Р Е Ш Е Н И Е № 295
гр.Перник,
27.10.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска
колегия, II състав, в открито съдебно заседание на двадесети и шести септември, през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
2.
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева въззивно гражданско дело № 394 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от Гражданско процесуалния кодекс.
С
въззивна жалба с вх. № 10817/22.05.2017 г., подадена от А.Г.Р. и В.К.Р. и
въззивна жалба рег. № 10816 от 22.05.2017 г. от В.В.К. се обжалва решение по
гр.дело № 3583/2016 г. на РС –П., с което е обявена за недействителна
сключената с нот.акт № **, том II, дело
№ 190/2014 г. на Нотариус Н. З. с рег.№*** на регистъра на НК, между А.Г.Р. и В.К.Р.
и В.В.К. за ½ идеална част от извършена продажба на недвижим имот САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентиф.55871.515.160.6.11. – апартамент, в сграда, застроена
в поземлен имот с идентиф. 55871.515.160 по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-91
от 13.10.2008 г., включително и в частта, с която продавачите си запазват
пожизнено, заедно и поотделно, безвъзмездното право на ползване и определят
срочен модалитет – докато са живи-купувачът да няма право да продава, дарява,
заменя, ипотекира или отдава под наем същия недвижим имот, без тяхно писмено
съгласие. В жалбите се излагат съображения за неправилност на така
постановеното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на
ново такова, с което да се отхвърли предявеният иск, като недоказан и
неоснователен.
Поддържа
се, че първоинстанционният съд неправилно е приел с решението си, че сделката е
сключена с намерение да се увреди кредитора и е приложил презумпцията на
чл.135, ал.2 от ЗЗД. Също така неправилно е уважил иска и обявил за
недействителна сделката, в частта, с която се запазва пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху отчуждения имот в полза на съпруга на длъжника, който
няма качеството на длъжник на кредитора - ищец.
С
жалбата си ответницата В.К. поддържа, че първоинстанционният съд не е взел
предвид, че сделката е сключена преди възникване на вземането и неправилно
приел, че е сключена с намерение да се увреди кредитора.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК, ответникът оспорва въззивните жалби и моли съдът да ги
отхвърли.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
констатира, че въззивните жалби са допустими – като подадени от надлежна страна
в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо, в
обжалваната част, съдебно решение, разгледа същите по същество. Относно релевираните в подадената жалба
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд намира следното:
Пред
Районен съд – П. е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за отмяна на сключена
между ответниците - съпрузи, от една
страна, и ответницата В.В. – тяхна дъщеря, увреждаща длъжникът на съпругата
продажба на недвижим имот, при условия на запазено право на ползване върху
същия и модалитет, с твърдения, че същата намалява патримониума на длъжника и
го лишава от възможността да удовлетвори вземането си и че при сключването й
договарящите се страни за знаели за увреждането, като се позовава на
презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответниците А. и В. Р. са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан; поддържа се, че съпругата – длъжник по вземането не е целяла да увреди кредитора, тъй като сделката е извършена преди възникване на вземането, поради което нито един от двамата ответници не е знаел за изхода на образуваното срещу нея дело и че ищецът не е имал качеството кредитор към датата на сключване на договора за продажба, тъй като тогава не е била постановена и вл. в сила осъдителна присъда и че поради това не са налице основанията по чл. 135, ал.1 ЗЗД; оспорва се презумпцията по чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът В.Р. оспорва иска в частта, с която се иска обявяване недействителност на сделката в частта, с която той запазва за себе си правото на ползване върху продаваемия имот и определя срочен модалитет, като се позовава на Тълкувателно решение №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, съгласно което ищецът по Павловия иск няма качеството „кредитор” по отношение на съпруга на длъжника и няма материално правна легитимация по иск срещу този ответник и следователно извършеното от него разпореждане не е недействително.
Ответницата В.К. не е подала писмен отговор.
