Р Е
Ш Е Н
И Е № 225
гр.Монтана
20.04.2018г.
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на шестнадесети април ,
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
При
секретаря Д*** Д*** като разгледа…докладваното…….от съдията БОЙЧЕВА… адм.д.№149/2018г. по описа на
Административен съд Монтана и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.20а,ал.2 от ЗПЗП,във връзка с чл.46,ал.1
и ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г.,във връзка с чл.70,ал.1,т.7
във връзка с чл.72,ал.1 и чл.73 ,ал.1-4 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/ ,във връзка с
чл.145 и сл. от АПК.
Делото
е образувано по жалба на „С*** “ЕООД,със
седалище и адрес на управление:с.М*** ,област Монтана ,ул“Б*** “№3
,представлявано от С.Е.Р. против Решение №12/312/01831/3/01/04/01 на
изпълнителния директор на ДФЗ-София ,с
което е наложена финансова корекция на дружеството-жалбоподател в размер на
38 299,77лв.за неизпълнение по договор№12/312/01831 от 14.11.2011г. В жалбата си счита решението
за незаконосъобразно
,поради липса на компетентност,съществени нарушения на
административно-производствените правила и материалния закон и целта на закона ,а
в съдебно заседание ,чрез пълномощниците
си адв.С*** и адв.Ц*** иска отмяната му,като незаконосъобразно,по подробно изложени съображения.Представят и писмена защита.
Ответната страна- изпълнителния директор
на ДФ”Земеделие”-София не изпраща
представител и не взема становище.
Административният съд, след проверка на
оспорения административен акт , предвид
твърденията на страните и приложените доказателства, приема
следното:
Жалбата е допустима,доколкото решението за налагане
на финансова корекция е връчено нередовно на леля на управителя на
дружеството-жалбоподател С.Е.Р. на 11.04.2017г.-Г*** М*** /видно от обратна
разписка на л. 135 и писмо вх.№792/12.04.2018г.на л.218 ,т.І/./Съгласно чл.50
,ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес,а съгласно ал.3 на същата
разпоредба връчването на
търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на
всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване
на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Следователно,връчването е станало
по седалище на дружеството –с.М*** ,ул.“Б*** №* ,/ съгласно удостоверение за
актуално състояние на л.179,т.І/,но е следвало да се връчи на работник или
служител на дружеството ,като лелята на
търговеца не попада в кръга от лица ,на които би могло да се връчи решението
,при което така извършеното връчване е нередовно.Изключение представлява случая
при който лелята е работник или служител в дружеството ,което обаче в конкретния
случай не е налице.След като връчването е нередовно,съдът приема,че на практика
липсва такова и приема ,че подадената жалбата е в срок.В този смисъл
,основателно в жалбата се поддържа ,че връчването е нередовно и се иска
възстановяване на срока за обжалване и разглеждане на делото по същество.Затова
и с разпореждане от 28.03.2018г. съдът е насрочил делото в открито съдебно
заседание. По същество жалбата е основателна, по изложените по-долу
съображения.
