О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 919
гр.Хасково, 13.11.2019 год.
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
като разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА в. ч. гр.
д. № 722 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 121 от ГПК, вр.274 – чл.278 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Дирекция
„Миграция” към МВР против Определение № 730 / 23.08.2019 г., постановено по гр. д. № 810
/ 2019 г. на Районен съд - Свиленград, с което е оставено без уважение
възражението на жалбоподателя за неподсъдност на спора пред РС - Свиленград и
за изпращането му по компетентност на РС - София.
В
частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното
определение. Излагат се доводи за това, че районният съд неправилно е приложил
нормата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК. Поддържа, че Специалните домове за
временно настаняване на чужденци не са самостоятелни териториални звена или
поделения, поради което и съгласно нормата на чл. 105 ГПК счита, че местно компетентен
да разгледа делото е РС - София, в района на който е седалището на ответника.
Съдът,
като се запозна материалите по делото, констатира следното от фактическа и
правна страна:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и против акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Производството
по делото пред първоинстаницонния съд е образувано по искова молба, подадена от
П.Х.Г. против Дирекция „Миграция” към МВР, с искане за заплащане на
обезщетение в размер на 1
432 лева, претендирано на основание чл.
179, ал.1 от ЗМВР и на обезщетение в
размер на 160 лева, претендирано на основание
чл. 86 ЗЗД.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Дирекция „Миграция” към МВР,
с който е направено възражение за неподсъдност на спора пред РС - Свиленград и
искане делото да бъде изпратено по компетентност на РС - София, в района на
който е седалището на ответника, съгласно чл. 105 ГПК.
За
да остави без уважение възражението на Дирекция „Миграция” към МВР за
неподсъдност на спора пред РС - Свиленград, районният съд е приел, че ищецът е
полагал труд в С* д* за
в* н* на ч* – гр.Л*, намиращ се в съдебния район на РС - Свиленград, поради
което и на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е приел, че се явява компетентен
да разгледа спора.
Определението
е законосъобразно.
Правният
статут на служителите на Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 ЗМВР, включващ държавни служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението,
както и държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът
на държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението, какъвто е ищецът, е уреден в ЗМВР, който съдържа норми
относно условията за възникване и прекратяване на служебното правоотношение,
както и неговото съдържание, но в него липсват процесуални правни норми относно
реда за разглеждане на имуществените спорове между държавните служители и
съответните звена на МВР, където са назначени. Поради това по аналогия следва
да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се
разглеждат по общия исков ред, предвиден в ГПК.
Общото
правило, уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл. 105 ГПК, който
постановява, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният
адрес или седалището на ответника. От него законът предвижда редица изключения с оглед
качеството на страните или предмета на спора. По отношение
на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална местна подсъдност,
според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,
където той обичайно полага своя труд. Въпреки, че правният статут на държавните служители в МВР и
работниците и служителите по трудово правоотношение се урежда от различни
закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото
правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на
работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки,
отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното
правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите
права на държавните служители в МВР, ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл.
188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно положение на служителите по трудово и
служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за защита, от
което следва, че за защита на имуществените си права държавните служители могат
да се ползват от изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, като предявят иска и по
мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с
трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните
служители в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с
тяхното служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Становището, че подсъдността по чл.
114 ГПК е неприложима за държавните служители, за които се прилага общата
подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да се сподели, тъй като това би довело до поставяне
в неравностойно положение служителите по трудово и служебно правоотношение при
положение, че предмет на защита са едни и същи права. Поради това, като е
приел, че искът е подсъден на РС - Свиленград, в съдебния район на който се
намира Д*за в* н*на ч* – гр.Л*, където ищецът полага труд, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Обстоятелството,
че Специалните домове за временно настаняване на чужденци към Дирекция
„Миграция“ не представляват самостоятелни териториални звена или поделения, в
каквато насока са изложените в жалбата доводи, се явява правно ирелевантно
относно приложимостта в разглеждания казус на чл.108, ал.1, изр.2-ро от ГПК, в
подкрепа на който извод е и съдебната теория – „Българско гражданско
процесуално право“, с автор Живко Сталев, съгласно която изборната подсъдност
се явява приложима, когато поделението или клонът не са персонифицирани. В
противен случай, посочва авторът, критерият за изборната подсъдност би се слял
с подсъдността по седалището на организацията – ответник.
Мотивиран
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 730 от
23.08.2019 г., постановено по гр. д. № 810 / 2019 г. на Районен съд -
Свиленград.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: