Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. Велико Търново, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание
на дванадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша
докладваното от съдия Тонева адм. дело № 311 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано по жалба подадена от „ПЕГАЗ-М“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, представлявано от И.Х.Б. – ликвидатор, с адрес *** срещу Ревизионен акт № Р-04000419006980-091-001/21.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден по административен ред с Решение № 70/04.05.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който за данъчен период от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 37 294,51 лв., в т.ч. главница в размер на 34 728,27 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 566,24 лв.
Според жалбоподателя РА е незаконосъобразeн поради неправилно прилагане на процесуалните норми на ДОПК и
противоречие с разпоредбите на материалния закон. Оспорва наличието на
предпоставки за извършването на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК, за което
излага подробни съображения. Поддържа се, че единственото, което се постига с протеклото ревизионно производство е
възпрепятстване дейността на ликвидатора и невъзможност за осребряване
наличната имущество, което и без това е в изключително лошо състояние и
компрометирано, именно поради „обезпечителните мерки“ на ЧСИ по изп.дело №
20157280401284 - вече прекратено с помощта на ликвидатора и със средстават на
купувача, на ДСИ Горна Оряховица по изп.дело 170/2019 г. Счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4, във
вр. с чл.79 от ЗДДС. Моли, оспореният РА да бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно
заседание ликвидаторът поддържа жалба. Подробни съображения прилага в писмена
защита.
Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново,
чрез процесуалния си представител ***Н., оспорва същата като неоснователна и
недоказана. Намира, че правилно ревизионното производство е проведено по
особения ред, тъй като са налице установените в закона предпоставки за това.
Моли да бъде потвърден оспорвания РА като се имат предвид съображения, изложени
в потвърдителното решение на директора на Дирекция „ОДОП”- Велико Търново.
Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски, съгласно
представен списък, изчислени въз основа на материалния интерес.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства от фактическа страна намира за установено следното :
Настоящото административното производство по издаване на РА № Р-04000419006980-091-001/21.02.2020 г. на орган по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново
е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р- 04000419006980-020-001/31.10.2019 г., издадена от К.Т.Ч.
– Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново, оправомощен за това
по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 17/08.01.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Велико Търново. Посочената ЗВР е редовно връчена на
ревизираното лице на 13.11.2019 г. и определя тримесечен срок за приключване на
ревизията, считано от тази дата.
В хода на ревизията е установено и не се спори, че „ПЕГАЗ – М“ ЕООД в ликвидация е регистрирано по фирмено дело № 1532 от
27.11.2006 г. на Великотърновския окръжен съд и пререгистрирано в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, считано от 16.04.2008 г., със седалище -
гр. Горна Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“ № 74, ет.1. Едноличен собственик на
капитала и управител е П.С.М., починала на 30.01.2019 г. П.С.М. е била
регистрирана също и като ЕТ „П.М. - PC – 73“, с ЕИК *********, като през 2006 г. с Решение № 3289 от 22.12.2006 г. на
Великотърновския окръжен съд предприятието на едноличния търговец е прехвърлено
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „ПЕГАЗ – М“
ЕООД, като е вписано заличаване на едноличния търговец. След смъртта на
едноличния собственик на капитала, не са предприети действия от наследници за
продължаване на дейността на дружеството. Поради това, с Решение № 57 от
10.05.2019 г. по търговско дело № 104/2019 г. по описа на Великотърновския
окръжен съд, на основание чл.155, т.З от Търговския закон е извършено
прекратяване на „ПЕГАЗ - М" ЕООД и е открито производство по ликвидация.
На осн. чл. 266, ал.2 от Търговския закон, с Акт за назначаване на ликвидатор №
20190530105537/30.05.2019 г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията,
като служебен ликвидатор на дружеството е назначена И.Х.Б.. Ликвидаторът е встъпил в длъжност на 19.06.2019 г., съгласно вписана
декларадия-съгласие с вх.№ 20190617144741 на Търговския регистър при Агенцията
по вписванията.
Ревизионното производство на „ПЕГАЗ – М“ ЕООД
е предшествано от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства
във връзка с подаденото Уведомление по чл.77 от ДОПК за прекратяване на
юридическото лице по реда на Търговския закон. Проверката е документирана с
Протокол № П-04000419113650-073-001/29.10.2019 г. и обхваща периода от
01.01.2013 г. до 31.05.2019 г. В хода на тази проверка на ликвидатора на дружеството-жалбоподател, е
изготвено и връчено по електронен път ИПДПОЗЛ № П-040000419113650-040-001
/31.07.2019 г. Със същото е изискана счетоводна и търговска документация за
ревизираните периоди, в т.ч. декларация за основната дейност на дружеството и
обектите, в които е извършвана през проверявания период (собствени или под
наем), документи за собствеността им; фактури за покупки в оригинал относно
ползвания данъчен кредит през периода, договори и документи за разплащания по
доставките; счетоводни регистри, в т.ч. оборотни ведомости и главни книги,
оборотна ведомост и инвентарна книга на дружеството към 30.05.2019 г.;
счетоводни документи, свързани с движението, съхранението и реализацията на
стоково- материалните запаси в периода от 01.01.2013 г. до 30.05.2019 г.,
писмени обяснения, справки за наличните СМЗ и мястото на съхранение на същите; справки по
образец от № 1 до № 5 за притежавани активи, МПС, машини, оборудване и др.
Във връзка с връченото искане, от страна на
ликвидатора на „ПЕГАЗ – М“ ЕООД са представени документи с вх. №
21302/05.08.2019 г., а именно: декларация за дейността на дружеството; копие от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166 от 03.11.2000 г.;
главни книги, оборотни ведомости, отчет за приходите и разходите и баланс на
дружеството за 2013 г., 2014 г., 2015 г„ 2016 г., 2017 г., 2018 г. и към
31.05.2019 г.; инвентарна книга към 31.05.2019 г., справки от № 1 до № 5 по образец.
В декларацията се посочва, че основната дейност на „ПЕГАЗ – М“ ЕООД е била
търговия на дребно със строителни материали. За периода от 01.01.2016 г. до
настоящия момент, дружеството не е осъществявало дейност и няма реализирани
обороти, което било видно и от подаваните справки-декларации по ЗДДС за
периода. „ПЕГАЗ – М“ ЕООД има собствен търговски обект, намиращ се в гр.
Стражица, ул. „Дончо Узунов“ № 5, за което се прилага копие на нотариален акт.
Органите по приходите са извършили анализ на
представените от ликвидатора документи, данните налични в информационните
масиви на НАП, и оригиналите на първични и вторични счетоводни документи,
налични в счетоводството на дружеството (при посещение документирано с Протокол
№ 1539017/09.08.2019 г.). В резултат е установено, че по данни от счетоводните
регистри (в т. ч. оборотна ведомост и инвентарна книга на дълготрайните активи
към 31.05.2019 г., към датата на дерегистрацията по ЗДЦС в дружеството има
наличности от стоково-материални запаси, отразени по дебита на сметка 304
„Стоки“ в общ размер на 173 641,37 лв. Налични са дълготрайни материални
активи, отразени като крайни салда по дебита на сметки от гр.20, а именно: по
дебита на сметка 203 „Сгради и конструкции“ в размер на 21 500,00 лв., по
дебита на сметка 205 „Транспортни средства“ в размер на 5 516,00 лв., по дебита
на сметка 206 „Офис обзавеждане“ в размер на 1 901,73 лв.