От фактическа страна по делото е
установено,че със заявление за подпомагане по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г дружеството-жалбоподател е кандидатствало
за получаване на безвъзмездна финансова помощ за изграждане и пускане в
експлоатация на Ф*** електроцентрала „М*** -С*** “-100 kWp.Сключен е административен договор №12/312/01831от
14.11.2011г. /на л.60,т.І/ за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013г.между Държавен
фонд“Земеделие“ от една страна и от друга-„С*** “ ЕООД ,в качеството му на
ползвател,като съгласно договора,
ползвателят на помощта се задължава да извърши инвестицията в срок от 24месеца
от сключване на договора.Определен е и размера на
помощта-391 160,00лв.,съгласно Таблица за одобрени инвестиционни разходи. Съгласно
чл.4.1 от договора,Фондът има правото да упражнява постоянен контрол за
целевото използване на инвестицията,като контрол може да упражняват и
РА,МЗХ,Сметната палата ,Европейската сметна палата и Европейската служба за
борба с измамите.На контрол подлежат както ползвателя на помощта ,така и негови
контрагенти по подпомаганите дейности.Съгласно чл.4.4 Фондът има право да
откаже изплащането на помощта , в случай на неизпълнение от страна на
ползвателя на някое от задълженията по договора и по Наредба №29 /11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Изготвен е и бизнес
план/на л.47-126,т.ІІ/,съгласно който ползвателят на помощта се задължава да
назначи трима души след приключване на проекта- енергетик по експлоатация и
поддръжка на ФЕЦ“М*** -С*** “ и двама души работници по поддръжката на терена.При
извършена проверка на място от Фонда в периода:14.07.2016г.-11.08.2016г. след
плащането по проекта ,както и след извършени допълнителни административни
проверки е констатирано неизпълнение на задължения по одобрения бизнес план ,а
именно: неизпълнение на т.4.12 от договора и чл.46,ал.1 от Наредба№29/11.08.2008г.Инвестицията
е изпълнена ,но не са разкрити 3 работни места за производствен персонал./видно от приложената справка на
л.228 ,т.І/.За периода 08.05-01.12.2012г. е имало назначено едно лице на трудов
договор ,а след изплащане на субсидията за следващите 3 финансови години-
2013,2014 и 2015г.това работно място е закрито и не са разкривани нови работни
места.Именно неразкриването на 3 работни места се явява неизпълнение на т.4.12.
от договора ,а съгласно чл.46, ал.1
от Наредба №29/11.08.2008г. „В случай ,че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта“.Подобна
трактовка е залегнала и в чл.8.1 от договора „В случай ,че Ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ ,или е установено по съответния ред ,че е представил
документи с невярно съдържание или подправени такива,РА може да поиска връщане
на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати
всички договори, сключени с ползвателя на помощта“. В този случай РА прилага
санкциите по чл.46 и чл.47 от Наредба№29/11.08.2008г.С писмо, изх.№01-2600/356
от 30.01.2017г. /л.122,т.І/,ДФЗ е открил производство по налагане на финансова
корекция на дружеството-жалбоподател. Предоставена е възможност на дружеството
–жалбоподател да направи възражение в 14- дневен срок от съобщението по
основателността и размера на финансова корекция,което то е направило /на
л.125,т.І/.С Решение №12/312/01831/3/01/04/01 на изпълнителния директор
на ДФЗ-София е наложена финансова корекция на дружеството-жалбоподател в размер
на 38 299,77лв.за неизпълнение по договор№12/312/01831 от 14.11.2011г.От тази фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи.
Предмет на обжалване в настоящето
производство е Решение №12/312/01831/3/01/04/01 на
изпълнителния директор на ДФЗ-София ,с
което е наложена финансова корекция на дружеството-жалбоподател в размер на
38 299,77лв.за неизпълнение по договор№12/312/01831 от 14.11.2011г.По своя характер,актът на изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ е индивидуален
административен акт, по смисъла на чл.21,ал.1 АПК,тъй като с него се създават
задължения за адресата на акта и непосредствено се засягат негови права и
законни интереси. По отношение характера на акта ,съдът счита за необходимо изрично да посочи,
че с влизане в сила на Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
- 26.12.2015 г., законодателят коренно промени характера на
правоотношенията във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. Ноторно известен факт е, че до
влизане на Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
в сила съдебната практика разглеждаше правоотношенията във връзка с
изпълнението на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ като
гражданскоправни. С оглед на това допустимите средства за съдебна защита бяха
тези, които гражданското право допуща.
Но с влизането на
закона в сила законодателят установи административният характер на
правоотношенията във връзка с изпълнение на договорите за безвъзмездна
финансова помощ като недвусмислено регламентира характера на акта, с който се
определя финансова корекция като индивидуален административен акт - чл.
73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, и съответно правните средства за съдебна защита -
обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ.
Правоотношенията,
предмет на оспорения акт, са във връзка с предоставена безвъзмездна финансова
помощ на дружеството-жалбоподател от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл.
1, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ законът определя правилата за извършване на
финансови корекции по договори за безвъзмездна финансова помощ предоставена от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. В чл.
1, ал. 2 ЗУСЕСИФ законодателят е дал легална дефиниция на понятието
Европейски структурни и инвестиционни фондове като изрично е посочено, че в
него се включва Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони.Законът за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е времево
ограничен до програмния период 2014 - 2020 г., а установява общи правила за
поведение. Това значи, че е приложим по отношение на всички заварени
правоотношения с предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от
Европейските структурни и инвестиционни фондове. Наред с това, съгласно
изричната разпоредба на § 8,
ал. 2 ЗУСЕСИФ приетите от Министерския съвет нормативни актове, които
уреждат обществени отношения, предмет на този закон, както и
изрично посочените актове на министъра на финансите, запазват своето действие
по отношение на програмния период 2007 - 2013 г.Следователно, считано от
26.12.2015 г. обществените отношения във връзка с предоставяната от
Европейските структурни и инвестиционни фондове безвъзмездна финансова помощ се
регулират от Закона
за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
и непротиворечащите им нормативни актове на Министерския съвет за програмния
период 2007 - 2013 г./в.т.см. ТР№8/15г.по т.д.№1/15г. на ОСС на ВАС/. /в т.см.опр. по адм. д. №
3453/2017 г.на ВАС/.Това обуславя
разглеждане на акта по същество по реда на чл.73,ал.4 от ЗУСЕСИФ.
Преди да извърши
контрол за законосъобразност на оспорения акт с оглед на основанията по чл. 146 АПК съдът счита за необходимо да посочи, че като национален съдия, който е
длъжен да прилага в пълнота правото на Европейския съюз е длъжен да съобразява
актовете си с дадените в актовете на правото на Европейския съюз легални
дефиниции, независимо как съответните понятия са дефинирани във вътрешното
право. Всички регламенти на Европейския съюз, които имат за предмет обществени
отношения, свързани със средствата от структурните и инвестиционните фондове - Регламент (ЕС,
Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвет от 25.10.2012 г.
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО,
Евратом) № 1605/2002 на Съвета (Регламент № 966/2012) - чл.
2, б. "ж", и Регламент
№ 1303/2013 - чл. 2, т. 10, (без да бъдат изброявани всички секторните
регламенти), съдържат легални дефиниции на понятието "бенефициер". И
двата нормативни акта определят бенефициера като правен субект, който е
получател на средствата от структурните и инвестиционни фондове. Законът за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не съдържа
легална дефиниция на понятието "бенефициер", но от съдържанието на
закона е видно, че националният законодател го употребява с точно обратното
съдържание - правен субект, който предоставя средствата. За правния субект,
който получава средствата, националният законодател е избрал да прилага термина
"бенефициент".
Легалните дефиниции
са дадени в регламенти на Европейския съюз. Съгласно чл.
288 (1) от Договора за функциониране на Европейския съюз регламентът е акт
с общо приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във
всички държави членки. Националният съдия е длъжен да гарантира точното
прилагане на регламентите и не може да допусне терминологично несъответствие с
тях. Поради това в настоящото съдебно решение получателят на средствата, т. е.
жалбоподателят , ще бъде наричан с установеното за него в регламентите
наименование - "бенефициер"/ ползвател на помощта/.
При
служебна проверка за законосъобразност на акта ,при условията на чл.168 АПК и
на основанията по чл.146,т.1-5 от АПК Съдът намира следното:
По отношение
на компетентността на органа:
Съгласно
чл.73,ал.1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.В
настоящия случай тази функция се изпълнява от изпълнителния директор на ДФЗ,доколкото
административния договор за отпускане на помощта е сключен между ДФ“З“ и
жалбоподателя .Съгласно чл.20а,ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен
фонд "Земеделие" е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция
и е компетентен да одобрява или да отказва плащания ,свързани с ПРСР.
Компетентността на изпълнителния директор на ДФЗ-РА е потвърдена и в § 4,
ал.1 от ЗУСЕСИФ, според който за Програмата за развитие на селските райони
функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд "Земеделие"
- Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители и в актовете по неговото прилагане.В този смисъл
,изпълнителния директор на ДФЗ е компетентен да издава актове за финансови
корекции по ЗУСЕСИФ,в качеството и на ръководител на Управляващия орган по
ЗУСЕСИФ.Възражението в жалбата за нищожност на решението за налагане на
финансова корекция е неоснователно.
По отношение на формата на акта.
Оспорваното решение е
издадено и в исканата от закона писмена форма - чл.
59, ал. 2 АПК във вр. с чл.
73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. От формална страна актът съдържа фактически и правни
основания с оглед на изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК. Като фактическо основание за издаване на акта е
посочена установената в акта на изпълнителния директор на ДФЗ нередност. Като
правно основание е посочен чл.70,ал.1,т.7 във връзка с чл.72,ал.1 и чл.73 ,ал.1 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове/ЗУСЕСИФ/.Доколко тези фактически и правни
основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на
фактическия състав на наложената финансова корекция е въпрос на материална
законосъобразност на акта.
По отношение на
административно-производствените правила. Законодателят е регламентирал
специални правила за процедурата по определяне на финансовата корекция по
основание и размер. Съгласно чл.
73, ал. 2 ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на
бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две
седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От
доказателствата по делото е безспорно, че това изискване на закона е спазено -
органът е уведомил бенефициера/ползвателя на помощта/ за започнатото срещу него
производство по налагане на финансова корекция,като му е дал възможност да
направи възражение ,от което право същият се е възползвал./л.125,т.І/.Впоследствие
,в издаденото Решение за налагане на
финансова корекция са изложени мотиви относно неоснователността на
възражението.
Законодателят, в чл.
73, ал. 3 ЗУСЕСИФ е определил срок на органа за произнасяне с решението по алинея
1 - едномесечен срок от представяне на възражението на бенефициера/ползвателя/.
С оглед липсата на доказателства за
датата на връчване на писмото за откриване на производството по налагане на
финансова корекция на жалбоподателя и датата на представяне на възражението от
дружеството-жалбоподател, не може да се направи извод доколко този срок е
спазен.Но с оглед обстоятелството ,че този срок е инструктивен,а не преклузивен
,евентуалното му нарушаване не води до незаконосъобразност на постановения акт,
а би могло евентуално да обоснове дисциплинарна отговорност на ръководителя на
Управляващия орган.
Видно от изложеното,формално
процедурата по налагане на финансова корекция на жалбоподателя е спазена,което
не би могло да обуслови отмяна на акта само на това основание.
По отношение
съответствието на акта с материално-правните разпоредби:
Съгласно чл.
143 (1) Регламент № 1303/2013 държавите членки носят отговорност за
разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови
корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл.
122 (2) Регламент № 1303/2013 държавите членки предотвратяват, откриват и
коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.
Така формулираното
задължение на държавите членки поставя в центъра на изпълнението на
задължението доказването нередността. Дефиницията за нередност, дадена в чл.
2, т. 36 Регламент № 1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или
бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на
Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и
в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на
Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.Не е ясно обаче в какво
се изразява т.н.нередност ,за да може да осъществи съдът контрол за законосъобразност
на акта.Формално посочената –нарушение на т.4.12 от договора не е достатъчна
,за да може съдът да съобрази дали изпълнението на проекта е в съответствие с
Таблица на одобрените разходи и количествено-стойностната сметка.Неразкриването
на 3 работни места няма пряко отношение към инвестицията, която е изпълнена.Не
е ясно и защо органът приема за
приложима в случая т.18 от Методика
за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР2007-2013г./л.17-19,
т.ІІ/,доколкото същата е публикувана след изтичане на 5г. мониторингов период от
сключване на договора на 14.11.2011г.Не е ясно и дали неразкриването на 3
работни места за производствен персонал представлява по-малко от 50% от заложените
в бизнес плана параметри на устойчива заетост ,което би оказало влияние върху
изпълнение на проекта от дружеството-жалбоподател,за да обоснове санкция 10% от
общия размер на помощта.Това води до необоснованост на акта по отношение определяне
на размера на финансовата корекция.От друга страна, административният орган
въобще не е посочил, въз основа на кое от лимитивно изброените основания в
чл. 46, ал. 3 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.,
е наложил финансовата корекция по процесния договор.Съдът намира тези нарушения
за съществени, защото те са довели до нарушаване правото на защита на
оспорващия, в т.ч да разбере с кое свое деяние коя правна норма е нарушил,
доколкото това административно производство по същество е свързано с твърдения
от страна на административния орган за нарушаване на правото на Съюза и на националното
право от страна на оспорващия.
Като основание за
налагане на финансовата корекция административният орган е посочил и чл.
70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, а именно: за неизпълнение на одобрени
индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието "одобрени
индикатори", но същото може да се изведе от текста на чл. 37, ал. 3, т. 2
на закона, който гласи, че решението да се предостави безвъзмездна финансова помощ
се обективира в административен договор/заповед, който съдържа - наименование,
стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на
проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази законова норма
следва, че индикаторите това всъщност са обектите на финансиране - предмет на
инвестицията и техните показатели / площ, брой стаи, технически характеристики,
капацитет и т.н., която се реализира с отпусната финансова помощ. В договора
тези индикатори са упоменати в т. 4.12. като Таблица на одобрените
инвестиционни разходи,като неразкриването на 3 работни места съгласно бизнес
плана също не може да се приеме като
индикатори по смисъла на чл.
70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, доколкото не е включено в предмета на
инвестицията.Както бе посочено по-горе обаче ,не е ясно доколко неспазването на
условието за разкриването на 3 работни
места за производствен персонал представлява по-малко от 50% от изпълнение на
бизнес плана на дружеството-жалбоподател,за да обоснове санкция 10% от общия
размер на помощта.Всичко това води до материална незаконосъобразност и липса на
мотиви досежно определената от органа финансова корекция,като основание за
отмяна на оспореното решение.
На последно място-така издаден актът не
съответства на целта на закона.
Освен определения процент на финансова
корекция, за да е законосъобразна наложената финансова корекция трябва правилно
да е определена и основата, на която се налага с оглед правилното определяне на
размера на финансовата корекция. Размерът на финансовата корекция се определя
като процент върху основата.
В случая основата, от
която органът е определил финансовата корекция, е стойността на сключения
договор. Така определената основа не съответства на установеното в Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Видно от чл.
1, ал. 1 ЗУСЕСИФ той има за предмет управлението на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т. ч. налагането на
финансови корекции. Факта, че законът има за предмет единствено средствата от
европейските фондове е виден и от разпоредбите на чл. 2,
3
и 6
ЗУСЕСИФ. чл.
70, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата
подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Член
71, ал. 1 ЗУСЕСИФ също изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя
предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни
фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи
по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички
разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с
приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.
В случая, от
доказателствата по делото е безспорно, че проектът не е финансиран на 100 % от
средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Процентът на
финансиране е 73 % от одобрените и реално извършени разходи ,при което останалите
средства са финансирани с национални средства.
С оглед на горното,
основата върху която следва да бъде наложена финансовата корекция е не стойността
на целия договор, а 73 % от стойността на допустимите разходи по договора.Неправилното
определяне на размера на финансовата корекция ,поради неправилното определяне
на основата ,върху която същата да бъде изчислена също представлява
несъобразяване с целта на закона-правилно разходване и управление на средствата
от ЕСИФ./в т.см. Р.по а.д. №1460/2017г. на ВАС/.
В предвид гореизложеното, Решението
за налагане на финансова корекция ,макар и
постановено от компетентен орган
,но при липса на форма на акта и при допуснати съществени нарушения на материалния
закон и несъответствие с целта на закона ,следва да се отмени и преписката да
се върне на органа за ново произнасяне,като при новото произнасяне органа
обоснове размера на определената финансова корекция,при правилно определяне на
нейната основа ,както и основанието за нейното налагане-коя от хипотезите на
чл.46 ,ал.3,т.1-4 от Наредба №29/ 11.08.2008г.е приложима в конкретния случай
,а също да изрази мотиви в какво се състои вредата за общия
бюджет на Съюза .
Водим от гореизложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№12/312/01831/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ-София ,с което е наложена финансова корекция на
дружеството-жалбоподател в размер на 38 299,77лв.за неизпълнение по
договор№12/312/01831 от 14.11.2011г. ,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор
на Държавен фонд "Земеделие"-София за произнасяне ,съобразно указанията ,дадени в
мотивите на настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14- дневен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: