№ 800
гр. Пловдив , 02.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Елена З. Калпачка
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502096 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Б. В., ЕГН: **********, чрез
пълномощника адв. Б., против Разпореждане № 12901 от 03.07.2021 г., постановено
по гр. д. № 11232 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., с което е върната
исковата молба с вх. № 50979 от 03.09.2020 г. и е прекратено производството по
делото.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за неговата отмяна и връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по частната
жалба „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателката доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от ищцата Й. Б. В. против
ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД иск за прогласяване за
1
недействителна клаузата за възнаградителна лихва, уговорена в сключен между
страните договор за потребителски кредит от 22.01.2020 г. В исковата молба и
подадената на 20.11.2020 г. уточняваща молба, представляваща неразделна част от
последната, ищцата е изложила доводи, че атакуваната от нея клауза е нищожна на
следните основания: поради цялостната недействителност на договора съгласно чл.
10, ал. 1 ЗПК (тъй като погасителният план и общите условия към него са с шрифт, по-
малък от 12); поради цялостната недействителност на договора съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК (тъй като годишният процент на разходите по договора е неправилно
изчислен и невярно посочен в него); поради неравноправността на клаузата за ГПР
съгласно чл. 143, ал. 1, т. 18 ЗЗП и чл. 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните
търговски практики. С Разпореждане № 62218 от 09.12.2020 г., постановено по гр. д. №
11232 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г. след оставяне на исковата молба
без движение, първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл.
129, ал. 3 ГПК и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че въпреки
дадените указания предметът на делото е останал неизяснен, доколкото ищцата не е
посочила въз основа на какви фактически основания счита оспорената от нея клауза за
възнаградителна лихва за нищожна. Посоченото разпореждане е потвърдено с
Определение № 260532 от 24.02.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 276 по описа на
ОС – Пловдив за 2021 г. С Определение № 60205 от 03.06.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1593 по описа на ВКС за 2021 г., въззивното определение е отменено, а делото –
върнато на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия с даване
на точни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба. В
отменителното определение ВКС е посочил, че преценката за редовността на исковата
молба и допустимостта на исковете е следвало да бъде извършена едва след като на
ищцата е указано да посочи в какво се изразява порока на клаузата.
С оглед дадените от касационната инстанция указания с Разпореждане № 11158
от 13.06.2021 г., постановено по гр. д. № 11232 по описа на Районен съд – Пловдив за
2020 г., първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба и е указал на
ищцата в едноседмичен срок от съобщението да посочи в какво се изразява порокът на
атакуваната от нея клауза, като уточни на какво фактическо основание твърди, че
същата е недействителна. В указания от съда срок ищцата е подала молба с вх. №
32293/17.06.2021 г., в която е обосновала тезата, че клаузата за възнаградителна лихва
е нищожна поради нищожността на клаузата за ГПР. Изложила е твърдения, че ГПР по
договора е изчислен неправилно, тъй като в него не са взети предвид
застрахователните премии, годишната такса за поддържане на кредитна карта, такса за
регистрация на SMS известие и такса банков пакет, а единствено възнаградителната
лихва. Посочила е, че поддържа и съображенията си досежно цялостната
недействителност на процесния договор за кредит. Ищцата е уточнила също така, че
2
клаузата за възнаградителна лихва се съдържа в чл. 4 до чл. 8 от договора. С
обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е
прекратил производството по делото, като е приел, че въпреки дадените повторно
указания, ищцата не е посочила по същество пороци на клаузата за възнаградителна
лихва.
Така постановеното разпореждане е правилно.
За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното
предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по
съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между
съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК съдът
трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави
възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране
на исковата претенция, а ако той бездейства – да върне исковата молба на основание
чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая правилно първоинстанционният съд е констатирал, че
подадената от ищцата искова молба е нередовна. Налице е соченото от съда
несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и формулирания
петитум. От една страна, в обстоятелствената част на исковата молба се излагат
съображения за недействителност на целия договор и на клаузата за ГПР, а от друга, до
съда се отправя искане за прогласяване за недействителна клаузата за възнаградителна
лихва. За отбелязване в тази връзка е, че петитумът на исковата молба трябва
логически да следва от изложените в обстоятелствената част фактически твърдения.
Исковата молба е нередовна, когато формулираното в нея искане не почива на
изложените в обстоятелствената част фактически твърдения. Привеждането на
основанието на иска в съответствие с петитума е от важно значение за очертаване
границите на решаващата дейност на съда.
За да бъде редовна исковата молба в конкретния казус, искането за прогласяване
недействителността на клаузата за възнаградителна лихва следва да се основава на
въведени от ищцата фактически твърдения за недействителност именно на тази клауза.
Според настоящия състав на съда дадените от първоинстанционния съд с
разпореждането от 13.06.2021 г. указания за отстраняване на констатираната
нередовност са ясни, точни и конкретни и са в съответствие със задължителните
указания на касационната инстанция, дадени с постановеното от нея отменително
определение. В подадената уточняваща молба от 17.06.2021 г. ищцата не е посочила в
какво се изразява порокът на оспорената клауза, а е обосновала нейната
недействителност с пороци на друга договорна клауза. Така, въпреки предоставената
възможност, ищцата не е отстранила посочената по-горе нередовност, поради което
правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил
3
производството по делото.
Изложеното налага извода за неоснователност на подадената частна жалба,
която следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане следва да се
потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12901 от 03.07.2021 г., постановено по гр.
д. № 11232 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., с което е върната подадената
от Й. Б. В., ЕГН: **********, искова молба с вх. № 50979/03.09.2020 г. и
производството по делото е прекратено.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4