№ 143
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110165236 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Н. М. Р. и З. М. Д..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к..........., с
абонатен № 139872, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят следните суми:
- Н. М. Р. да заплати следните суми: 873,83 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от депозиране
на исковата молба – 16.11.2021 г. до изплащане на вземането, 179,22 лв. - мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021г., 21,08 лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
16.11.2021 г. до изплащане на вземането и 4,51 лв. - мораторна лихва за периода от
31.03.2018 г. до 15.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумите.
- З. М. Д. да заплати следните суми: 1310,73 лв. - цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба – 16.11.2021 г. до изплащане на вземането, 268,83 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021г., 31,62 лв. - цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законна лихва от 16.11.2021 г. до изплащане на вземането и 6,75 лв. - мораторна лихва за
периода от 31.03.2018 г. до 15.10.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
1
исковата молба до окончателно изплащане на сумите.
Ответникът Н. М. Р. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявените срещу него искове. Признава, че собственик на процесния имот бил
баща му М. С. Р., който е починал на 29.07.2017 г., но заявява, че се е отказал от
наследството му въз основа молба за отказ от наследството по гр.д. № 85274/2017 г., СРС, 84
с-в. Не отрича да е прехвърлил в полза на сестра си З. Дънкалова ¼ ид.ч. от имота, но
заявява, че е придобил същата по наследяване от майка си М Н Р.а, починала на
22.08.2019г., т.е. наследяването е настъпило след приключване на исковия период. Релевира
възражение за погасителна давност за задълженията за топлинна енергия. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Ответницата З. М. Д., редовно уведомена, е получила препис от исковата молба, по която не
е депозирала отговор в указания от съда срок. С допълнителна молба твърди да е извършила
плащане на процесните задължения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
2
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 151, том XIV, дело
№ 2168/1980г. от 29.07.1980г. (л. 10-11) е видно, че М. С. Р. е придобил собствеността върху
процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к............ От приложеното удостоверение за
наследници (л. 102) е видно, че М. С. Р. е починал на 29.07.2017г. и е оставил за свои
законни наследници съпругата си М Н Р.а и двете му деца – Н. М. Р. и З. М. Д.. С оглед
заявения от Н. М. Р. отказ от наследството на М. С. Р., вписан въз основа решение № 286961
от 06.12.2017г. по гр.д. № 85274/2017г. по описа на СРС, 84 с-в (служебно известно на съда),
следва да се приеме, че частта на отказалия се наследник е уголемила частта на останалите
законни наследници (чл. 53 ЗН). Следователно с откриване наследството на М. С. Р.
собствеността върху процесния имот е придобита от М Н Р.а и З. М. Д., при равни дялове
(чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН), т.е. по ½ ид.ч. От приложеното удостоверение за
наследници (л. 103) се установява, че на 22.08.2019г. е починала М Н Р.а и е оставила за свои
наследници двете си деца - Н. М. Р. и З. М. Д., които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН за
получили при равни дялове притежаваните приживе от нея ½ ид.ч. от имота, т.е. всеки от
тях е придобил по ¼ ид.ч. от имота. От приложения нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 28, том I, рег. № 1329, дело № 25 от 20.02.2020г. (л. 12-14) е видно, че Н. М. Р. е
прехвърлил в полза на сестра си З. М. Д. ¼ ид.ч. от процесния имот.
В обобщение следва да се приеме, че през релевантните за делото периоди права върху
имота са имали следните лица: в периода от 01.05.2018г. до 22.08.2019г. съсобственици са
били М Н Р.а и З. М. Д. при равни квоти (по ½ ид.ч.); в периода от 22.08.2019г. до
20.02.2020г. съсобственици са били З. М. Д. (3/4 ид.ч.) и Н. М. Р. (1/4 ид.ч.), а в периода от
20.02.2020г. до 29.02.2020г. единствен собственик е била З. М. Д..
В случая ищецът претендира цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Както се посочи по-горе, през този период съсобственици са
били М Н Р.а и З. М. Д. при равни квоти (по ½ ид.ч.), поради което всяка от тях е имала и
качеството потребител на топлинна енергия и като такъв е била страна по облигационно
отношение с ищеца във връзка с предоставянето й съобразно квотите си в съсобствеността.
Възникналите в тежест на М Н Р.а задължения към ищеца са включени в наследството й,
поради което наследниците й Н. Р. и З. Д. отговарят към „Т С“ ЕАД за половината от
задълженията на общия им наследодател. Иначе казано, за процесния период от 01.05.2018
г. до 30.04.2019г. З. М. Д. дължи на ищеца ¾ от дължимите суми за топлинна енергия, а Н.
М. Р. – за ¼.
Установяването на точното количество топлинна енергия, което е доставено в сградата и в
процесния имот е от значение за доказване размера на иска, но евентуалната недоказаност
на размера не може да доведе до отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
3
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Бруната“ ООД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа
годност. Посочено е още, че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление,
отдадена от 3 бр. радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление и
щранг-лира в банята, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване съгласно
показанията на 2бр. водомери за топла вода и отдадена от сградната инсталация,
разпределяна пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект.
Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия при съобразяване на
резултатите от изравнителните сметки се равнява на 1714,76 лв. При това положение, следва
да се кредитира изцяло заключението на вещото лице, като се приеме, че стойността на
дължимата топлинна енергия за процесния период се равнява на 1714,76 лв., от която З. М.
Д. дължи 1286,07 лв. (равняващи се на ¾ от 1714,76 лв.), а Н. М. Р. – 428,69 лв. . (равняващи
се на 1/4 от 1714,76 лв.)
Относно погасяването на тези задължения, З. Д. се е позовала на извършено плащане, а Н. Р.
е противопоставил възражение за изтекла погасителна давност.
Видно от приложеното платежно нареждане (л. 85) ищецът е получил плащане на част от
задълженията по настоящото дело на 08.03.2022г. за сумата от 1080 лв. С оглед
обстоятелството, че другият ответник (Н. Р.) изрично е заявил в открито съдебно заседание,
че не твърди плащане и предвид това, че в основанието за плащане изрично е посочено, че
се погасява задължение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., то следва да се приеме,
че с цитираното задължение е погасено част от задължението на З. Д. за главница за
посочения платежния документ период, при което за същия е останал непогасен остатък в
размер на 206,07 лв. (1286,07 – 1080 = 206,07). По изложените съображения предявеният
срещу З. Д. иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи за сумата от 206,07 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., като се отхвърли за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 1310,73 лв.
Частично основателно е възражението на Н. Р. за погасяване на част от задълженията му
поради изтекла погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на
ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи
4
се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия
падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече
от деня на падежа. В приложимите в случая Общи условия на ищеца, одобрени с решение
на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ). Следователно
погасителната давност започва да тече от 46-тия ден, т.е. вземането за м. юни 2018г. – от
15.08.2018г., вземането за м. юли 2018г. – от 15.09.2018г., вземането за м. август 2018г. – от
16.10.2018г., вземането за м. септември 2017г. – 15.11.2018г. и пр. В същото време, следва
да се съобрази и това, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., давностният срок е спрял
да тече, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г. /.
В настоящия случай исковата молба е депозирана на 16.11.2021г., поради което след
отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни (през който давност не е текла съгласно ЗМДВИП),
следва да се приеме, че погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за периода от
01.05.2018 г. до 30.06.2018г., като не са погасени вземанията за периода от 01.07.2018г. до
30.04.2019г. (давността за м. 07.2018г. изтича на 22.11.2021г.), които съдът намира, че се
равняват на 1683,78 лв. (съобразно приетата СТЕ), от които Н. Р. дължи 420,94 лв.
(равняващи се на 1/4 от 1683,78 лв.).
Следователно предявеният срещу Н. М. Р. иск за главница за топлинна енергия следва да се
уважи като основателен за сумата от 420,94 лв. за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2019г.,
като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 873,83 лв. и за
периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. В настоящия случай ищецът претендира цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г. През
част от него (от 01.10.2018г. до 20.02.2020г.) З. Д. отговаря за 3/4 от задълженията към
ищеца и Н. Р. – за ¼, а през останалата част (от 20.02.2020г. до 29.02.2020г.) за пълния
размер на задължението отговаря З. дългова (с оглед придобитата по дарение от Н. Р. ¼
ид.ч. от имота на 20.02.2020г.).
Следователно в тежест на Н. М. Р. е възникнало задължение за цена за дялово разпределение
за сумата от 10,34 лв. за периода от 01.10.2018г. до 20.02.2020г. (равняващи се на ¼ от
дължимата сума за този период в размер на 41,39 лв., определена от съда при усл. на чл. 162
ГПК), като предявеният иск за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 21,08
5
лв. и за периода от 20.02.2020г. до 29.02.2020г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Като изцяло основателен следва да се уважи предявеният срещу З. Д. иск за сумата от 31,62
лв. за периода от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са платени в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието
на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура.
С оглед обстоятелството, че част от предявената срещу Н. Р. главница е погасена по
давност, то погасена се явява и претендираната върху тази част от главницата мораторна
лихва (чл. 119 ЗЗД). В останалата част, касаеща уважения размер на главницата, този
ответник дължи мораторна лихва само върху общите фактури, касаещи потребена топлинна
енергия при действието на общите условия от 2016г., която в случая съдът намира, че се
равнява на 86,33 лв., определена при условията на чл. 162 ГПК. Следователно предявеният
срещу Н. Р. иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да се
уважи като основателен за сумата от 86,33 лв. за периода 15.09.2019 г. до 15.10.2021г., като
се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 179,22 лв.
По отношение на иска срещу З. Д. следва да се съобрази и размера на дължимата главница
до частичното й погасяване в хода на процеса, т.е. лихвата се дължи върху пълния размер на
дължимата главница от 1286,07 лв. Следователно предявеният срещу нея иск за мораторна
лихва следва да се уважи до сумата от 263,77 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021г.,
като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 268,83 лв.
6
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница следва да се отхвърли като неоснователен по
отношение на всеки от ответниците.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове, а ответниците – съобразно отхвърлената. Следователно
ответникът Н. Р. следва да заплати на ищеца следните суми: 15,11 лв. – държавни такси,
35,97 лв. – разноски за експертизи и 11,99 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а З. Д. –
следните суми: 29,28 лв. – държавни такси, 69,72 лв. – разноски за експертизи и 23,24 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА в полза на
адв. Л. Ж. Р. от САК следва да се присъди сумата от 212,13 лв. за оказаната на ответника Н.
Р. безплатна адвокатска помощ. Право на разноски има и ответницата З. Д., но в случая
такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани доказателства за
действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н. М. Р., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ........... да заплатИ на „Т
С“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...“ № 23Б следните
суми: 420,94 ЛЕВА – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к..........., с абонатен № 139872 за периода от
01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба –
16.11.2021 г. до изплащане на вземането, 86,33 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 15.10.2021г., 10,34 ЛЕВА – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 20.02.2020 г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба – 16.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и сторените
по делото разноски, а именно: 15,11 ЛЕВА – държавни такси, 35,97 ЛЕВА – разноски за
експертизи и 11,99 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
420,94 лв. до пълния предявен от 873,83 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018г.,
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 86,33 лв. до пълния предявен от 179,22 лв., иска за главница за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 10,34 лв. до пълния предявен от 21,08
лв. и за периода от 20.02.2020г. до 29.02.2020г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 4,51 лв. за периода от 31.03.2018г. до
15.10.2021г.
7
ОСЪЖДА З. М. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ........, ап. 44 да
заплатИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...“ №
23Б следните суми: 206,07 ЛЕВА – главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к..........., с абонатен № 139872 за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата
молба – 16.11.2021 г. до изплащане на вземането, 263,77 ЛЕВА - мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 15.10.2021г., 31,62 ЛЕВА – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба – 16.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и сторените
по делото разноски, а именно: 29,28 ЛЕВА – държавни такси, 69,72 ЛЕВА – разноски за
експертизи и 23,24 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
206,07 лв. до пълния предявен от 1310,73 лв., иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 263,77 лв. до пълния предявен от
268,83 лв., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 6,75 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 15.10.2021 г.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „...“ №
23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. Ж. Р. от Софийска адвокатска колегия сумата от 212,13 ЛЕВА
– адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Бруната“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9