№ 1667
гр. Русе, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520103067 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД от „Топлофикация Русе“
ЕАД, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор инж. С.Ж. чрез
упълномощен юрисконсулт, против А. П. М. от гр. Русе, конституиран като ответник в
производството вместо починалия след издаване на заповедта за изпълнение длъжник П. Ц.
М., като негов наследник по закон, за признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на парично задължение в полза на ищеца в размер на 201,36 лева - главница
за доставена и разпределена топлинна енергия в имот в гр. Русе, ул. „ДД........., с абонатен
номер ..... за периода от 26.10.2022 г. до 24.11.2023 г. по 8 броя фактури, лихва за забава от
падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г. в размер на 19,43 лева и законовата лихва върху
главницата от 22.01.2024 г. до окончателното изплащане. Твърди се, че ответникът е купувач
на доставяна от ищеца топлинна енергия в горепосочения имот и не е заплатил дължимите
суми към дружеството. Във връзка с депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, с разпореждане по ч.гр.д. № 362/2024 г. РРС указал на заявителя
„Топлофикация Русе“ ЕАД да предяви иск за установяване на вземането си, което
обосновавало правния му интерес от предявяване на процесните искове. Претендира
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответника–
адв. К. С. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
основателност на исковите претенции.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че в качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№362/2024 г. по описа на РРС срещу П. Ц. М. с ЕГН ********** за сумите: 201,36 лева –
представляваща цената на доставена и разпределена топлинна енергия за периода 26.10.2022
г. - 24.11.2023 г. по 8 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.01.2024г. до изплащане на вземането; 19,43 лева– лихва за забава от падежа на всяка
фактура до 21.01.2024г.; 27.20 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест,
ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите,
породили вземането му (наличието на облигационно правоотношение между страните,
размера и стойността на доставената и разпределена топлинна енергия за процесния
период), а ответникът – фактите, които погасяват, изключват или унищожават вземането.
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране е одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на
„Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може да бъде физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител
гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.
По делото са приложени списъци на абонатите в бл. „Наш дом“ и декларация от
живущите, адресирана до „Топлофикация“ гр. Русе, сред които фигурира и длъжникът по
ЧГД №362/2024 г. по описа на РРС - П. Ц. М., чийто законен наследник е конституираният в
производството ответник А. П. М.. Етажната собственост на бл. „Наш дом“ е присъединена
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД по силата на договор от
06.01.1997г. /л.20-24/. На 30.09.2002 г. между етажната собственост на адрес гр. Русе, жк
Родина - 2, ул. „Д.Д...“ и Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „НЕЛБО
инженеринг“ ООД е сключен договор за доставка и монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и отчитане на консумираната енергия по тях. По делото е приложен
протокол от общо събрание на етажните собственици и списък на етажните собственици,
заявили уреди за индивидуално отчитане на отоплението с нотариална заверка на подписите
им, извършена от нотариус с рег. № 414 на Нот.камара с район на действие РРС, от които е
видно, че длъжникът по издадената заповед за изпълнение – П. Ц. М. е заявил за ползване 4
бр. радиатори. На 12.09.2008 г. и на 27.10.2022 г. между „Топлофикация Русе“ АД и
„Топлоснабдяване“ АД са сключени договори за дялово разпределение на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост в гр. Русе, ул. „Д.Д..“.
2
От представените по делото писмени доказателства е видно, че длъжникът по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 362/2024 г. на РРС /праводател на
конституирания в настоящото производство ответник/ е титуляр на партида с абонатен
номер ..... за адрес гр. Русе, ул. „ДД..........
От приложените Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители – чл.47, ал.1 се установява, че купувачите, които ползват топлинна енергия за
битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 15 число на месеца, следващ месеца за
доставка до 14 число на следващия месец задълженията си– ежемесечни и изравнителни. За
месечните дължими суми продавачът издава и изпраща фактури на купувачите.
По делото са представени фактури и извлечение от сметка по партидата на
ответника, в които са отбелязани неиздължените суми за главница и лихва за процесния
период. За периода от 26.10.2022 г. - 26.10.2023 г. ищцовото дружество е начислило на
ответника сумата от 201,36 лева главница по 8 бр. фактури за доставена и разпределена
топлоенергия в процесния имот и 19,43 лв. лихва за забава.
По делото не се спори и не са налице доказателства, удостоверяващи плащания от
страна на ответника на процесните задължения.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Съгласно т.2а ДР на Закона за енергетиката „битов клиент" по смисъла на закона е
клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди. Съгласно чл.150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването. От писмените доказателства по делото се установява, че страните са
валидно обвързани от облигационно правоотношение, че в сградата е въведено дялово
разпределение на топлинна енергия и че за процесния период в имота на ответника е
доставяна топлинна енергия от ищеца. Съгласно чл.182 ГПК, вписванията в счетоводните
книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед други
обстоятелства и тези вписвания могат да служат като доказателство на лицето, което е
водило счетоводството. По делото липсват възражения от страна на ответника или
доказателства, оборващи доказателственото значение на представените от ищеца писмени
доказателства в подкрепа на исковата му претенция. От приложените фактури и извлечение
от сметка се установява размерът на дължимата сума за доставената и разпределена по
нормативно установените правила топлинна енергия - 201,36 лева, с оглед на което искът за
установяване дължимостта на претендираната главница се явява основателен и доказан.
3
Основателността на иска с правно чл. 86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл.47 от приложимите Общи
условия купувачите на топлинна енергия за битови нужди заплащат задълженията си –
ежемесечни и изравнителни в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до
14 число на следващия месец, т.е. в 45-дневен срок след периода на доставка. Следователно
денят за изпълнение на задължението на ответника за заплащане на ползваната топлинна
енергия е определен и с неплащане на главницата в горепосочения срок, той е изпаднал в
забава. По делото е представено извлечение от сметка /л.17/, от което е видно, че
задължението на ответника за лихва за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г.
възлиза на сумата от 19,43 лв., което се потвърждава и при извършване на справка чрез
използване на интернет калкулатор за законната лихва. В този смисъл искът за законна лихва
за забава също се явява основателен и доказан. Основателен се явява и акцесорният иск за
законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410
ГПК - 22.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения по т.12 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане в тази насока от ищеца, в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски
за държавна такса в размер на 27,20 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева. На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на делото, в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 375 лева за
държавна такса, възнаграждения за особен представител на ответника и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. П. М. с ЕГН **********, с адрес
гр. Русе, ул. „Ц.О.., че същият дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор С.Ж. Ж. сумите: 201,36 лева – главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 26.10.2022 г. - 24.11.2023 г. по 8 бр. фактури и
лихва за забава от падежа на всяка фактура до 21.01.2024 г. в размер на 19,43 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2024г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело №362/2024г. по описа на РРС.
4
ОСЪЖДА А. П. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „Ц.О.. да заплати на
„Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 375 лева – разноски по настоящото
исково производство и сумата от 77,20 лева – разноски по ч.гр.д. №362/2024 по описа на
РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5