От ликвидатора е представен Протокол № 1/
20.06.2019 г., съгласно който към датата на съставяне на същия, дружеството
няма активни банкови сметки, няма касови наличности, а притежаваното имущество
се състои от моторно превозно средство марка „Форд“, модел „Транзит“ с
местодомуване - гр. Горна Оряховица, ул. „Панайот Цвикев“ № 74 и магазин в гр. Стражица, ул. „Дончо
Узунов“ № 5. Относно въпросните стокови наличности, отразени по дебитното салдо
на сметка 304 „Стоки“ в края на периода в размер на 173 641,37 лв., в
декларация от 09.08.2019 г. ликвидатора посочва, че дружеството няма стоки на
склад или каквито и да е други стокови наличности, освен тези, установени като
налични по рафтовете на магазина в гр. Стражица, при извършената от ликвидатора
инвентаризация, документирана с Протокол за инвентаризация от 29.07.2019 г. (също
представен при проверката). Съгласно протокола, ликвидаторът на дружеството, в
присъствието на Г.В.и М.П.(счетоводители) и други две лица, е установил, че към
29.07.2019 г. в дружеството са налични следните дълготрайни и краткотрайни
активи - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ в състояние за
бракуване, търговско оборудване (рафтове, стелажи и кантар) и налични единични
стоки (домакински потреби, В и К части, газова печка с бутилка, препарати за
растителна защита и пр.) на незначителна стойност. Установено е
несъответствие с данните от последния публикуван баланс на дружеството, а
именно, че посочените в баланса стоки не са налични. Към горните документи е
представен също и Опис на наличните стоки от дата 29.08.2019 г., (Приложение № 1),
в който са описани стоки: домашни потреби (79 позиции, някои от които празни),
други стоки (27 позиции), химикали (4 позиции) и В и К части (35 позиции), като
в забележка е уточнено, че всички стоки са на приблизителна стойност от около 2
000,00 лв. Предвид горното, при проверката е констатирано, че е налице разминаване
между наличностите на стоки по счетоводни данни и тези, открити в обекта на
дружеството. В хода на тази проверка също е установено, че за закупените
стоково-материални запаси.
За целите на ревизионното производство
събраните доказателства при гореописаната ПУФО, класирани в
данъчно-осигурителното досие на „ПЕГАЗ – М“ ЕООД, са присъединени с Протокол №
Р-04000419006980-ППД-001/09.12.2019 г. След анализ и преценка на събраните
доказателства и данните, налични в информационния масив на НАП, органите по
приходите са констатирали, че в счетоводството на търговеца по данни от
представената оборотна ведомост и главна книга към 31.05.2019 г. са отразени
налични стоки в общ размер на 173 641,37 лв. Същевременно при извършената от
ликвидатора инвентаризация към 29.07.2019 г., ревизиращите са установили
съществени несъответствия между наличностите на стоки, отразени по счетоводни
данни, и тези, открити в обекта на дружеството. От страна на жалбоподателя не
са представени документи за предходно извършвани изписвания на стоки поради
установени липси или бракуване, нито такива са декларирани в подадените отчетни
регистри на „ПЕГАЗ – М“ ЕООД по чл.125 от ЗДДС за месец май 2019 г.
Гореизложеното е обусловило извода на органите
по приходите, че за ревизирания период за „ПЕГАЗ – М“ ЕООД са налице
обстоятелствата почл. 122, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ДОПК, а именно: налице
са данни за укрити приходи или доходи /т.2/, когато в счетоводството са
използвани неистински или с невярно съдържание документи /т.3/ и липсва или не
е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред /т.4/. Поради установените обстоятелства по чл.
122, ал. 1 от ДОПК ревизията на „ПЕГАЗ – М“ ЕООД е извършена по реда на чл. 122
от ДОПК, във връзка с което на 09.12.2019 г. на жалбоподателя е връчено
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. №
Р-04000419006980-113-001/09.12.2019 г., с което е уведомено, че основата за
облагане с данък върху добавената стойност за ревизирания период ще бъде
определена по реда на чл.122-124а от ДОПК. На лицето е връчено и Уведомление по
чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК изх. № Р-04000419006980-139-001/09.12.2019 г.
В отговор на връчените
Уведомления от ликвидатора на дружеството, с вх. № 33694/23.12.2019 г. са
представени документи, по-голяма част от които са идентични с тези -
представени вече при предшестващата ПУФО.
С оглед така събраните доказателства, за
определяне на задълженията на дружеството по ЗДДС, е приложен особеният ред по
чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху добавената стойност е
определена след извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1, т.
