Решение по дело №393/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 398
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.)
Съдия: Димитър Василев Кацарев
Дело: 20225330200393
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330200393 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба от ИВ. Д. Д. от гр.Пловдив, ЕГН ****
**** на фирма „СЕЙФ ПАРТ“ ООД ЕИК ********* против издаден от
ОДМВР Пловдив Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
4944622, с който за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя Д. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание Глоба в размер на 600 лева.

С жалбата се представя становище за незаконосъобразност на издадения ЕФ,
както и за издаването му при съществени нарушения на процесуалните
правила, ограничаващи правата на жалбоподателя. Счита се издадения ЕФ за
незаконосъобразен и се прави искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят търсен на посочените по делото адреси, но не е намерен. Ход
на делото се даде при условията на чл.61, ал.4 от ЗАНН.

1
Въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се
представлява. Преди даване ход на делото с административната преписка е
представено писмено становище, с което се счита жалбата на ИВ. Д. Д. за
неоснователна и се представят доводи по същество на искането към съда за
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законно установения в чл.189,
ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
ОСНОВАТЕЛНА.

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4944622 на
ОДМВР Пловдив против ИВ. Д. Д. – **** на фирма СЕЙФ ПАРТИ ООД ЕИК
********* ЕГН/ЛНЧ ********** за това, че на 02.06.2021г. в 12:50 на път II –
64 км. 30+600, посока от гр.Пловдив към гр.Карлово е извършено нарушение
за скорост с МПС „АУДИ А5 СПОРТБАК“ вид товарен автомобил, с
регистрационен номер **** установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 511, при отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км. /ч. в полза на водача, при въведено ограничение на
скоростта със знак В-26 от 50 км/ч., установена скорост 95 км/ч. и
превишаване на разрешената скорост с 45 км/ч. Установеното било
определено като нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, за което бил
издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 2, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Д. е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева.
Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната преписка
са приложени 1 брой снимково изображение на заснетото нарушение с АТСС
към клип № 21277, Радар № 511. В преписката е приложено Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Протокол № 1-33-21 от
2
01.03.2021г. от проверка (последваща) на мобилна система за видеоконтрол
„TFR-1M“; Протокол рег. № 273р-5902 от 07.06.2021г. за използване на
АТСС; Справка в Централна база КАТ относно собственост на посоченото в
ЕФ моторно превозно средство; Справка за нарушител/водач; Снимка на
МПС рег. № ****.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, чe от
представените по делото доказателства не е надлежно доказано извършено
нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, като освен това в хода на
административното производство по издаване на обжалвания ЕФ са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи издадения
електронен фиш и налагащи неговата отмяна.
Съгласно публичния регистър към БИМ, мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR-1M е одобрен тип, вписан
под № 10.02.4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, със срок на валидност до 24.02.2020г. Посочената в ЕФ АТСС е
преминала последваща проверка съгласно Протокол № 1-33-21 от
01.03.2021г.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
нарушенията и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението (като е
посочен и допустимия толеранс на техническа грешка според техническата
спецификация на уреда), нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане.
В случая, за установеност на нарушението посочено в издадения ЕФ против
3
жалбоподателя е използвана TFR-1M № 511, която е мобилна система за
видеоконтрол. Посоченото автоматизирано техническо средство фиксира
скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и
точния част, посоката на движение, както и координатите на мястото където е
установено МПС. Използваното в случая АТСС мобилно съгласно § 6, т. 65,
б. "б" от ДР на ЗДвП е признато с разпоредбите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и с
Наредба № 81213-532/2015 г. като вид техническо средство, с което да се
установяват нарушения и одобрено съгласно Удостоверение № 10.02.4835
като тип средство за измерване със срок до 24.02.2020г. и е преминала
последваща проверка съгласно Протокол № 1-33-21 от 01.03.2020г., с която е
работил непосредствено служител на МВР, който е контролен орган по
смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., чл.189, ал.4
от ЗДвП беше съобразен с Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г.,
постановено по Тълкувателно дело № 1/2013г. на ВАС, съгласно което
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Това е така,
защото издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само
в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им
(чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП), докато при използване на мобилни
технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен
орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически
средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН
и издаване на наказателно постановление. Този извод не се разколебава от
допълнителната разпоредба на §6, т.65 от ЗДвП. Видно от съдържанието й
„автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; и б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
4
процес.
Самата дефинитивна норма предполага установяване на нарушението в
присъствието на контролен орган. Съответно според процесуалната
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП в релевантната й понастоящем редакция
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Видно е от нея, че установяването на нарушението в тази
специална хипотеза става само и единствено в отсъствие на контролен орган.
Само в тези случаи е процесуално законосъобразно прилагането на
специалния ред за установяване и налагане на нарушението чрез електронен
фиш, като при присъствието на контролен орган по време на установяването
му, вкл. и чрез автоматизирани технически средства и системи по смисъл на
§5, т.65 от ЗДвП е приложим общият ред – чрез издаване на АУАН и на НП,
при което следва да се гарантират и предвидените процесуални права на
привлеченото към отговорност лице.
По тази причина съдът намира, че ТР № 1/26.02.2014г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, не е загубило значението си, тъй като
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда като предпоставка за
издаването на електронен фиш присъствието на контролния орган при
констатирането на нарушението. В разглеждания случай това не е така, тъй
като е налице приложена снимка от клип № 21277 от 02.06.2021г., заснет в
12:50 часа с мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение АТСС TFR-1M № 511.

Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени
доказателства, съдът е на становище, че не се установява от обективна страна
извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на посочената
разпоредба на чл.21, ал.2 вр.1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за
извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По делото не се оспорва факта че МПС „АУДИ А5 СПОРТБАК“ с
5
регистрационен номер **** собственост на „СЕЙФПАРТ“ ООД, ЕИК
********* на посочената в ЕФ дата и час се е движил по път II-64 в посока от
гр.Пловдив към гр.Карлово. Установява се, че същият е бил заснет на
километър 30+600 със скорост от 95 км/ч.
Същевременно на съда е служебно известно че пътната отсечка от път ІІ-64
след с.Черноземен ( след км 30+500, посока Граф Игнатиево – Пловдив) е бил
с множество неравности, поради което е бил сигнализиран с 4 групи знаци:
А12-неравности и В26 ограничение на скоростта на 60 км./ч., в комплект с
табели Т2 указващи дължината на компрометирания участък 3000 м.
Пътните знаци са били разположени: на км 30+530 дясно и км 32+500 дясно
(посока Карлово-Пловдив) и на км32+600 и км34+605 ляво (посока Пловдив-
Карлово), както и че нарастването на километража е в посока Карлово-
Пловдив, както и че знаците В26 /60км./час/ неколкократно са били
премахвани и хвърляни встрани от пътя. Възстановявани до 27.07.2020г.
когато е констатирано окончателното им изчезване. Монтирани отново на
02.11.2020г. след което отново са изчезнали. На съда е известно че през месец
февруари 2021г. са монтирани нови пътни знаци А39, А12 и Т2 на същите км
положения, с което ограничението на скоростта в участъка отпада.
Км.30+600 от път ІІ-64 попада в обхвата на дясно разположените пътни
знаци (посока Карлово – Пловдив ) поради което и определящото се със тях
поведение е за водачите на МПС движещи се в посока гр.Пловдив но не и за
тези движещи се в посока гр.Карлово, тъй като те няма как да получат
информация за тези пътни знаци. Съгласно номерацията на пътя
с.Черноземен е в обхвата на км.28+900. Км.30+600 от път ІІ-64 е извън село
Черноземен като населено място, поради което и в случая е не приложима
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. При движение на МПС в населено
място е ноторно известно на всички водачи на МПС че скоростта на движение
не следва да превишава 50 км./ч. , поради което и не следва да се поставя
пътен знак В 26 за тази като стойност скорост на МПС. Определяне на
нарушение по ЗДвП като такова по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП поради
превишаване на определена със знак В 26 скорост,50 км./ч. не прави мястото
населено такова, за да се прилага санкционната разпоредба на чл.182, ал.1 от
ЗДвП.
Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваният ел. фиш е
незаконосъобразен както поради липсата на нарушение от обективна страна
6
по въведеното с електронния фиш обвинение – поради липсата на пътни
знаци които въвеждат такова нормативно задължение.
Поради изложеното съдът счита, че към административнонаказателна
отговорност неправилно е привлечено като виновно материалноотговорно
лице жалбоподателя тъй като не се доказа да е извършено нарушение от
обективна страна, поради което и атакувания ЕФ следва да бъде отменен
изцяло като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
настоящето производство е не е налично направено искане от страна на
жалбоподателят за присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне с настоящето решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът



РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4944622 на ОДМВР Пловдив, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на ИВ. Д. Д. –
**** на фирма СЕЙФ ПАРТИ ООД ЕИК ********* ЕГН/ЛНЧ ********** е
наложено административно наказание Глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7
8