Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 11389 по описа за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по активно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 07.09.2010 г. увреждащо
събитие /смъртта на М.Т.А.- дъщеря на ищците/, настъпило като резултат от
противоправни действия и бездействия на лица, на които ответникът „М.“ ЕАД се явява възложител на
работа.
Ищците А.К.А. и Т.К.А., твърдят,
че на 07.09.2010 г. около 16.10 ч. в гр.София,
на булевард „Витоша“, при управление на велосипед по платното на булеварда, на
входа на временната ограда на строителната площадка на обект
„Метростанция № 9 -II НДК“- етап VI, дъщерята на ищците М.А. е била блъсната и
прегазена от товарен автомобил „КАМАЗ 65115“, с рег. № ******, който е обслужвал строителството на
обекта. Процесното събитие настъпило в момента на навлизане на товарния
автомобил от платното на бул. „Витоша“ в района на строителната площадка на местростанцията. При произшествието дъщерята на ищците е
получила тежка, съчетана и несъвместима с живота черепно- мозъчна гръбначно –
мозъчна и гръдна травма, като смъртта е настъпила почти незабавно. Ищците твърдят, че отговорност за произшествието носи ответникът „М.“ ЕАД в качеството му на възложител, тъй като процесния обект „Метростанция № 9 -II НДК“ е бил възложен от страна на ответника чрез
Договор за обществена поръчка №00423-2008-0007 на Обединение „М.Т.“. Ответникът
в качеството на възложител е допуснал нарушения, свързани с организиране на
строителната площадка и осъществяване на строителството на обекта, в отклонение
от изготвения и одобрен план за временна организация на движението и
строителството на метростанцията, както и нарушение на действащите нормативни
изисквания за безопасни условия при извършване на СМР на обекта към датата на
настъпване на злополуката, които са
причина за възникване на сложната пътно- транспортна ситуация, довела до
смъртта на тяхната дъщеря. Ищците твърдят, че по време на настъпване на злополуката
стротилната площадка била оградена с плътна метална
ограда с обособен вход от страната, разположена по дължината на бул. „Витоша“,
при което, за да се влезе в района на площадката, е било необходимо водачите на
автомобили и механизация да се придвижват по булеварда в колоната на превозни
средства, осъществяващи движението си при условията на временната организация
на преминаване покрай обекта и с десен завой непосредствено срещу „входа“ да
навлязат в площадката. „Входът“ на строителната площадка представлявал
прекъсване на металната ограда с монтирането на две подвижни, отварящи се
платна по нейната дължина. Влизането на тежки превозни средства и механизация в
обекта е следвало да става през друг „вход“, разположен напречно на посоката на
движение, преграждащ изцяло широчината на дясната пътна лента на бул. „Витоша“
за посока на движение от кръстовището с бул „Ген. М.Д.
Скобелев“ към бул. „Патриарх Евтимии“. Така
проектиран, но неизграден вход на строителната площадка, е предполагал отлична
видимост на водачите и останалите участници в движението към маневрата за
влизане в обекта, добра ориентация за намеренията и действията на водачите на
тежки машини при навлизане и излизане в обекта, а също и добре видимо
информационно табло, с маршрути за заобикаляне на района на строителната
площадка - всичко, което първия описан вход в оградата, на неочаквано и
необозначено място, не е обезпечавал. При така описаните обстоятелства, ищците
твърдят, че водачът на тежкия автомобил е предприел маневра „завой надясно“ за
навлизане от платното на бул. „Витоша“ в района на строителната площадка на местростанцията, в близост и напълно неочаквано за
приближаващата зад него велосипедистка- дъщерята на ищците. При внезапното
преграждане на пътя от завиващия товарен автомобил дъщерята на ищците се
опитала да спре и промени посоката си, за да избегне удара, но велосипедът й
бил съборен на терена, продължил заедно с нея да се хлъзга по посоката си на
движение, като детето на ищците попаднало под колелата на задния мост на товариния автомобил и било смъртоносно прегазено. Без
изобщо да възприеме злополуката, водачът продължил движението си, вече в района
на строителната площадка, където бил спрян от охранителя на обекта, от когото
научил, че има пострадал човек. Временната организация на движените за
строителството на обекта, а именно вход, разположен напречно на посоката на
движение, преграждащ изцяло широчината на дясната пътна лента на бул. „Витоша“,
за посока на движение от кръстовището с бул. „Скобелев“ към бул. „Патриарх
Евтимий“, не е била въведена и спазена по време на строителството до процесния
инцидент. Също така при практическото организиране на строителната площадка и
осъществяване на строителството, в отклонение от изготвения план, са били
нарушени задълженията, произтичащи пряко от разпоредбите на Нардеба
№ 2 от 22 Март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в сила от
06.11.2004 г. Съгласно чл. 30 от Нардебата,
строителните площадки в урбанизирани територии се ограждат с временни плътни
огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се
сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост – и със
светлинни сигнали. Също така за всеки обект се изготвя и спазва предвиденият в
чл. 10 от Наредбата План за безопасност и здраве, който съдържа и схема на
временната организация и безопасността на движението по транспортни и
евакуационни пътища и пешеходни пътеки на строителната площадка и подходите към
нея. Съгласно чл. 37 от Наредбата, в опасните зони достъпът на лица,
неизвършващи СМР, се ограничава по подходящ начин, когато опасната зона излиза
извън границите на строителната площадка, в резултат на което се ограничава,
затруднява или спира движението, тя се определя със схема за временна
организация и безопасност на движението. В случая планът за временна
организация и безопасност на движението и строителстовто,
не е била спазен, и поради несъответствията между изискванията за осигуряване
на безопасни условия при извършване на строителни и монтажни работи в
урбанизирани територии и действителното състояние на обекта при настъпване на
злополуката, ищците твърдят че смъртта на дъщеря им е пряка последица от
противоправни действия и бездействия на възложителя в лицето на длъжностните
лица, натоварени с произтичащите от закона функции по осъществяване и контрол
на строителството на посочения обект. Ищците - родители на починалата М.Т.А. сочат, че
са
живели в един дом заедно с дъщеря си към датата на инцидента. Тя била на 24
години - здраво, жизнерадостно и талантливо дете, на
което му предстояло да завърши Художествената академия в гр. София, последен
курс. Дъщеря им била изключително дисциплинирана и стриктна, познавала отлично
улиците на гр. София, знаела правилата, неотменимо ги спазвала и разчитала, че
такова е поведението и на другите – граждани и институции, с отношение към
сигурността на движението. Смъртта на дъщеря им сломила ищците, лишила ги
от радост и бъдеще, същите не били в състояние да се съвземат от шока.
По
изложените съображения ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да им заплати сумите от по 250 000,00 лв., представляваща обезщетение
за причинените им неимуществени вреди - изживени болки и страдания
от настъпилата на 07.09.2010 г. смърт на тяхната дъщеря М.Т.А., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2010
г. до окончателоното им заплащане. Претендират
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „М.“ ЕАД оспорва предявените
искове. Сочи, че ответното дружество се явява главен възложител на обекта
„Проект за разширение на метрото в София, II-ри метродиаметър
– Обособена позиция II: Бул. Патриарх Евтимий – бул. Черни връх“, в т. ч.
метростанция „НДК“, по договор за проектиране и строителства №119/27.08.2008 г.
По този договор изпълнител бил Обединение „Метро Трайс“,
гр. София, което от своя страна се явява възложител на дейността на шофьора –
причинител на процесното ПТП, поради котео посоченото
Обединение следва да носи отговорност за дейността на последния. Също така счита,
че отговорността на възложителя е поета от упълномощено от ответното дружество
лице, тъй като за процесния обект бил сключен договор между „М.“ ЕАД и
Консорциум „Систра“- „И.К.“ – „Метроконсулт
Г“ № 71/28.05.2008 г. за възлагане на инженерно- консултантски услуги, в т.ч. и
упражняване на строителен надзор при проектирането и строителството на
процесния обект. Съгласно договора и в изпълнение на императивните разпоредби
на чл. 168, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗУТ лицето, упражняващо строителен надзор, носи
отговорност за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд в строителството и недопускане на увреждане на трети лица. Ответникът
оспорва предявените искове по размер. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на ответника „И.К.“
ЕООД оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че не е бил спазен планът
за временна организация и безопасност на движението и строителството на
процесния обект. Твърди, че М.А. носи изкючителна
вина за настъпилото ПТП, а в условията на евентуалност поддържа съпричиняване.
Оспорва размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди.
Претендира разноски.
Третото лице - помагач на ответника „Т.Г.Х.“
АД оспорва предявените искове. Сочи, че с договор № 119 от 27.08.2008 г. „М.“
ЕАД възложило на Обединение „М.Т.“, лидер на което обединение било третото
лице- помагач „Т.Г.Х.“ АД, изпълнението
на дейностите по проектиране, строителство, изпитване и пускане в експлоатация
на разширение на Софийското метро- втори диаметър от пътен възел „Надежда“ по
бул. „Черни връх“, Обособена позиция II: „Бул. Патриарх
Евтимий“ – бул. „Черни връх“, като съгласно този договор, клауза 3,
изпълнението на поръчката се наблюдава от Инженер /строителен надзор/ по
проекта. Съгласно Договор за подизпълнение от
20.03.2009 г. партньорът в Обединение „Метро - Трейс“,
„Т.С.“ ЕАД е сключил договор с „М.- Д“ ООД, със задължения за изграждане на
водопровод и канал. Твърди, че водачът на товарния автомобил, причинил
процесното ПТП е работник по трудов договор с „М.- Д“ ООД, като същият преминал
Инструктаж по безопасност, за периода от 01.08.2010 г. до 31.10.2010 г. В
изпълнение на нормативните си задължения Обединение „М.Т.“ е изготвило Временна
организация за движението /ВОД/ за конкретния етап МС 9-II НДК – етап 6.2., вкл. за участъка, в който се е
случило ПТП. Във ВОД било посочено, че новата строителна площадка ще има два
входа на бул. „Витоша“, обозначени със знаци STOP
на проекта; пешеходната алея между двете метроконструкции
преминава в пешеходна пътека, пресичаща бул. „Витоша“, по която е следвало да
продължат лицата, които искат да се движат по бул. „Витоша“, а не по протежение
на строителната ограда; трамвайното движение било спряно, както и съгласно ВОД
били предвидени два вход- изхода на строителна механизация. ВОД била приета с
печати на Център за градска мобилност от 22.06.2010 г. и от 25.08.2010 г., с
печат на Столична община от 18.08.2010 г. и впоследствие с протокол от
30.08.2010 г. за приемане на ВОД МС 9 -II-
етап 6. ВОД била изпълнена точно съгласно одобрения проект, т.е. предвидените
вход – изхода за механизация били изпълнени точно според одобрената ВОД. Също
така третото лице помагач в качеството на изпълнител изготвил План за
безопасност и здраве, който представил на възложителя „М.“ ЕАД през м. април
2010 г., като в графичната част на плана било видно, че два вход- изхода на
строителната техника откъм бул. „Витоша“ са предвидени и в Плана за безопасност
и здраве. Този План бил одобрен от Инженера с Писмо от 07.06.2010 г. В тази
връзка третото лице помагач твърди, че поведението на дъщерята на ищците било
причина за нейната смърт. Сочи, че участъка, в който се
е движила, не е следвало да се ползва от граждани, а само от строителна техника,
както и същата не е обърнала внимание на табелата със знак СТОП. Това
обосновава виновно поведение от нейна страна, като в условията на евентуалност
поддържа възражение за съпричиняване. Оспорва предявените искове по размер. По
изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
От представеното
по делото удостоверение от 21.09.2010 г. се установява качеството „наследник”
на всеки от ищците спрямо починалото лице М.Т.А. – тяхна дъщеря, с което се
обосновава материалната легитимация на ищците да получат обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в следствие смъртта на техния наследодател.
Не е спорно и се установява, че на 27.08.2008
г. между „М.“ ЕАД и Обединение „М.Т.“ е бил сключен договор, по силата на който
Обединението в качеството на изпълнител приема да извърши дейностите по
проектиране, строителство, изпитване и пускане в експлоатация на разширение на
Софийското метро – Втори диаметър от пътен възел „Надежда“ до бул. „Черни връх“
с дължина 2,6 км. и 3 метростанции, в т. ч. „Метростанция № 9 -II НДК“ . Учредители на обединението били „Т.Г.Х.“ АД,
„Т. *** ЕАД и „СБ И.“ АД. От своя страна “Т.С.“ ЕАД възложил изпълнението на строително-монтажните работи /водопровод и канал/ на „М.-Д“ ООД с договор от 20.03.2009 г. С договор № 71 от 28.05.2008 г. „М.“ ЕАД
възложило на Консорциум „Систра“-„И.К.“-„Метроконсулт БГ“ инженерно – консултантски услуги във
връзка с реализацията на проекта за разширение на метрото в София – II диаметър, който консорциум поел управление, контрол
и координация на строителния процес от името на възложителя, упражняване на
строителен надзор и въвеждане в експлоатация на строежа съгласно ЗУТ.
С трудов договор „М.-Д“ ООД назначил Я.П.Д.
на длъжност „шофьор“ на тежкотоварен автомобил. Я.Д. е признат за невиновен в това, че на
07.09.2010 г. в гр. София, при управление на моторно превозно средство- товарен
автомобил марка „Камаз“, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 25,
ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на М.Т.А., поради което е оправдан по обвинение по чл. 343,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК с присъда № 127/14.05.2014 г. по НОХД № 4821/2013 г. на СГС, 32 с-в, потвърдена с решение № 331/10.08.2018 г. по ВНОХД № 796/2017 г. на Софийски апелативен
съд, оставено в сила с решение № 139/15.08.2019 г. по нак. дело № 1227/2018 г. на ВКС, II
н.о.
От показанията
на свидетеля М.И.М., се установява, че през 2010 г. във връзка със строежа на
Метрото в района на „НДК“, в посока от Южния парк надолу, била изградена
ограда, която в горната си част била скосена много рязко и видимостта била
лоша. Скосяването на тази ограда започвала срещу ул. „Гургулят“, като трамваите
не се движели по булеварда. Видимостта била много. Тъй като нямало видимост
и от обекта, който се намирал там непрекъснато
влизали и излизали автомобили, натоварени с техника, със съоръжения, с метал,
гражданите си говорили, че „рано или късно ще се случи неприятност на това
място“. Процесната злополука се случила в началото на м. септември 2010 г. Св. М.
се връщал обратно от Съдебната палата и вървейки нагоре по булеварда, хората от
магазините му казали, че „камион направил маневри и сгазил момиче с колело“.