С обжалваното решение, съдът е приел, че вземането е възникнало преди сключване на увреждащата сделка, както и наличие на знание у договарящите страни за увреждането, поради това, че купувачката е дъщеря на прехвърлителите и е приел за недоказано проведеното оспорване на установената законова презумпция. Приел е, че са били установени всички предпоставки за основателност на предявеният иск по чл.135 от ЗЗД и е уважил иска, включително и за частта относно учреденото (запазено) право на ползване върху недвижимия имот СИО, в полза на съпруга – недлъжник и на срочен модалитет.
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите актове на длъжника възниква при наличието на следните предпоставки: наличие на вземане, извършване на действие от длъжника, което да уврежда кредитора и субективния елемент, в случай, когато действието е възмездно, лицето, с което е договарял, да е знаело за увреждането.
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане, което не е
прекратено или погасено по давност. Не е необходимо вземането да е изискуемо и
ликвидно, нито то е обусловено от влязло в сила съдебно решение. Тежестта на
доказване в процеса на факта на притежаване на вземането е върху кредитора,
съгласно чл.
154 ГПК. В конкретния случай фактическият състав, от който възниква
вземането в полза на ищеца от първия ответник, е безспорен и категорично се
установява от влязлата в сила присъда, имаща задължителен характер за
гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК. Увреждащото действие - извършване на разпоредителната сделка, предмет
на разглеждане в настоящото производство, също е безспорно и безусловно
установено по делото. Видно от представеният нотариален акт е сключването на
договор за покупко-продажба с нот.акт № **, том II, дело № 190/2014 г. на *** г., с
който ответниците съпрузи А.Р. и В.Р. са продали на своята дъщеря В.В.К.
собствения си придобит по време на брака недвижим имот:Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.515.160.6.11 в завършен груб строеж, по КККР
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на ИД но АГКК с адрес на имота ***
с предназначение ЖИЛИЩЕ – апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, сервизно помещение, с площ
от 75 кв.м., ведно с избено помещение №**, ведно със съответните общи части от
сградата и правото на строеж за сумата от 6000 лв., като продавачите са
запазили заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване и
определят срочен модалитет – докато са живи, купувачът да няма право да дарява,
заменя, ипотекира или отдава под наем имота. Също така, че ищецът има парично вземане
спрямо ответницата А.Р. за сумата от 5 458, 51 лв., съставляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на престъпление по
чл.206, ал.1, вр- с чл.26, ал.1 от НК, по което изпълнителните дейния са
извършени в периода м.май
Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда неговите права – а такова действие е всяко действие, всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили правата на кредитора, каквото несъмнено и продажбата на недвижимия имот със запазване право на ползване и модалитет. Съдът правилно е възприел релевантните за спора факти и обстоятелства, и се е произнесъл по тях, като е обсъдил елементите от фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, приемайки наличието на знание у съконтрахентите за увреждане на кредитора, на основание чл.135, ал.2 от ЗЗД. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е приел недоказаност на твърденията на ответната страна, че купувачката по извършената продажба не е знаела за воденото наказателно производство и сделката била с единствена цел да се обезпечи обучението й в чужбина и необорване на законовата презумпция от страната, която носи доказателствената тежест, като в тази част съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 от ГПК. Оборването на законовата презумпция е в тежест на онзи, който твърди нещо различно от това, което законът предполага. В случая по делото не е доказано липсата на знание у договорящите страни, които са възходящ и низходяща, тъй като не е оборена законовата презумпция по ал.2.
Основателни са оплакванията във въззивната жалба, че спрямо ответника В.Р. не са били налице предпоставките за уважаване на предявеният иск и неправилност на решението в тази му част. С Тълкувателно решение № 5/2013 от 29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за 1/2 идеална част. Искът с правно основание чл. 135 ЗЗД е облигационен, а не вещен. Увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател). Сделката е недействителна, тоест счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец. От това следва, че този иск няма вещноправно действие и при уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на иска, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице, както и независимо от наличните върху него тежести. Предпоставка за провеждане на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е вещта вече да е отчуждена, като счита, че в този случай съпружеската имуществена общност върху тази вещ е била прекратена с настъпването на вещно-транслативното действие на разпореждането, т.е. не е налице бездялова собственост. С уважаването на иска сделката си остава действителна, имотът не се връща в патримониума на съпрузите и съпружеската имуществена общност върху него не се възстановява. Ето защо, ищецът по този иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия съпруг-ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от втория ответник разпореждане с част от вещното право на собственост и вещното право на ползване върху процесния апартамент и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна, поради което искът срещу този него е изцяло неоснователен. В този смисъл е и съдебната практика Решение № 246/30.6.2015 г., по гр.д.№ 578/2015 г. IV г.о. на ВКС.
Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК и др.. Затова в производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен ако има вл. в сила решение, което отрича това му качество. Упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да получи, както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него. Тази функция на иска го поставя сред уредените в действащото гражданско право способи за обезпечаване на кредиторите, поради което и систематичното му място е в раздел VII от Общата част на ЗЗД „Обезпечения на вземанията”. Погасяването на вземането (вкл. и чрез плащане) само би довело до това непротивопоставимостта да загуби смисъл, но не и до отпадане интереса от иска по чл.135 от ЗЗД или до прекратяване на висящото по него производство. Тъй като искът не е съединен с иск относно съществуването на вземането, то дали с извършените плащания в хода на делото вземането е било погасено, или не, е извън предмета на разглеждания иск, освен това от представените по делото доказателства в т.ч. и пред въззивната инстаниця не се установи дали е погасено - изцяло, или частично, именно процесното вземане на ищеца.
Съобразно гореизложеното и поради съвпадение на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, в частта, с която предявеният иск е бил уважен спрямо длъжника и ответницата В.К., обжалваният съдебен акт в тази му част следва да бъде потвърден, като правилен, обоснован и постановен при спазване на материалния и процесуалния закон, като в останалата му част – спрямо ответника В.Р. искът е неоснователен и постановеното първоинстанционно решение в противния смисъл – отменено, като вместо него се постанови друго такова, с което искът да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото и съобразно уважената част от исковата претенция, следва да се
отмени решението на първоинстанционния съд относно разноските, в частта с която
ответникът В.Р. е бил осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 237, 16
лв. разноски в първата инстанция. В негова полза следва да се присъдят разноски
за внесена държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 630 лв. пред първата инстанция и 800 лв.
пред втората инстанция. Съдът намира за неоснователно възражението на
въззиваемия на основание чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като уговореното и заплатено
(видно от договор за правна помощ, съставляващи разписка за получените суми л.84
от първоинстанционното и л.49 от второинстанционното дело) е размер, по-нисък
от минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г., по който съдът
не може да го намалява.
Водим
от горното, на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 283 от 13.04.2017 г. по гр.дело № 3583/2016 г. на РС –П., в частта, с която е уважен иска по чл.135
от ЗЗД против В.К.Р. с ЕГН ********** за обявяване за недействителна по
отношение на Е.Л.З. с ЕГН ********** на сделка, сключена с нот.акт № **, том II, дело № 190/2014 г. на Нотариус Н. З. с
рег.№*** на регистъра на НК, като ВМЕСТО което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
по чл.135, ал.1 от ЗЗД, предявен против В.К.Р. с ЕГН **********, за обявяване
за недействителна по отношение на Е.Л.З. с ЕГН ********** на сделка, сключена с
нот.акт № **, том II, дело
№ 190/2014 г. на Нотариус Н. З. с рег.№*** на регистъра на НК, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №283 от 13.04.2017 г. по гр.дело
№ 3583/2016 г. на РС –П., в останалата му обжалвана част.
ОТМЕНЯ решение №283 от 13.04.2017 г. по гр.дело №
3583/2016 г. на РС –П., в частта, в
която В.К.Р. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Е.Л.З. с ЕГН **********,
разноски в размер на 237, 16 лв.
ОСЪЖДА Е.Л.З. с ЕГН ********** да
заплати на В.К.Р. с ЕГН ********** разноски в размер на общо 1430 лв. разноски
за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.