РЕШЕНИЕ
Номер 52704.11.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
Секретар:И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420101091 по описа за 2020 година
Постъпила е молба от С. С. С. против Е. П. Н. и Г. С. С. , в която молителката
твърди, че ответниците са нейни снаха и син, както и че всички живеят в общо домакинство
в дома им в гр. А.. След установяването на Е. Н. в жилището им двамата ответници
започнали да упражняват психическо насилие над молителката и нейния съпруг (към
момента покойник), като ги псували и обиждали, физическо такова изразяващо се в
блъскане и дърпане, както и икономически тормоз, изразяващ се в претенции към тях да
заплащат сметките и данъците за съвместно ползвания имот.
На 08.09.2020 г. около 19 ч. ответниците се явили пред прозореца на обитаваните от
молителката стаи и започнали да обиждат нея и дъщеря , с която по- рано сутринта влезли
в конфликт. След като молителката ги попитала какво искат, ответницата се заканила от
свое име и от името на съжителя си да я уморят, да влязат в нейните помещения и да я
потрошат, а ответникът на свой ред добавил: „Спокойно, ще я оправим – докато дойде
дъщеря ѝ, червеите ще пъкат по нея, ще се умирише вътре.“.
На 09.09.2020 г. прибирайки се от своя съседка молителката срещнала майката на
ответницата – Р., която отправила обиди, използвайки срещу нея груби и цинични думи и
изрази. Молителката поискала да я остави на мира, но майката на ответницата продължила
да крещи, така че предизвикала намесата на дъщеря си, която обвинила молителката, че е
инициирала конфликта. В тази ситуация ответницата се заканила с думите: „Ей, мършо,
прибирай се, че ако те подметна тука, няма да остане нищо здраво от тебе!“. Молителката
веднага се прибрала в стаите си и се заключила, но чула как синът се приближава заедно с
ответницата пред вратата и казва: „Спокойно бе, ние ще я оправим! Влизам директно с
вратата вътре – не ми пука ни от съд, ни от полиция!“. Молителката му отвърнала да влезе,
ако му стиска, а той започнал да ѝ крещи да не го предизвиква.
1
Молителката счита, че този психически тормоз спрямо нея засяга спокойствието и
личното достойнство и провокира страх за здравето и живота , поради което моли съда да
издаде заповед за защита, като задължи ответниците да се въздържат от извършване на
домашно насилие спрямо нея, да ги отстрани от съвместно обитаваното жилище в гр. А., ул.
„Х. Б.“ № .., да им забрани да я доближават на разстояние по – малко от 150 м., както и да
посещават съвместно обитаваното до този момент жилище.
Ответниците Е.П. Н. и Г. С. С. отричат вмененото им домашно насилие, като твърдят,
че сутринта на 8 септември именно те двамата станали жертва на вербалната агресия на
молителката и нейната дъщеря, проявена на публично място, което разстроило ответницата,
така че тя и съпругът останали в дома на нейните родители до късно вечерта. Твърдят, че
от обяд на следващия ден те гостували на свой приятел, у когото празнували до полунощ,
поради което изобщо не се намирали в дома си по време на описания в молбата за защита
инцидент и съответно не са влизали в пререкания със съжителстващата с тях възрастна
жена.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и от правна страна следното:
Производството е по чл. 7 и следващите от ЗЗДН. Молбата за защита срещу домашно
насилие е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН срещу лице, спрямо което по силата на чл.
3, т. 7 от същия закон може да се търси защита по реда, предвиден в него, поради което съдът
приема, че депозираната молба е допустима.
Молителката и ответникът С. са майка и син, които съжителстват в жилище,
находящо се гр. А., ул. „Х. Б.“ № ., обитавано и от ответницата Н. с която ответникът се
намира във фактически семейни отношения, считано от около две години. Имотът бил
прехвърлен на ответника от родителите му срещу задължение за издръжка и гледане чрез
договор, обективиран в НА № ....т. ..по описа на СВ – С. за 2011 г., впоследствие развален по
съдебен ред с решение № 388 от 07.08.2020 г. по гр.д. № 1474 по описа на СРС за 2019 г.
След развалянето ответникът запазил единствено 1/6 ид.ч. от съвместно обитавания имот,
която придобил по наследство от баща си, а останалите идеални части от него били
възстановени в собственост на неговите майка и сестра П. Г.. Отношенията между страните
по делото са обтегнати до степен на нетърпимост, което се установява от взаимните им
упреци за отправени обиди и закани, изключващи разбирателството и уважението помежду
им, както и възможността за съжителстването им в спокойна и толерантна семейна среда. За
постоянните конфликти между страните може да се съди и от многобройните жалби и
сигнали, които те подавали една срещу друга до различни институции и които само за
последните две години съгласно докладна записка по преписка № 3051/2020 на РП – С.
надхвърлили 10 на брой.
Изложените в молбата за защита оплаквания на молителката са подкрепени от
2
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която актовете на насилие, предмет на настоящото
производство, са пресъздадени според твърденията в самата молба. Между страните не е
спорно обстоятелството, че конфликт помежду им възникнал още сутринта на 08.09.2020 г.,
когато според ответниците молителката започнала да ги кълне и да им прави магии, а според
последната – те я нападнали словесно, блъскали по вратата и се заканвали да влязат със
сила в обитаваните от нея помещения. Ответниците излезли от дома си и се запътили към
Бюрото по труда, а през това време молителката се срещнала със своята дъщеря в центъра на
гр. А., след което двете влезли в разправия с нейните (на молителката) съжители, които
заварили да пият кафе на една от масите пред магазин „Б.“. Горното се потвърждава от
обясненията на двете страни в конфликта, всяка от които вменява вина за случилото се на
насрещната страна, от материалите по преписката, образувана по жалба на ответниците,
както и от показанията на свидетеля Р. Ц., според когото персоналът на заведението
помолил молителката и дъщеря ѝ да напуснат неговата търговска площ.
За установяване на акта на домашно насилие, осъществен спрямо нея вечерта на
същата дата, молителката поиска разпита на дъщеря си П. Г., която заяви, че на този ден се
прибрала заедно с майка си в нейното жилище, подготвяйки се да не издава своето
присъствие на ответниците с цел да свидетелства за предстоящите събития, които се очаквало
да настъпят вечерта. Осъществяването на тези събития не закъсняло, тъй като с пристигането
си ответниците започнали да обиждат свидетелката и майка с думите „курви, боклуци и
мърши“, както и да заплашват молителката, че ще я потрошат, така че никой на не разбере от
какво е умряла, предвиждайки, че “дъщеря ти докато дойде, червеите отгоре ще пъкат върху
теб.“. Свидетелката пренощувала инкогнито в дома на майка си и си заминала на другия ден
сутринта, но вечерта около 18,30 ч. – 19 ч. молителката отново се свързала по телефона с нея,
притеснена от поредния оформящ се в семейството скандал. Свидетелката я посъветвала да
не прекъсва телефонната връзка („да остави телефона на високоговорител“), така че ясно
чула как майката на ответницата я обижда и обвинява за смъртта на съпруга (на
молителката), самата ответница се заканва да помете всичко с нея, а след заключването в
нейните стаи ответникът я заплашва да разбие вратата, да влезе вътре и да потроши.
Според показанията на свидетелката С. С., съседка на страните, инцидентът от
08.09.2020 г. се състоял в двора на страните и се изразявал в отправянето на обиди към
молителката от страна на нейния син (по – конкретно назоваването й с думата „курва”) и
заканата му да осъществи спрямо нея физическо насилие, като я набие с кол от градината.
Свидетелката М. А., също съседка и майка на предходната свидетелка, заяви, че те двете не
са присъствали на инцидент от 8 септември 2020 г., а единствено на такъв от следващата
дата, започнал пред дома на страните, докъдето двете свидетелки (А. и С.) изпратили
молителката след срещата им с нея на пейката срещу техния двор. Конфликтът бил
провокиран от майката на ответницата, чийто имот се намирал от другата страна на същата
улица, която забелязвайки молителката и нейните придружителки, започнала да ги обижда с
грозни и вулгарни думи; малко по - късно се намесила и самата ответница с призив към
своите майка и свекърва да се приберат по къщите си и да не вдигат скандали. Половин час
3
след това свидетелката А. на път за магазина отново преминала покрай дома на своята
позната и чула как синът блъска силно вратата и обижда майка си, заканвайки се да изкърти
вратата „…да я убива, да се умиришела. Докато дойде дъщеря , червеите щели да я изядат.“.
Това свидетелство не се подкрепя от показанията на свидетелката С., която заяви, че не е
присъствала на такъв инцидент; на свой ред свидетелката А. не потвърди случая от
08.09.2020 г. според описанието му, дадено от нейната дъщеря, заявявайки, че изобщо не е
присъствала на инцидент от тази дата, но същевременно разказа именно за такъв случай като
описания от тази свидетелка, пояснявайки, че той се е състоял месец по – рано.
В подкрепа на версията си, че не са пребивавали в общото жилище по време на нито
един от двата акта на домашно насилие, предмет на настоящото производство, ответниците
поискаха разпита на свидетелката Р. Й., майка на Е. Н. и Р. Ц. техен приятел. Свидетелката
Й. заяви, че след сутрешния скандал от 08.09.2020 г. в центъра на населеното място нейните
дъщеря и зет дошли в нейния дом, където останали до късно вечерта, а свидетелят Ц.
потвърди, че на 09.09.2020 г. те му гостували от обяд до полунощ и отпразнували заедно с
него този празник, като пребивавали без прекъсване в дома му.
При така изложените данни съдът приема показанията на свидетелката П. Г. за изцяло
преднамерени и неправдоподобни, тъй като същите не съответстват на обичайната житейска
логика, противоречат на търденията в молбата за защита и декларацията към нея и не са
подкрепени от нито едно доказателствено средство, което да потвърди тайното присъствие на
тази свидетелка в дома на нейната майка по време на инцидента от 08.09.2020 г. Молбата за
защита и декларацията към нея не съдържат дори намек за присъствието на трето лице по
време на конфликта от тази дата, вместо което молителката обяснява колко се е уплашила от
агресията на ответниците, бидейки сама и неспособна да се защити от техните действия: „Аз
се уплаших и се оттеглих навътре – спрях да говоря и си пуснах телевизора.”. Този цитат
изключва възможността инцидент от вида на описания в молбата за защита да се е състоял в
присъствието на трето лице, пребиваващо в дома на молителката в нейна подкрепа, тъй като
заканите на ответниците не биха предизвикали страх у пострадалата, при положение че тя би
могла да разчита на чужда помощ, нито тя би спряла да говори, вместо да потърси
успокоение и утеха от своята застъпничка. Не може да се обясни също така защо дъщерята
безучастно би слушала обидите и нападките срещу своя родител, отказвайки да наруши
прикритието си, сякаш в такъв случай показанията й биха намалили своята доказателствена
стойност. Свидетелката впрочем не крие, че е изцяло въвлечена в конфликта между своите
майка и брат, което разкрива нейната предубеденост и невъзможност да остане
безпристрастна, като тази ситуация оставя ясен белег върху нейните показания, представящи
нереалистични сцени, ползващи изцяло тезата на страната, която тя подкрепя. По същия
начин съдът не кредитира показанията на свидетелката и за случая от 09.09.2020 г., тъй като
начинът, по който той е описан в молбата за защита не предполага възможност за
предварителен разговор между молителката и дъщеря , както и даването на съвети за
действия и подготовка за бъдещо свидетелстване. Такива подробности липсват и в
4
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, нито са пресъздадени от свидетелката А., която не
споменава, че преди началото на описания от нея скандал от 09.09.2020 г. молителката е
търсила помощ и съвети по телефона от своята дъщеря.
В крайна сметка съдът приема като достоверни единствено показанията на тази
свидетелка (А.), тъй като последователността и характера на описаните от нея събития не се
компрометират от останалите събрани по делото доказателствени средства, като
установените разминавания намират логичното си обяснение в избледняването на спомените
в течение на времето, съответно в недостоверността на онези доказателствени източници,
които им противоречат. Действително нейната дъщеря, свидетелката С. не потвърди случая
от 09.09.2020 г., считайки, че не е присъствала на такъв инцидент, но същевременно
собствените показания установиха, че тя не се ориентира правилно в последователността на
събитията и ги разполага по различен начин във времето, така че случай, състоял се около
месец преди спорните два инцидента, тя представи като такъв от по – късен период
(08.09.2020 г.). Въпреки това нейните показания, както и тези на свидетелката А. установяват
предходното поведение на ответника към неговата майка (отправената към нея обида и
заканата, че ще я пребие с кол), което разкрива системното му насилническо отношение към
нея, надхвърлящо нормалната реакция на поведението на самата молителка към него и
неговата съжителка. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Й., тъй като тя е
видимо пристрастна към положението на своята дъщеря, участва активно в стълкновенията
между двата противникови лагера и също като свидетелката Г. не се колебае да подкрепи със
свидетелството си версията на едната от страните, излагайки лични впечатления за събития,
състояли се извън нейната сфера на възприятие (например скандала от сутринта на 08.09.2020
г., при който стана ясно, че свидетелката се намирала в съседен магазин). Съдът също така
не възприема като достоверни и твърденията на свидетеля Ц., че на 09.09.2020 г.
ответниците са прекарали целия ден в дома му, тъй като стана ясно, че показанията му се
разминават със сведенията, дадени от него пред полицейски служители за скандала от
сутринта на 08.09.2020 г., което говори, че той също е склонен да свидетелства в услуга на
ответниците, изопачавайки в тяхна полза реалния ход на осъществилите се в негово
присъствие събития.
Така изложените разсъждения сочат на извод, че по делото са налице доказателства
единствено за извършване на акта на домашно насилие от 09.09.2020 г. съгласно описанието
му, дадено от свидетелката А., според която на този ден ответникът блъскал по вратата на
майка си, обиждал я и се заканил да изкърти вратата и да я убие. Свидетелката А. не
установи в показанията си насилнически действия от страна на Е. Н. тъй като по думите
последната само призовала своите майка и свекърва да се приберат по домовете си и да не
вдигат скандали, което не съставлява акт на насилие към нито една от тях. Съдът намира за
неуместно вмененото на ответницата насилие да бъде установено посредством декларацията
на молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като стана ясно, че и двете страни в производството
представят събитията според собствената си полза и изгода, лишени са от стремеж за
добросъвестно разкриване на случилото се и са склонни да ползват неистински
5
доказателствени средства, за да докажат версиите, които защитават техния процесуален
интерес. При тези обстоятелства молбата за защита срещу Е. Н. следва да се остави без
уважение като недоказана, по който начин следва да се постъпи и с молбата срещу Г. С.
досежно инцидента от 08.09.2020 г., докато за случая от 09.09.2020 г. молбата срещу този
ответник се явява основателна и следва да се уважи.
Извършването на домашно насилие от ответника изисква предприемането на мерки
по ЗЗДН, поради което съгласно направеното в молбата за защита искане същият следва да
бъде задължен да се въздържа от извършване на такова в бъдеще, следва да бъде отстранен от
съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. А., ул. „Х. Б.“ № .., както и да му бъде
забранено да посещава същото и да доближава молителката на разстояние по – малко от 15
м. (съдът определя такова разстояние поради евентуалната възможност същият да обитава
дома на родителите на съжителката си, находящ се на отсрещната страна на улицата, на която
са намира неговият дом). Тъй като от събраните по делото данни става ясно, че отношенията
между страните са дълбоко и непоправимо засегнати и че те изобщо не разполагат с
потенциал да преодолеят степента на тяхната разруха, срокът на действие на мерките следва
да се определи на 18 месеца съобразно максимума по чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. Спрямо ответника
следва да се предприеме и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН – задължаване да посещава
специализирани програми, предназначена да способства за премахване на причините за
проявената от него агресия. Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН във всички случаи съдът с решението
си по чл. 15, ал.1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв., като поради
обстоятелството, че ответникът не получава трудови доходи глобата следва да се определи в
минимален размер. Поради отхвърляне на молбата за защита спрямо Е.Н. в нейна полза
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адвокатски
хонорар. На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавната такса за настоящото производство в
размер на 25 лв. следва да се поеме от ответника. Воден от горното и на основание чл. 235
ГПК, С.районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че на 09.09.2020 г. Г. С. С. с ЕГН ********** от гр. А.,
ул. „Х. Б.“ № ..е извършил домашно насилие по отношение на С. С. С. с ЕГН ********** гр.
А., ул. „Х.Б.“ № ..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана молбата на С. С. С. с ЕГН **********
гр. А., ул. „Х. Б.“ № .против Е. П. Н. с ЕГН ********** и Г. С. С. с ЕГН ********** и
двамата от гр. А., ул. „Х. Б.“ № ., за издаване на заповед за защита за акт на домашно насилие,
осъществен на 08.09.2020 г., а спрямо Е. П. Н. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ № ..– и
за издаване на заповед за защита за акт на домашно насилие от 09.09.2020 г.
ЗАДЪЛЖАВА Г. С. С. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ № ..да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на С. С. С. с ЕГН ********** гр. А., ул. „Х.
6
Б.“ № ..
ОСТРАНЯВА Г. С. С. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното жилище на
страните, находящо се в гр. А., ул. „Х. Б.“ № ., за срок от 18 месеца, считано от датата на
постановяване на съдебното решение – 04.11.2020 г.
ЗАБРАНЯВА на Г. С. С. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ № .да посещава
жилището, находящо се в гр. А., ул. „Х. Б.“ № .., както и да доближава молителката С. С. С.
с ЕГН ********** гр. А., ул. „Х. Б.“ № .на разстояние по – малко от 15 м. за срок от 18
месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение – 04.11.2020 г.
ЗАДЪЛЖАВА Г. С. С. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ № .да посещава
Програма за психологическо консултиране и терапия, която се провежда в Център за
консултиране и превенция на домашното насилие към женско сдружение „Е. К.” с адрес: гр.
С., ул. „Н. Й. В.” № ..
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН ********** гр. А., ул. „Х. Б.“ № .да заплати на Е. П. Н. с
ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х. Б.“ № .направените по делото разноски в размер на 300 лв.
(триста лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Г. С. С. с ЕГН ********** от гр. А., ул. „Х.о Б.“ № .да заплати по сметка на
СРС глоба в размер на 200 лв. (двеста лв.) и държавна такса за настоящото производство в
размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в 7 -дневен срок от
връчването му.
Да се изпрати препис от решението и заповедта на РУП - гр. С..
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7