Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 20.05.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ
: НЕЛИ
АЛЕКСИЕВА ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 3611 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от З. „А.“ АД срещу отказа на ЧСИ М.П.по изп.дело №20208510400417, обективиран
н уведомление с изх.№ 12257/09.03.2020г., с което е отказал да намали
разноските по изпълнителното дело, а именно адвокатското възнаграждение и такси
по изпълнението. Частният жалбоподател счита, че неправилно съдебният
изпълнител е приел за събиране посочените суми в полза на адвокатското
дружество, представляващо взискателите, като сочи, че не били извършвани
действия по процесуално представителство по изпълнителното дело, а само била
подадена молба за образуването му. Предвид горното счита, че въобще не се
следва събиране на адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това
изтъква, че като застрахователно дружество било с публично оповестени банкови
сметки и сигурен платец. Изтъква и че присъдените адвокатски възнаграждения,
които са в размер на 3 347.64 лева с вкл. ДДС за процесуално
представителство на Д.Х.Ш; в
размер на 3 347.64 лева с вкл. ДДС за процесуално
представителство на А.А.Ш., в размер на 6231.19 лева с вкл. ДДС за
процесуално представителство на А.К.К.и в размер на 6231.19 лева
с вкл. ДДС за процесуално
представителство на М.К.К., са прекомерни, а същото
така счита, че ЧСИ неправилно е
начислил и пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ, в общ размер на 46 910.72 лева. Претендира изменение на приетите разноски
и такси и присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателите по
изпълнителното дело са подали възражение от 01.04.2020г. чрез процесуалния си
представител – адв. М.Д.и претендират отхвърляне на жалбата по подробно изложените доводи.
ЧСИ Петков е изложил подробни мотиви, в които сочи, че счита, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по изпълнителното дело, изпратено в заверен препис, намира следното:
Изпълнителното дело под № 20208510400417 е
образувано на 21.02.2020г. по молба на Д.Х.Ш, А.А.Ш.,
А.К.К.и М.К.К., въз основа
на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1148 от 2019 г. на Софийски апелативен
съд, 4 с-в/отд., с който жалбоподателят –ответник е
осъден да заплати на А. и М. К. на
всеки поотделно сумата от 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.08.2015
г., с което е причинена смъртта на Б.Д.Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2015 год. до
окончателното им изплащане, както и
сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 29.08.2015 г., с което е причинена
смъртта на К.Т.К., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.09.2015г. На другите двама взискатели Ш.са
присъдени съответно по 140 000 /сто и четиридесет хиляди/ лв. за всеки
един от двамата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП, реализирано на 29.08.2015 г., с което е причинена смъртта на
Б.Д.Ш., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2015 год.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на
длъжника на 25.02.2020 г., като на 02.03.2020г. е постъпило възражение от същия
срещу таксите и разноските по изпълнителното дело. С Уведомление с изх. № 12257/09.03.2020г. ЧСИ е
отказал да ги намали.
С Молба вх.№
19474/09,03.2020 г. длъжникът е поискал да не се налага запор на
банковите сметки, с оглед депозирана от тях молба до ВКС за спиране на изпълнението.
Същата е изпратена за становище на взискателите, които са подали становище чрез
процесуалния си представител адв. Д.по същата, като с на 11.03.2020 г. е
депозирана молба от адв. М.Д.за налагане на запор на банковата сметка на
длъжника, с оглед на която, същият е наложен и суми са постъпили в резултат на
запора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител
е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и казуистично кои действия на
съдебния изпълнител може да се обжалват по този
ред и съответно от кои страни. Съгласно чл. 435
ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното
изпълнение, а съгласно т.7 – постановеното относно разноските. Разпоредбата на чл. 435, ал.
2 от ГПК е императивна и не може да
се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване
и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му,
тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на
всички действия на съдебния изпълнител,
които страната по делото счита, че са
незаконосъобразни. Жалбата срещу действията на ЧСИ
съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за
извършеното действие. В случая подадената на 13.03.2020г. жалба срещу отказа на
ЧСИ да намали приетите разноски с акта си, за който длъжникът е уведомен с
писмо от 09.03.2020г. е процесуално допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
По
отношение на възражението на ответника, че не се следват разноски на
взискателите за адвокатско възнаграждение в приетите размери, съдът намира,
следното:
За разноските в изпълнителното производство специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице. Извън горепосочените хипотези разноските по изпълнението се възлагат на длъжника. Съдът намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, макар, че действително с оглед характера на изпълнителното дело, а именно за събиране на парично вземане срещу търговско дружество, не е налице фактическа и правна сложност на същото, тъй като присъдените са в минимален размер.
В
случая е безспорно установено, че към молбата за образуване на изпълнителното
дело е приложен сключен между взискателите и АД „К.И.и Я.Н.“ договор за
процесуално представителство във връзка с получаване на обезщетения от
процесното ПТП, като е уговорено оказването на безплатна правна помощ.
Представено е пълномощно от тях, включително за образуване и представителство
по изп.дело, като е налице и преупълномощаване от
адв. К.И.в полза на адв. Д.. На 21.02.2020г. с
издаденото постановление за разноски са приети като адвокатски възнаграждения
за всеки от взискателите следните суми: 3 347.64 лева с вкл. ДДС за процесуално представителство на Д.Х.Ш; 3 347.64 лева с вкл. ДДС за
процесуално представителство на А.А.Ш., в размер на 6231.19 лева с вкл. ДДС за
процесуално представителство на А.К.К.и в размер на 6231.19 лева
с вкл. ДДС за процесуално
представителство на М.К.К., като е видно върху какъв
интерес са изчислени, включващ присъдените главници и изтекли лихви до момента.
Съгласно чл. 10, ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително
дело възнаграждението е по т.1 - за образуване
на изпълнително дело - 200 лв. и по т.2 - за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 на същата Наредба. Съдът при съобразяване на
правилата на чл. 10, т.2 от Наредба № 1/2004г. констатира, че сумите са
изчислени точно и няма разлика между дължимия минимален размер на адвокатското
възнаграждение и приетите суми, тъй като за първите двама материалния интерес,
върху който се изчислява е общо 202 586,62 лв., а за двете деца - върху сумата от 443 020,78 лв. Твърденията
на жалбоподателя, че по изпълнителното дело са извършени действия само по образуване
на изпълнителното дело, както и че единственото процесуално действие е искането
за образуване на делото и никакви други действия не са извършени, не отговаря
на обективната обстановка по делото. Видно от кориците на делото, освен молбата
за образуването му, взискателите са предприели и други процесуални действия, а
именно депозира други молби, посочващи способа на принудително събиране на
дълга – запор, взето е становище по исканията на ответника-длъжник, т.е.
извършените процесуални действия от процесуалния представител на взискателите
далеч не се изчерпват с подаване на молбата за образуване на изпълнителното
дело, поради което не може да се приеме, че се следват разноски само за нея. Следователно
приетите като адвокатски възнаграждения суми са определени правилно от ЧСИ и в
съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. с чл 36, ал 2 ЗАдв., вр. с чл.10, т.1 и т.2, вр. с чл: 7, ал. 2, вр. с пар. 2А от ДР на Наредба №
1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, имайки
предвид размера на вземанията на четиримата взискатели по делото. Съдът
намира за неоснователни доводите на длъжника, че не се дължи друга сума за
адвокатско възнаграждение извън минималната от 200 лв. по чл. 10, ал.1 от
Наредбата, която е за образуване на изпълнителното дело, тъй като действията по
процесуално представителство не са ограничени само до подаване на молбата. Поискани
са допълнително и други действия и са извършени, а именно запор на сметки.
Цитираната от жалбоподателя практика не е задължителна такава, а и не се
установява същата фактическа обстановка, а именно, че по изпълнителното дело
освен образуването му по молбата е поискан и наложен запор, в изпълнение на
който именно е събрана процесната сума.
Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановено решението, въз основа
на което за присъдените суми е издаден изпълнителния лист и безспорно е бил
запознат със същото, като е имал възможност да изпълни доброволно задължението
по осъдителното решение, преди образуване на изпълнителното дело, което не е
сторил. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен
платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно
определение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените
съображения.
По отношение на
възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се
има предвид, че изпълнителният лист по процесното изпълнително дело е издаден в
полза на четирима взискатели, всеки от които има отделно парично вземане срещу
длъжника „З.А.“ АД. В случая вземанията на четиримата взискатели попадат в
хипотезата на буква е) от т.26, в която за вземания над 100 000лв. се събира
5220.00лв. + 2 на сто за горницата над 100 000лв. без ДДС, тоест 8812.19 лв. с
ДДС върху вземането на Д.Х.Ш; 8806.43лв. с ДДС върху вземането на А.А.Ш.; 14646.05 лв. с ДДС върху вземането на А.К.К.и 14646.05 лв. с ДДС върху вземането на М.К.К. или общо 46 910.72 лв. с вкл. ДДС. С оглед на изложеното
е определен размерът на т.26 от ТТРЗЧСИ,
като е правилно определен съобразно следващите се суми и няма основание за
намаляването или отмяната й. Пропорционална такса се дължи, тъй като при изпълнение
на задължения за парични вземания
съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата
за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008
г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл.
26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни
изпълнители (приета с ПМС №
92 от 19.04.2006 г., обн.,
ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение
на парично вземане се събира
такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само
главницата по изпълнителния лист. Както е
посочил законодателя такса се следва върху събраната сума, поради което доводът
на жалбоподателя, че неоснователно в нея са включени и разноските по
изпълнението не може да бъде споделен. Предвид горното съдът намира, че са
неоснователни доводите на жалбоподателя, че таксата следва да е само върху главницата
по изпълнителния лист, а не върху събраните суми и следователно искането му за
допълнителното й намаляване също се явява неоснователно. Цитираната от
жалбоподателя практика съставлява решение на равен по степен на настоящия съд,
не е задължителна и противоречи на други актове в противния смисъл.
Воден от горните съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №20941/13.03.2020г., подадена от З. „А.“ АД, ЕИК ********, срещу отказа на ЧСИ М.П.по изп.дело №20208510400417, обективиран н уведомление с изх.№ 12257/09.03.2020г., с което е отказал да намали разноските по изпълнителното дело, а именно адвокатското възнаграждение и такси по изпълнението, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/