4, т.7 и т.15 на ДОПК.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000419006980-092-001/10.02.2020 г., срещу който е подадено писмено възражение с
вх. № 4216/18.02.2020 г. в срока по чл. 117, ал. 5, изр. второ от ДОПК.
Приемайки направеното от ревизираното лице възражение за неоснователно,
на основание констатациите в РД и приложените към него доказателства, органът
по приходите, възложил ревизията и ръководителят на ревизията са издали
оспорения в настоящото производство РА № Р-04000419006980-091-001/21.02.2020
г.,
връчен на жалбоподателя на 24.02.2020 г.
Недоволен от РА, жалбоподателят го е оспорил по административен ред с
жалба до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико
Търново при ЦУ на НАП, който с Решение № 70/04.05.2020 г. го е потвърдил като
законосъобразен. Решаващият орган е намерил за правилно приложен особения ред
за облагане на лицето по чл. 122 от ДОПК, тъй като е констатирано и доказано от
ревизията данни за укрити приходи. Директорът на „ОДОП“ е намерил за
законосъобразен РА, с който за периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. са определени допълнително задължения за ДДС в
размер на 34 728,27 лв. и лихви за просрочие върху него в размер на 2 566,24
лв.
Потвърдителното решение е съобщено на ревизираното лице по електронен
път на 05.05.2020 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез
решаващия орган на 15.05.2020 г., видно от дадения входящ номер.
В хода на съдебното производство пред административния съд са приети
като доказателство материалите,
съдържащи се в ревизионната преписка, постъпили с писмо с вх. № 788/26.05.2020
г. по описа на Дирекция „ОДОП“ - Велико Търново и писмо изх. № 11367#1/26.05.2020 г., съдържащо 2 бр. CD-R, озаглавен
ПЕГАЗ-М ЕООД, със записани РА, РД, ЗВР, ведно с прилежащите им сертификати. От страна на
жалбоподателя са представени и приети като писмени доказателства по делото:
писмо от И.Б. до Г.В.от 12.06.2020г.; писмо от М.П.до И.Б. от 23.06.2020 г.,
Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С-2000004-048-0060276/14.07.2020 г., Справка за закупена стока от „ПЕГАЗ – М“ ЕООД
за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2018 г.; Справка от Информационната система на
НАП – 31 листа, съдържаща данни от дневниците за покупките на ревизираното лице.
В о.с.з. на 22.07.2020г. съдът е връчил екземпляр от CD на на жалбоподателя, като му
указва, че при условията на чл. 184, ал. 2 от ГПК, в срок до следващо
съдебно заседание който се явява краен такъв по смисъла на чл. 158 от ГПК, да
заяви ще оспори ли истинността/автентичостта на представените копия на
електронни документи и да ангажира доказателствени искания в тази връзка.
Въпреки дадените указания жалбоподателя, не се възползва от правото си да
оспори истинността/автентичността на електронните документи в срока по чл. 184,
ал. 2, изр. последно от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В тази връзка се
налага изводът, че валидността на издадения като електронен документ РА, не е
спорна между страните и се подкрепя от доказателствата, налични по делото.
На основание чл. 171, ал. 4 от АПК, във вр. с §2 от ДОПК на
жалбоподателя, с разпореждането за насрочване на настоящото дело бе указано, че
съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на РА при
извършена ревизия по чл. 122 от кодекса фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства, поради което в
посочения случай, в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на
оспорвания РА.
При така установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна
служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена срещу
подлежащ на оспорване РА след изчерпване на фазата на административния контрол,
от лице с активна процесуална легитимация. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
След извършена проверка
съдът установи, че ревизионният акт е издаден от
оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК в приложимата му
редакция, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/ 03.01.2017 г., Заповед № 17/ 08.01.2019 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново и ЗВР № Р- 04000419006980-020-001/31.10.2019 г. на н-к сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП – Велико Търново. Заповедта за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочените по-горе заповеди на директора на ТД на НАП – Велико
Търново. С РА са определени задължения за периода и на
лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
Ревизията е приключила в
срока установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, в
приложимата редакция, Ревизионен доклад № Р-04000419006980-092-001/10.02.2020 г. е съставен и връчен на данъчния субект в определените от чл. 117, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК срокове. Ревизионен акт № Р-04000419006980-091-001/21.02.2020
г. също
е издаден в определения от чл.
119, ал. 2 от ДОПК срок. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с позоваване на изготвения ревизионен доклад и обсъждане на
направените срещу него възражения. Освен това
изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са
възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията
акт. На задълженото лице е била предоставена
достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на
извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички
последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях
доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. Безспорно е, че И.Х.Б. - ликвидатор е уведомена за установените обстоятелства по чл. 122, ал.
1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните
за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на
преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат
обсъдени по-долу в настоящото решение. Извън това в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното
лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с
необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или
до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят
се е възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем.
Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения
Ревизионен акт № Р-04000419006980-091-
001/21.02.2020г. на ТД на НАП – Велико Търново, е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на
ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на РА.
По приложение на материалния закон, настоящата инстанция намира
следното:
Нормата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, създава фикцията, че към датата на
дерегистрацията се лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички
налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на
степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен
кредит и които са:1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или 2.
активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от
тези по т. 1.
По делото не е спорно, че на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
жалбоподателят е дерегистриран, считано от 30.05.2019 г. /датата на която е
вписано в ТР съдебното решение за прекратяването му чрез ликвидация/ с акт за
дерегистрация издаден от 01.07.2019 г.
от орган по приходите /л. 50 и сл. от административната преписка/ и съгласно
горепосочената норма жалбоподателят дължи заплащане на ДДС върху активите, за
които е ползвал правото на данъчен кредит. В този порядък и фактически
установявания приложение намира разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Според цитираната разпоредба, за да се
начисли ДДС към датата на дерегистрация, е необходимо да са изпълнени
кумулативно следните условия: 1) стоките (ДМА, материални запаси, стоки и
продукция) да са налични към тази дата; 2) за тях да е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит; 3) същите да са активи по смисъла на Закона за
счетоводството или по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Съгласно първото изискване - ДМА да са налични към датата на
дерегистрацията, от съдържащата се в административна преписка аналитична оборотна ведомост на синтетична сметка 304 „Стоки“ на „ПЕГАЗ
– М“ ЕООД за периода от 01.01.2019 г. до 31.05.2019 г. /л. 196 – гръб и л. 197
от административната преписка/ се установяват заведени и налични към края на
периода следните групи стоки със съответни партидни номера и количества, а
именно: бояджийски (01) - 4264 бр. на стойност 15 854,54 лв.; ВиК Части (02) -
11260 бр. на стойност 16670,33 лв.; тръби и маркучи (03)-4430 бр. на стойност 3
865,56 лв.; препарати растителна защита (0301) - 1805 бр. на стойност 3 413,09
лв.; домашни потреби (0306) - 1284 бр. на стойност 1958,50 лв.; ел. материали
(04) - 5 853 бр. на стойност 8 182,70 лв.; железария (05) - 34 949 бр. на стойност
4 835,95 лв.; строителни материали (06) - 18326 бр. на стойност 64 241,48 лв.;
други стоки (08) - 2692 бр. на стойност 41 517,40 лв.; стоки Сага (09) -7119 бр. на стойност 12 771,26 лв.; стоки Шарков (10) - 248
бр. на стойност 330,56 лв. или общо стоки на стойност 173 641,37 лв. Същите фигурират
във счетоводни регистри - оборотна ведомост и
главна книга към 31.05.2019 г., от които е видно, че крайното дебитно салдо на
сметка 304 „Стоки“ в последния данъчен период на „ПЕГАЗ – М“ ЕООД, е в размер
на 173 641,37 лв. /л. 188 и сл. от административната преписка/. Основното оплакване за незаконосъобразност на РА в тази част от страна
на жалбоподателя е, че посочените активи не са налични с оглед представените по
делото
Протокол за инвентаризация. Действително, в хода на ревизията е представен
Протокол за инвентаризация от 29.07.2019 г. и
съставен опис на наличните стоки в обект – магазин в гр. Стражица, видно от
който отчетната стойност на реално наличните стоки е 2000 лв. Тези данни обаче,
не са отразени счетоводно, в оборотните ведомости, няма изписани липси или брак
на стоки, подобни данни липсват и в СД по чл. 125 от ЗДДС за м. 05.2019 г. Нещо
повече, дори и да бяха представени такива, то за да се приеме, че активите са отписват поради бракуване е необходимо, не само да е налице отписване на материален запас, но и наличие на
съответен документ/документи, доказващ/и, че основанието за отписване е именно извеждането на даден запас от
употреба поради брак. Следователно е необходимо този документ (протокол за
брак) да е съставен преди данъчната ревизия и наделжно отразен в счетоводните
регистри на жалбоподателя. Късното представяне на посочените протоколи и
тяхното неотразяване в първоначалните оборотни ведомости, мотивират настоящата
инстанция да приеме, че претенция за бракуване на стоки е несъстоятелна.
Наличието на втората предпоставка, също е налице, доколкото жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит, включвайки фактурите
в Дневниците си за покупки по ЗДДС за съответните данъчни периоди. извършена проверка
на данните в подадените Дневниците за покупки и продажби на дружеството,
налични в информационния масив при ТД на НАП, при което се установява, че в
периода от 01.01.2007 г. до момента на преустановяване на дейността на
дружеството, всички доставки за закупени стоки са отразени в Дневниците за
покупки на „ПЕГАЗ – М“ ЕООД с право на данъчен кредит. Изключение правят само
стоките, закупени по две фактури на обща стойност 421,00 лв. от 2007 г.
(фактура № **********/09.05.2007 г. на стойност 340,00 лв. от доставчик
„Национална служба по зърното“ и фактура с № **********/20.08.2007 на стойност
81,90 лв. от доставчик ЕТ „Йожи Ж.И.“, с ЕИК *********) и касов апарат,
придобит с фактура № **********/31.05.2011 г. на стойност 468,60 лв. от „СЕИТКА
ГО“ ООД.
Третият елемент от фактическия състав на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС е
стоките да имат качеството активи по смисъла на Закона за счетоводството и Закона
за корпоративното подоходно облагане, и той е осъществен в настоящия казус.
ЗДДС не съдържа легална дефиниция за понятието „актив“, поради което прави
препращане към разпоредбите на ЗСч., респективно разпоредбите на ЗКПО. Съгласно
чл. 14 от Зсч., активите и пасивите се класифицират и представят във
финансовите отчети при условията и по реда на приложимите счетоводни стандарти.
СС-1 дава това определение, като от него става ясно, че Текущи активи са онези
активи, които са придобити с цел да бъдат
използвани или реализирани в оперативния цикъл на предприятието. По арг. на чл.
13 от СС1, същите представляват суровини и материали, незавършено производство,
продукция и стоки (обстоятелство, което не се оспорва и от жалбоподателя) и
след като са актив по чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, то те трябва да бъдат
включени в регистъра на наличните активи и върху стойността, с която същите са
заприходени следва да се начисли ДДС, което не е сторено от дружеството, поради
което това е извършено от ревизиращия екип със съставянето на ревизионния акт.
След като по отношение на материалните
активи са налице всичките три предпоставки за
начисляване на ДДС върху наличните активи към датата на дерегистарцията,
единственият спорен въпрос остава този върху каква данъчна основа това следва
да бъде направено. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 данъчната основа на доставка на стоки и/или
услуги по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, определена към началото
на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при
придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на
данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на
услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот
на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този
ред, данъчната основа е пазарната цена. Както правилно е посочено в
процесния РА, съгласно чл. 27, ал.5 данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111 от ЗДДС, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията
на лицето, ще е данъчната основа при придобиването или себестойността на
стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса, или на
направените преки разходи за придобиване на услугата. Тази стойност ще подлежи
на намаляване с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на
стоката или услугата. При положение че данъчната основа не може да се определи
по този ред, тя ще е равна, на пазарната цена на наличния актив. Идеята е
законът ни в тази си част да бъде съобразен с практиката на СЕС (и най-вече с Решение от
08.05.2013 г. по дело С-142/12, изискваща да се
отчита промяната на стойността на активите от датата на тяхното придобиване до
датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност (датата на
дерегистрацията). Следователно законът не предвижда два равностойни метода за
определяне на данъчната основа. Същите не са в съотношение на алтернативност, а
- на евентуалност. Едва когато, не може да бъде установена себестойността на
ДМА или стойността на тяхното придобиване, то тогава следва да се премине към
втория метод, този на пазарната оценка. В този ред на мисли, след като липсват първични счетоводни документи, органът по приходите
на основание чл. 182 от ГПК, във вр. с § 2 от ДОПК правилно е взел предвид балансовата стойност на актива към датата на
дерегистрация на дружеството, което обстоятелство се установява от приложените
по делото оборотна ведомост, главна книга. С оглед на това
съдът намира, че е спазен материалния закон, тълкуван в духа на горепосоченото
решение на СЕС.
Неоснователно е възражението релевирано с жалбата
досежно приложението на чл. 79 от ЗДДС, във вр. с чл. 80, ал.1, т.4 от с.з. Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС,
прекратяването на регистрацията (дерегистрацията) по ЗДДС е процедура, въз
основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява ДДС
и да приспада данъчен кредит. Съгласно чл. 107, т. 4, б. „а“ от ЗДДС,
прекратяването на юридическо лице - търговец, с или без ликвидация, е основание
за задължителна дерегистрация. В тези случаи съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗДДС
лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на
съответното обстоятелство. Когато се установи, че лицето не е изпълнило в срок
задължението си за подаване на заявление за дерегистрация, регистрацията се
прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за
дерегистрация (чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДДС). В тези случаи, датата на
дерегистрация е датата на възникване на съответното обстоятелство, аргумент от
разпоредбата на чл. 110, ал. 2 от ЗДДС. В този контекст не намира приложение и
разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.
При доказано наличие на обстоятелствата, довели до
провеждане на ревизия по особения ред, законодателно е вменено в задължение на
жалбоподателя при условията на пълно насрещно доказване да обори фактическите
констатации на ревизионния акт по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в случай,
че счита, че същите са неверни, в какъвто смисъл е и
даденото указание на съда в разпореждането за насрочване на делото. В настоящото производство и независимо от изрично
дадените указания, пасивното поведение на жалбоподателя не обори фактическите
констатации на ревизионния акт, поради което и съдът
приема същия за издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните
разпоредби и при липса на посочените от жалбоподателя пороци. Жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
След като не се намират основания за коригиране на
установените в ревизионния акт задължения, дължимостта на определените лихви
върху тези задължения и техният размер, също следва да бъдат потвърдени предвид
характера им на акцесорни задължения.
При този изход на
делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.
На ответника - Дирекция „ОДОП“ - Велико Търново,
следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, поискани в
последното съдебно заседание, в размер на 1649 лв., определен съгласно
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ
жалбата, подадена от „ПЕГАЗ-М“ ЕООД – в
ликвидация, ЕИК *********, представлявано от И.Х.Б. – ликвидатор, с адрес ***
срещу Ревизионен акт № Р-04000419006980-091-001/21.02.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден по административен ред с
Решение № 70/04.05.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който за данъчен период от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. са
определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност общо в
размер на 37 294,51 лв., в т.ч. главница в размер на 34 728,27 лв. и
лихви за просрочие в размер на 2 566,24 лв.
ОСЪЖДА „ПЕГАЗ-М“
ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, представлявано от И.Х.Б. – ликвидатор, с
адрес ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по
делото в размер на 1649 лева /хиляда шестстотин четиридесет и девет лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|
|
|
|
||||
|
|||||||
|
|
|
|
|
||||
|
|
|
|
|||||
|
|
|
|
|||||