Свидетелят се разхождал всеки ден и минавал в процесния участък, поради което
му направило впечатление, че камионите влизали и излизали през един вход към
строителния обект, който се намирал на бул. „Витоша“ - между ул. „Гургулят“ и
бул. „Патриарх Евтимий“. На мястото на този вход нямало човек, който да излиза
от обекта – било то с флагче, било с фенерче или с друго предупредително
обозначение за колите, които се движели, за да предупреждава, че там ще се
извършва сложна и тежка маневра. Св. сочи, че за да влезе камиона в обекта, той
следва в посока откъм „НДК“ по бул. „Витоша“ да завие вдясно и да влезе в него.
Тъй като ставало въпрос за огромни камиони, било много сложно движението при
тази маневра. Обектът бил заграден с метална ограда, покрай която хората се
движели пеша. Пешеходците минавали обикновено по трамвайната линия, като непрекъснато
колоездачи минавали покрай оградата.
От показанията на св. И.Д.Т.,
който към процесния случай заемал длъжност „Зам. директор на Дирекция „Изграждане
на метрополитени““ в „Т.Г.Х.“ АД, се установява, че дружеството - изпълнител
следвало да изготви проект за ВОД, който подлежал на съгласуване през
специализирана комисия в Столична община/СО/ по безопасност на движението и
пред КАТ. В комисията на СО участвали специалисти от инженерната инфраструктура
и представители на различни видове градски транспорт- електротранспорт и
автомобилен. Заявява, че за процесният обект била одобрена ВОД, като в схемата
на ВОД задължително били поставени всички входове и изходи, които се одобряват
от Столична община. Св. Тасев изяснява, че строителният обект - ограденият
обект заемал половината от платното на бул. „Витоша“, откъм страната на
градинката на „НДК“, в отрязъка от бул. „Патриарх Евтимий“ по бул. „Витоша“
посока „НДК“ до втората пряка вдясно. Тази оградена част на бул. „Витоша“
включвала част от самия парк на „НДК“ до входа на строителната площдка. Св. сочи, че пешеходната пътека се намирала пред
оградата и на оградата била поставена огромна табела „Да се премине на отсрещния
тротоар“. Така хората можели да преминат през пешеходната пътека на бул.
„Витоша“ пред оградата, а другия вариант - да заобиколят оградената част като
преминат през градинката на „НДК“. Св. заявява, че той е внасял ВОД за
съгласуване в СО и КАТ, като изяснява, че при въвеждане на ВОД са били длъжни
да извикат представители на СО и на КАТ, за да се подпише приемателен протокол,
че ВОД е изпълнена съгласно одобрения проект. Сочи, че след този нещастен
случай, дошли служители на КАТ и върху чертежа на ВОД записали, че „ВОД е
изпълнена съгласно изискванията на одобрения проект, като в допълнение възложили
да се постави сигнализатор- човек, който да застане на входа преди влизане и да
спира движението, ако е необходимо. Движението било еднопосочно от „НДК“ към бул.
„Витоша“ и машините влизали и излизали от едно място на обекта. От
свидетелските показания се установява също така, че е предвиден още един вход,
но той не се ползвал към датата на процесния случай, тъй като имало струпани
строителни материали. Изяснява, че оформен вход от тази страна не е бил налице,
като оградата била плътна – там нямало вход. Били поставени предупредителни
указателни табели за граждани, сигнализация за скоростта на автомобилите, които
се движат, имало стрелки да се отбият от оградата и да влязат в едната лента.
След процесната злополука не е имало промени във ВОД, освен че двама човека
били назначени като сигналисти. Св. изяснява също така, че на входа не се
поставя метална врата, а входа на строителния обект представлявал две платна от
оградата, които могат да се разтворят и да обособят вход-изход, като цялата
ограда се състои от такива платна.
От свидетелските
показания на св. Я.П.Д. се установява, че бил шофьор на тежкотоварния автомобил
„КАМАЗ“, като работил във фирма „М.- Д“ ООД като „шофьор“. Фирмата извършвала
изкопна дейност във връзка с метрото. Св. заявява, че се движел по бул.
„Витоша“ откъм „Петте кьошета“, стигнал до бул. „Витоша“, като горе от „НДК“ се
спуснал надолу. Сочи, че автомобилите влизали през входа откъм бул. „Витоша“ и
от същия вход излизали. Имало пазач, който бил по- навътре, не бил на самия
вход, т.е. не е имало на входа човек, който да регулира влизането и излизането
от обекта. Целият обект бил заграден с голяма желязна ограда висока над 2 м.,
автомобилите се движели в колона по един. Св. сочи, че в началото на обекта,
където започвала оградата имало пешеходна пътека, на която имало указателна
табела и пишело „Премини на отсрещния тротоар“.
От основното и повторното заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза се
установява, че действителната към момента
на произшествието /07.09.2010 г./ временна органзация
на движението /ВОД/ за обект метростанция МС 9-II „НДК“ е
следвало да бъде изпълнена по проекта за ВОД за строителството на Метростанция
9-II „НДК“ Етап 6, с въведени означения върху чертеж с код II-РП-МС9-ОД-006 от м. 06.2010 г. за периода от 25.08.2010 г. до 30.12.2010
г. /том 2, лист 524 от делото/. В графичната си част, чертежа на ВОД е изготвен
към м.06.2010 г., подписан и подпечатан от проектант с ППП и от всички страни,
в чието задължение влиза одобряването му – СО, сектор „Организация и
безопасност на движението“ от 16.06.2010 г., от ОПП- СДВР от 17.06.2010 г., Пресъгласувано от СО, сектор ОБД от 18.08.2010 г. и от
Център за градска мобилност от 18.08.2010 г. С
протокол № 34/17.08.2010 г. от
проведено заседание Постоянната комисия по транспорт, организация и
безопасност на движението в дирекция „Транспортна инфраструктура“ при СО е
съгласуван проекта за СУ на кръстовище бул. „Витоша“-бул. „П. Евтимий“, във
връзка с ВОД на МС 9-II НДК Етап 6 /том 3, лист 687 от делото/. Със
становище на СДВР, отдел Пътна полиция от 16.06.2010 г. е прието, че
предложеният проект за обект ВОД за строителството на Метростанция 9-II НДК- Етап 6, Етап 7 и Етап 8 отговаря на необходимите изисквания за
организация на движението. ОПП- СДВР издава положително становище по
представения проект без график на СМР. Общият брой на вход- изходите за
строителната механизация на одобрената временна организация на движението /ВОД/
в хода на строителството на Метростанция 9-II „НДК“ са били
в южната етапна площадка, където е процесния участък на местопроизшествието –
два вход – изхода на бул. „Витоша“. В проектното решение /обяснителна записка/
са предвидени две големи етапни площадки, едната от които южна, заемаща почти
цялата площ на бул. „Витоша“ с изключение на западния тротоар и прилежащата му
пътна лента, като по бул. „Витоша“ движението от НДК към бул. „Патриарх
Евтимий“ се е извършвало в една лента, а за пешеходците се е предвиждало
осигуряването на южна пешеходна пътека- за пресичане на бул. „Витоша“. Въпреки
проведените процедури по съгласуване и одобряване на проекта за ВОД с два вход-
изхода за строителна механизация в процесния участък на бул. „Витоша“, реално
действащ е бил само един вход- изход, разположен в косата част на строителната
ограда /обозначен със зелена стрелка на фиг. 3 от повторното заключение/, а
другия вход-изход, разположен напречно – перпенди-кулярно
– в дясната страна от платното за движение на бул. „Витоша“ /обозначен с
червена стрелка на фиг. 3 от повторното заключение/ към момента на
произшествието, не е функционирал според предназначението си. Временната
организация на движенитео за обекта на местростанция 9 – II „НДК“- Етап 6 е приета за изпълнена съгласно проекта с Протокол от
30.08.2010 г., подписан от Столична община, отдел „Организация и безопасност на
движението“ – инж. П.Н., ОПП-СДВР- инсп. III-ста ст. А.Д.,
Обединение „М.Т.“ – инж. Б.Д. *** – инж. Г.И.. На 08.09.2010 /в деня след злополуката/ е извършено на
място посещение от служители на ОПП-СДВР, които са отразили върху горепосочения
чертеж следните предписания: „На гл. ръководител проект инж. Б. Д. е възложено
да се разработи проект за подобряване безопасността при вход-изхода на обекта;
Да се назначи отговорник за сигнализация по ВОД; Да се постави сигналист на
всеки вход -изход на обекта“. Вещите лица сочат, че в проекта за ВОД и в
процедурите по одобряването и приемането му, не е отразено изискване за
осигуряване на отговорник за сигнализация по ВОД и сигналисти на всеки вход -изход
на обекта. В плана за безопасност и зраве /ПБЗ/
/приложен в том 2, лист. 333-394 от делото/ е записано на лист 345 в т. II Специфични рискове на обекта, т. 2 Интензивно движение в района на СМР „Ако
се налага, да се спира напълно движението за кратко, за да се избегне
опасността от сблъсък на повърхността“, в т. 3. Ограничен достъп на
строителните машини- „По възможност да се използва малогабаритна техника, а
когато се налага минаването на тежки, големи машини, да се направи коридор за
минаването им, който да се изолира от минаването на хора“, както и т. 2 Мерки и
изсквания при устройство на работния участък – „Забранява
се складирането на строителни материали и изделия по проходите и пътеките за
работниците и по временните пътища“. Вещите лице констатират, че ПБЗ е част от
инвестиционния проект, поради което заложените в него и гореописани изисквания подлежат
на спазване, ведно с ВОД. Вещите лица констатират, че е допуснато складирането
на строителни материали при вход- изхода, разположен напречно на бул. „Витоша“,
поради което той не е могъл да изпълнява функциите си. Вещите лице са формирали
категоричен извод, че при така създадената реално действаща към момента на събитието
организация на движение, пряко отношение към възникването на инцидента имат
следните фактори, които са способствали за настъпване на произшествието: нефункцонирането на вход- изход, намиращ се в южната част
на строителната площадка /напречно на буреварда/,
като са посочили, че в случай, че той е бил отворен, то самосвалите и другите сторителни машини са щели да преминават през него и не би
имало конфликтна точка с другите ППС от уличния трафик; липсата на назначено
лице на длъжност „сигналист“ на процесния вход-изход /с косо разположение
спрямо трамвайното трасе/, което да спира движението за кратко на ППС от
уличния трафик с цел да се избегне опасността от сблъсък на повърхността пред
вход- изхода към строителната площадка. В експертизата е описана проектната
пътна сигнализация – хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация в
процесния участък, но е посочено, че наличния снимков материал не отразява в
пълнота въведената временна организация на движение на процесния обект към
датата на събитието. Вещите лица са
констатирали от снимковия материал към датата на инцидента, следната
сигнализация: плътна метална строителна ограда, разположена напречно
/перпендикулярно/ в дясната страна от платното за движение на бул. „Витоша“ с
последвало „косо“ спрямо трамвайното трасе очертание на плътната ограда;
местоположение на два преносми пътни знака Г10
/преминаване отляво на знака/ от ЗДвП, поставени върху бетонна основа на
платното за движение; отворени платна от строителната ограда в косия й участък,
чийто направление на втори /ляв/ трамваен коловоз влиза в отворената част на
строителната площадка. От снимковия материал, направен почти след 6 месеца след
датата на ПТП, се констатира местоположение на четири преносими пътни знака Г
10 от ЗДвП, поставени върху бетонна основа на платното за движение; поставен
стълб с два пътни знака, разположени един под друг, отгоре надолу: знак А13
/изкуствени неравности по платното за движение/ и знак В26 /забранено е движение
със скорост, по – висока от означената -20 км/ч/, намиращ се пред допълнително
монтирана върху платното за движение изкуствена напречна неравност пред вход –
изход на строителния обект в мястото на настъпилото произшествие; издигнати
жълти табели над плътната метална строителна ограда – 2 броя, разположени от
дясната страна от платното за движение на бул. „Витоша“ и 1 бр. в косата й
част; един брой жълта табела върху плътната метална строителна ограда.
Посочените знаци представлват допълнително поставени след
процесното произшествие за строителната площадка пътни знаци. От снимковия
материал не се установява към датата на ПТП на самия вход-изход на плътната
метална ограда да са били поставени табели „Внимание: Вход- изход Строителен обект! и „Влизането забранено !“,
каквито табели са предвидени по ВОД. Вещите лица са установили, че непосредствено
преди произшествието скоростта на товарния автомобил е от порядъка на 18 км/ч,
а към момента на прегазване на велосипедистката- около 15 км/ч, а скоростта на
велосипедистката непосредствено преди падането е около 20 км.ч. По дължината на
пътното платно на бул. „Витоша“ към дата 07.09.2010 г. и в близост до процесния
обект, не е имало обособена велосипедна алея, като в този участък е осигурена
лента за движение на пътни превозни средста от 4 м.
от западната страна на бул. „Витоша“ в посока към бул. „Патриарх Евтимий“. По
стеснената пътна лента, която е реализирана с ширина от 4,5 м. за движение на
ППС не е имало ограничение за движение на велосипеди – двуколесни пътни
превозни средства според ЗДвП. Това е обусловено от факта, че в работния проект
по част „План за безопасност и здраве“ не е предвидено изграждане на временни
технологични пътища, тъй като е предвидено да се използват пътните платна на
булевардите. В съдебно заседание вещото лице Р. изяснява, че техническият
ръководител би могъл да вземе решение „по целесъобразност“ да не се ползва
втория вход-изход на обекта, т. е. да реши да спре функционирането на този
вход, но сочи, че всяка една такава промяна в проекта за ВОД, в частност такова
решение от техническия ръководител следва да бъде извършено съгласно
изискванията на Наредбата за ВОД, а именно да бъде съгласувано със Столична
община и „Пътна Полиция“, каквато в случая не е сторено.
От заключението
на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: На 18.09.2010 г.
около 16.15 часа товарен автомобил „КАМАЗ 65115“, с рег. № ****** се движи в
гр. София, по бул. „Витоша“ с посока на движение от бул. „П. Славейков“ към
бул. „Патрарх Евтимий“. Автомобилът се управлява от Я.Д..
Водачът управлява автомобила в светлата част на денонощието, при суха асфалтова
настилка. Платното за движение е
предназначено за движение на МПС в една посока, водачът управлява автомобила,
движейки се в колона с други превозни средства. В района на входа за строителен
обект „Метростанция № 9“, срещу улица „Гургулят“, скоростта на движение на т.а.
е 18 км/ч. В близост зад товарния автомобил и вдясно от него, в същата посока
се движи велопедистката А., управляваща велосипед
„Спринт Аполо“. Траекторията й на движение е косо на платното за движение и
успоредно на изградената в дясната част на бул. „Витоша“ предпазна ограда на
строителен обект „Метростанция № 9“. В района на вход- изхода на строителния
обект, срещу кръстовището на бул. „Витоша“ с ул. „Гургулят“, водачът на
товарния автомобил предприема маневра „завой надясно“, с цел навлизане в
строителния обект, като скоростта му при маневрата е не по- висока от 15 км/ч.
В близост до портала на строителния обект, велосипедистката губи контрол върху
управлението на велосипеда, вследствие на което пада на пътното платно, вдясно
на завиващия товарен автомобил. Траекториите на движение на товарния автомобил
и приплъзващото се тяло на падналата велосипедистка,
се пресичат. Велосипедистката попада под задните леви колела на товарния
автомобил с предната част на тялото си /главата/. Вследствие на удара велосипедистката
почива. Съгласно приетото заключение на САТЕ смъртта на М. А. е настъпила
вследствие на процесния инцидент, който от своя страна е резултат от падането
на велосипедистката на платното за движение и пресичането на траекториите на
движение на велосипедистката и товарния автомобил. Вещото лице категорично
заключава, че няма данни за извършено изпреварване от страна на
велосипедистката. Вещото лице е посочило, че процесното произшествие се дължи на
създадена конфликтна точка между участниците в движението по бул. „Витоша“ и превозните
средства в резултат на действащата организация на движение в конкретния пътен
участък. Вещото лице сочи, че ако е бил използван вход-изхода на мястото на
предпазната ограда- перпендикулярна на оста на бул. „Витоша“, би била изключена
конфликтната точка, получена при пресичането на траекториите на движение на
товарния автомобил и велосипедистката и не би настъпило процесното ПТП помежду
им при описания механизъм.
Според показанията на
свидетеля Д.М.С.- семейна приятелка на ищците, които настоящата инстанция
кредитира като последователни и съответни на останалите доказателства и при
отчитане на възможната им заинтересованост - чл. 172 ГПК,
се установява, че знае за злополуката, която се е случила на 07.09.2010 г.
Смъртта на момичето бил „ужасен удар“ за родителите, било „най- голямото
нещастие“, което им се случило. Свидетелката сочи, че тя и семейството на
ищците са ходили на много почивки, на празници, и се събирали по различни
поводи. Родителите на детето изключително тежко преживяли загубата му, като
майката изпаднала в жестока депресия, не била на себе си, а бащата започнал да
получава кръвоизливи от носа. Родителите били „смачкани“ от тази загуба, било
нещо „страшно“. Към настоящия момент те продължавали да страдат за детето си. Дъщерята
на ищците често карала колело и била екозащитник. Св. С.изяснява, че
семейството било сплотено и нямало никакви проблеми преди процесния случай.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
С оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и петитум, предявените искове са с
правна квалифакиция чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност. Следователно, за да
възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени
неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в
обективната действителност трябва да са се осъществили следните предпоставки: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на
неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет,
респ. на неговото достойнство и чест/; 4/ причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди /вредоносният
резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията и обстоятелствата в природата следва да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и
6/ виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на
възложената работа.
Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил тези вреди. Когато обаче вредоносното деяние е било
извършено от служител на изпълнителя, когото възложителят е натоварил да
извърши определена работа, за възникване на обезпечително-гаранционната
отговорност на възложителя се прилагат задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г., в което се приема, че „ако
съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на
определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на
работата, отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това
предприятие. В този случай е без значение, че се извършва работа на първото
предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й
принадлежи на предприятието, чиято работа се извършва от работници на другото
предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва”.
На
въпроса кое лице отговаря по чл. 49 ЗЗД,
ако на трети лица са причинени вреди при или по повод възложена работа по
договор за изработка – възложителя, изпълнителя, прекия извършител, или и
тримата заедно, в Решение № 60292 от
21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2020 г., III г. о., е даден следния отговор: Отговорност за вреди от
чуждо поведение, когато те са
настъпили при или по повод
извършване на определена работа, носи този, който
е възложил извършването на работата. Правната
теория приема, че „възлагането“ е отделяне на собствена работа
и фактическото й изпълнение
чрез друг правен субект. При него едно
трето лице се натоварва с работа в чужд интерес
/на възложителя/. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение
формата, чрез която се осъществява
възлагането на работа. Дори в хипотезите, при които се изисква
определена форма на договора, неспазването
на това изискване
не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице останалите
предпоставки от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или
надлежните правила за извършване на
възложената работа. Изпълнителят отговаря за преките
и непосредствени вреди от своето виновно
поведение, а възложителят –
за неполагане на дължимата грижа
при избора на изпълнител. Отговорността на възложителя не се променя от
това, че избраният изпълнител е превъзложил работата - на свои работници
или на подизпълнител,
както и ако подизпълнителят също превъзложи работата на свои работници
или служители. В тези случаи
гаранционно-обезпечителната отговорност
на възложителя се обуславя не
от противоправно и виновно поведение на негов служител
при или по
повод изпълнение на възложената работа, а от противоправно
поведение на служител на изпълнителя
по договора. Отговорността на първоначалния възложител би могла да
се изключи ако се установи,
че съгласно сключения договор, организацията на възложената работа, ръководството и контролът й изцяло се осъществяват
от предприятието – изпълнител /и превъзложител/. Ако тези действия
са осъществявани съвместно и от двете предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете. Пострадалият има възможност да предяви иска
за обезщетение срещу лицата, възложили
работата /по чл. 49 ЗЗД/ и срещу прекия причинител
на вредите /по чл. 45 ЗЗД/, като по отношение
на деликтната солидарна отговорност са приложими разпоредбите
на чл. 121 - 127 ЗЗД.
Задължението за обезвреда е едно и от кредитора зависи
дали ще предяви
иска си срещу
всички длъжници и за целия дълг,
както и за солидарното им осъждане в общ или отделни процеси.
Съответно, регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя /чл. 54 ЗЗД/, който е изплатил обезщетение на пострадалия, възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договора за
изработка - кои работи са възложени
и кога и как са изпълнени /в този смисъл решение № 465/28.12.2012 г. по гр.
дело № 1157/2011 г. на ВКС, IV г., решение № 99/01.07.2020 г по гр.
д. № 22/2020 г. на ВКС, III г.о.
и др./.
По силата на чл.
5, ал. 2 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд в процеса на проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а съответните контролни органи контролират спазването на правилата
и нормите за здравословни и безопасни условия на труд
от проектанта и от строителя. Подизпълнителят
съгласува своите действия за осигуряване
на ЗБУТ със строителя, който го е наел - чл.
18 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно чл.
4 от Наредбата, последната се прилага при спазване на изискванията на
нормативните актове за организация на движението и сигнализация на пътищата.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Наредбата предвижда, че когато опасната зона
излиза извън границите на строителната площадка, в резултат на което се
ограничава, затруднява или спира движението, тя се определя със схема за
временна организация и безопасност на движението. Схемата на временната
организация и безопасността на движението по транспортни и евакуационни пътища
и пешеходни пътеки на строителната площадка и подходите към нея се съдържа в
планът за безопасност и здраве /чл. 10, т. 8 от Наредбата/.
В
случая ответникът „М.“ ЕАД е акционерно дружество с едноличен собственик на капитала Столична
община, на което общината е възложила инвестиционната дейност и експлоатацията
на метрополитена в град София. Ответникът е възложило с договор от 27.08.2008
г. на Обединение „М.Т.“ дейностите по проектиране, строителство, изпитване и
пускане в експлоатация на разширението на Софийското метро- Втори диаметър, в т. ч. „Метростанция № 9 -II НДК“. В договора между „М.“ ЕАД и Обединението, лидер на което обединение е третото
лице- помагач „Т.Г.Х.“ АД е уговорено в клаузата на чл. 2.3 от Договорните условия, че
Възложителят ще бъде отговорен да гарантира, че Персоналът на Възложителя и другите
изпълнители на Възложителя на Площадката: а/ съдействат на изпълнителя при
усилията му по силата на Под- Клауза 4.6. /Сътрудничество/ и б/ предприемат
действия, подобни на тези, които от Изпълнителя се изисква да извършва по
силата на подточки /а/, /б/, и /с/ на Под- Клауза 4.8 /Процедури за Сигурност/
и по силата на Под- Клауза 4.18 /Опазване на Околната среда/. Съгласно Под-
Клауза 4.6. Сътрудничество, Изпълнителят трябва, според точното определение в
Договора или съобразно указания от Инженера, да даде подходящи възможности за
изпълнение на работи на : /а/ Персонала на Възложителя; /б/ всякакви други
изпълнители, наети от Възложителя и /с/ служители на всяка законно установена
държавна власт, които могат да бъдат ангажирани в изпълнението на или в близост
до Площадката на всяка работа, невключена в Договора. В Под – Клауза 4.8 /Мерки
за безопасност/ е предвидено, че Изпълнителят трябва /а/ да се придържа към
всички действащи правила за беопасност; /б/ да се
грижи за безопасността на всички лица, които имат право да бъдат на Площадката;
/с/ да полага разумни усилия за поддържане на Площадката и Обекта свободни от
ненужни препятствия, за да избегне опасност за тези лица. При този анализ на
договорните отношения между възложителя и изпълнителя, както и приложимите
норми за
здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, посочени по- горе, се налага извод, че възложителят
и изпълнителя са договорили съвместно организиране на работата, ръководството
и контрола на нейното осъществяване.
Този извод не се променя от
обстоятелството, че ответникът е възложил на Консорциум „Систра“ - „И.К.“-„Метроконсулт
БГ“ инженерно – консултантски услуги във връзка с реализацията на проекта за
разширение на метрото в София – II диаметър. Не е
спорно, че този консорциум е упражнявал строителен надзор при проектирането и
строителството на процесния обект и също носи отговорност за спазване на
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд в строителството /чл.
168, ал. 1 и ал. 7 ЗУТ/, но в случая при настъпило увреждане поради тяхното неспазването, гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответника „М.“ ЕАД не може
да бъде изключена. Без значение е също така, че с влязла в сила
присъда е оправдан водачът на товарния автомобил, който предприемайки маневра „завой надясно“ пресякъл
траекторията на движение на велосипедистката, довело до нейната смърт. В случая гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя се предопределя не от противоправно и виновно поведение на водача
на товарния автомобил при и по повод
изпълнение на възложената работа, а от противоправно поведение на служители на изпълнители на възложителя,
изразяващо се в неспазване на въведената
временна организация на движението /ВОД/ в процесния участък и нарушения на
нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Заедно с това
в договора от 28.05.2008 г., с
който ответникът е възложил на Консорциум „Систра“
инженерно- консултантски услуги при проектирането и строителството на обекта, е придвидено, че инженер
– консултантът е длъжен да осъществява дейността, предмет на договора, с
водещите специалисти, покриващи предмета на поръчката, предложени в офертата му
за участие в обществената поръчка, като няма право да заменя водещите
специалисти, без изричното съгласие на възложителя, освен в случаите на
сериозни здравословни причини…В този случай инженер – консултантът е длъжен
своевременно да осигури нов водещ специалист с равностоен опит, умения и
квалификация като на оттеглилия се водещ специалист. Ако предложената
кандидатура бъде отхвърлена от Възложителя, инженер консултантът предлага друга
подходяща кандидатура /чл. 5.2. от договора/, както и че възложителят може да
поиска замяна, ако прецени, че даден член на персонала работи неефективно или
не изпълнява задълженията си по договора /чл. 5.3 от договора/. Този анализа на договорните отношения, обуславя също така извод, че „М.“ ЕАД, е запазил за себе
си контролни функции по отношение на договора с инженер-
консултанта, упражняващ строителен – надзор по отношение на процесния
обект. Следователно нито от приложимите норми по време на сключване на посочените
договори, нито от клаузите на двата договора се установява, че дейностите по
организация и ръковоство на възложената работа, както
и контрола по нейното изпълнение изцяло да са задължение и да се извършват само
от изпълнителите. При това положение, след като възложителя и изпълнителите по двата
договора – трети лица помагачи в процеса, са си поделили отговорността
по организация, ръководство и контрол на строителните работи, вкл. по
спазване правилата за здравословни
и безопасни условия на
труд, отговорността спрямо пострадалите не може да
се възложи само на един
от тях, а трябва да бъде
споделена. Ето защо, отговорността по чл. 49 ЗЗД на ответното дружество не може да
бъде изключена.
При съвкупна преценка на
доказателствения материал СГС приема, че по
делото се установяват предпоставките за ангажиране на
гаранционната отговорност на ответника „М.“ ЕАД за вредите, причинени от смъртта на
М.Т.А. на нейните
родители– ищците по делото. Установено
е и не е спорно, че към 07.09.2010 г. е осъществявано строителството на
Метростанция 9-II НДК, като в тази
връзка се изпълнени две големи етапни строителни площадки, едната от които – южната – е заемала почти цялата площ на
бул. „Витоша“, с изключение на западния
тротоар и прилежащата му пътна лента, като движението по бул. „Витоша“, в
посока от „НДК“ към бул. „Патриарх Евтимий“ се е извършвало в една пътна лента.
От събраните писмени доказателства, и заключенията на съдебно- технически
експертизи, неоспорени в посочената част, е установено, че са изпълнени
задълженията по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 16 от 23.07.2001 г. за временната
организация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и
улиците /отм./. Бил е одобрен проект за ВОД за строителството на Метростанция 9-II „НДК“ Етап 6,
като са
спазени процедурите по съгласуване и
одобряване на проекта за ВОД за процесния участък от компетентните органи /Столична
община, сектор „Организация и безопасност на движението“, ОПП- СДВР и Център за
градска мобилност/.
Въз
основа на събраните доказателства обаче не може да се приеме за доказано, че
към датата на инцидента - 07.09.2010 г. строителната площадка е била
сигнализирана съобразно одобрения проект за ВОД. Не е доказано от страна на ответната страна, чиято е доказателствената
тежест в процеса, че са спазени изискванията на Плана за безопасност и здраве
при процесния участък, който е бил с интензивно движение и представляващ опасна
зона извън границите на строителната площадка. Установява се от
събраните гласни доказателства чрез разпита на св. И.Т.и св. М.М., които съдът кредитира при отчитане на чл. 172 ГПК и от приетите
основна и повторна тройна СТЕ, извършени
компетентно, обективно, всестранно и пълно, че са били налице следните несътветствия с одобрената ВОД към процесната дата, както
следва: въпреки одобрен проект за ВОД с
два вход- изхода за строителна механизация в процесния участък на бул.
„Витоша“, реално действащ е бил само едно вход- изход, разположен в косата част
на строителната ограда, а другия вход- изход /разположен напречно –
перпендикулярно – в дясната страна от платното за движение на бул. „Витоша“/, към
момента на произшествието не е функционирал според предназначението си. Това се
е дължало на обстоятелството, че е допуснато складирането на строителни
материали при вход- изхода, разположен напречно на бул. „Витоша“, поради което
той не е могъл да изпълнява функциите си. По този начин е нарушен Плана за
безопасност и здраве и чл. 41, ал. 3 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи. На следващо място на самия
вход-изход на плътната метална ограда не са поставени табели „Внимание: Вход-
изход Строителен обект! и „Влизането забранено!“. Вещите лице са направили
извод, че при така създадената реално действаща към момента на ПТП организация
на движение, пряко отношение към възникването на инцидента имат следните
фактори, които са способствали за неговот настъпване:
нефункционирането на вход- изход, намиращ се в южната част на строителната
площадка /напречно на буреварда/, като този вход е задължителен
елемент и част от ВОД; в случай, че той е бил отворен, то самосвалите и другите
сторителни машини, включително процесния товарен
автомобил, причинил смъртта на велосипедистката, са щели да преминават през
него и не би имало конфликтна точка с другите ППС от уличния трафик, както и
липсата на назначено лице на длъжност „сигналист“ на процесния вход- изход /с
косо разположение спрямо трамвайното трасе/, което да спира движението за
кратко на ППС от уличния трафик с цел да се избегне опасността от сблъсък на
повърхността пред вход- изхода към строителната площадка. Действително вещите
лица изясняват, че официално изискване за сигналист за процесния вход- изход
към датата на въвеждане на проекта за ВОД не е имало, но липсата на такова
изискване представлява пропуск във ВОД, тъй като съгласно Плана за безопасност
и здраве при процесния участък, който е бил с интензивно движение в района на
СМР е предвидено изискване да се спира напълно движението за кратко, за да се
избегне опасността от сблъсък на повърхността, ако се налага. В този смисъл са
и указанията на ОПП- СДВР от 08.09.2010 г. /в деня след злополуката/, съгласно
които е предписано разработване на проект за подобряване безопасността при вход
-изхода на обекта, назначаване на отговорник за сигнализация по ВОД, и поставяне
на сигналист на всеки вход -изход на обекта. В този смисъл са показанията на
св. И.Т., който свидетелства, че веднага след този злощастен случай са били
назначени двама човека за „сигналисти“ при вход – изхода на обекта.
А съгласно заключението на вещото лице по приетата и
неоспорена по делото САТЕ, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, смъртта на М. А. е настъпила вследствие на
процесния инцидент, който от своя страна е резултат от действащата организация
на движението в конкретния пътен участък към датата на инцидента. Приетата САТЕ
изяснява категорично правнорелевантния факт, че при
използване вход- изхода на мястото на предпазната ограда- перпендикулярна на
оста на бул. „Витоша“, би била изключена конфликтната точка, получена при
пресичането на траекториите на движение на товарния автомобил и велосипедистката
и не би настъпило процесното произшествие. Следователно
смъртта на М.А. – дъщеря на ищците е пряко следствие от противоправни действия
и бездействия на лица, на които ответникът се явява възложител на работа чрез
дружеството – изпълнител – „Обединение М.Т.“, на което е възложено извършването
на строителството на процесния обект – метростанция МС 9-II „НДК“, респ. на служители на Консорциум „Систра“,
което е контролирало изпълнението на строителните дейности, вкл. тяхното
безопасно осъществяване. В тази връзка следва да се посочи,
че обстоятелството, че е бил предвиден
по одобрения ВОД вход- изход, разположен напречно – перпендикулярно – в дясната
страна от платното за движение на бул. „Витоша“, но същият не е функционирал, не
сочи на изпълнение на задължението за спазване и поддържане на временната
организация на движението /ВОД/ в процесния участък, защото поставянето и
поддържането на сигнализацията за въвеждане на ВОД означава тази сигнализация да
е постоянно налична във вида й, залегнал в одобрения проект за ВОД, тъй като
само в този случай сигнализацията за въвеждане на ВОД ще постигне целите,
изброени в чл. 3 от Наредба № 16 от 23.07.2001 г. /отм./ - да
информира участниците в пътното движение за особеностите и опасностите на
пътния участък; да указва границите на
пътния участък с изменени пътни условия и да въвежда режим на движение,
осигуряващ безопасно преминаване през пътния участък. В този смисъл са и
разясненията, дадени от вещото лице по повторната СТЕ в открито съдебно
заседание, който изяснява, че такова решение да бъде затворен и да не функционира
според предназначението си предвидения по ВОД вход – изход /било по
„целесъобразност“, било поради складиране на строителни материали, както в
случая/ може да бъде извършено единствено по предвидения затова ред, а именно
след съгласуване със Столична община и „Пътна полиция“, каквото в случая не е
сторено.
Не могат да бъдат споделени и съображенията
на третите лица – помагачи, че вредоносният резултат не е произтекъл от действие
и бездействие на лица, които ангажират тяхната отговорност, а е произтекъл от
случайно събитие. Случайното събитие е такова събитие, което не е могло да се
предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила. Твърдението на
третите лица- помагачи би било правилно в случай, че последните установят, че
са спазили всички изисквания на закона относно изпълнението на задълженията си
по поддържане на сигнализацията за въвеждане на ВОД, но само и единствено
поради въздействието на непреодолима сила, нещастното събитие е осъществено.
Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде следствие
от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение /в този
смисъл виж Решение № 204 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 4284/2008 г., IV г. о./.
Неоснователни са и релевираните
от третите лица помагачи възражения за съпричиняване на вредоносния резултат /т.
нар. „компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД/. Доказателствената
тежест за установяването на този правнорелевантен
факт принадлежи на страната, която навежда това правоизключващо
възражение, като доказването трябва да е пълно
/несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната норма на чл.
154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г.,
II т. о., ТК; Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.
о.; Решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о.; Решение
№ 99 от 8.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 44/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 169
от 2.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1643/2013 г., II т. о., ТК и пр.
За да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, поведението на пострадалия по необходимост трябва да е противоправно
- този въпрос е изяснен със задължителните за правосъдните органи тълкувателни
разяснения, дадени в т. 7 от ТР № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК /„Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази
в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен”/.
В хода
на производството не се установи, че при настъпване на процесното събитие пострадалата
е извършила противонормено деяние. Велосипедистката
се е движила по пътната лента, която е реализирана с ширина от 4,5 м. за
движение на ППС, като се установява, че не е имало ограничение в този участък за движение на велосипеди, а
именно двуколесни пътни превозни средства по ЗДвП. Вещите лица са обосновали
този извод от факта, че в Плана за безопасност и здраве не е предвидено
изграждане на временни технологични пътища, а е предвидено използване на
пътните платна на булеварда, по който правомерно се е движила и велосипедистката. Установено е, че последната е спазила ограничението на скоростта в процесния участък, като тя не е могла и не е била
длъжна да премине от друго място, тъй като процесният участък е била единствената
пътна лента за движение за двуколесни
пътни превозни средства по ЗДвП. Същевременно вещите лица по СТЕ са формирали
извод въз основа на снимковия материал, направен към датата на произшествието,
който е релевантния за разрешаването на настоящия спор, че на вход-изхода на плътната метална ограда не са
поставени изискуемите съгласно плана табели „Внимание: Вход- изход Строителен
обект! и „Влизането забранено!“, които да предупредят велосипедистката за
възможен вход- изход на строителния обект. В този смисъл се явяват недоказани възраженията
на третите лица помагачи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Константна е също
така съдебната практика на ВКС, в която се приема, че за гражданския съд е
задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по
въпросите, изрично посочени в чл.300 ГПК /извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца/. Всички останали факти,
които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта,
следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на
доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са
събирани доказателства в хода на досъдебното, респективно наказателното
производство. Изключена е процесуалната възможност заключенията, дадени пред друг
орган на съдебната власт, да се цени
в общия исков процес като експертно
заключение, без вещото лице да
е определено от съда и без заключението да е прието от
решаващия делото граждански съд. Същото разрешение е относимо и за събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетели в други производства, в т. ч.
в наказателното производство. В този смисъл неоснователно процесуалните
представители на третите лица помагачи се позовават на събрани в друго
производство доказателства, както и на мотивите на съдебните актове в наказателното производство, тъй като мотивите
към присъдата, които обосновават крайния съдебен акт, вкл. и фактическите
изводи, до които е достигнал наказателният съд, не обвързват гражданския съд – арг. чл. 300 ГПК.
От друга страна, не всяко нарушение на уредените в закона или
общоприетите правила е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, като, за да е
налице т. нар. „компенсация на вини”, следва противоправното поведение на
увредения да е пряка и непосредствена последица /в необходимата
причинно-следствена връзка/ за настъпване на вредоносните последици. Това
доказване трябва да бъде пълно и главно, като доказателствената тежест за
неговото установява принадлежи на страната, която твърди този положителен факт
и която релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Тъй като третите лица помагачи не установиха тези правнорелевантни факти по
несъмнен, безспорен начин в процеса на
доказване, при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената
тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да
приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната действителност.
По отношение на
претърпените неимуществени вреди настоящият състав намира следното: Според чл. 52 ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК,
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Целта на
обезщетението, обаче е не да се поправят вредите, което е невъзможно, а да се
възстанови психическото равновесие на пострадалите лица, да се компенсират
отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез самия факт на осъждане
на ответника.
За установяване на
фактите от значение за справедливия размер на обезщетенията е разпитана
свидетелката Д.С.. По делото няма данни свидетелката да е заинтересована от
изхода на делото и тъй като не е проведено насрещно доказване за опровергаване
на показанията й, няма причина те да не бъдат кредитирани като достоверни.
Свидетелката С.е обяснила, че е познавала починалата М.А., която е израснала
пред очите й, че М.често карала колело и била екозащитник; родителите на детето изключително тежко
преживели загубата му - майката изпаднала в жестока депресия и не била на себе
си, а бащата започнал да получава кръвоизливи от носа. Свидетелката описва
случилото се като „ужасен удар“ за родителите и „най- голямото нещастие“, което
им се е случвало; родителите били „смачкани“,
било нещо „страшно“. От свидетелските показания, може да се направи
несъмнен извод, че между ищците и тяхната дъщеря са съществували отношения на
близост и взаимна обич, както и че вследствие внезапната смърт на детето им
ищците са понесли морални болки и страдания, чиято продължителност не би могла
да бъде доказана. Смъртта на дъщерята е лишила родителите от обичта и
подкрепата, която те са получавали от нея, и с оглед естеството и съдържанието
на съществувалата помежду им родствена връзка болката и мъката от загубата на
детето им са непреодолими във времето. Не е спорно също така, че М.е била здраво, жизнерадостно и талантливо дете, на което му
предстояло да завърши Художествената академия в гр. София, била последен курс. С
оглед на така изложеното и като се вземат предвид обстоятелствата, че към
момента на произшествието пострадалата е била само на 24 г., която възраст
обуславя изключителна преждевременност на нейната смърт, че до момента на
смъртта си пострадалата е живяла заедно с родителите си, била е в топли
отношения с тях, живели в любов и разбирателство, както и при съобразяване
на социално-икономическите условия в страната към края на 2010 г., съставът
на СГС преценява, че ищците имат право на справедливо обезщетение за
претърпените по повод смъртта на тяхната дъщеря неимуществени вреди в размер на
по 100000,00 лв. за всеки от тях. За да определи справедлив размер на
обезщетението съдът взема предвид също така, че ищците са в най-близката
възможна родствена и емоционална връзка с починалата, обстоятелството, че загубата на първородна
дъщеря, към която ищците са били силно привързани, ще ги съпътства през целия
им живот и ще бъдат лишени от емоционален контакт, и от нейната морална
подкрепа, т. е. ще продължат да изпитват болки и страдания от загубата на
починалото им дете, които следва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото обезщетение, както и обстоятелствата около нейната смърт, при които тялото
на младото момиче попада в предната част /главата/ под задните леви колела на
товарен автомобил „КАМАЗ“, обслужващ строителството на
„Метростанция № 9 -II НДК“- на пътно платно за движение на оживен столичен
булевард.
При така изяснените
правнорелевантни факти СГС приема, че заместващото
обезщетение на ищците за неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки
и страдания от загубата на тяхната дъщеря, е в размер на по 100000,00 лв. /за всеки един от тях/. Следва да се
отбележи, че размерът на заместващото обезщетение не представлява наказание,
имуществена санкция за делинквента, респ. за
възложителя, който е допуснал делинквентът да причини
смъртта на млад човек. Цивилизованото общество е изградило и наложило други
правни способи за наказване противоправното виновно поведение на делинквента и лицето, което му е възложило изпълнение на съответната
дейност.
Ето
защо, исковете за заплащане на заместващото обезщетение на ищците за
причинените им неимуществени вреди следва да бъдат уважени за сумата от по 100000,00
лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху главниците от момента
на настъпване на процесния деликт – 07.09.2010 г. до окончателното им
заплащане. В останалата част до пълния предявен размер исковете следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора, съобразно уважената
част от предявените искове, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва в полза на Адвокатско
дружество „К.И. и Я.Н.“, да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС в размер на сумата от 11832,00 лв. с ДДС, на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете, които съдът намира за
доказани в размер на 324,00 лв., за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът дължи заплащане на държавната
такса и съдебни разноски по делото в полза
на бюджета на съда. Съобразно уважения размер на исковете следва да се присъди
в полза на СГС сума в размер на 8000,00 лв. за държавна такса и сума за съдебни разноски за
вещи лица в размер на 900,00 лв.
На основание
чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат сторените по делото
разноски.
Водим от горното Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „М.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище ***1 да заплати на А.К.А., ЕГН **********,***
по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 100000,00
лв. /сто хиляди лева/, представляваща заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 07.09.2010 г. увреждащо събитие /смъртта на
нейната дъщеря М.Т.А./, ведно със законната лихва от 07.09.2010 г. до
окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100000,00 лв. до пълния предявен размер от 250000,00
лв.
ОСЪЖДА „М.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище ***1 да заплати на Т.К.А., ЕГН **********,***
по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата
100000,00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща заместващо обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 07.09.2010 г. увреждащо събитие
/смъртта на неговата дъщеря М.Т.А./, ведно със законната лихва от 07.09.2010 г.
до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 100000,00 лв. до пълния предявен размер от 250000,00
лв.
ОСЪЖДА „М.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище ***1 да
заплати на Адвокатско дружество „К.И. и Я.Н.“, БУЛСТАТ ******с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата 11832,00 лв. /единадесет
хиляди осемстотин тридесет и два лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение
с ДДС.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН ********** и Т.К.А., ЕГН **********,
да заплатят на „М.” ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК направените разноски в размер на 324,00 лв. /тридесет двадесет
и четири лева/.
ОСЪЖДА „М.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище ***1, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 8000,00 лв. /осем хиляди лева/ за
държавна такса и сумата 900,00 лв. /деветстотин лева/ за съдебни
разноски.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответника „И.К.“ ЕООД, ЕИК ******и „Т.Г.Х.“ АД, ЕИК ******.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: