помежду си и от тях се
установява случилото се преди и след деянието, както и за начина на живот на
подсъдимия, общуване и поведение.
Няма свидетели очевидци, но за съда авторството на деянието е безспорно. От
показанията на св. К.И. и В.С. се
установява, че при връщането на пострадалата пред дома на св. С. и Л.М.,
подсъдимият излязъл и я последвал сам. По това време М. бил в друга постройка в
същия двор, както заявяват тези свидетелки и той самия в показанията си. М. не
би уличил себе си в извършване на престъпление, В.С. му е сестра и е
заинтересована от изхода на делото, но съдът кредитира изцяло показанията им, защото
те се подкрепят и от останалите доказателства по делото. Майката на подсъдимия,
която би имала интерес да свидетелства в
негова полза, е категорична, че не е видяла друго лице на улицата, освен
пострадалата и синът си. На сутринта подсъдимият й споД.,
че нанесъл побой на Р., но не споменал за участието на друг човек. Тогава тя
видяла кръв на фанелата му и за да го прикрие помолила М. да не казва, че тя и
синовете й са спали в дома на сестра му. Тези свидетелски показания оборват
защитната теза на подсъдимия. В обясненията си той твърди, че видял
пострадалата късно вечерта на улицата и излязъл като извикал и М.. Двамата я
настигнали и М. пръв я ударил. Веднъж заявява, че той съборил Р. на земята, а
високият мъж / както нарича Л.М./ бил там и наблюдавал. След това казва, че
другият мъж удрял шамари на пострадалата и тя паднала на земята, след което я
измил и правил секс с нея. Обяснява, че той удрял жената само с ръце. Ударил я
три пъти по лицето и се опитвал да я души. За този висок мъж и за присъствието
и му на местопрестъплението и участието му в него разказвал за първи път пред
съда.
По делото е приложен диск с видеозапис направен с мобилен телефон. В изготвеното заключение по
назначената комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, е
посочено, че не се установяват манипулации по видеофайла, свален от телефона,
ползван на 09.06.2018 г. от Л.М. („Samsung Galaxy J3“),
като лицето заснето на клипа, обозначено под №2, е подсъдимият И.К.И.. При
възпроизвеждането на видеозаписа подсъдимият потвърждава, че това е той и е
записано това, което е разказал. С помощта на тълковника
и сурдопедагога се установява какво точно разказва
подсъдимият. Той не знае името на пострадалата, поради което я нарича „куцата“
и обяснявайки за нея имитира походката й. Разказва, къде и колко пъти е нанасял
удари, че я е душил и налагал с юмруци. На сутринта се крил зад пердето и
наблюдавал дали полицаите го издирват. Показва, че не се страхува да влезе в
затвора и псува полицаите.
В хода на досъдебното производство са изготвени съдебномедицински
експертизи на веществени доказателства, приобщени към доказателствения
материал, със съгласието на страните, без личен разпит на експертите. Тези
експертизи също установяват съпричастността на подсъдимия към извършеното
престъпление. Заключенията са следните: по предоставените за изследване: - чифт
маратонки с надпис „MAVEZ“, принадлежащи на подсъдимия (обект
№3); -черна тениска с надпис „ZIEN“, принадлежаща на пострадалата (обект №8) се наблюдава положителна бензидинова реакция, която е ориентировъчна реакция за
наличие на кръв по горепосочените обекти. Поради минималното количество на
материала за изследване по горепосочените обекти, по-нататъшните изследвания са
били прекратени, а обектите съхранени за последващо
изследване по метода на ДНК профилирането. По предоставените за изследване: -
сива жилетка с дълъг ръкав и черен цип, с надпис „CAHOTER“ върху метален орнамент на гърдите, принадлежаща на подсъдимия (обект №1);
- 1 бр. сини дънки с червени шарки, принадлежащи на
пострадалата (обект №4); - чифт плетени терлици, червени на цвят, със
синьо-лилави шарки, принадлежащи на пострадалата (обект №6); - платнено елече с
качулка, принадлежащо на пострадалата (обект №7) се доказва наличие на кръв.
Кръвта по обекти с №№1, 4 и 7 има човешки произход. Не е установен произходът
на кръвта по обект №6. В човешката кръв по обект №4 се доказва наличие на „В“ аглутиноген, който се съдържа в кръвта на лица от кръвна
група В (алфа) и заедно с „А“ аглутиноген – в кръвта
на лица от кръвна група АВ /0/. Видно от фиш за имунохематологично
изследване № С-41/ 2018 г. на ОСМ при МБАЛ – гр. Шумен, лицето Е. С.Р. е от
кръвна група В /алфа/. Кръвногруповата принадлежност
на представената за изследване кръв, иззета на 24.07.2018 г. от И.К.И., е В
/алфа/- т.е. кръвта по обект №4 би могла да произхожда от тях. Не се установява
кръвно-груповата принадлежност на човешката кръв по обекти с №№ 1 и 7. Не се доказва
наличие на кръв по памучна блуза с дълъг ръкав на сиво-черно райе, с надписи по
двете рамена „LEVIS“, принадлежаща на подсъдимия (обект №2) и по розово на цвят портмоне, с розов цип, принадлежащо на
пострадалата (обект №5). Не се доказва
наличие на сперма по изследваните обекти. Всички обекти са били съхранени за последващо изследване по метода на ДНК профилирането.
От заключението по изготвената
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилирането, при изследването на обект №1 (сива жилетка), принадлежаща на подсъдимия,
се наблюдава смес от клетъчен материал от две лица – от женски и от мъжки пол в
различно съотношение. Биологичният материал в по-голямо количество (кръв) има
ДНК профил, напълно съвпадащ в генотипизираните локуси с този на Е. С.Р.. За биологичния материал в
по-малкото количество се установява, че всички алели
от генотипа на И.К.И. присъстват в генотипа на сместа от клетъчен материал. При наличие на
смес от клетъчен материал статистическата оценка е невъзможна, но наблюдаваното
съвпадение е силно доказателство, че клетъчният материал по изследвания обект
(сива жилетка) представлява смес от биологичен материал (вкл. кръв) от Е. С.Р.
(в основното количество) и от И.К.И. (в по-малкото количество).
Съдът намира, че с деянието си
подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 116, ал.1, т. 6, предложения второ и трето, във вр.
с чл. 115, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК.
Убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалата, защото от
съдебномедицинската експертиза се установява, че са й нанесени множество удари в областта на
главата и лицето, със значителна сила, при което са счупени много здрави кости.
Има и травма на гръдния кош, предизвикала счупване на ребро и контузия на белия
дроб и много други наранявания, подробно описани в експертното заключение. При
нанасяне на тези удари неизбежно пострадалата е изпитвала силна болка и това е
продължило до изпадането й в коматозно състояние.
Болката била придружена и от редица други нарушения като кървене,
затруднено дишане, невъзможност за говорене, нарушения в зрението и др., които
допълнително засилват страданията на пострадалата. Силата на ударите, тяхната
многобройност, нанасянето им по различни места на тялото с ръце и крака,
душенето на жертвата са показател за яростта и жестокостта на извършителя. От свидетелските
показания и от приложеното НОХД № 77/2019 г. по описа на РС – Нови пазар се установява,
че проявата на ярост и ожесточение не са изолиран случай при подсъдимия. По
това дело е установено, че И. нанесъл десетки удари на пострадалия с ръце,
крака и дървен кол, не престанал въпреки самоотбраната на пострадалия и
намесата на други лица, при което му причинил множество наранявания и счупване
на ребрата. Нанасял тежки побои на майка си и на мъжа, с когото живеела.
Деянието е извършено с пряк
умисъл, подсъдимият целял настъпването на смъртта на пострадалата, извод за
което са силата, броя на ударите в жизнено важни органи от човешкото тяло и
душенето на жертвата. По време на извършване на деянието И. бил непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Видно от заключенията по назначените съдебнопсихиатрични експертизи, които
експертите поддържат в съдебно заседание, осв. И.К.И.
не страда от психично заболяване. Интелектуалното му развитие се оценява в
рамките на лека умствена изостаналост, която може да е изначална или да е
резултат на непълноценно личностово и социално
израстване, в съображение с вродената глухонемота и крайната фрустрация и депривация, в които е израснал (примитивна
среда, отсъствие на каквито и да е било образователни и възпитателни
въздействия). Към момента на извършване на деянието осв.
И.И. е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване, средна степен, в неговата възбудно-агресивна
разновидност, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Няма основание да се приеме хипотеза за проява на
лекомислие или увлечение при действията му. Същият не е бил в състояние на
физиологичен афект, психична дезорганизация или друго особено състояние на
съзнанието, което може да бъде приравнено към „продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК. Мотивите за извършеното
не са психотични, а се дължат на особеностите на
личността му, моделирани от употребения алкохол, отключващ антисоциални
тенденции в поведението му. Макар, че липсва користен мотив за поведението му,
то не се определя и повлиява от идентификация и подражание на други лица, които
са своеобразен авторитет и коректив за освидетелствания, респективно да го
подбуждат и въвличат в извършването на съответните действия. И. е могъл да
възприема правилно фактите от действителността, да ги запаметява и понастоящем
да дава достоверни обяснения с конкретно-образен характер за тях. Към настоящия
момент същият е без качествени разстройства в базисни сфери от психичната
дейност, които да нарушават основните му психически годности.
Въпреки сензорния си дефицит (глухота) той е успял да достигне ниво на
когнитивно-интелектуално развитие и функциониране близко до нормалното.
Интелектуалния му дефицит е в рамките на горна граница на лека умствена
изостаналост – т.е. много близко до нормата. Експертите считат, че И.И. има изградена и съхранена психична годност да участва в
провеждането на наказателно производство. Показателно за това е изградената от
него защитна версия, без да е съгласувана със защитника му, при която се опитва
да прехвърли по – голямата част от вината на друго лице и да омаловажи своето
участие в деянието.
Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по делото доказателства,
категорично е установено, че на пострадалата същата вечер са нанесени два
побоя, като за първия побой няма никакви доказателства за съпричастност на
неговия подзащитен. Първият побой бил нанесен от Л. и
тя потърсила помощ от хора в центъра на селото. Свидетелите я видели разплакана,
неадекватна и с кръв по лицето, затова сигнализирали на спешен телефон 112. Не
отрича, че подсъдимия нанасял удари на пострадалата, но според него, не е
установено по делото дали тя не е изпаднала в коматозно
състояние вследствие на удар нанесен й от Л. и за това счита, че в това
отношение обвинението не е доказано по безспорен начин.
Съдът не сподели това становище. От доказателствата наистина се установява,
че вечерта на 08.06.2018 г. в дома си Л.М. ударил с ръка по лицето Е. Р., след
като й взел парите и телефона и я изгонил. Този удар не бил с толкова голяма
сила, след него пострадалата се движила и говорила. Направила опит да се върне
в къщата и искала от М. да й върне телефона. Отишла в центъра на селото и
разказала за станалото, разговаряла с полицейските служители и медицинските
лица. Казала, че е ударена с шамар, не се оплаквала от болки, а искала да си
вземе телефона. Била прегледана от медицински фелдшер, но не били констатирани
сериозни травматични наранявания и необходимост от оказване на медицинска
помощ. Експертите по СМЕ са категорични, че пострадалата е изпаднала в коматозно състояние в резултат на множеството удари, които
са били нанесени със значителна сила и са довели до счупването на много здрави
кости на горната челюст и синусите, счупване на ребро и контузия на белия дроб.
Получила е дифузна травма на главния мозък и изпаднала в кома.
Защитникът счита, че поддържаната от обвинението правна квалификация е
неправилна и че деянието следва да се квалифицира по чл. 124 от НК. Подсъдимият
с оглед особеностите, които има не бил в състояние да прецени с този брой
удари, които нанесъл какво ще причини. Неговата реална оценка била абнормална, защото не знаел с действията си какъв резултат
ще причини. Ако искал да умъртви пострадалата щял да използва някакъв предмет
за това или да я бие повече. От заключението на СМЕ било ясно, че резултатът от
нанасянето на побоя е постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, т.е. телесна повреда.
Съдът не възприе тезата на защитникът, че деянието следва да се квалифицира
като причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено причинена
тежка телесна повреда. В становището има противоречие – деецът поради своите
особености функционира абнормално, той не може да
прецени с извършеното какво може да причини, в случая смъртта на пострадалата,
но е в състояние да прецени, че с нанесените удари ще й причини телесна повреда
и да спре нанасянето на побоя, защото цели само това. Съдебната практика е
категорична, че когато смъртта е неизбежна последица от такъв тежък побой,
деянието следва да се квалифицира като умишлено убийство. Експертите заявяват,
че получените от пострадалата травми неизбежно водят до смърт, която в
настоящия случай и при оказана медицинска помощ не е могло да бъде избегната.
Не било удачно да направят квалификация на причинената телесна повреда, но
имали такъв конкретен въпрос на експертизата и били длъжни да посочат
разстройство на здравето, постоянно опасно за живота.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът не установи смекчаващи
вината обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът прие
установените по делото лоши характеристични данни за подсъдимия, а именно, че
често след употреба на алкохол проявява агресия, без да е провокиран от лицата,
срещу които тя е насочена, както и сам заявява в обясненията си - пострадалата
нищо не му е направила, до процесната вечер не я е
познавал и не е общувал с нея. Съдът намира, че целите на индивидуалната и
генералната превенция могат да се постигнат, като на подсъдимия бъде наложено
максималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода, след редукцията
му по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на
дванадесет години, които следва да бъдат изтърпени при първоначален строг
режим. Съдът наложи това наказание, като взе предвид, че подсъдимият не
проявява признаци на разкаяние и самокритичност. Съвсем формално в защитната си
реч заяви, че съжалява за извършеното и моли за по-малка присъда.
По делото в качество на частни обвинители и граждански ищци съдът
конституира наследниците на пострадалата. Всяка една от сестрите предяви
граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
Съдът намери исковете за основателни, тъй като между тях и пострадалата имало
емоционална връзка, поддържали са се, помагали са си и загубата на сестра им по
този мъчителен и жесток начин, им е причинила душевни страдания и болка. Съдът
прие, че исковете са завишени по размер и ги уважи за всяка една от тях в размер
на по 50 000 лв.
На основание чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК,
съдът определи общо наказание на подсъдимия по настоящата присъда и Присъда №
20/05.07.2019 г., в сила от 22.07.2019 г., постановена по НОХД № 77 по описа за
2019 г. на РС – Нови Пазар до размера на най-тежкото от тях, а именно
дванадесет години лишаване от свобода. На подсъдимия бяха възложени направените
по делото разноски, както и държавна такса върху уважените граждански искове.
Съдът постанови веществените доказателства по делото да бъдат пазени до
приключване на наказателното производство, след което да бъдат унищожени.
В този смисъл съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: Съдия: