Р Е Ш Е Н И Е
№…………
10.04.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на тринадесети март две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
Т.Д. № 228 по описа за 2018
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск
с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова
молба, подадена от П.Б.Ц. *** ЕГН **********, чрез адв. М.К.И. ***, упълномощен представител
и съдебен
адреса*** против Застрахователно дружество „***********“
ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.„*******“ №**, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. по
иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД за
сумата 26000лв. - обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и стрес вследствие на
причинени телесни повреди, в резултат на ПТП
на ***** г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане - ****г. до
окончателното й изплащане. Претендира се
и присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
В исковата молба се
твърди, че при ПТП настъпило на ***г. в гр.П., ул.******* до №** лек автомобил ***
** с ДК № *****, собственост и управляван от И.Ц.Х. *** отнема предимството
на пресичащата отляво надясно върху
пешеходна пътека ищца П.Б.Ц., като я удря и причинява увреждания. Твърди се, че
водачът на автомобила е допуснал виновно нарушение на правилата за движение по
пътищата и настъпилите вредни последици са само единствено и по негова вина. За
това ПТП с материални щети и пострадало лице е образувано и досъдебно
производство ЗМ 80/17г. по описа на Военно – окръжна прокуратура гр.С. за
престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Твърди се, че в резултат
на удара П.Ц. е получила увреждания, заради които е откарана в УМБАЛ „*******“
гр.П.. Оплаквала се от временна загуба на съзнание, леко объркана, с гадене и
главоболие, с разкъсно-контузна рана на главата, кръвоизлив в дясното око и
охлузвания на двете колена. Претърпяла е хирургична интервенция в Клиника по
неврохирургия, като е поставена окончателна диагноза „Контузио капитис. Вулнус
лацеро контузум регио фронталис декстра. Комоцио церебри.“ И е изписана на ********г.
В резултат на причинените и травми и последващите медицински намеси ищцата е
преживяла силен стрес и шок. Твърди се, че в периода на престоя й в болницата е
изпитвала силни болки в областта на дясното бедро, физическо и психическо
страдание, а от настъпване на инцидента до настоящия момент изпитва страх от
пресичане, както и неприятно преживяване за болничния престой. Твърди, че тъй
като минава за работа всеки ден през мястото на катастрофата отново преживява
ужаса от нея.
Заявява, че виновния
водач Х. към момента на възникване на ПТП – ****г. е имал валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ полица №******** със срок на действие от *****г. до ****г.
с ответното застрахователно дружество „*********“.
Ищцата също така сочи, че
е спазил изискванията на чл. 380 от КЗ като е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, което е
доставено на дружеството, съгласно приложено известие за доставяне.
Поради това Ищцата счита, че ответното застрахователно
дружество на осн. чл. 432 от КЗ следва да
отговаря пряко за вредите, причинени от застрахования при него водач на
МПС, който е виновен за настъпването на ПТП и последвалите го вреди, поради
което претендира обезщетение за неимуществени веди в посочения по –горе размер. Вредите се изразяват в
болки, страдания, неудобства и стрес вследствие на причинени телесни повреди.
ЗД „***********“ АД гр.С. е подало писмен отговор. Претенцията се
оспорва по основание и по размер. Оспорва се виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил, както и механизма на твърдяното
автопроизшествие. Счита се, че вината на водача не е изключителна, че е налице
съпричиняване от пострадалата Ц., че не всички от описаните в исковата молба
телесни увреждания са настъпили в пряка връзка с ПТП. Оспорва се размера на
предявения главен иск.
Не се оспорва, макар и да
не се признава изрично наличието на застрахователно правоотношение за лек
автомобил *** ** с ДК № *******, собственост и управляван от И.Ц.Х. по
задължителна застраховка ГО на автомобилистите, предоставена от ЗД „*****“ АД гр.С.“ към датата на процесното ПТП.
Оспорва се механизма на
настъпване на уврежданията и се счита, че представените с исковата молба
писмени доказателства не доказвали вида, тежестта и размера на всяка от
причинените телесни увреди и конкретната медицинска причина поради която те са
настъпили.
При условията на
евентуалност се прави възражение за съпричиняване, като се твърди, че
пострадалата Ц. е предприела пресичане, без да се съобрази с приближаващото се
превозно средство, скоростта му на движение и пътната обстановка.
Оспорва се и претенцията
за мораторна лихва с оглед акцесорния и характер по отношение на главницата, а
евентуално, ако се приеме нейната основателност, то се оспорва началната дата
от която се дължи лихвата - датата на деликта, като се изразява становище, че
ищецът не е изпълнил задължението си по чл.380 ал.1 от КЗ и непредставянето на
допълнително изискани документи с писма от дружеството изключва плащането на
лихва съгласно чл.380 ал.3 от КЗ.
В заключение моли съда да
отхвърли изцяло предявения иск и алтернативно да се намали размера на
претендираното обезщетение.
В срока по чл. 372 от ГПК
ищецът е подал допълнителна искова молба в който се оспорват всички наведени от
ответника възражения в отговора.
Постъпил е и допълнителен
отговор от ответника в който се поддържа изложеното в първоначалния отговор.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените съображения,
възражения и оплаквания.
Окръжният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
С оглед направеното от ответника
признание в първото по делото заседание, съдът е приел за безспорно между
страните, наличието на застрахователно
правоотношение между ответното дружество ЗАД“*****“ АД и водача и собственик на
автомобил ****** с рег.№ *****.
Спорни по делото са
въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищцата, налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на П.Ц., в какъв размер да е
обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху
него, за кой период и в какъв размер?
Видно от представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план-схема към него, че на ****г.
в гр.П. на ул.А.Х. до №** лек автомобил *** ** с ДК № *****, собственост и
управляван от свид.И.Ц.Х. *** отнема предимството на пресичащата отляво надясно върху пешеходна
пътека ищца П.Б.Ц., като я удря и причинява увреждания.
Видно от представената
епикриза от УМБАЛ „*****“ гр.П. ищцата е постъпила на лечение на *****г. и е
изписана на ***г., като е поставена окончателна диагноза „Контузио капитис.
Вулнус лацеро контузум регио фронталис декстра. Комоцио церебри.“
Видно от приложеното
копие на досъдебно производство №
80-р.п./2017 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. С. по случая е водено наказателно
дело, което е приключило с постановление за прекратяване на осн. чл.24 ал.1 т.1
от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление.
Видно от приложената на л.17 от гр.д.№****/**г. по описа
на СГС претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ищцата е
поканила ответното дружество да й изплати сумата от 20000лв. Тази претенция е
доставена на дружеството на **г. видно от приложената обратна разписка л.20.
Видно от представеното
уведомление от **г. /л.**-**/ от т.д.№228/2018г. на ПлОС в отговор на тази
претенция ответникът е отправил към ищцата покана, за представяне на документи
– изрично посочени, които да уточнят претенцията. Това уведомление е доставено
на П.Ц. на ***г.
Видно от представено
уведомление от ***г. /л.** и л.**/ ответникът й съобщава, че поради непредставяне
на документи /подробно изброени в него/ не може да ангажира становище относно
изплащането на каквото и да било обезщетение. Няма данни кога това уведомление
е съобщено на ищцата.
От заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът приема за обективно и компетентно, се установява, че в
следствие на ПТП Ц. е получила следните травматични увреждания: 1.контузия
/натъртване/ на меките тъкани в областта на главата; 2.разкъсно-контузна рана в
дясната челна област на главата; 3.лекостепенно мозъчно сътресение и
4.кръвоизлив под конюнктивата на дясното око. Проведено е лечение в
университетката болница в гр.Плевен – клиника по неврохирургия, като е изписана
след три дни с подобрено общо състояние и за продължаване на лечението в къщи. Разрешен
е отпуск по болест за срок от 30 дни. Комфорта на живот е бил снижен за период
около три седмици, като през първата една – две седмици е следвало основно да
лежи и да приема обезболяващи и седативни медикаменти. Не са били обаче
необходими някакви специални грижи от друг човек. Болките и страданията са били
силни през първите 1-2 денонощия, средни през първите една-две седмици и слаби
през следващите една – две седмици. Вещото лице е категорично, че лечението е
завършило в обичайните срокове с пълно възстановяване, без усложнения и без
трайни остатъчни явления. Белегът на челото ще остане за цял живот, но
практически не променя нормалната анатомична структура и приличния образ.
От заключението на назначената
по делото съдебно техническа експертиза се установява, че водачът на МПС –
свид.Х. е имал възможност да възприеме пешеходката Ц., съобразно движение в
населено място при наличие на вертикална и хоризонтална маркировка на
пешеходната пътека, височината на металното ограждение и височината на
пешеходката, както и достатъчно време за реакция при своевременни действия за
спиране. Приета е скорост на авмтомобила от 32.4км./ч. и опасна зона от 18.48м.
Разстоянието на челната част на автомобила до мястото на удара е определено на
21.11м. – 31.41м., като същото се влияе от скоростта на движение на самата
пешеходка, но и в двата случая надхвърля опасната зона. Вещото лице сочи, че
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез
своевременно задействане на спирачната система. Заявява също така, че
пешеходката – ищца също е имала възможност да избегне ПТП, като спре и пропусне
минаващия автомобил. Подробно е описан механизма на ПТП. Въз основа на него е
прието, че водачът на МПС се е забавил с предприемане на спирането и сам се е
поставил в невъзможността да предотврати ПТП, като спирането е предприето,
когато пешеходката е била върху пешеходната пътека.
Описаният от вещото лице
механизъм на ПТП изцяло съответства, както на посочения в исковата молба, така
и на показанията на свид.Х., който като пряк участник пресъздава подробно и
точно фактите относно възникване на ПТП. Той съобщава, че настилката на пътя е
била мокра. Пред него си движел друг автомобил и той не видял пешеходката на
разделителния остров. Възприел я чак на пътното платно стъпила на пешеходната
пътека. Натиснал спирачките и се опитал с пълен ляв волан да я заобиколи, но
последвал удар, с предната дясна част на автомобила му. В резултат на същия
ищцата паднала на платното. Свидетелят спрял и се притекъл на помощ, като с
помощта на други водачи съобщили на тел.112 и пострадалата била откарана в
спешна помощ. Свидетелят твърди, че през цялото време тя била контактна, дори
го помолила да я закара до дома й.
От показанията на
свид. М. Ц. се установяват обстоятелствата във връзка с лечението
и възстановяването на ищцата от травмите. Свидетелката съобщава, че пострадалата
я е уведомила за удара по телефона. След това е била настанена в болница,
където свидетелката я видяла за първи път след инцидента около два часа. Била
контактна, разпознала я е. Прегледана е в спешна помощ и след това в
неврохирургия. Раната на главата й е зашита. Изпитвала е болки и страдания.
След като я изписали продължила лечението си в къщи, но избягвала светлината,
не искала да гледа телевизия, но можела сама да се обслужва. Имала е главоболие
и е пиела медикаменти. Свидетелката и брат й ежедневно се редували да я
посещават. След като и изтекъл болничният тръгнала на работа, но се страхувала
да върви пеш и синът и я карал. Заявява, че и до днес се страхува да мине през
мястото на инцидента и обикаля, ако й се наложи да се движи в тази посока.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
429, ал. 1 от КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска" отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.
477, ал. 1 и 2
от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява
всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", както и валидността й към датата на
произшествието са приети за безспорни по делото. Не са спорни и фактите на
настъпилото застрахователно събитие на ***г., както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение
риск.
Предвид факта, че наказателното производство е прекратено, поради липса на
престъпление, то няма и обвързващ акт по отношение на механизма на произшествието. В гражданския
процес тези факти могат да се обсъждат досежно евентуално релевирано възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, с каквото съдът е сезиран от
ответната страна.
В отговор на същото следва се посочи, че
съдът не намира противоправно и несъответстващо с изискванията на ЗДвП
поведение на пешеходката П.Ц.. Същата е предприела пресичане на пътното платно
на урегулирано кръстовище с обозначена пешеходна пътека, разрешаваща
пресичането на обозначеното място. Независимо от наличието на зони на
невидимост в своя автомобил, водачът И.Х. е този който е следвало да осигури,
чрез спиране нейното преминаване. Също той е бил длъжен и да се съобрази с
възможностите за видимост, състоянието на пътното платно, вертикалната и
хоризонталната маркировка и да се движи със скорост, която да му позволи да
спре преди да се осъществи контакт. Тези му задължение произтичат от - чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата: “Участниците в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и пътната маркировка“ и чл.119 ал.І от Закона за движение по пътищата:
„При приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“
В случая водачът
е допуснал нарушение на същите и поради това е причинил ПТП. Вината за това
противоправно деяние е изцяло и само негова. Напълно неоснователни са
наведените в тази насока възражения на ответника, че пешеходката също е могла
да предотврати ПТП, като пропусне движещия се автомобил. В закона не се поставя
изискване за начина по който пешеходецът да пресича пътното платно на пешеходна
пътека. Такива съществуват само за водача. Поради това и в разпоредбата на
чл.119 ал.5 от ЗДвП изрично е възприето, че „При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона
за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие.“ С тази норма законодателят е дал
изрично разрешение на въпроса за съпричиняването. Установено е допускането на
нарушение от страна на водача Х. на ЗДвП на посочените две разпоредби на
закона, поради което и Ц. няма как да бъде съпричинител на произшествието,
независимо, дали е могла да спре и да изчака.
Ето защо съдът
счита, че застрахованият при ответника водач е единственият виновен за
възникване на застрахователното събитие и настъпването на вредоносните
резултати, които са негова пряка и непосредствена последица. Самото деяние е
противоправно – в нарушение на ЗДвП. При тези данни застрахователят следва да
отговаря за всички преки и непосредствени вреди, настъпили в следствие на
непозволеното увреждане, причинено от застрахованото лице.
С настоящия иск
се претендира обезщетение за неимуществени вреди, което съдът счита, че е доказано
по своето основание, но не и в пълния си предявен размер.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни
доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза
категорично се установява, че след произшествието ищцата е бил уплашена и
шокирана. Търпяла е силни болки за периода на престой в болницата. След това
около една- две седмици болките са били средни по степен, а в последствие за
още около 1-2 седмици са намалели до слаби. Ищцата се страхува да минава по
тази пешеходна пътека и търси обиколен път в тази посока. Същевременно периодът
и на възстановяване е нормален без усложнения и удължаване. Не е имала нужда от
грижи от друг човек. Самите травми не могат да се квалифицират като средни
телесни повреди и следователно представляват леки такива. Белегът на челото й
ще бъде носен цял живот, но практически не променя нормалната анатомична структура и приличния
образ. Най-трайна е психическата травма от инцидента. При тези данни и с оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на
ищцата П.Ц. за причинените от противоправното поведение на деликвента
неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания
от получените травми следва да се определи в размер на 3000,00 /три хиляди/ лв.
В процеса на доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават
интензитета на естествените болки, безпокойство и депресия. В този смисъл и
съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми
в обществото, респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият размер
за заплащане на заместващо обезщетение при причиняване на такива леки телесни
повреди.
Дългогодишната
съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалата по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа
за справедливост по чл. 52 ЗЗД
(така Р № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г.,
т. д. № 35/2009 г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО).
Съдът намира, че тази практика макар и натрупана при действието на отменения
КЗ, намира приложение и при сега действащия Кодекс, доколкото касае принципни
постановки.
С оглед
изложеното по-горе съдът приема, че не са налице такива действия или
бездействия от страна на починалата, които да могат да се квалифицират, като
съпричиняване, поради което и няма основания за намаляване на обезщетението.
Ето защо съдът
намира иска за доказан и основателен за сумата от 3000лв., а за разликата до
предявените 26000лв. същият е недоказан и неоснователен и следва да бъде
охвърлен, като такъв.
Върху обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. Лихвата е
дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на застрахователя с
извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ.
Законът свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с датата, на
която изтича срокът за представяне на всички необходими доказателства или с
изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете
настъпи по-рано). В конкретния случай, ищцата е предявила претенция на **г. Ответникът
е отговорил с писмо връчено на **г., като на осн. чл.106 ал.3 от КЗ е изискал
доказателства относно основанието и размера на претенцията. Няма данни такива
доказателства да са изпратени на застрахователя. Именно поради това и с
последващо уведомление от **г. /няма данни кога е връчено/е отказал да изплати
исканата сума поради непредставянето на изисканите доказателства. При тези данни,
съдът счита, че застрахователят не е изпаднал в забава да изпълни задължението
си, тъй като е налице хипотезата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ. Поради това и
лихвата се дължи по общия принцип, считано от **г. – датата на подаване на
исковата молба. За периода от **г. – **г., както е поискан с ИМ този акцесорен
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените разноски,
съобразно уважената част от иска. Искът е предявен за 26000лв. Ищцата е направила деловодни разноски в размер на 202.97лв. – депозит на вещо лице. Не е направила
разноски за адвокат, при условията на чл.5 т.1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Уважената част от иска е за 3000лв. При това положение следва да й се присъди
сумата от 23.42лв.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищцата от
страна на адв. М.И., при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то нему се следва
възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 т.4 от
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Минималния размер на възнаграждението възлиза на 1310.00 лв., при което
съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата 151.15 лв.
На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и
представен списък по чл.
80 ГПК, разноски се следват и на ответника. Същият е
направил деловодни разноски в размер на 930лв. Съобразно отхвърлената част от претенцията
следва да се присъдят 822.69лв. За процесуалното представителство на юрк.И.В.
на осн. чл.78 ал.8 вр. с чл.25 ал.1 и ал.2 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ следва да се присъди
възнаграждение в размер на 300лв.
По компенсация следва ищцата П.Ц. да бъде осъдена да заплати на ответника застрахователно
дружество „********“ сумата от 799.27лв.
разноски и 148.85лв. юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл.
78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да
бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Плевенски
окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 120лв.,
както и 5.00 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45
от ЗЗД Застрахователно дружество „*******“ ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„****“
№**, представлявано от Б. Г. И., Р. В. М. и Ж. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.Ц. *** ЕГН ********** сумата от 3000лв.
/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинени телесни
повреди, в резултат на ПТП на 15.11.2017
г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 10.08.2018г., като за разликата до предявените
26000лв. и за периода от **г. /датата на непозволененото увреждане/ до ***г. –
датата на подаване на исковата молба ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК П.Б.Ц. *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „***“ ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.„***“
№**, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. сумата от 799.27лв. деловодни разноски и 148.85лв.
юрисконсултско възнаграждение по компенсация, съобразно уважената и отхвърлена
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78
ал.6 от ГПК Застрахователно дружество „*****“
ЕИК ****
със седалище и адрес на управление: гр.С*, бул.„***“
№**, представлявано от Б. Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. ДА ЗАПЛАТИ на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 120лв., както и 5.00 лв. за служебното издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ ОКРЪЖЕН СЪД: